SWOT-анализ на алтернативния туризъм в България (БААТ - 2001
г.)
Ориентири:
•Обща рамка, организационна структура - национални,
регионални и местни сдружения. Макро проекти работещи в
страната.
•Продукт - състояние на МТБ, качество на услугите, туристическа
и обща инфраструктура
•Човешки ресурси
•Степен на устойчивост, екологосъобразност
•Цена на продукта
•Диверсификация на продуктите, иновационни процеси
•Организация на предлагането - ролята на ТО, ТА, обособеност на
туристически пакети, продажби
•Реклама и връзки с обществеността
В анализа не се разглеждат формите на хоби-туризма: лов и риболов.
Силни страни на алтернативния туризъм в България
•Работата на национално представените и браншови организации
БААТ и БАСЕТ обединиха усилията на ангажираните в този
бизнес, допринесоха за формирането на активна гражданска
позиция по отношение развитието на алтернативния туризъм в
национален мащаб.
•Една част от регионалните и местни организации, там където са
подкрепени от частния бизнес и държавните структури,
функционират добре и се явяват основен стимул за развитие на
алтернативните форми на туризъм (ПТФ, Стара планина, Съюза
на Родопските Хотелиери и Ресторантьори). В тази роля се
изявяват и редица демократични мрежи като дирекциите на
Врачански Балкан, Парк Витоша, Сините камъни, Русенски Лом,
Странджа. Съветите по туризъм се оказаха не толкова устойчиви
структури.
•Основен фактор са и организации и програми като UNDP, ARD,
Peace Corpus, Отворено общество, Beautiful Bulgaria, SAPARD,
BSPCP, British Know How Found, TETRAКTYS и други,
субсидиращи различни проекти в областта за обучение,
институционално развитие, формиране на туристически продукт,
проучвания и т.н. в областта на специализирания туризъм.
•За развитието си алтернативният туризъм в България не се
нуждае от външни инвестиции.
•Многобройни и разнообразни природни и исторически и
културни ресурси, с регионална, европейска и дори световна
значимост.
•Над 90% от местата за настаняване и останалите съоръжения в
сферата на туристическите услуги са частна собственост.
Средният и дребен бизнес има приемуществото да бъде по-
гъвкав и по-бързо структуриращ се около непрекъснато
променящите се изисквания и очаквания на клиентите.
•Предвид микроикономическата обстановка, България все още
може да поддържа сравнително ниски цени на туристически
пакети на специализиран пешеходен, селски, вело- или конен
туризъм. Цената както на основните, така и на допълнителните
услуги, също като при масовите морски и ски почивки, е основно
конкурентно средство.
•Към момента има разработени туристически програми за
пешеходен туризъм (в по-големите планини), обиколки с коне и
колела, със снегоходки и ски. Качеството на този продукт е
причина България да бъде водеща дестинация в Източна Европа в
тази наксока. Има предложения и за орнитологични турове,
престои в селата с цел опознаване на занаятите, фолклора и бита
(свързани са с големите фолклорни фестивали). Програми с
историческа, археологическа и културна насоченост (пленери),
както и "оutdoor" практиките като пещери, скално катерене, пара
и делта планеризъм, екстремни спортове, рафтинг са рядкост или
почти липсват.
•Все по-чести са инициативите на местните предприемачи що се
отнася до допълнителните и специализирани услуги -
демонстрация на занаяти, предоставяне услугите на местен
екскурзовод или планински водач, маршрути, обиколки с коне и
колела, фолклорни програми, дегустации на вина т.н.
•Алтернативните форми на туризъм търсят своето място в
Интернет пространството. Макар и все още непълна, информация
има относно ресурсите и отчасти тяхното обхващане в
туристически пакети.
•Увеличава се броят на ТО и ТА, решили да се занимават с
алтернативен туризъм. Наблюдават се процеси на специализация
("Одисея-Ин" е водеща в областта на пешеходния, селски и еко
туризъм, ТА "Щастливеца" специализира в туровете с колело,
ТА"Пандеон" и ТА "Експлор" - в орнитологията, ...), както и
появата на ТО, които оперират даден район (ТО "Зиг Заг
Холидейс" - в предложения за селски и екотуризъм, адресирани
към българския пазар, ТА "КИА" Турс - гр. Трявна).
•Организират се рекламни турове за чуждестранни журналисти и
туроператори. През 2001 за първи път започна провеждането на
поредица PR-турове за български журналисти под надслов
"Другата България", спонсориран от БААТ, Одисея-ИН и ЗИГ
ЗАГ Холидейс.
•Има голям напредък в издаването на брошури за регионален и
местен туристически продукт заслуга на регионалните. За
отбелязване са и изданията-брошури на МИ като "По пътя на
манастирите", "Българската Традиционна Кухня и Вина", …
Единствените национално представителни фирмени брошури в
тази насока са издавани от ТА "Одисея-ин".
•Снимаха се поредица рекламни видео филми за България и
ресурсите за специализиран туризъм.
•На българския медиен пазар се появиха нови и качествени
издания ("На ръба", "Одисей"). Все по-често се дава гласност на
проблемите и значението на алтернативните форми на туризъм.
Слаби страни на алтернативния туризъм в България
•Все още не е постигната съгласуваност на национално ниво
относно стратегията за развитие на туризма като цяло и в
частност алтернативния туризъм и приоритетните райони и
видове дейности.
•На територията на страната различните чуждестранни фондове и
програми финансират проекти от местно и регионално ниво,
между които обаче липсва съгласуваност и синергия.
•Липса на комуникация между всички субекти. Култура на
комуникационния процес в страната като цяло се гради в
момента и предстои да се установява.
•Регионалните сдружения срещат проблем при активизиране на
местното население.
•Недостатъчна ангажираност от страна на местната власт, на
места напълно отсъства.
•Недостатъчно усвояване на ресурсите. Там, където степента на
усвоеност е висока, не са спазени принципите на устойчивост и
екологосъобразност.
1,454
398
