Големина на текста:
Исторически паметници( културна ценност)
Всички останки от материалната дейност на човека се възприемат като исторически паметници или
исторически извори, носещи информация (за бита, стандарта на живот, модните тенденции, информация за
епохата и др.). Под исторически извор разбираме всеки остатък от миналото. Има две големи групи
исторически извори: веществени и писмени.
Писмените паметници могат да бъдат: паметници на върховното законодателство, актов
материал,летописи, хроники, хронографии, жития, мемоари, дневници, переодичен печат. Тези източници
представят най-много данни, фактология и в някои от случаите точна датировка, но в тях винаги присъства
събективния фактор, което ги прави сложни за изследване. Има множество спорни и недоказани върпоси.
Например има спорове върху текстовете на Херодот, доколко са достоверни те. Смята се, че познанието му
относно земите, които посетил, и нещата, които видял, е точно. Описанията му на обичаи, непознати в Гърция
— като тези при скитските царски погребения и египетските мумификации, — в известна степен отговарят на
откритията на археолозите. Често обаче Херодот нямал друг избор, освен да разчита на непотвърдени разкази.
Също така неговите съвременници силно вярвали в намесата на езически богове в човешките дела. Затова не
всичко, което записал, съвпада със стандартите на днешните историци. Все пак Херодот се опитал да
разграничи фактите от легендите. Историкът ясно заявил, че не вярва на всичко, което му било казано. Той си
правел заключения, след като отсявал и сравнявал източниците си. Историографът Арналдо Момилиано
написал: „ Сега имаме достатъчно доказателства, за да можем да кажем, че можем да вярваме на Херодот...
Ориенталистите са изследвали внимателно Херодот с помощта на археологията и езиците, които той не
разбирал. Те са установили, че точно той е описвал видяното и честно е съобщавал чутото. Допускал е
грешки или защото е бил заблуждаван, от онези които са го осведомявали, или защото не е разбирал правилно
какво са му казвали.“
Първият истински пътепис за българските земи е оставил византийският историк от V век Приск
Панийски. В него той написал: „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите,
понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по
причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони:
разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите,
подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се
преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-
акатири и им поискали земя.” В текста при „Свидас“( обемиста византийска гръцка историческа
енциклопедия от Х век.) е най вероятно самият оригинал на историята на Приск Панийски, в която е
съществувало името на „българите“, които през 463 г. отблъскват аварите и спасяват савирите от тях. В
преписите на Приск, направени по заръка на Константин Багрянородни, името на „българите“ е изчистено, за
да не остане в историческата памет. Но едва от Свидас ни става ясно, че в оригинала на Приск е било
написано черно на бяло, че именно българите (на Ирник, третият син на Атила ?) спират аварското нашествие
и отблъскват аварите.
В науката отдавна е посочено, че през ІХ в. Теофан и Никифор дават сведения за "Древна Велика
България":
Из “Хроника на Теофан Изповедник:“През същата година [808], когато се давала заплата на войската в
Струмската област, българите, като нападнали, отнели я [цялата] – 1100 литра злато [79 200 номизми] – и
избили много войска заедно със стратега и началниците. Имало и от останалите отряди немалко гарнизонни
началници и всички загинали там. Те взели и целия обоз и се върнали. През същата [на следната 809 г.]
година, преди великденските празници, Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел
я с измама и обещания, избивайки 6 хиляди души ромейска войска извън множеството обикновени
граждани.” „Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите. По тази страна
на северните брегове на Евксинския понт (Черно море), зад езерото, наричано Меотийско (Азовско море),
откъм страната на океана по сарматската земя тече река Ател (Волга); към тази река се приближава р. Тапаш,
която извира от Иберийските (Грузинските) врата в Кавказ; от сближението на р. Танаис (р. Дон) и р. Ател,
които са над Меотийското езеро и се разклоняват в различни страни, извира р. Куфис и се влива в Понтийско
море, близо до мъртвите врата, срещу полуострова Овнешко чело. От горепосоченото езеро морето, подобно
река, се съединява с Евксинският понт при Боспор Кимерийски (Керченският провлак), където вадят мурзила
и друга риба. На източните брегове на Боспор Кимерийски, зад гр. Фанагория, освен евреи, живеят много
народи. Зад това езеро нагоре, където е р. Куфис, в която ловят българската риба ксист, се намира древната
Велика България и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше на
запад (стъпва в Италия през 662 г.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал...” (с.138).
Никифор: „Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството
им. Около Майотийското езеро, по река Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика
България и така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на
запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял...” (с.49)
Из “Анонимен ватикански разказ”:
“А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена.
Прочее, като намерили случай и като наблюдавали от планините, че [ромеите] обикалят и се лутат, българите
наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия
ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели.
[Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения. Тъй като войсковите части били
разположени далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели само върху
императорския отряд и почнали да го избиват. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат
нищо, те били жестоко избивани. Другите, когато видели това, ударили в бягство. А на това място течала
много тинеста и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат [ромеите],
преследвани от неприятелите, изпопадали в реката. Понеже те навлезли в реката заедно с конете си и не
можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Като падали един връз
друг, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите преминавали отгоре невредими и
преследвали останалите, които, естествено, мислели, че ще се спасят. И тъй там паднали всички патриции и
другите началници. Онези пък, които се надявали да избягнат гибелта в реката, стигнали до преградата, която
българите били съградили и която била много яка и твърде мъчно проходима. Тъй като те не можели да я
прекосяват с конете си, оставяли конете, покатервали се с ръце и крака и увисвали на другата страна. На
външната страна обаче имало изкопан дълбок ров и когато те се прехвърляли от височината, крайниците им се
разкъсвали. Едни от тях умирали веднага, други пък повървявали малко и като не можели да ходят, падали на
земята и загивали, измъчвани от глад и жажда. На други места пък някои запалили преградата. Когато
връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали
заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от
реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от
преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа. Спасили се само малцина, но и те, след като пристигнали по
домовете си, почти всички измрели. В същия ден прочее бил погубен и император Никифор в първото
сражение, без никой да може да съобщи по какъв начин е погинал. Ранен бил и синът му Ставракий, като бил
получил смъртоносна рана в прешлените на гръбнака, от която и починал, след като царувал над ромеите
само два месеца […] Така император Никифор, след като царувал осем години и седем месеца, поради своето
безразсъдство и самонадеяност погубил себе си и цялата ромейска мощ. Той бил възвисок мъж,
широкоплещест, с голям корем, с гъста коса, бърнест, с широко лице и много побеляла брада, пълен, много
разсъдлив, лукав, схватлив (особено за държавните дела), малоречив и премного сребролюбив, поради което и
получил вечна гибел.”
Има разлики в представянето на събитията между гръцките извори за българската история(ГИБИ) и
българските извори. Всеки от тях ги представя от своя гледна точка. Повечето от информацията за ранната и
средновековна българска история идва от византийски историци и хронисти. От тях не може да се очаква
обективно отношение към българския политически и църковен елит, защото Българската държава е основен
съперник на Византия в битката за хегемония в Югоизточна Европа. От друга страна българските
средновековни истории и хроники са унищожени при завоюването на страната от турците. Още в XIVв. са
изгорени всички царски, болярски, патриаршески, митрополитски и манaстирски библиотеки и архиви.
Български документи е унищожавало и гръцкото духовенство. През XIXв. са унищожени много български
ръкописни сбирки останали в манастири и църкви под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Същата е
съдбата на хилядите надписи върху камък. Голяма част са изчезнали в турските варници на територията на
старите столици Плиска и Преслав. Съхраняваните документи в Киев са унищожени през XIIIв. от
татарите. Съхраняваното сега във Ватикана е отдавна известно. Във библиотеката на Ватикана обаче са
унищожени много документи през 1576г при. т.нар “сакко ди Рома” (ограбването на Рим от германските
войски и втори път от войските на Наполеон. Малкото налично в Москва също е унищожено при пожарите
през 1812г при Наполеоновия поход. Източници за историята на древните българи се намира най-много в не
съвсем обективните и често преразказани византийски хронисти. Така са правили и Цезар Бароний, и Мавро
Орбини, и Петар Богдан и Отец Паисий. Това е довело до появата на немалко съществуващи и до днес грешни
представи за българската история.
Веществените паметници включват цялата материална култура: етнографски паметници ( оръдия на труда,
оръжия, жилища,крепости, храмове, паметници на изкуството, монети, печати, облекло и др.)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 яну 2020 в 14:39 ученичка на 28 години
23 ное 2019 в 16:47 студент на 41 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - История и география, випуск 2023
11 ное 2019 в 10:26 студентка на 32 години от Смолян - Филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - филологически, специалност - Български език и история, випуск 2022
12 апр 2018 в 10:12 студентка на 30 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Библиотечно-информационни науки, випуск 2020
07 сеп 2017 в 11:01 студент на 44 години от София - Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - КИН, специалност - Информационни фондове на КИН, випуск 2017
23 май 2016 в 22:19 студентка на 33 години от София - УНСС
 
Подобни материали
 

Ранно българско възраждане. Нови тенденции в стопанския живот на българите

27 мар 2006
·
700
·
2
·
427

Ранно българско възраждане. Нови тенденции в стопанския живот на българите - промените от XVIII век в Османската империя, търговски взаимоотношения на България с други страни и т.н.
 

Рогозенско, Вълчитрънско, Панагюрско съкровище

08 май 2007
·
221
·
2
·
569
·
75

Открито е случайно в центъра на с.Рогозен, Врачанско, през 1985г.
 

България под византийска власт (тест)

28 авг 2007
·
592
·
2
·
184
·
2

Тестът е върху учебния материал по история и цивилизация за пети клас.
 

Доклад за хуните

12 яну 2008
·
47
·
4
·
1,122

Предполага се че хуните са западен клон на хунну(група номадски племена обитавали земи на север от тогавашен Китай и изтласкани през 3 век към Средна Азия.
 

Древни български хроники: "През мъглата на вековете"

30 ное 2006
·
545
·
1
·
123
·
56
·
1

Пет века от историята ни остават в сянката на миналото. Разкази и легенди отварят нови страници в българската праистория.
1 2 »
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизация - древният свят
изпитен тест по История за
Теста е изпитен. Обхваща световната древна история. Може да се използва както от учители, студенти, ученици и всички, които имат предпочитания към историята. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
38
10
1
8 мин
04.10.2019
Входно ниво по история и цивилизации
входен тест по История за Ученици от 6 клас
Тестът е предназначен за ученици от 6. клас за проверка на знанията в началото на учебната година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
19
290
1
2 мин
03.08.2020
» виж всички онлайн тестове по история

Исторически паметници

Материал № 1204193, от 13 ное 2015
Свален: 8 пъти
Прегледан: 21 пъти
Предмет: История
Тип: Домашна работа
Брой страници: 6
Брой думи: 2,136
Брой символи: 13,436

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Исторически паметници"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
132

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
237 24

виж още преподаватели...
Последно видяха материала