Големина на текста:
І. Химична връзка
– ковалентна и
йонна
Ковалентната
химична връзка
(КХВ) възниква м/у
два или повече
еднакви атома или
м/у атоми на
различни хим.
Елементи със
сравнително малка
разлика в ЕО.
Една частица може
да се свързва с
точно определен
брой други частици,
което означава, че
КХВ се насища. Най
важната
характеристика на
КХВ са нейната
дължина и
здравина. Друга
особеност е нейната
полярност. Ако се
свързват две
еднакви частици то
получаващите се
общи електронни
двойки ще
принадлежат в
еднаква степен и на
двете частици
поради еднаквата
им ЕО. Такава ХВ
се нарича неполярна
КХВ. При свързване
на две различни
частици общите
електронни двойки
ще бъдат изтеглени
в по – голяма степен
към атома с по –
голяма ЕО.
Центровете на
положителните и
отрицателните
електрични товари
на образуваната
частица не съвпадат
въпреки че като
цяло частицата
може да е
електронеутрална.
Такава връзка се
нарича полярна
КХВ. Количествено
полярността на
двуатомните
молекули се
измерва с техния
диполен момент (µ).
Диполният момент
обикновено се
приема за насочен
от положителния
към отрицателния
полюс на
молекулата. Тя е
толкова по
полярна, колкото
диполен й момент е
по голям.
Многоатомните
молекули също се
делят на полярни и
неполярни. Техният
диполен момент е
векторна сума от
диполните моменти
на отделните
химични връзки в
молекулата.
Разделянето на ХВ
на полярни и
неполярни
позволява да се
определя точно
понятието степен на
окисление (СО). То
е порожително или
отрицателно число,
което е равно на
електричния товар
на атома в
молекулата, в която
в общата за двата
атома електронни
двойки биха
принадлежали
изцяло на атом с по
голяма
електроотрицателно
ст.
Йонна химична
връзка (ЙХВ)
Това е вторият вид
валентна ХВ наред с
ковалентната.
Възниква в резултат
на
електростатичното
привличане на
противоположно
заредени йони. Те
могат да бъдат
прости (получени от
един атом) и
сложни. Прости
катиони най – лесно
образуват алкалните
метали, а прости
аниони
хологенните
елементи, които
имат и най – голяма
електроотрицателно
ст. Поради
електростатичния
си характер ЙХВ не
притежава
насоченост.
Взаимодействието
м/у два йона зависи
единствено от
разстоянието м/у
тях, а не и от
направлението на
взаимодействието.
Друга съществена
разлика м/у К и
ЙХВ е и
отсъствието на
насищане при ЙВ.
Един йон може да
взаимодейства с
различен брой
противоположно
заредени йони. Тези
две особености на
ЙХВ я правят
особено често
срещана във
вещества в
кондензирано
състояние,
изграждащи
кристална решетка.
В тези решетки
йоните губят своята
индивидуалност. По
енергия и здравина
ЙХВ е равна на
КХВ. Възникването
на ЙХВ е свързано с
отдаване и
приемане на
валентни електрони
и получаване на
противоположно
заредени йони,
които
електростатично се
привличат. Степен
на йонност на ЙХВ
е толкова по
голяма, колкото е
по голяма
разликата в
електроотрицателно
стите на два
образуващи
връзката елементи.
Не съществува
рязка граница
между Й и Полярна
КХВ.
Невъзможността да
се образува на 100%
ЙХВ може да се
обясни с взаимното
влияние на
противоположно
заредените йони,
един на друг. Всеки
един йон поставен в
електрично поле се
поляризира.
Поляризиращата
способност на
йоните зависи от
техния заряд и
размер. Върху
степента на йонност
на ХВ влияе и
поляризуемостта на
йоните, т. е.
способността им да
се превръщат в
електромагнитни
диполи под
действие на полето
на противоположно
заредени йони.
Поляризуемостта е
толкова по – голяма,
колкото е по
голям размера на
йона. С помоща на
поляризацията на
йоните могат да се
обяснят някои
особености и
оцветяванията на
веществата.
ІІ. Водородна
химична връзка,
междумолекулни
сили
Водородната връзка
(ВХВ) е особен вид
невалентна химична
връзка, която
възниква между
атом на водорода
свързан ковалентно
в някаква молекула,
и друг атом от
същата или друга
молекула, която е с
голяма
електроотрицателно
ст, например на
флуора (F),
кислород (O), азот
(N) по – рядко на
хлора (Cl) и на
сярата (S). Тя се
дължи на уникалния
строеж на
водородния атом –
той единствен е без
вътрешни
електронни слоеве,
които да увеличават
силите на
отблъскване между
него и партньора му
в ХВ има много
малък размер.
Водородната връзка
има доста широко
разпространение
както в органичните
така и в
неорганичните
съединения. Тя
играе важна роля в
процесите на
кристализация и
разтваряне на
веществата,
образуването на
кристалохидрати,
асоциация на
молекулите и други.
Водородната връзка
може да възникне
м/у атоми на една и
съща молекула.
Разкъсването на
вътрешномолекулни
те водородни
връзки води до
денатурация на
белтъчините, до
промяна в
температурата на
кипене не
кристалните тела,
температурата на
кипене на
течностите.
Енергията, която се
отделя при
образуването на
водородната връзка
е около 10 пъти по –
малка от енергията
на образуването на
обикновените
химични връзки,
което обусляве и
нейната по – малка
здравина.
Междумолекулни
взаимодействия
Междумолекулните
взаимодействия
представляват
главно относително
слаби
електростатични
взаимодействия м/у
отделните
молекули. Силите
които им
съответстват се
наричат
междумолекулни.
Използва се често и
понятието
вандервалсови сили.
Тези сили се
проявяват в
течносттите и
молекулните
кристали, обуславят
притеглянето на
молекулите при
агрегацията на
веществата,
превръщането на
газообразно
вещество в течно и
в твъъдо. Тези сили
имат
електростатичен
характер.
Междумолекулните
сили нямат
свойствата да се
насищат. Те са
универсални.
Действат м/у всички
видове молекули
независимо от
техния състав и
строеж, стига да се
намират на
достатъчно близко
разстояние за да
попаднат в сферата
на действието си
една спрямо друга.
Междумолекулните
1
сили могат да се
разделят на две
групи –
междумолекулни
сили на привличане
и междумолекулни
сили на
отблъскване. Ако
взаимодействието
се осъществява
между полярни
молекули
възникващите сили
на привличане се
наричат
ориентационни.
Индукционни сили
се наричат тези
сили на привличане
дължащи се на
постоянния дипол
на едната молекула
и на индуцирания от
нея дипол у
съседната
неполярна
молекула.
Дисперсионни сили
се наричат тези
междумолекулни
сили на привличане,
където
непрекъснато се
възобновява и
подържа
съседството и
взаимодействието
на временни
диполи.
Междумолекулните
сили на отблъскване
се проявяват сама
на много малки
разстояния м/у
молекулите, когато
електростатичното
отблъскване между
техните ядра и
електрони стане
забележимо голямо.
Тези сили доказват
малката свиваемост
на течносттите и
твърдите тела.
Междумолекулните
сили играят
съществена роля
при редица физични
и химични процеси
– абсорбация,
промяна на
агрегатното
състояния и др.
ІІІ. Метална
химична връзка.
Зонна теория за
строежа на
твърдите тела
Металите
притежавата редица
общи свойства:
висока електро и
топлопроводност,
висока пластичност,
способност да
отразяват голяма
част от попадналите
върху тях светлинни
лъчи, които не са
присъщи на
останалите
кристални тела.
Тези уникални
физични отнасяния
на металите се
обусляват от
свободнодвижещите
се в металните
кристали електрони.
Взаимодействието
м/у свободните
електрони и
намиращите се във
възлите на
кристалнта решетка
катиони не е
насочено и не се
насища. При
плътното
подреждане в
кристалната
решетка на метали
атомите са
разположени
толкова близко един
до друг, че техните
електронни облаци
започват взаимно да
се припокриват като
образуват общи за
взаимодействащите
атоми молекулни
орбитали.
Валентна зона се
нарича
съвкупността от
енергетичните нива
заети с валентни
електрони, т. е. тези
които образуват ХВ.
Зона на
проводимост се
нарича незаетата с
електрои свободна
зона, която
енергически е
разположена над
валентната.
Забранена зона се
наричат зоните
образувани от
взаимодействието
на атомни орбитали
различни по своя
характер, може да
са отдалечени една
от друга и по този
начин да възникват
области на
забранени енергии.
Тя представлява
разлика в енергиите
от края на
валентната зона до
началото на зоната
на проводимос. Не
може да има
електрони с енергии
в нейните граници.
Зонната теория
приложена към
металите обяснява
добре особеностите
на техните свойства,
преди всичко
високата им
електропроводимос
т. Тя се дължи на
непълното
запълване на зоните
образувани с
кристали с валентни
електрони, поради
по – малкия брой на
последните. Най
електропроводими
са тези от І В група
(Ag, Cu и Au).
Освен на
електропроводимос
тта способността на
електроните да се
движат в обема на
кристала е да
пренасят енергия от
една към друга
негова част се
дължи на високата
електропроводимос
т на металите. При
тях зависи
правопропорционал
на зависимост м/у
електропроводимос
т и
топлопроводимост.
ІV. Фазови
състояние на
телата – кристално
и аморфно.
Особенности
Кристалните
вещества са твърди
вещества изградени
от един или много
кристали. Кристал
се нарича твърдо
тяло, ограничено от
плоски стени, които
сключват побежду
си определени ъгли.
Важна своййствона
кристалите, което ги
отличава от другите
тела с правилна
геометрична форма,
е анизотропията, т.
е. зависимостта на
някои тяхни
физични и химични
свойства от
направлението на
приложеното
въздействие. Друга
важна особеност на
кристалните
вещества е точно
определената им
температура на
топене. При нея
свойствата на
веществата се
променя със скок,
от твърдо става
течно и обратното.
Аморфните
вещества се
характеризират с
отсъствието на
строга
закономерност в
подреждането на
техните градивни
частици една
спрямо друга,
присъщо на
кристалните
вещества. В
структурата им
съществува само
близък порядък, т. е.
съгласуваност в
разположението
само на съседните
частици. Понякога
аморфтите вещества
се разглеждат като
течности с много
голям вискозитет.
Изотропността се
дължи, че те имат
във всички
направления средно
статистически
еднородна
структура. Освен
това те нямат
строгоопределена
точка на топене и
при повишаване на
температурата се
размекват и
постепено
преминават в течно
състояние. Поради
високата си степен
на неподреденост
веществото в
аморфно състояние
винаги притежава
по – голям запас на
енергия в сравнение
с кристалното.
Типичен пример на
аморфно състояние
са стъклата.
V. Кристална
решетка. Видове,
свойства. Дефекти
на кристалната
решетка – видове и
значение
Кристалната
решетка се
характеризира със
своето
координационно
число. То
представлява бр. на
най – близките
съседи в
кристалната
решетка.
Обикновено то е 6,
8 или 12. Някои
вещества изграждат
различни видове
кристални решетки
явлението се нарича
полиморфизъм.
Изоморфизъм е
способността на
различни вещества
да образуват
кристали с еднква
по форма и близки
по размери
елементарна клетка
такива вещества
се наричат
изоморфни.
Кристалните
решетки се разделят
на няколко типа в
зависимост от вида
на частиците, които
се намират на
възлите на
елементарната
клетка и от
характера на ХВ
между тях.
Акомна кристална
решетка
Атомната кристална
решетка е изградена
от един или няколко
броя атоми
свързани с КХВ.
Атомна кристална
решетка притежава
диамантът.
Веществата с
атомна кристална
решетка са високо
топими, твърди,
крехки и
неразтворими.
Електропроводимос
тта се мени във
високи граници.
Йонна кристална
решетка
Йонната кристална
решетка е изградена
от положително или
отрицателно
заредени йони.
Такава решетка
могат да образуват
само сложните
вещества. В
кирсталната
решетка всеки йон е
2
ограден от йон с
противоположен
товар и
привличането
преобладава пред
отблъскването.
Йонните кристални
вещества са
високотопими и
твърди. При ниски
температури
йонните кристали
не провеждат
електричен ток.
Важна особеност на
атомната и йонната
кристална решетка е
в, това че за тях на
важи понятието
молекула.
Металната
кристална решетка е
изградена само от
катиони.
Стабилността й е
обусловена от
особен вид ХВ
присъща само на
металите в твърдо и
течно акрегатно
състояние.
В молекулната
кристална решетка
градивна единица е
молекулата.
Отделните
молекули са
свързани помежду
си с водородни или
междумолекулни
връзки, които са
много по – слаби от
другите ХВ. Поради
това молекулните
кристали имат
малка здравина и
ниска температура
на топене. Поради
отсъствието на
електрически
заредени частици те
не провеждат
електирчен ток.
Кристали от такъв
тип образуват
повечето вещества с
КХВ, които при
обикновенна
температура са
газообразни.
Известна е и голяма
група кристални
вещества в
решетката, на които
се срещат
едновременно два
вида ХВ. Такива
кристали са със
смесени връзки.
В струкурата на
един кристал винаги
се създават и редица
неправилностти
наречени дефекти
на кристалната
решетка. Те оказват
влияние върху
важни свойства на
кристалните тела –
здравината,
електропроводимос
тта, пластичността,
магнитната
възприемчивост. В
много случай
дефекти на
кристалната
решетка придава на
телата нови ценни
за практиката
свойства
повишена твърдост
подходящи
полупроводникови
характеристики.
Дефектите
възникват по
различен начин. Те
могат да се
образуват в резултат
на хаотичното
трептене на
частиците около
възлите на
кристалната
решетка или в
резултат на
пластична
деформация. Друг
вид дефекти са
свързани с
присъствието на
примесени атоми,
йони или молекули.
Влиянието на
дефектите върху
свойствата на
кристала е толкова
по голямо,
колкото е по
голямотяхното
количество.
Дефектите биват
точковопримесни и
линейни.
VІ. Метали. Общи
закономерностти в
химичните
свойства на
металите
Общите химични
свойства на
металите са
обусловени от
слабата връзка на
техните валентни
електрони с атома,
т. е. от ниската им
йонизационна
енергия. Тя
определя малкото
им сродство към
електрона и тяхната
електроотрицателно
ст. Металите се
наричат още
електроположителн
и елементи или
редуктори, а
реакциите в които
участват са от
оксиредукционен
тип, т. е. свързани
са с преход на
електрони от
редуктура към
окислителя.
Елементарни
окислители по
отношение на
металите са
елементите с висока
електроотрицателно
ст (F, Cl, S, O) или
молекули на
сложните вещества,
в които всъщност се
редуцират някой от
съставящите ги
атоми.
Общите
закономерности в
химичните свойства
на металите в
редица случаи се
проявяват по
специфичен начин,
определящ се от
особеностите на
конкретния метал,
неговите
съединения,
веществата с които
взаимодейства.
VІІ. Специфична
проява на
химичните
свойства на
металите –
пасивация,
взаимодействие с
основа
Голямо значение за
химичните
отнасяния на някой
метали има
явлението
пасивиране. То
намалява скоростта
на процеса на
окисление на
металите в пасивно
състояние металът
има много малка
химична активност.
В пасивно
състояние металите
практически не
кородират. При
пасивирането на
повърхността на
метала се образуват
защитни слоеве.
Окисни и
непрекъснати
покрития
обикновено се
получават при
пасивиране на
металите на
въздуха. Металите
могат да бъдат
приведени в
пасивно състояние и
по изкуствен път
чрез внасяне в
действащата им
среда на специални
вещества, които
образуват защитни
покрития.
Депасивиране на
металите може да
настъпи ако по
някъкви причини
чрез химично,
механично или
електрохимично
действие се
отстрани
пасивиращия слой.
Взаимодействие на
някои метали с
основи
Типичните метали
не реагират с
основи.
Съществуват обаче
метали, за които
този тип реакция е
възможен. Това са
метали, чиито
хидроокиси имат
амфотерен характер
тъй като всъщност с
основите реагират
не самия метал, а
неговите
хидроокиси.
Следователно
металите, чиито
хидроокиси са
амфотерни
реагират, както с
киселини така и с
основи. В
присъствието
насилни окислители
с основи могат да
реагират метали с
променива
валентност, които в
най – вишата си
валентност имат
киселинните
хидроокиси (Cr, Mn,
Nb).
VІІІ.
Електрохимични
процеси –
електронен
потенциал.
Галваничен
елемент
Електродният
потенциал възниква
при
съприкосновение на
две
електропроводящи
среди.
Електродният
потенциал
представлява
потенциалния скок,
който възниква
спонтанно на
повърхността на
метала, когато той
се намира в
съприкосновение с
електролит.
Електродни реакции
на границата на
различни фази
могат да протекат и
в случаите, когато
една от фазите е
твърд електролит.
Теорията на
електродният
потенциал е
свързана с т. нар.
теорията на Нернст.
Галваничните
елементи
представляват вид
електрохимични
системи, при които
си извършва
непосредствено
преобразуване на
енергията на
химичните реакции
в електрическа
енергия. Ако два
метала се свържат с
проводник от първи
род в следствие на
различните
стойности на
техните електронни
потенциали започва
движение на
електрони по
външните вериги от
цинка към медта, т.
е. от участъка с по –
висока
концентрация на
свободни
електрони, към
участъка с ниска
концентрация. Този
насочен поток от
електрони
представлява
електричен ток.
Електродът, на
който протича
редукция се нарича
катод. В случая това
е медната
пластинка. Във
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
neylli написа на 14 дек 2009 ОТГОВОРИ
студент на 25 години от Бургас , Бургаски университет "Проф. Асен Златаров"
 
Домашни по темата на материала
Действието на алкохола върху храносмилателната система
добавена от rossigeorgiewa 16.02.2012
2
11
Подобни материали
 

Корозия на металите и защита от корозия

18 ное 2009
·
261
·
3
·
498
·
339

Механизъм на електрохимичната корозия – общата реакция на взаимодействие, водеща до разрушение на металите...
 

Колоидни разтвори

14 яну 2011
·
108
·
13
·
123
·
274

Към тях се причисляват и разтворите на високомолекулните вещества. Лиофилни (“обичащи разтворителя”) и лиофобни (“не понасящи методите за получаване кондензационни и дисперсионни утаяване в излишък на сребърен нитрат.
 

Водородна връзка

10 апр 2011
·
76
·
9
·
804
·
205

Това е особен вид връзка, която може да се създаде между водороден атом от една молекула (Х – Н) и силно електроотрицателен атом (У) от друга молекула (У – А), в резултат на което двете молекули се асоциират...
 

Алкохол

17 фев 2006
·
3,737
·
1
·
216
·
202
·
32

Алкохол - значение, действие, последици.
 

Защита на металите от корозия

19 мар 2006
·
1,194
·
3
·
583
·
257
·
1

Кратка теория..Начин на работа..Опити
 
Онлайн тестове по Химия
Халогенна група
тематичен тест по Химия за Ученици от 7 клас
Тест върху свойствата на халогенните елементи. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
371
1
04.12.2015
Химия и опазване на околната среда
изпитен тест по Химия за Ученици от 11 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците по химия и опазване на околната среда върху изучения материал през годината. Може да се ползва като тест за изходно ниво. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
2 мин
12.04.2019
» виж всички онлайн тестове по химия

Химична връзка – ковалентна и йонна

Материал № 120380, от 30 мар 2008
Свален: 501 пъти
Прегледан: 446 пъти
Качен от:
Предмет: Химия
Тип: Тема
Брой страници: 6
Брой думи: 2,774
Брой символи: 25,495

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Химична връзка – ковалентна и йонна"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Петър Петров
преподава по Химия
в град Пловдив
с опит от  22 години
29

Аделина Маджарова
преподава по Химия
в град Стара Загора
с опит от  13 години
70

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения