Големина на текста:
ДИМИТЪР ДИМОВ И НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО
Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните
промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956
година. В действителност обачепреработкатана романаТютюне по -скоро израз не
на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на
новото обществено устройство на нашата страна. Затова никак не е чудно, че самият
писател е завещал като артфакт във времето да останевторият” „Тютюн”. Той по
същество е много по - мащабен отпървияи е изграден наистина по класическите
закони на романа - епопея. Неговата основа не е сведена (както в първия вариант) само
до пределите на малкия свят наНикотина”, който, макар и да е визия на българското
общество от първата половина на нашия век, няма епическата обобщеност, явно търсена
като основа на повествованието в преработенияТютюн”. В него, наред с
обективизацията на събитията, влизащи в сюжетната схема, се засилва психологизацията
на всички образи. Въвеждат се по същество и нови действащи лица, които не само са
отражение на социалните колизии на времето, но задълбочават и обхвата на извършения
от автора обществен анализ. Неговите параметри стават още по - конкретни, като
същевременно дават основата за изграждането на един прогностичен модел на типа
личности, които ще обитават в ново българско общество. Затова Лила чакадекрета на
правителството”, за да узакони връзката си с Павел Морев, а еврейката Варвара е
изгубила даже способността се да се радва на красивото, не вижда дори смисъла от него.
Поради тази причина тя захвърля неволно набраните цветя. На нея и е достатъчна
радостта от победата”. Тези персонажи, както и още редица други (Лукан, Динко, дори
и Павел) от преработенияТютюн”, създават, макар и на контекстуално ниво, усещането
за постепенното изгубване на човешкото у себе си. Причината за наличието на този
елемент в характерологията им не е следствие на разочарованието от света, както е при
Ирина или Костов, а от безсмисленото, сляпо отдаване на една единствена идея. След
като вече са я реализирали, техният живот се е обезсмислил, по те не осъзнават този
факт. Това по - късно ще ги дистанцира от другите хора, ще ги озлоби и ще ги подтикне
да възстановят борбата, която ги е карала да се чувстват пълноценни личности. Тази
перспектива е само набелязана в края навтория” „Тютюн”, но нейните измерения са
ясни, защото са свързани с познати и вече утвърдени по това време културологични
модели не само в
българската, но и в световната модернистична проза. Творбата на Димов (и в двата си
варианта) е в рамката на тази традиция и въплъщава всички нейни характерни образни
структури и философско - естетически представи, както и похватите, чрез които се
Пищови по литература '00
1
моделират. Това се отнася и до другите романи на писателя - „Поручик Бенц”, “Осъдени
души”. Повествованието е многопластово и полемично. Събитийността, макар и да
присъства в текста, не определя контекста на творбите, фабулността е само средство за
да се поддържадиалогас читателите. Тя създава само допълнително напрежение,
внася известен екзотизъм, но не предава изцяло нито гледната точка на писателя за
поставените проблеми, нито моделира неговата концепция във връзка с тях Всичко това
е съсредоточено в психологическия моделп.” персонажите, в техните съдби, които до
голяма степен са предопределени от характерологията им, а не толкова от сюжетните
обстоятелства. Всяко от действащите лица носи някъде дълбоко в себе си (на
подсъзнателно ниво) всички предпоставки на своята лична драма, която в края на
краищата преминава в трагедия. Влиянието на събитията върху поведението на
персонажите е много слабо. Тази особеност се наблюдава ясно в романаОсъдени
души”. Образите на Фани и Ередия носят в себе си елементи, които гиосъждатна
страдание, независимо от обстоятелствата, в които са поставени, Фани е преситена и
разочарована от света, тя ежена без тяло”. Ередия е толкова заслепен от идеята за
служенето на Бога и на Ордена, че престава да бъде човек. Превръща се в живо
превъплъщение на Сатаната.Димовсвързватези два персонажа чрез добре познатата от
литературната традиция любовна интрига, но тя не е водеща в повествованието.Чрез
колизията между Фани и Ередиа се поставя и намира своя отговор един глобален
проблем - за същността на живота, за неговата естествена логика. Гледната точка на
писателя, освен че е разкрита чрез всички нива на творбата, е и пряко формулирана в
коментара на повествователя към състоянието на Фани в края на романа: “Тя все още не
съзнаваше, че, попаднала в този лагер, бесът и омразата й срещу Ередия съвпадаха с
развитието на самата действителност, която отстраняваше от себе си противоречията и
абсурдите. Не случайно е подчертано изрично, че Фани не осъзнава логиката на битието,
но я усеща подсъзнателно, стреми се към нея. В момента, в който достига до нея, тя
разбира, че е излишен човек, че животът й няма смисъл, но не предприема следващата.
очаквана стъпка -самоубийството, защото някой трябва да изкупи греховете чрез
страдание. Върху нея тежат и греховете на Ередия, които е поела символично, убивайки
го по време на молитвата. Така Фани спасява душата му, а за себе си оставя
изкуплението, защото гордостта й е по-силна от страданието. Само силните духом могат
да водят пълноценен живот, но ако позволят да ги заслепи тяхното собствено усещане за
превъзходство над другите, усещането им за изключителност, те ще застанат не само на
границата на престъплението, но и на лудостта. Това още по -отчетливо се изгражда
като авторова позиция, когато персонажите превръщат нещо, каквото и да е то, в култ, в
Пищови по литература '00
2
изгаряща ги страст. В момента, в който реализират целта си, животът им става
безсмислен и те са обречени на гибел. Типичен пример в това отношение е образът на
Борис Морев от романаТютюн”. При Фон Гайер е реализиран един, още по -висш
стадий на разочарованието - обезсмисляното на идеала. Димов съзнателно поставя
персонажите си в такива ситуации, защото стремежът им към катастрофичното, към
болката, към страданието е част от онази сладка отрова на живота, чрез която Фани
удължава своята агония. Морфинът е само средство за наподобяване на реалното битие,
без да се влиза пряко в него. Той позволява на персонажа едновременно да живее и да не
живее в действителността. Това състояние на неограничено страдание е близко до
патологичното удоволствие. Но нима самото битие не е аналогично налудничаво?
Отговорът, който дава Димитър Димов на този въпрос еда”, защото самият свят, чието
пълно въплъщение са персонажите отОсъдени душииТютюн”, е изправен пред своя
крах, пред пълната катастрофа на едно, вече отминаващо в историята виждане за
развитието на човешкото общество. Но тойумирав разкоша на дългата агония, защото
всяко състояние, независимо дали е болка или удоволствие, трябва да се изживее
докрай. Такава е естествената логика на битието. Само тя, а не отделният човек, дори не
и обществото, може да определи кое е ценно и кое не. Личността няма право да бъде
абсолютен съдник на своето време. Тя само трябва да стане част от него и да
съществува в настоящето, съобразно неговите естествени, реални закономерности.
Индивидът може да бъде съдник само и единствено на себе си, но не и на другите.
СТРАДАНИЕТО В ПОЕЗИЯТА НА ЯВОРОВ
Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно
страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения,
люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на
автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на
неговите терзания. Личното страдание на поета е свързано с общото крушение на
възрожденските идеали - в края на Х!Х век надеждите за социален просперитет на
народа не се оправдават. Националният идеал за обединение на България намира израз в
борбите за присъединяване на Македония. Изострената чувствителност на Яворов го
кара да страда заради разбиването на тези светли мечти и надежди.
В люшкането между - противоположностите - между възторга и отчаянието.силата и
слабостта, порива и падението, са корените на вътрешния драматизъм на поета. В
стихотворениетоНощлирическото изживяване представлява едно кошмарно
страдание. Трагизмът и дълбочината на мъките са изразени чрез картини, близки до
Пищови по литература '00
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разработени теми по Литература за ДЗИ (вариант 2)

Димитър Димов и неговото творчество.Ттворческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция, които настъпват особено след 1956 година...
Изпратен от:
Николай Петров
на 2015-11-03
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Литература за Неучащи несваляни с 20 - 1 страници Авторски
 
Домашни по темата на материала
есе на тема цената на избора в Изворът на Белоногата
добавена от dimitar.georgiev.dimtrov 18.09.2017
0
5
да се направи синтактичен и морфологичен разбор на следната строфа настана утро,гори небето,цветя миришат ехти полето и кой го е написал
добавена от ere 21.12.2016
0
14
малкият човек в разказите на Иван Вазов (дядо Йоцо гледа)
добавена от margarita.tichkova 24.11.2016
0
10
СПЕШНО МИ ТРЯБВА ЗА УТРЕ! Благодаря!
добавена от albena.p. 28.03.2019
1
30
СПЕШНО МИ ТРЯБВА ЗА УТРЕ! Благодаря!
добавена от albena.p. 28.03.2019
1
6
Подобни материали
 

Димитър Димов

05 яну 2008
·
347
·
3
·
817
·
313

Димитър Тодоров Димов (25.06.1909, Ловеч -1.04.1966. Букурещ). Роден в интелигентско семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер...
 

Успехът- целта, която оправдава средствата

18 ное 2006
·
3,274
·
3
·
628
·
805
·
6

"Нищо не внушава такова презрение към успеха, както мисълта за това, с какви средства е постигнат." Г.Флобер
 

Страдание и съпричастие в "Зимни вечери" от Христо Смирненски

25 дек 2006
·
6,483
·
2
·
465
·
852
·
54
·

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние.
 

Димитър Талев - Железният светилник

24 окт 2006
·
7,071
·
1
·
395
·
3

“Железният светилник” е не само роман на преломни за народа ни години на отстояване на българщината, но и съкровищница на богати и запомнящи се образи. В него Димитър Талев като че ли съсредоточава цялата си любов и познание за женската дума....
 

Романите на Димитър Димов

28 дек 2007
·
242
·
5
·
1,450

Димитър Димов съзнанието заема водещо място като философска категория, въз основа на която той осмисля света: в своето „Изказване-отговор за романа „Тютюн" той поставя съзнанието в основата на всички обяснения, които дава за творчеството си.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
9
1
7 мин
24.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Разработени теми по Литература за ДЗИ (вариант 2)

Материал № 1201871, от 03 ное 2015
Свален: 0 пъти
Прегледан: 1,061 пъти
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 86
Брой думи: 30,158
Брой символи: 182,501
Цена: 35.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
61 5

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
38 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала