Големина на текста:
8,Сетивното и абстрактното познание в учебния процес
Има две равнища на познание – по-високо и по-ниско като по-ниското е сетивното, базирано на
получаване на сетивни данни от действителността. По-високото равнище на познание е
абстрактното, което е резултат на познавателен процес и склонно характерен само за човека.
Абстрактното познание е резултат на мислене. Двете равнища включват всички познавателни
процеси – усещането е най-нисшия познавателен процес чрез който отразяваме единични
свойства на предметите
-възприятие- следващия еволюционен процес, отразяваме свойствата на обектите комплексно
-представата
Абстрактно равнище на познание – тук се намира само мисленето като процес на
опосредствено отражение на действителността. Всичките тези процеси са непосредствено
отразени. Посредствено звено чрез понятията. Тези две равнища са в основните етапи. Процес
на познания е третия етап, гносеологичен процес, включват се сетивното и абстрактно
познание. В практиката проверяваме нещата. Сетивното и абстрактното познание са в единство
като няма абстрактно познание, което да не е базирано на сетивни данни освен, че има симптом
т.нар. псевдофилософстване, което е напълно отделено от външната реалност. Само в
патологията може тези равнища да се разкъсани. Идеал в учебната ни работа на нас като
учители е учениците да развият, да формират идеи.
Идеята като пунк – тя включва знания за нещо, второ знанието не е достатъчно.
Функции на идеята – първа функция, синтезираща, идеята служи да обобщи фундаментални
закономерности
-мотивираща функция
-реализираща функция – една идея, която няма реално своето въплъщание е празна и куха,
безсмислена.
-проектираща функция – явно е, че ние планираме и прогнозираме конкретни стъпки и мерки
как да я реализираме
-видове нагледност в учебния процес
-илюстративна функция, нагледна
-обясняваща функция
-семенатична(смислова) функция
Първи вид нагледност – предметна, по дадени дисциплини, те са благоприятни, но има
предметни области, в които това е невъзможно.
Функции на нагледността – предизвиква вниманието и интереса на учениците, постига се
точност на възприетото, има яркост и живост на представите, изграждат се адекватни
асоциации, възникват и някакви емоции. Нагледността има емоционално въздействие, че чрез
нея не се разкриват най-дълбоките, скритите свойства и отношения на този обект с други
обекти. Вторият тип нагледност е изобразителната нагледност – изображенията, които са
следните подвидове: първи под вид опосредствено наторална, тази нагледност има две
разновидности, първата е обем на нагледност, показва физически, веществени модели – макет
на нещо, макет на градска структура.
-визуална нагледност на базата на илюстрации, фотоснимки, рисунки, репродукции
Създава се емоционален фон на учебния материал. Формират се ярки цветисти представи за
обекта. Формират се т.нар. обобщения за типичното и общото за едно понятие. Изпълняват
илюстративна функция.
Словесно графична нагледност от формата на чертежи, технически схеми, схема на
електрическа верига. Функцията на вида нагледност е, че чрез този вид нагледност, учениците
имат възможност за взаимодействието на различните части. Можем да представим даден процес
в динамика. Разкриват се съществени връзки.
-обяснителна функция
-изграждат се схематизирани обобщения
-Символна нагледност- знакови модели, а те са таблиците, формулите, уравненията, в които са
отразени най-общите и универсални закономерности. Третият тип нагледност е последната
стъпка в процеса на познанието от конкретно към абстрактно.
Функции на символна нагледност – моделират се всеобщи абстрактни зависимости. Тези
модели имат смислова функция. Чрез тази нагледност, ученикът формира теоретични
обобщения.
Речева нагледност – под формата на учителю, че може да нагледи някой постулат.
Типове мислене – обяснение и разбиране. Мисленето е опосредствено отражение на реалността
чрез понятия, а понятията са фиксирани в думите. Функции
на мисленето – фунцията е да прониква в същността на явленията, да разкрива вътрешните,
скритите взаимовръзки. Чрез мисленето можем да изграждаме хипотези. Мисленето има
изпреварващо отражение чрез хипотезата. Чрез мисленето ние можем да управляваме
поведението си. Видове мислене, които са от значение за нас като учители – конректно спрямо
абстрактно мислене. Конкретно значи непосредствено на обектите и мислене на пряката
манипулация с тях. Абстрактното мислене е подвеждане на обектите под логически и
абстрактни категории. Делим мисленето на теоретично и практическо – теоретичното мислене е
познание за правила, принципи, закони. Практическото е свързано с физическото преобразуване
на действителността. Целта на нашето училище е учениците да формират теоретично познание
и мислене. Да прилагаме дедуктивния подход в обучението т.е. да им дадем абстрактните
знания и постулати. Понятията да ги представят в развитие. Да помогнем да учениците да
пренасят понятията от една сфера в друга, тъй като едни и същи принципи могат да бъдат в
различни области. Следващият тип мислене е деленето на творческо спрямо репродуктивно.
Репродуктивното мислнее е мисленето по=репродуктивни права, стандартни и мисловни
операции. При творческото мислене използваме други стратегии на мислене, за които никой не
се е сетил. Според развитието и мисленето в
онтогенеза. Мисленето се дели на развитието. Имаме нагледно предметно, като детето борави с
предмета. Имаме нагледно образно чрез представи. Третият тип мислене е свовесно логично.
Има абстрактно понятие за число. За нас като учители са важни следните типове мислене, те са
конкретно, абстрактно и теоретично. Характер на материала, той е сетивност и конкретика.
Второ тип задача, треао възраст на ученика и методика на обучение. Имаме евристично
мислене, когато мисленето и нестандартно и възникват решение, ние като учители можем да
използваме дидактичски похват, най-често въпроси, подсказки, активираме ученика да се сети
за нещо. Алгоритмично , проблемно ситуативно мислене на базата на отделни казуси.
Условия и съображения, когато трябва да се избират учебни задачи, които да активират
определен тип мислене. Да се прецени степента на трудност на задачата. Определя се степента
на нестандартност. Да се определи степента на самостоятелност. Да се определи съотношението
меду конректно и теоретично до каква степен трябва да има конкретика, така че ученика да
реши даден казус.
Пунк за разбирането – мисленето е пряко свързано с процеса на разбиранр. Разбирането
означава да се свърже непознатото учебно съдържание с познатото, да се разкрие смисъла на
нещо и дали е възможно да съществува разбиране без мислене. Оказва се, че е възможно,
нарича са разбиране спомняне.
Възможно ли е да има мислене без разбира? Отговора е не винаги се включва. При ниските
ниав на мислене - първия етап – практическо мислене, те могат да свързват неща без дълбочина
на разбирането. Каква е разликата между практическото(емпирично) мислене и теоретичното?
При емпиричното мислене, човек мисли на базата на външните свойства, той улавя външните
закономерности между обектите и явленията. Практическото познание е с по-ниско качество от
теоретичното. Кога практическото мислене е добро? В следните ситуации първо, когато в
области, които не са усвоени в науката. Има задачи, които изискват някакви ситуации, опират до
практически умения.
-практиката – тя дава хранителен материал за хипотези
-на базата на големия опит се развива интуиция
-Има възможност за формиране на житейски понятия, които са пряко свързани с научните. Те са
основа за научни понятия.
Трудности, които възникват пред учениците при решаването на различните типове задачи за
тяхното разбиране. Първата трудност е обективната сложност на материала. Прекалено много
непознати елементи има в този материал и немотивираност на ученика.
-трудност при установяване на културно следствените отношения
Разбирането като процес е пряко свързано с обяснението.
Обяснение – да предлагаме най-абстрактните постулати, свързани с урока и да включваме
предмета в по-широк контекст.
Типични грешки на учителите, които не бива да се допускат – да има многословие, поражда
чувство на скука
Сбитост на материало, стегнатост, телеграфен стил.
-злоупотреба с развлекателни приоми
-без системност и непоследователност
-непосилност и недостатъпност(съобразяване със зоната на най-близко развитие) Зоната на
актуалното развитие е, че има метални способни, а зоната на най-близко развитие е зоната,
която предстои да развияе материала.
-скука, монотонност на преподаване, липса на емоционалност
Основната задача на учителя е да формира понятия, които са градивната позция на клетката на
мисленето. Процеса на формиране на понятия е следния – първо има представи какво е куче и
котка, второ отделяне на най-съществените признаци във външен план. Третият етап –
обособяват се съществените признаци.
Съпоставка между най-важните форми на познание
Форми на мислене – рационалнологическа, емоционална, образна,
Сфери на дейност – научна сфера на дейност, художествена
Продукт – научно понятие, художествено произведение
Предмет на познание – реален обект, обект + отношението на художника
Пътища за усвояване на опита – изучаване на съдържанието на закономерностите, свързани с
явлението, базира се на преживяването
Резултат от усвояване на опита – знание, ценностното отношение

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 юни 2021 в 19:27 студентка на 30 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - НУПЧЕ, випуск 2021
06 юни 2021 в 11:31 в момента не учи на 29 години от Стара Загора
05 юни 2021 в 14:54 студент на 21 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2017
02 юни 2021 в 12:44 студент на 28 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2021
24 май 2021 в 18:33 ученик на 50 години от Раднево - Втори ОУ "Св. Паисий Хилендарски", випуск 2015
17 май 2021 в 14:32 студент
24 апр 2021 в 21:14 потребител на 39 години
23 апр 2021 в 09:53 студент на 41 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2021
11 апр 2021 в 12:24 потребител на 28 години
04 апр 2021 в 00:18 родител на 42 години
 
Подобни материали
 

Мисловни процеси и особености на мисленето при деца с умствена изостаналост


Мисленето е висша форма на отражение на обкръжаващата действителност. У умствено изостаналите деца се наблюдава ниско равнище на развитие на мисленето, което се обяснява с недоразвитостта на речта. Основният недостатък на мисленето – слабостта...
 

Възрастова периодизация на психичното развитие


Днес е общоприет възгледът, че динамиката /скоростта/ на психичното развитие в детството не е равномерна...
 

Младенческа възраст

08 май 2007
·
305
·
34
·
11,123
·
1
·
2

Развитие на психиката през първата година от живота. Младенческа възраст...
 

Ранна възраст

08 май 2007
·
472
·
21
·
6,506
·
168

Ранна възраст. развитие на психиката през втората и третата година от живота...
 

Възможно ли е възпитание на чувствата

01 дек 2007
·
120
·
2
·
243
·
41

За да се отговори на този въпрос първо трябва да се изясни представата за думата „чувства”.Според някои психолози, понятието „човешки чувства” може да се дефинира така...
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
80
1
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Сетивното и абстрактното познание в учебния процес

Материал № 1201816, от 03 ное 2015
Свален: 122 пъти
Прегледан: 144 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 1,185
Брой символи: 7,680

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сетивното и абстрактното познание в учебния процес"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала