Големина на текста:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА СОЦИОЛОГИЯТА НА
ИЗКУСТВОТО
Социологията на изкуството спада към т. н. “отраслови
социологически дисциплини и разглежда сферата на изкуството като
компонент на обществената система. По принцип това означава, че
отрасловата сфера, която подлежи на социологическо разглеждане, може да
се разглежда в два аспекта: от една страна, макросоциологически аспект,
като елемент от цялостната система на обществото; от друга страна,
микросоциологически аспект, като автономна социална система, която
притежава свои структурни взаимовръзки и свои механизми за
взаимодействие. Тези два аспекта не се отричат един друг, а напротив,
взаимно се допълват.
Ако трябва да дадем някакво кратко определение за социологията на
изкуството, то би съдържало следното: Социологията на изкуството е
наука за функционирането на изкуството в обществото, за
закономерностите на социалното въздействие на изкуството, за
отражението на тези закономерности при създаването и реализирането
на художествени ценности, за създаващите се в този процес социални
структури и взаимодействието на сферата на изкуството с останалите
сфери на обществото.
Когато разглеждаме социологията на изкуството в
макросоциологически план, за нея са валидни основните социологически
понятия, което Алфонс Зилберман нарича непосредствен път за
внедряване на социологията в изкуството и осъществяване на нейната
проблематика н неговия кръг и неговите граници.
1
Опосредстваният път за социологическо разглеждане представлява
налагане на социологически мащаби и методи за събиране на информация
върху художественото съдържание, неговия анализ, пространствено-
времевите аспекти на изкуството, неговата история и културен контекст.
Освен типичните социологически методи в тази сфера се разработват и се
прилагат социологически методи, произтичащи от закономерностите на
самото изкуство, естетическата форма и художественото възприятие. Това
се налага поради естеството на художествената комуникация и
1
Silbermann, A.. Empirische Kunstsoziologie. Eine Einfuhrung mit kommentierender Bibliographie,
Stuttgart. 1973, S. 205.
множеството семантични слоеве, притежаващи собствени системи от
значения и генериращи смисъл. Символният интеракционизъм в
социологията всъщност е проправил пътя за подобна тематика с
концепцията за системата от интерсубективно значими символи,
конституираща социалнотоАз”.
2
При анализа на обичайната комуникация ние сме в състояние да
анализираме начина на употреба и конституирането на символите,
съдържащи се в естетическата комуникация, като квалифицираме както
социалните факти за наличие на определени съдържания в нея, така и
съвпадението между използването на определени комуникативни
стереотипи и изпълнението на определени социални функции. По същия
начин ние можем да разгледаме изкуството като комуникация и да
изследваме съдържанието на посланията в чисто социологически аспект.
Естествено, трябва да се има предвид, че става дума за естетически
послания (т. е. послания, които се оценяват и представляват стойност),
които в определен смисъл представляват самоцел, т. е. не обслужват
някаква дейностна сфера, а целят единствено да бъдат разбрани и оценени.
Това обаче в никакъв случай не отнема социологическия характер на
естетическата комуникация, напротив разкрива сферата на социалното в
една друга плоскост, а именно от гледна точка на общата ценностна
структура, управляваща поведението на социалните субекти и влияеща
върху техните мотивации и селективност при осмисляне на обществените
взаимодействия.
Много точно пояснява този аспект на социологическото разглеждане
на изкуството А. Зилберман, който нарича музикатаизраз на субстанцията
на обществото”.
3
Нека не звучи странно, но по този начин ние можем да
разберем за едно конкретно общество това, което не може да бъде
установено по традиционните пътища. Често именно изкуството показва
симптомите за едни или други обществени процеси и трансформации много
по-добре отколкото рационалните науки, дори отколкото самата
социология като обща дисциплина. В това отношение социологията на
изкуството може да помогне да се разшифрова скритият в художествената
тъкан социален смисъл. През 60-те годинисериозните музиковедисе
отказват да видят в рок`н рола нещо, което да заслужава внимание и грешат.
Всъщност в това явление се крие не само чисто музикално или възрастово
явление, а радикална реакция на цяло едно поколение, която в края на
десетилетието става източник на сериозни конфликти и трансформации в
западните общества.
2
Вж Mead, G. H., Mind, Self and Society, Chicago, 1936, p. 90
3
Silbermann, A..Цит. съч., с. 209.
2
Анализирайки движението на музиката и особено нейната медийна
реализация, Теодор Адорно прави диагноза на обществото от епохата на
индустриализма, прониква значително по-дълбоко в характеристиката на
конституиращата това общество инструментална рационалност отколкото
научните концепции, основани върху същата тази рационалност.
Обект на социологическо разглеждане ще бъде цялата съвкупност
от субекти, дейности, комуникации, продукти, които се формират в
сферата на изкуството. Това означава, че в полето на научни изследвания
ще се намират всички хора, участващи по някакъв начин във
възпроизводството на изкуството, независимо дали са създатели,
разпространители, ценители и познавачи на красивото или просто
потребители на художествена продукция.
В този смисъл обектът на изследване може да обхване всеки член на
обществото, доколкото всеки един от нас има някакъв конкретен контакт с
изкуството. Разбира се, трябва да се има предвид, че става дума единствено
за този аспект на човешката дейност и хората (по-специално тяхното
социално поведение), които подлежат на изследване единствено в това
тяхно качество, но в никакъв случай не като обект изобщо.
Ако започнем да се занимаваме с тези хора и поведението им изобщо,
ние ще навлезем в проблематика извън изкуството. Това ще промени
предмета на дисциплината, и нашата съвкупност вече няма да отговаря на
първоначалната характеристика. Макар човекът, който вчера е ходил на
театър, е например учен, той става обект за социологията на изкуството не
заради заниманията си с наука, а именно защото вчера е бил на театър, т. е.
участвал е в процеса на възпроизводството на художествената култура. Това
негово качество, и само то, го прави съпричастен към хората, участващи във
възпроизводството на художествени ценности и съответно го причислява
към обекта на социологията на изкуството.
Обект на социологическо изследване представляват и социалните
субекти, които действат в сферата на възпроизводство на изкуството и
художествената култура. Това могат да бъдат различни по характер
общности, структури и институции, чието формиране в пряк или косвен
смисъл се намира в зависимост от функционирането на макросоциалните
компоненти на системата. Всички те доколкото са причастни към
възпроизводството на художествени ценности, са част от обекта на
социологическо разглеждане. Това са създаваните формални институции за
управление на дейностите, свързани с изкуството, публични и частни
структури за неговото възпроизводство и разпространение (театри, опери,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разработени теми по социология на изкувството

Социологията на изкуството спада към т.н. “отраслови” социологически дисциплини и разглежда сферата на изкуството като компонент на обществената система...
Изпратен от:
Николай Петров
на 2015-11-03
Добавен в:
Общи материали
по Социология
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Общи материали по Социология за Неучащи несваляни с над 20 страници Авторски
 
Подобни материали
 

Що е социология?

27 окт 2007
·
429
·
7
·
868
·
187
·
1
·
1

Социологията изследва условията за формиране, подържане и промяна на социален ред, както и условията протичането и резултатите на социалната дейност.
 

Социология и духовност. Гражданско общество в България - проблеми и перспективи

03 дек 2010
·
140
·
18
·
2,979
·
202

Съществуват много и разнообразни определения на понятието гражданско общество, като всички те претендират за правилност...
 

Социологията като наука

05 мар 2008
·
239
·
3
·
714
·
40

Терминът е създаден от основателя на науката социология, големият френски учен Огюст Конт (1798г. – 1857г.). създател на позитивизма. Той е живял в бурно и противоречиво време...
 

Какво разбирам от модерно общество?

02 мар 2008
·
166
·
2
·
223
·
127

Mодерното общество е свързано с хора, които имат модерни представи за света, намерили израз в произведенията им. То може да индуцира чрез различни канали някакви модерни представи за света у различните нации и етноси...
 

Социализация на личността

27 фев 2008
·
686
·
7
·
929
·
321
·
1

Понятието”социализация” започва да навлиза в социологията през 90 те години на 19 век.Първи започват да го използват Франклин Гидънс и Емил Дюркем .Дюркем развива тезата за двойствеността на човешката природа ,за раздвоеността на човека като биологично...
1 2 3 4 5 » 10
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Разработени теми по социология на изкувството

Материал № 1201625, от 03 ное 2015
Свален: 0 пъти
Прегледан: 68 пъти
Предмет: Социология
Тип: Общ материал
Брой страници: 83
Брой думи: 24,785
Брой символи: 166,119
Цена: 45.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Последно видяха материала
Сродни търсения