В С И Ч К О ЗА
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ
КАНДИДАТ-СТУДЕНТИ
ГИМНАЗИСТИ
ИНТЕРПРЕТАЦИИ
АНАЛИЗИ
ПЛАНОВЕ
ПРИМЕРНИ МОДЕЛИ ЗА ПИСАНЕ
Какво трябва да знаете
за литературноинтерпретативното съчинение,
за да успеете на зрелостния изпит
Същност, жанрова специфика, структура
Това е вид литературно съчинение, което представлява
целенасочена, задълбочена и аргументирана интерпретация на художествен текст
или откъс от него във връзка с формулираната в заглавието тема.
Литературноинтерпретативното съчинение има своя ясна и строго
обособена структура, състояща се от увод, теза, аргументация и заключение.
Като първи, въвеждащ елемент се обособява уводът. Той трябва да
бъде целенасочен, осъществяващ връзка с проблематиката на произведението,
която ще се интерпретира по-нататък. Не бива да се допускат клишета и
шаблони, обща фразеология, схематизъм. В тази встъпителна част бихме могли
да “положим” разглеждания текст в по-широкото поле на историческия и
културния контекст, да очертаем неговата специфика на фона на епохата, в
която възниква, да го съпоставим с традицията.
Следващият елемент в структурното изграждане на този вид
съчинение е тезата. Тя представлява кратко, ясно и целенасочено становище,
осмислящо съдържащия се в заглавието проблем, и дава представа за
собственото мнение, за личното отношение на пишещия. Тезата трябва да е добре
откроена и ясно заявена и да изяснява основните аспекти на темата.
Централната и най-обемна част в изграждането на писмения текст е
аргументацията. Тя представлява поредица от разсъждения, които изчерпателно
разгръщат и обосновават тезата. По същество това са нашите коментари, изводи,
обобщения, произтичащи от формулирания в заглавието проблем и опитващи се
да го осмислят, изяснят и мотивират. В логически изведената верига от подтези е
необходимо да се открои личното отношение към темата, както и разбирането на
същността и посланията на художествения текст.
Необходимо е разсъжденията да бъдат задълбочени и целенасочени,
т.е. да навлизат в същността на произведението и да го интерпретират във връзка
със заявената в заглавието тема, както и да изчерпят важните аспекти на тази
тема, с други думи - да бъдат достатъчно богати и пълни.
Всяка нова, поредна подтеза се отделя графически от предходната и
се оформя в самостоятелен абзац. От друга страна, трябва да съществува
логическа връзка между отделните подтези, да са налице плавни и естествени
преходи между тях.
Общата фразеология и самоцелният преразказ са недопустими в
рамките на този вид съчинение и говорят за непознаване на неговите жанрови
особености. Насочването на вниманието към определен момент от
художествения текст и неговото кратко пресъздаване е възможно тогава, когато
служи за опора или илюстрация на нашите разсъждения, изводи, обобщения.
Цитатите не са задължителен, но са възможен и обогатяващ
аргументативната част елемент от писмената работа. Те нямат доказателствена
сила, но могат да подкрепят и илюстрират съответното становище по проблема.
Трябва да се подбират внимателно, да не се прекалява с тях, да бъдат кратки,
ярки и точни.
С графическото оформяне на цитатите трябва да съблюдаваме
следните по-важни изисквания:
> когато се цитира от прозаическо произведение, цитатът се
отделя от разсъжденията с двоеточие, оформя се на същия ред
и се поставя в кавички;
> когато се цитира от стихотворение или текст в мерена реч,
цитатът се отделя от разсъжденията с двоеточие, но се
обособява на нов ред и не се поставя в кавички;
> когато цитатът представлява отделна фраза, отделен израз от
художествения текст, вплетен в нашите разсъждения, се
поставя в кавички.
Г лаголното време, в което се пише, е сегашно историческо
(комбинация от сегашно минало неопределено - за вече приключили спрямо
основното действие моменти от художествения текст - и бъдеще време - за
събития, които предстоят).
Интерпретирайки текста, е необходимо да постигнем смисъла му,
като “разчетем” преди всичко неговите структура, символика и връзките му с
различни литературни, социокултурни и ценностни контексти. В рамките на
анализационните процедури трябва да покажем задълбочени историко- и
теоретиколитературни познания и уместна употреба на подходяща
терминология. При това наблюденията върху художествената специфика и
структурата на текста не бива да са обособени в отделен абзац, механично
“пришит” към същинската част, а да бъдат вплетени органично и умело в нея, да
представляват неразделен елемент от цялостната аргументация.
Завършващата част на литературноинтерпретативното съчинение е
заключението. То трябва да е целенасочено и да открои нашето генерално
обобщение, свързано с формулирания в заглавието проблем. И тук не бива да
допускаме клишето и шаблона, готовите езикови формули.
Писмената работа трябва да е оформена адекватно и в стилово
отношение - езикът да е жанрово уместен, ясен, точен, логичен, богат,
изразителен, образен.
Като всеки текст, литературноинтерпретативното съчинение трябва
да притежава качествата стилово единство, цялостност, завършеност.
19
