Големина на текста:
Физиократическа школа. Идеи на Франсоа Кене.
Физиократическата школа възниква във Франция през втората половина на 18 в. Основател и
глава на школата е д-р Франсоа Кене. Роден е през 1694 г. в село Мере, близо де Версай. Син е на
адвокат и дребен земевладелец. До 11-годишен е неграмотен. Научава се сам да пише и чете на
гръцки и латински. Завършва медицина в Париж и през 1749 става придворен лекар на Людовик
XV. Умира през 1774 във Версай на преклонна възраст. С икономичеки проблеми започва да се
занимава на 60-годишна възраст. Първите му статии са “Фермери” и “Зърна”. По-късно пише
“Чифликчия”, “Зърнени храни”, “Население”, а основно му съчинение е “Икономичекса таблица”
(1758). Написал е още брошурата “Естествено право”, “Общи принципи за икономическото
управление на едно земеделско кралство”, “Диалози върху търговията и работите на
занаятчиите”, “Бележки относно лихвения процес” и др.
Около Кене се формира група от ученици и последователи, в която влизат Мирабо, Мерсие
дьо ла Ревиер, Льо Трон и др. Особено място с оригиналните си схващания по отделните въпроси
заема Ан-Рубер, Жак Тюрго. Приема се, че физиократическата школа възниква 1757 г., когато
Кене излага своята доктрина на маркиз дьо Мирабо, който по-късно става негов последовател. За
залез на физиократическата школа се смята 1776 г. – напускането от Тюрго на поста на министър
на финансите. Напускането се дължи на невъзможността в условията на абсолютизъм да
осъществи програмата на физиократите. Школата просъществувала само две десетилетия, но и
този период е бил достатъчен тя да се нареди в историята на икономическата мисъл като едно от
направленията на класическата политическа икономия.
Френската икономика по времето, когато творят физиократите, не се различава съществено от
икономиката в началото на столетието. Кризата на феодално-абсолютната система продължава да
се задълбочава. Страната си остава образец на манифактура в същинския смисъл на думата. В
селското стопанство се запазват елементи на крепостничеството. То е със слаба техника и ниска
производителност. Земята е собственост на аристокрацията и църквата. Това се явява пречка за
проникване и развитие на модерните и ефективни капиталистически форми в земеделското
производство. Капиталистическото фермерство възниква и се развива само в някои райони на
северна Франция – Нормандия и Пикардия. Селяните са в полукрепостна зависимост, носят
редица феодално повинности, плащат феодални и държавни данъци, осигуряват десятък на
църквата. Разрухата на земеделието предизвиква упадък и на свързаните с него занаяти. Пречка
за бързото развитие на промишлеността, земеделието и търговията стават старите феодални
отношения. Френската икономика е в криза. Изход от тази кризата физиократите виждат в
премахване на феодалните отношения и замяната им с по-гъвкава система на земевладение и
земеползване. Основа на обществото, съответстваща на човешката природа, виждат в частната
собственост, застъпват се за свободата на индивида и на проявлението на неговия интерес. Като
противопоставят на разумното неразумното, естественото на неестественото, физиократите
обявяват феодализма за неестествен и неразумен, а буржоазния строй, който трябва да замени
феодалозма, за разумен и естествен. Тези разбирания се превръщат във философско-
методологическа основа на теорията на физиократите. Самият термин физиократия (от гръцки
physis – природа и kratos – сила) означава господство на природата. От тези позиции
физиократите подлагат на рязка критика свързания с абсолютизма и феодалния режим френски
меркантилизъм, обявяват го за неразумен и неестествен. Обосновават идеите на стопанския
либерализъм, смело насочват изследванията на икономическия живот не към обращението, а към
производството, макар и едностранно да ограничават производството само до земеделието.
Въведеният от Пети метод на естествените науки в политическата икономия получава при
Кене и физиократите по-нататшно развитие. Те се стремаят да открият и приложат естествените
закони, естественото право и естествения ред и в иконимическия живот. Естественото право,
според Кене, е справедливо, висше и основно право. Хората трябва да признават естественото
право и ред, да регулират дейността си по естествения ред, а не да “търсят безполезно и
неправилно да се освободят от него”. Най-ярко проявление “естественият ред”, според Кене и
физиократите, намира в земеделието. Физиократите критикуват феодалните отживелици и
меркантилистичната регламентация, издигат идеята за правото на лична соственост, за свобода
на индивида и на проявление на неговия интерес, за правото на задоволяване на неговите
естествени потребности и нужди, за правото на частна собственост върху вещите и земята, като
обезпечаването на собствеността Кене счита за основен фундамент на икономическия строй на
обществото.
Физиократическата доктрина се появява отначало като учение “за природния и естествен
ред”. Съгласно концепцията за “естествения ред” физическия и материалния свят се подчиняват в
своето развитие на определени закони, които не зависят от волятя и съзнанието на хората. В
“Анализ на икономическата таблица” Кене пише, че “всичко в този свят е подчинено на законите
на природата: хората са надарени с достатъчно разум, за да разберат тези закони и да ги
съблюдават...”. Икономическите и природните процеси физиократите считат за естествени,
подчинени на свои обективни вътрешни закономености, които остават извън волята на човека и
се проявяват независимо от обстоятелството дали хората ги познават и използват, или
пренебрегват в своята дейност. Под физически закон, според Кене, се разбира закономерното
протичане на всяко естествено физическо явление, което е най-изгодно за човешкия род. Под
нормален закон се разбира правилото на всяко човешко действие от морален характер,
съобразено с физическия ред, който е най-изгоден за човешкия род. Тези закони формират
целосста, която наричаме природен закон. В резултат на това позитивните закони трябва да бъдат
отражение на природните закони.
За физиократите и Кене механизмът, който автоматично осигурява “естествения ред”, е
свободната конкуренция. Такъв е смисълът на общите принципи на икономическото управление
на земеделското кралство на Кене – кралят да не се намесва в икономическия живот. Те се
застъпват за поущряване на селскостопанското производство и търговия със суровини, за липса
на ограничения в експорта на суровините, за пълна свобода на фермерите при избора на
отрасловото направление на производството, за освобождаването на “непроизводителните
промишленост и търговия, от каквото и да било държавна намеса, за премахване на монополите.
Кене е убеден, че максималното задоволяване на нуждите на всички членове на обшеството ще
доведе, в условията на пълна конкуренция, до възможност за всеки да осъществи своя личен
интерес. Като изхожда от тази взаимна допълнимост на индивидуалните интереси, Кене стига до
извода за съществуването на универсална хармония между интересите на обществените класи.
“Икономическата таблица” е един опит за доказване на концепцията как всяка класа зависи по
отношение на жизнените си условия от другите класи. “Икономическата таблица” обаче е преди
всичко първо представяне на икономическия кръгооборот, на взаимозависимостта между
икономическите дейности, на връзките между производството и разпределението: тя показва как
селското стопанство предлага един “чист продукт”, който в последствие се рапределя между
различните класи на обществото.
Централно място в учнието на физиократите заема схващането за чистия продукт. То играе
роля на изходен пункт за решаването на основните икономически проблеми – за капитала,
производителния и непроизводителния труд, социално-класовата сруктура. Под “чист продукт”
физиократите разбират чистия доход на обществото, разликата между съвкупния обществен
продукт и разходите за производство, която се образува след приспадане на всички
производствени разходи, включително и за работна заплата. Кене счита, че чист продукт се
създава само в земеделието. За него “земята е единственият източник на богатствата и
земеделието е, което ги увеличава”. Само при селскостопанското производстяо се извършва
мултипликация – умножаване, нарастване на богатството. Тук под въздействие на природните
сили нараства масата на веществото, количеството на създаваните потребителни стойности. В
промишлеността човешкият труд само видоизменя, трансформира материали, поради което е
налице само събиране на сумата на богатството. Тук се променя само формата на веществото без
да нараства неговото количество, което се дава от земеделието. И в промишлеността е налице
присъединяване на добавъчна стойност към веществото, но това става чрез онези средства за
живот, които промишленият работник потребява в течение на своята работа, размерът на които е
равен на минимума работна заплата, получавана от него в земеделието. Въпреки че понятията, с
които оперират – производствени разходи, минимум работна заплата са представени в
стойностна форма, физиократите не разглеждат стойностната страна на чистия продукт. Чистия
продукт те разглеждат натуралистически – като излишък на произведените потребителни
стойности над използваните в процеса на производството потребителни стойности. Представен
по този начин, чистият продукт се представя като дар на природата. Липсата на анализ на
стойностната страна на чистия продукт и смесването на стойността с потребителната стойност
довеждат физиократите до двойнственост при неговото разглеждане. От една страна, той се
представя като дар от природата, а от друга, като излишък над производствените разходи. Тъй
като стойността на суровините и материалите е дадена, а стойността на работната сила
физиократите определят като постоянна величина, равна на минимума работна заплата, изразен в
цената на необходимите средства за живот, то чистия продукт по същество се представя и като
добавена стоойност, надбавка, над заплатения труд. С това физиократите за пръв път правят опит
да обяснят чистия продукт с възможността работникът да произвежда в течение на работния ден
повече от онова, което потребява за поддържане на своето съществуване. Особено ярко това
разбиране е подчертано в твърдението на Кене, че чист продукт се създава в стопанствата на
едрите производители, фермери, където се прилага наемен труд, а не в тези от “малката
агрокултура”.
В зависимост от отношението към производството и присвояването на чистия продукт Кене
определя класовата структура на “нормалното, естествено общество”. Обществото се състои от
три класи граждани: производителна класа, класа на собстениците и безплодна класа.
Производителната класа обхваща лицата, заети със земеделие, всички, които създават чист
продукт – както чифликчийте, така и наемните селскостопански работници. Тази класа обработва
земята. Класата на чифликчийте получава чист продукт: тя запазва известо количество семена за
посев, за изхранване на животните и за собствена издръжка, после отдава останалото (под
формата на аренда) на класата на собствениците.
Класата на собствениците включва получателите на чистия продукт – владетеля,
земевладелците, църквата. Собствениците получават тази аренда като възнаграждение за
поземлените вложения, които са направили с цел да разработи и оползотвори земята. Част от
приходите тя връща на класата на чифликчийте срещу покупката на хранителни продукти, а
друга – на безплодната класа в замяна на фабрични продукти или услуги. Тази класа не създава
нищо, а само присвоява и потребява целият чист продукт, който й се изплаща от
производителната класа. Тъй като собствениците не обработват сами земята, а я дават пот аренда,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Физиократическа школа и идеите на Франсоа Кене

Обхваща накратко най-важните постановки в идеите на Кене.
Изпратен от:
stylius
на 2008-03-30
Добавен в:
Курсови работи
по Икономически теории
Статистика:
370 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Икономически теории (пищов)

12 дек 2007
·
1,180
·
1
·
540
·
420
·
1
·
9

Пищов на тема икономически теории. "В началото на 19век Германия не съществува като държава. Десетки кралства по-скоро воюват помежду си вместо да си сътрудничат."
 

Икономически теории

20 мар 2008
·
1,794
·
32
·
8,950
·
758
·
1

Определено се смята, че концепцията на меркантилизма, представлява епохата на търг. капитализъм. В края на 15 и началото на 16в. Меркантилизмът се оформя в западно европейските страни в два периода...
 

Съкратени теми по икономически теории

25 юни 2008
·
960
·
5
·
1,465
·
636
·
1
·
2
·

Съкратени теми за изпита по икономически теории - 17 на брой.
 

Критичен поглед върху “Немирството на парите” в интерпретацията на Милтън Фридман

17 мар 2008
·
268
·
9
·
1,765
·
41

Същност на монетаризма, паричните средства и паричната маса
 

Адам Смит - "Разделението на труда-предпоставка за по-висока производителност"

15 яну 2009
·
148
·
3
·
447
·
118

Коментар на главата "Разделението на труда" от "Богатството на народите" на Адам Смит.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест икономически теории за студенти
изходен тест по Икономически теории за Студенти от 4 курс
Тест по икономически теории, необходим за редовен изпит. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
30
866
1
03.07.2012
Тест по икономически теории за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 1 курс
Тестът е на тема Лозанската школа и приноса а Парето, Курно, Валра и Джевънс. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, Икономически теории.
(Труден)
20
210
1
09.04.2014
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Физиократическа школа и идеите на Франсоа Кене

Материал № 120071, от 30 мар 2008
Свален: 370 пъти
Прегледан: 190 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 1,433
Брой символи: 12,911

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Физиократическа школа и идеите на Франсоа Кене"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения