Големина на текста:
Пуснато на: 18 Юни 2005 14:05:27 Заглавие: Агресия и агресивно поведение (Социална психология)
Агресия и агресивно поведение
Автор: Йордан Костадинов Костов
Социална психология
Проблемът за агресията и насилието се поставят винаги, когато се търсят факторите и
причините за разрушаване и прекъсване на социалната комуникация, за нарушаване на
моралните и правните норми, а в най-крайните си форми – и за ценността на човешкия живот.
Какво обаче е агресия? Агресията винаги ли включва насилие? Колкото и прост да е този
въпрос на пръв поглед, в действителност никак не е лесно да се определи кое поведение е
агресия и кое –не е, кое е насилие и кое – не е. Хората също така имат много различни
подходи и към оправдаването на агресията и насилието.
Може би най-древна и популярна концепция за агресивността е идеята за катарзиса. Тя може
да се проследи чак от теорията на Аристотел за функцията на трагедията в театъра. Според
Аристотел реакциите на публиката служат за “изливане” на емоциите, които иначе ще
натоварят индивида в ежедневието. Ефектът на катарзиса, възприет от Фройд и други
психоаналитици, е намерил израз в изследванията на европейския етолог Конрад Лоренц.
Основавайки се на наблюдения, Лоренц твърди, че агресията е вроден инстинкт. От тук той
заключава, че агресивните нагони трябва да се насочат, сублимират чрез такива дейности
като спорт, планинарство, гмуркане, плаване в морето, но също така чрез други опасни
начинания като полярни експедиции и изследване на космоса.
Не всички психолози възприемат мнението на Лоренц за агресията и начините за справяне с
нея. Бандура и Уолтърс, например, публикуват изследвания, в които деца, наблюдаващи друг
човек, ангажиран в агресивни дейности, показват нарастване на агресията вместо
намаляване. Това е в директно противоречие с виждането на Аристотел за катарзиса. В едно
изследване Кени (1962 г.) измерва склонността на децата към агресия. Той ангажира една
група от деца във високо агресивна физическа и вербална игра, докато другата група е
окуражавана да се занимава с неагресивна игра за същото време. Ако хипотезата за
катарзиса, защитавана от Лоренц, беше вярна, бихме могли да очакваме, че тези, които са
имали възможност да “излеят” агресията си чрез “сублимирана” агресивна игра с кукли, ще
покажат по-ниска агресия от тези, които не са имали тази възможност. В противоречие с
хипотезата за катарзиса обаче, децата, които са включени в неагресивна игра, показват
намаляване на агресията в сравнение с включените в агресивна игра.
Скоро след това Бърковиц (1968 г.) демонстрира, че наблюдаваното насилие служи за
повишаване на агресията вмeсто за намаляване. В серия изследвания Бърковиц и колегите му
ядосват студентите чрез присмех и електрошок. Присмехът и шокът е предизвикван от
“партньори”. В края на експеримента студентът, който е подложен на шок, получава
възможност да си смени ролите със своя “партньор”. Обаче, преди да си сменят ролите, на
тези, които са били подложени на присмех и шок, им се прожектират филми. На някои от
студентите им се показва филм без насилие, на други – с насилие. От тези, които гледат филм
с насилие, половината са накарани да повярват, че насилието е овъзмездено, а другата
половина - че не е наказано.
Резултатите показват, че насилието от филмите няма катарзисен ефект. При студентите, които
са накарани да повярват, че насилието е овъзмездено, се наблюдава намаляване на агресията
към техните “партньори”.
В други изследвания Бърковиц показва влиянието на присъствието на стимули, свързани с
враждебност, главно пушки и револвери. Използвайки същата ситуация, в която субектът е
първо шокиран от своя партньор и след това му е позволено да си сменят ролите и да шокира
своя партньор, Бърковиц показва, че простото присъствие на оръжия, в близост до субекта по
времето, когато шокира своя партньор, води до повишаване на агресията. Това се случва,
независимо от това, дали субектите съзнават присъствието на оръжията. В едно изследване
неядосани деца, на които им е позволено да играят с пушки-играчки, показват по-
последователно агресивно поведение от децата, на които не им е позволено.
Друго доказателство срещу хипотезата за катарзиса е т.нар. “ефект на снежната топка”.
Когато на човек му е позволено да изрази агресия чрез атакуване на другия неопределен
брой пъти, интензивността на агресията изглежда се натрупва, вместо да намалява с
увеличаване на броя агресивни актове. Както отбелязва Бърковиц, изглежда хората се
“подхранват” от собствените си агресивни реакции, от агресия, която води до агресия.
Могат да се направят няколко извода от тези изследвания. Разбира се фактът, че
наблюдаваната агресия води до повишаване на агресията, говори за природата на
телевизионните програми и филмите. Освен че хората могат да се научат на актуални техники
на насилие от тези медии, изглежда наблюдаваната агресия намалява задръжките на хората
да извършват агресивни актове. Както Бърковиц отбелязва, ние често пренебрегваме факта,
че много насилствени актове са импулсивни по природа. За много хора, които са извършили
актове на насилие, почти сигурно е вярно, че в момент на ярост – справедлива или не, е
имало оръжие в наличност. Те просто са го вдигнали и са “натиснали спусъка”. Самият вид на
оръжието е често достатъчен фактор, за да намали задръжките за използването му.
В един експеримент, проведен от Зимбардо,на изследваните лица им е поставена задача да
задават въпроси на “изследвано лице “(което е подставено лице-актьор) и да санкционират
всеки неверен отговор с подаване на електрошок. Всеки следващ неверен отговор се
санкционира с нарастващо напрежение на тока, съответно нарастваща болка у “изследваното
лице”(в действителност ток не се подава). Целта на изследването е да провери до кой момент
хората са склонни да наказват с електрошокове и да следват указанията на инструктора.
Изследователите с изненада установяват, че изследваните лица, макар и с нарастваща
съпротива, са склонни да подават електрошокове на изключително високи нива, което
демонстрира нечовешка жестокост. Това дава основание на изследователите да заключат, че
една от възможните причини за агресията е конформизмът и неспособността на хората да се
отклонят от заповедите на инструктора.
Една ранна теория за агресията поддържа, че фрустацията е необходимо условие, за да се
породят агресивни реакции. Тази теория също така поддържа, че фрустрираният човек често
ще измества агресията от обекта, към който е насочена, към други цели. Изместването
обикновено е по-специално към такива, които не са в състояние да отговорят. Например,
ядосан и фрустриран мъж, може да не изрази своята агресия към шефа си, а ще я насочи към
децата си или може би към семейното куче. Въпреки че е сигурно, че фрустрацията може да
бъде един от факторите, които водят до агресия, сега е ясно, че не е единственият фактор.
Агресивните реакции могат да възникнат без фрустрация. Също така е ясно, че фрустрацията
може да доведе до реакции, които не са агресивни. Един човек може по принцип да отговаря
на фрустрацията с агресия, друг – може да се отдръпне. Друг може да се държи “детински”, а
трети могат да намерят ефективни начини да се справят с фрустрацията като спрат да се
занимават с фрустриращия проблем или като сменят целите си, за да постигнат еднакво
привлекателни, но по-лесно достижими цели.
Условията, при които изместената агресия ще се прояви, не се свеждат само до
неспособността на целта да отвърне. Сходството на целта на изместената агресия с
оригиналния обект е друга предпоставка. Затова съпругът е по-вероятно да ориентира
агресията, която в действителност е към майка му, към съпругата си.
Изследван е и феноменът на повишените очаквания като фактор за проява на насилие и
агресия. Съгласно този аргумент угнетените хора преживяват период на повишени очаквания,
свързан с евентуална фрустрация, при който се наблюдава нарастване на агресията. Дейвис
проследява историята на революциите в периоди, характеризиращи се с продължителен
интервал на повишени очаквания и удовлетворение, последвани от кратък период на
преобръщане, в който пропастта между очакванията и удовлетвореността се увеличава,
докато не стане нетърпима. Според Дейвис непоносимото напрежение и враждебност
предизвикани от разминаването между това, което хората искат и това, което могат,
кулминира в насилствена революция или бунт. Така той обяснява Американската Революция,
Американската Гражданска война, Френската Революция, нацистката революция в Германия.
Въпреки че можем да използваме исторически примери, за да поддържаме всякакви хипотези,
може да се приеме за вярно, че през периоди на повишени очаквания строгият контрол над
хората прогресивно намалява, протестните вълнения се толерират и ограниченията върху
насилствените протести на огнетените хора прогресивно намаляват. Когато публичното
мнение вече не одобрява подтискането на малцинството, не е учудващо, че угнетената група,
усещайки нарасналата либерализация, ще прояви повишени агресивни изисквания за своите
права.
Агресивното поведение в значителна степен е свързано с начина, по който личността
подхожда към жизнените ситуации. Майър Фрийдмън и Рей Роузънмън идентифицират два
различни жизнени стила, които имат отношение към агресията: тип А и тип Б. Множество
изследвания доказват, че хората с поведение от тип А имат няколко общи черти:
- Времеви натиск: винаги бързат, никога не им достига времето за всички задачи, с които са
се заели или което се изисква от тях, свръхангажирани с липсата на време.
- Съревнователност: по природа са съревнователно настроени и действат по този начин
дори в ситуации, в които съревнованието не се изисква или не е уместно. Много силно
осъзнават статуса и различията в него. Загрижени са за запазването на “имиджа” и
репутацията си – трябва винаги да са първи, да имат успех, да бъдат ценени от околните и
нямат време да се отпуснат и просто да се забавляват.Изключително амбициозни.
- Враждебност: нетолерантни, лесно избухват и се разгневяват, когато са забавени или
околните “им се пречкат из краката”, непрекъснато са нащрек да не би някой да ги
изпревари.
- Потребност от контрол: неимoверна потребност да се контролират нещата в живота,
включително и поведението на околните. Този тип хора буквално сами се “изгарят”, защото
възприемат почти всичко като заплашително и не могат да разграничат кои събития могат да
се контролират и да се променят и кои - не.
Поведението от тип А е съществен рисков фактор за преждевременното развитие на
сърдрчносъдови заболявания в сравнение с лицата с поведение от тип Б (по-дружелюбни,
релаксирани, търпеливи и толерантни хора, които не се хвалят с постиженията си и
възприемат света и себе си по-малко сериозно от лицата с поведение от тип А). Най-опасният
компонент на поведението от тип А е “потенциалът към враждебност”, който е свързан
директно и с агресивното поведение. Хората с тип А поведение действат по-агресивно към
околните, за да им причинят болка и страдание, по-вероятно е да се ангажират в
малтретиране на децата и съпрузите/съпругите си, да изпитват повече конфликти в трудовата
си среда с висшестоящите и с колегите си.
Видове агресия.
Повечето изследователи се опитват да дадат дефиниция на агресията и да определят
видовите агресия. Арнълд Бъс твърди, че всички агресивни реакции имат две общи
характеристики: представяне на неприятен стимул и междуличностен контекст. Според него
агресията е реакция, която представя неприятен стимул на друг организъм, т.е. всяко
поведение, което вреди или наранява другите. Л.Бърковиц и Сеймур Фешбах издигат тезата,
че за да се класифицират като агресия, действията трябва да включват намерение да се
навреди или нарани другия, а не просто създаването на такива последствия. Долф Зилман
ограничава термина агресия до опитите да се нанесе телесно или психично нараняване на
другите. Джеймс Тедеши и колегите му твърдят, че онези поведения, обикновено дефинирани
или наричани като “агресивни”, е по-добре да се разглеждат като примери, в които един
човек иска да упражни власт чрез принуда над околните. Бандура, защитавайки позиция по
отношение на агресията от гледна точка на теорията за социалното учене, я определя като
поведение, изпълнено извън социално одобрената роля.
Друго становище – особено в литературата върху семейното насилие – свързва агресията с
властта и доминацията. У. Гууд например разработва теория за ресурсите според която хората
имат малко ресурси или ограничена способност да упражняват контрол по друг начин, са
склонни да прибягват към насилие като средство за влияние и доминиране върху другите и
изследванията наистина показват, че големите статусни различия в двойката са свързани с
по-голяма честота на актове на насилие, особено ако мъжът е този с по-ниския статус. Някои
следователи дори извеждат специален вид агресия – на доминирането.
Немалко изследователи разглеждат поне някои агресивни действия като тактики за борба, т.е.
като имащи инструментални цели, а именно, постигането на победа или разгромяването на
противника в някакъв социален конфликт. Използващият агресията според тях цели да накара
опонента да отстъпи по пътя към постигането на съгласие: заплахи, че ще се прекратят
преговорите, твърдото настояване на собствената позиция, оказване на натиск,
омаловажаване на аргументите на опонента, завладяването на общи ресурси, омаловажаване
на самия опонент, въоръжаване, изграждане на политическа сила и т.н.
Друга позиция се защитава от теоретиците, работещи в парадигмата на управлението на
впечатленията, според които агресията служи за предпазване на Аз-образа на агресора, който
се стреми да създаде впечатление за безстрашна, внушителна, страшна фигура. Хората са
склонни да “си връщат “, когато са поставени в отрицателна ситуационна идентичност и
поведението им има тенденцията да е по-социално желателно, когато се извършва пред
публика и когато загрижеността за идентичността е по-видима. Голяма част от агресията е
легитимно поведение в определени контекстове и за определени публики.
Независимо от всички тези различия в дефинирането на агресията едно от най-широко
приеманите определения на агресията принадлежи на Робърт Барон и се състои от три
ключови елемента: агресията е всяка форма на (1) поведение, насочено към (2) целта да се
навреди или да се нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова
отношение с други думи, трябва да се търси поведението, а не отрицателни чувства като гняв,
ярост или мотиви. За да се клаифицират действията като агресия, насреща трябва да има
живо същество, което не иска да бъде третирано по този начин. Последният елемент е
включен, за да се разграничат тези случаи, в които “жертвата” не е мотивирана да избегне
агресивното третиране – например в садомазохистичните отношения или при самоубийство, в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 май 2019 в 16:37 ученичка на 22 години от Кайнарджа - ОУ "Васил Априлов", Голеш, випуск 2017
04 май 2019 в 18:20 студентка на 33 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по хуманитарни науки, специалност - Начална училищна педагогика, випуск 2020
28 апр 2019 в 18:57 потребител
13 апр 2019 в 12:47 ученик на 50 години от Пловдив - ОУ "Георги Бенковски", випуск 2017
06 апр 2019 в 11:25 студент на 20 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2021
29 мар 2019 в 08:59 студентка на 36 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, специалност - Право, випуск 2014
15 мар 2019 в 10:24 студентка на 39 години от Велико Търново - Национален военен университет "Васил Левски", факулетет - Факултет "Общовойскови", специалност - Национална и регионална сигурност – защита на класифицираната информация, випуск 2019
28 фев 2019 в 22:59 потребител
25 фев 2019 в 02:37 студент на 21 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Приложна лингвистика, випуск 2020
06 фев 2019 в 23:25 потребител
 
Подобни материали
 

Социална психология

23 ное 2008
·
371
·
8
·
1,799
·
356
·
1

Социалната психология изучава фактът, че голяма част от нашите социални възприятия повече зависят от тълкуването на дадена ситуация, отколкото от самата тази ситуация.
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
443
·
29
·
11,138
·
685
·
3

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Въображение

03 яну 2011
·
468
·
7
·
1,978
·
680
·
1

Процесът въображение съществува на основата на наличните представи съхранени в паметта на човека, но притежава и способността да създава нови образи. То е фантазна дейност, която се изразява в творчеството и възможността хората да създават образи....
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,685
·
7
·
1,445
·
1,933
·
4
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Oбща психология

06 фев 2009
·
194
·
6
·
1,530
·
129

Това е всичко необходимо, за да се вземе изпита по психология при д-р Стоянова в педагогическия факултет в Русе.
 
Онлайн тестове по Психология
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
43
1
2 мин
15.03.2015
Психология
тематичен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студентите от Великотърновки университет „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” в специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
24
98
1
2 мин
13.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Агресия и агресивно поведение

Материал № 12000, от 12 дек 2006
Свален: 4,784 пъти
Прегледан: 863 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 2,185
Брой символи: 19,023

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Агресия и агресивно поведение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения