Големина на текста:
1.Въведение
Средствата за масово информиране (“медиите”) сачетвъртата власт”. Медиите
са онези, които обясняват на хората случващото се. Как хората ще разберат процесите в
дадена страна, как ще ги оценят, как ще реагират на тяхвсичко това е до голяма
степен в ръцете на вестниците, радиото, телевизията.
Неотменното право на човека на информация, свобода на словото и критика,
неотменното право на обществото да бъде осведомявано за факти и мнения са в основата
на правата и задълженията на журналиста.
Медиите от своя страна са призвани да бъдат своеобразен страж и коректив. За да
се изпълни тази мисия са необходими независими и свободни медии. Тяхното състояние
и многообразие са от голямо значение за качеството на демократичното общество, тъй
като нивото на информираност на гражданите и общественото мнение се определят в
голяма степен от медиите. Ето защо е толкова важно да се осигури свобода на медиите и
прозрачност в техните структури, да се предоставят на журналистите честни условия на
труд, да се противодейства на партизанщината и корупцията сред медиите, да се
гарантират плурализъм и свобода на мнението.
Политиката стана много по медиатизирана. Основна роля за това изигра
телевизията, но процесът бързо се пренесе и към пресата и интернет пространството. На
практика разстоянието между политиката и медиите силно
сескъси”. Политиката се приближи до шоуто и започна да се представя в медиите по
начини, характерни за популярната култура. И в предишни периоди подобни симптоми
бяха налице, но днес ставаме свидетели на лесната им победа над алтернативните
репертоари. Какво се случва в този контекст счетвъртата власт”? Доколко тя успява да
запази независимостта си? Удържат ли медиите критическа позиция спрямо властта?
Какви са метаморфозите на цензурата с днешна дата? Отговорите на тези въпроси са
колкото интересни, толкова и сложни.
Медийна услуга е създаването и разпространението на информация и съдържание,
предназначени за значителна част от публиката и с ясно въздействие върху нея,
независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни
услуги са:
а) печатните медии (вестници, списания и други периодични издания);
б) медии, разпространявани от електронни съобщителни мрежи, като:
?електронни медии (радио, телевизия и други линейни аудио-визуални услуги);
?онлайн новинарски услуги (онлайн издания на вестници и списания,
информационни бюлетини).
Не са медийни услуги социалните мрежи (Facebook, twitter и други подобни) и
блоговете.
Понятиеточетвърта властвъзниква като метафора за ролята на
институционализираните субекти, които черпят власт от институциите и властта главно
чрез революцията на средствата за масова информация и тяхното влияние върху
общественото мнение. Медийната власт се създава в процеса на комуникация. Поначало
тя съществува в обществото извън регулираните механизми на държавната власт и се
утвърждава чрез институциите на масовите комуникации.
1
Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат
определен проблем, т.е. да определят параметрите на познаваемост на ежедневието на
индивида. Това ги превръща в източник на нов тип власт. Тя не е нито задължаваща, нито
санкционираща, а убеждаваща. И именно затова медии са търсен съюзник в
реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото.
2.Свобода на словото в медиите
Свободата на словото е един от основните белези на човешкия прогрес и на
демокрацията. Свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. Поради
това тя е голяма отговорност. Свободата на словото трябва да обслужва преди всичко
обществените интереси. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично
мнението и възгледите си.
Правото на достъп до информация е застъпено в Конституцията на Република
България, приета от Великото народно събрание на 12 юли 1991 г. Според чл. 41, ал. 1,
Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на
това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани,
както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала” ...
Основните принципи на медийното право са залегнали в чл. 39, 41 от конституцията,
които гарантират правото да се търси и получава информация. В Закона за радио и
телевизия от 1998 г. тези принципи са детайлизирани като на тяхна база е изведен
принципът за независимостта. В чл. 8 е посочено, че законът гарантира независимост на
радио и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа
намеса. Създаването на радио и телевизионни програми в Република България е
свободно, не се допуска цензурирането на програми под каквато и да е форма. При
осъществяване на своята дейност радио и телевизионните оператори се ръководят от
следните принципи:
? Гарантиране правото на свободно изразяване на мнение.
? Гарантиране на правото на информация.
? Запазване на тайната на източника на информация.
? Защита на личната неприкосновеност на гражданите.
? Недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите.
? Недопускате на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако
съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие, или
подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак.
? Гарантиране на право на отговор.
? Гарантиране на авторски и сродните им права.
Радио и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им
информация от държавните и общински органи, ако тя не съдържа предвидена от закона
тайна. Те са длъжни да използват точно тази информация и не тенденциозно.
Много интересни социологически проучвания за медиите в последните две години
направи агенцияМаркет Линкс” 1. Данните от тези изследвания красноречиво сочат, че
политическото послание се разтвори, претопи се, прие всички характеристики, бележещи
социалните факти в последното десетилетие: размиха се границите не само между ляво и
2
дясно, но и между политическо и неполитическо, частно и публично, единично и общо,
жълто и сериозно, високо и ниско, допустимо и недопустимо. Категории като морално и
неморално или добро и зло никога досега не са изглеждали така анахронично. Всеки
говори всичко за всекиго по всякакъв възможен начин на всички възможни места без
значение къде се публикува или излъчва текстът това е натрапващата се
характеристика на българския медиен пейзаж. Наблюдава се някаква странна
всеобщностпаднали са всякакви бариери.
?Разбирането на Джон Стюарт Мил за свободата на словото.
Джон Стюарт Мил се числи към най-великите радетели за свобода и особено за
свободата на изразяване. Но тъй като той не е абсолютист, според него ако свободата е
причина за социални вреди, то тя трябва да бъде ограничена. Според него принципите му
за свободата са подходящи само за общества с относително високи образователни
стандарти, в които хората могат рационално да упражняват подобна свобода. В
класическото си есе ,,За свободатаМил най-добре илюстрира своите възгледи върху
свободата на изразяване. Той пише следното: ,,Ако цялото човечество без един човек
споделя едно мнение, а само този човек е на противното мнение, човечеството би имало
оправдание да запуши устата му дотолкова, доколкото той, ако разполага с властта, би
имал оправданието да запуши устата на човечеството.”
?Разбирането на Джон Лок за свободата на словото.
Джон Лок е всепризнат за водещ философ. Свободата за Лок е много важна, той я
вижда като естествено право, нещо което не бива да се нарушава, освен ако пречи на
свободата на друг човек. Той вярва, че умът е способен да открие истината. И вижда
нуждата от максимална свобода за индивида. Разумът служи като автоматичен контрол
на свободата. За да може индивидите да живеят в ред и нравствен уютсъщността на
човечествоторационалните хора поставят граници на своята свобода. Свободата
трябва да бъде укротена от разума, а журналистите например не би трябвало да имат
право на свобода, освен ако тя не се ръководи от разума.
Понятието свобода на словото има няколко обществено значими аспекта.
Състоянието на тази свобода не е само професионален проблем на медиите, а засяга
реално цялото общество.
Някой би казал, че точно в това се крие свободата на словото - в свободата на
избора, но въпросът е точно в това: има ли наистина избор в условията на тази почти
тотално еднаква картина на медийната действителност? Днес,
20 години след промените в България, словото се оказва тотално зависимо от
комерсиализацията. То все по-рядко служи за обмяна на реални идеи и все по-често за
рекламни кампании в двете им разновидности, добили известност като бял и черен пиар.
Показателен е фактът, че от поканените от председателя на Българската медийна
коалиция Георги Лозанов 300 водещи журналисти само около стотина се присъединиха
към гражданската инициатива "Чисти гласове" за отваряне досиетата на журналистите,
социолозите и собствениците на медии, тоест на онези, които най-мощно формират
общественото мнение.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Медиите - свобода и власт

Проект на тема "Медиите - свобода и власт" по дисципланата Икономика на масмедиите в ТрУ....
Изпратен от:
Puhenceto
на 2015-10-14
Добавен в:
Проекти
по Политика и медии
Статистика:
55 сваляния
виж още
 
 

Медиите - свобода и власт

Материал № 1197702, от 14 окт 2015
Свален: 55 пъти
Прегледан: 67 пъти
Предмет: Политика и медии
Тип: Проект
Брой страници: 14
Брой думи: 5,644
Брой символи: 35,091

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медиите - свобода и власт"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала