Появата на плевелната растителност в обработваемите площи
протича успоредно с развитието на селскостопанската дейност на човека.
От момента, когато той е започнал отглеждането на растенията като
източници на храна и фураж, пред него е стоял проблема за борбата с
плевелната растителност.
Известни са над 3000 плевелни видове, което многократно надвишава
броя на културните растения. Плевелите се развиват едновременно с
културните растения. Те се приспособяват към условията на тяхното
отглеждане и се превръщат в съпътстващи видове.Плевелните видове
имат изключително голяма плодовитост и запазват жизнеността си в
почвата за много голям период от време.
Проучванията в България показват, че при силно заплевеляване на
житните култури, добивите от тях намаляват с 15-25% (18).
Плевелите се явяват конкуренти на културните видове по отношение
на основните за растеж и развитие фактори.
Особено опасни са паразитните и полупаразитните плевели, като
кускута, синя китка и други, които извличат хранителни вещества
непосредствено от растенията, по-които паразитират.
Плевелите извличат от почвата големи количества вода.Почвената
влага в заплевелени площи в сравнение с незаплевелени е по-ниска 2-3
до 4% в зависимост от размера на заплевеляване.
Всички плевели в по-малка или по-голяма степен въздействат
отрицателно и върху светлинния режим на посевите. Засенчвайки
3
културните растения,те подтискат фотосинтезата,причиняват етиолиране,
полягане на посевите. Най-чувствителни в това отношение са
светлолюбивите култури.
Голяма част от плевелите са гостоприемници на редица
икономически важни болести и неприятели. Причинителите на някои
болести са се приспособили да се размножават върху два гостоприемника
- културно и плевелно растение, а някои вирусни болести се
разпространяват чрез плевелите. Семената от заплевените посеви са по-
дребни и имат по-ниска абсолютна маса. Заплевеляването понижава
съдържанието на протеин в зърната на пшеницата и маслеността на
етеричните култури. Някои от плевелите са отровни или опасни за
човека и топлокръвните животни (7).
Особено внимание заслужават интегрираните системи за борба с
плевелите, при които различните методи се комбинират и взаимно се
допълват в определена система, която от своя страна води до ефикасно
унищожаване на плевелите и предотвратява появата и разпространението
на нови източници за заплевеляване. За да се проведе една научно-
обоснована борба с плевелите е необходимо фактическото познаване и
прогнозиране на заплевеляването в селскостопанските площи. Задълбочено
да се изучи тяхното разнообразие и изобилие. Правилното определяне на
заплевеляването при различните култури е от голямо значение за
правилното извеждане на борбата с плевелите.
Плевелите затрудняват механизираното отглеждане и прибиране на
културите, като по този начин повишават себестойността на продукцията,
увеличават разходите на труд, енергия, гориво-смазочни материали.
Имайки предвид казаното до тук, стигаме до извода за важността и
необходимостта от провеждане на борба с плевелите. При тази борба
може да се използват физико-механични методи – главно обработка на
почвата и сеитбообращения. Най-широко разпространен, обаче, си остана
4
химичния метод. Значителни са успехите, постигнати при използването на
високоефективни хербициди. Само с тях, обаче не могат да се решат
съществуващите проблеми.
В съвременното земеделие най-добър ефект в борбата с плевелите
се получава при прилагането на комплексен подход, включващ химична
борба, както и различни агротехнически мероприятия.
5
