Големина на текста:
’’По жицата’’ творба застраданието и състраданието
Съчинение разсъждение
върху ’’По жицата’’от Йордан Йовков
Творчеството на Йовков е един хуманистичен повиг за добротворчеството.Разка-
зите му носят идеята,че хармонията между човека и света е постижима само ако са
изградени духовните упори,чрез вярата в доброто.Йовковите герои са носители на
душевна щед-рост ,отзивчивост,преданост.Качества,които изградждат облика на
прекраснот.Те винаги са способни на някакъв емоционален или морален подвиг , чрез
който творецът изразява свойте нравствени послания.В този смисъл’’По жицата’’е
емблематичен символ на цялото му творчество.
Идейно емоционален център на творбата е темата за страданието състраданието.
Йовковите герои са благородни труженици,които спокойно приематсъдбата си,но
озарени от надеждата и вярата в доброто търсят пътя към спасението.Страдаинето на
Гунчовото семейство среща разбиране и състрадание в лицето на Петър Моканина-
духовно щедър и благороден мъдрец,даряващ надежда и вяра в чудото и сам търсещ
начин да го приеме.Разказът е една мъдра притча за човщката болка и разбиране и
послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любож е съчувствие се крие
пътят към спасението и доброто.
Една от особеностите на Йовковите герои е виждането,разбирането на
другия;наблюдателният поглед не добруджанския овчар не само вижда,но той
разбира че Гунчо го гони някаква беда.Ключовата дума’’беда’’ още в първото изрече-
ние достатъчно красноречиво показва , че това ще бъде и акцент в разказа.От тук за-
почва духовно пътуване на Моканина към съдбата на Гунчовото семейсто.Детайлите
в облеклото разкриват не само физическия облик на току-що пристигналия
непознат,но те говорят и за неговия емоционален свят’’поясът му оръфан,потурите
сьщо.Беше бос’’,’’ризата му само кръпки’’.Ясно се разкрива се бедност.чрез
фразеологизма’’на мравята път струва’’се внушава емоционалното състояние на Гунчо
през погледа на Моканина.Фактът , че овчарят е заинтересованот външния вид вид на
другоселецът ,който издава бедност,подтистнатост,блуждаещия поглед е доказатест-
во,че доброжанския овчар е човек с благородно сърце.Не случайно Йовков отделя
толкова внимание върху външния вид на Гунчо’’поясът му беше оръфан’’,’’неумело
шитите кръпки на ризата’’ не изразяват само бедност и немара.
Описанието,което Моканина прави на майката,той описва отпуснатия ръченик,
говорещ за душевната болка на жената.наблюдателен,през погледа на овчаря оживява
страданието и,което читателя вижда в позата и.Черните възглавници символизират
бедата,смъртта,у читателя се създава тягостно чувство и предчувствие за някаква
голяма беда.
Мъдър и благороден човек Моканина е усетил човещката болка,която се чете в
жестовете,позата и външния вид на героите ,и това говори за мъдростта ,човешкото
отношение духовната щедрост и добротата на овчаря,който веднага разбира всичко
онова,което мъчи душата на другоселеца.Моканина е състрадателен и се интересува от
чуждото страдание.
Той забелязва някой детайли,които разкриват емоционалното състояние на Гун4о
„погледа му ,пълен с грижа все тъй си блуждаеше”.Отпpавеният въпрос’’Ти май болно
имаш?’’не просто любопитство,а защото Моканина знае ,че споделената болка се
понася по-лесно.Това е един жест изразяващ любовта към ближния,състрадание съ-
чувствие.Той съзнава,че надимането и материалното има нещо друго и това е живота и
здравето на децата му.Разказът на Гунчо за прехраната на семейството за трудния живот:
всичко в думите на непознатия другоселец говори за една човешка несрета,за трудностите
които са изживели и които изживяват.
Безкрайна е болката на бещата,когато разказва за смъртта на децата,’’не ни траят
децата...-Измряха не две три още’’защото най-лошото нещо ,което може да се случи на
един родител е да изгуби детето си.Треперещите мазолести пръсти разкриват мъката
на Гунчо.Затрогваща е грижата на един баща,който иска да направи единственото си
останало дете щастливо”От устата си съм отделял,да му купя нищо,да му напрая
дреха...”.
Прави впечатление,че една голяма част от обема на разказа е историята на
болестта на Нонка.Използваният от Йовков жанров модел разказ в разказа създава усе-
щане за достоверност.Бащата прави всичко възможнo,за да e живота на дъщеря си по
лек той пуска Нонка да жъне не за да узкарва пари,а за да я направи щастли-
ва.Желанието
на момичето да отиде да жъне е свързано с бита,традицийте и морала на човекът от
село.Притеснението на момичето затова, че още не се е оженила и думите на Гунчо
звучащи като тъжен упрек към морала на времето”Сегашните ергени тъй са – богати
жени търсят.”по не пряк начин разкриват психологията на селския човек,който винаги
умее да преценява.Историята за болестта и змията е сжързана с присъствие на
фолклорно митологично начало змията която симвулизира злото,тъмните сили.
Гунчо е направил всичко за своето семейство:”Дохтори:колко дохтори промени-
хме”.трогателни са грижите му за Нонка.Опитали всичко за тях е останала само
надеждата в митичната птица”който я е видял е оздравял”отново присъствие на
фолклорномитологичен мотив разкриващ бялата лястовица като лимвол на
надеждата,вярата и щастието.Гунчо сякаш сам не вярва в това чудо”на мене да остане
не вярвам,ама жени нали са”сякаш изпитва неудобство да не му се присмеят да не го
помислят за лековерен,но любовта към детето му и желанието да му помогне ,да го
спаси стоят над всичко.
Моканина се отнася с братско съчувствие наблудателността и богатия житейски
опит карат овчаря да бъде състрадателят към разказа на бащата.Моканина проявява
житеиска мъдрост с добро и отзивчиво сърце той следи внимателно и от
наблюдателния му поглед отново не остава скрит треаперещият глас на страдащият
баща.С богат житейски опит овчарят преценява всичко в поведението на
непознатия,който говори за една нечовешка болка,за безизходица и страдание”Нямаше
нужда някой да казва наМоканина,че всеки бял косъм беше белег на една грижа”.
Разказът на страдащият баща сякаш е преобразил Моканина.Отправения поглед
към телеграфните жици говори за съпричастие.Чул за чудото той също търси с поглед
митичната птица.Констатацията „много но все черни” сякаш разколебава в истиността
на поверието,зазвучава с тъжните нотки на един реалистичен поглед.Зададения въпрос
от Гунчо,в който двукратно е употребено „Пък може да има.Може”сякаш търси на
всяка цена полужителен отговор от Моканина .Овчарят е трогнат от сраданието на
гунчовото семейство от трагичната им съдба,но свикнал да казва истината той е
категоричен”Не съм,братко,не съм...Нито съм чувал,нито съм виждал”.Но какво струва
истината ако тя ще накара тези страдащи
нещастни хорица да загубят надеждата за изцеление,да пропадне вярата им в
спасението,ето защо той казва”Пък може да има.може.Бял бивол,бяла мишка”започнал
от категоричното „не съм”за да стигне до”трябва да има” това е доказателство за него-
вото съпричастие,съдбата на гунчовото семейство го е трогнала,ето защо той няма пра-
во да отнеме надеждата-единственото нещо,което е останало на тези
страдалци,ощетени от живота труженици.
Моканина отива да изпрати Гунчо,защото съпричастен на болката мутова е един
акт на състрадание.Чул историята му овчаря иска по всякакъв начин да помогне и да
подкрепи новия си приятел и това е най-малкото,което може да направи.
Отчаяният опит на един страдащ баща, за да затвърди надеждата на единственото
си дете.Гунчо търси мълчаливото потвърждение на овчаря,защото е почувствал
неговото благородство духовна между доскоро непознатите мъже се е създала
близост,болката и нещастието ги е зближило.
Моканина разкрива до колко болестта е изтощила Нонка,но той вижда и лъча
надежда в очите и ,че тя още се надява на чудото,че не се е предала.Той разкрива
борбения дух на момичето
Почувсвал чуждата болка и страдание Моканина иска да помогне като съхрани
вярата и надеждата у гунчовите дъщеря и жена.Лъжата на овчаря най-голямо
изпитание ,през който минава достойно с много любов,грижа и мисъл за
ближния.Лъжата е израз на състрадание.Той не вярва,а е призуван да утвърди вярата
на болната в чудото.Моканина сменя местата на истината и лъжата за да препотврди
надеждата зьа спасение.Чрез благородната си лъжа той сътворява чудото.Думите му
звучът като благослов,благородство,духовна извисеност,нравствена сила:”Ще я видите
,чедо,ще я видите...Аз я видях.ще я видите и вие.”Многократната употреба на глагола
„видя”и формите му говори за желанието на Моканина да укрепи вярата в съществуването
на бялата лястовица символ на спасението,задъханата трескава реч подсказва
емоционалното състояние на Моканина,наkъсаните изречения,паузите,повторенията
изразяващи вълнение сякаш Моканина осъзнава съдбовността на този момент.Това ,с което
може да помогне,да засили вярата за изцеление.Обращението”чедо” за пореден път
разкрива Моканина като благороден духовно щедър мъдрец,който приема болката на това
непознато семейство като свое и търси начин да помогне ,тръгва от категоричното”не
съм”през „пък може да има”той стига до”аз я видях,ще я видите и вие”думите му зазвучават
като благопожелание,един тържествен благослов,в който е събрана една безкрайна човешка
доброта.
Разтърсен от голямото човешко нещастие от безизходицата и страданието на бедните
селски труженици,той не може да остане безочастен”Боже,колко мъка има на тоя свят
боже!”са изказ на съпрчастието,протест за несправедливо устроениясвят и молба към
бога,зов за помощ Господ да отвори сърцето си за човешката болка.
Болката и страданието срещат двама добри хора Гунчо и Моканина-единия
сломен от трагичната си съдба,а другия мъдър и честен,благороден духовно щедър
приема чуждата болка като своя,изпитващ състрадание той изрича своята благородна
лъжа за да не огасне надеждата и вярата в спасението.Така добротата,вярата и
надеждата помагат на героите да окажат съпротива на злото и да приемат чудото като
спасение.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"По жицата" - творба за страданието и състраданието

as
Изпратен от:
damianrz
на 2006-12-11
Добавен в:
Есета
по Нова българска литература
Статистика:
1,397 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Ангелинка - Елин Пелин

04 май 2006
·
3,192
·
1
·
405
·
288
·
21

Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония
 

Хуманизмът в творчеството на Йордан Йовков

17 апр 2006
·
1,946
·
8
·
1,683
·
637
·
2

Във всички свои творби Йордан Йовков утвърждава и възпява нравствената човешка личност. Той смята, че рано или късно у всеки човек непременно побеждава доброто, което намира своя израз в човешкия труд, любов, духовна извисеност и отношение към другите.
 

Темата за войните в творчеството на Йовков

18 мар 2006
·
1,787
·
6
·
1,145
·
180

Темата за войните в творчеството на Йовков - кандидат-студентска тема.
 

Човешки съдби и характери в повестта "Гераците" на Елин Пелин

17 апр 2006
·
1,982
·
7
·
1,481
·
478
·
3

Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели.
 

Да бъде ден - Христо Смирненски


Стихосбирката излиза от печат през март 1922 г., поради големия...
1 2 3 4 5 » 11
 

"По жицата" - творба за страданието и състраданието

Материал № 11925, от 11 дек 2006
Свален: 1,397 пъти
Прегледан: 439 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Йордан Йовков
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 1,000
Брой символи: 8,077

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""По жицата" - творба за страданието и състрадан ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
259 38


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
x03ee жицата съчинение разсъждение Гунчо patqt na stradanieto i nadejdata на тема да помогнеш на непознат по жицата благородната лъжа в по жицата от йордан йовков страданието и състраданието в разказа пожицата пътят на спасението и човешката надежда за щастие и изцеление страданието и състраданието в разказа по жицата по жицата трагедията в гунчовото семейство по жицата разказ за човешката доброта състрадание и надежда po jicata razkaz za 4oveshkata maka i sapri4astnost надеждата и състраданието в разказа по жицата от йордан йовков есета за състраданието по жицатанравствената красота на моканина страданието и спасението в разказа по жицата по жицата преразказ по жицата разказ за страданието състраданието и надеждата съчинение разсъждение гунчовото семейство трянсформиращ преразказ от името на моканина страданието и състраданието в разказът по жицата