Големина на текста:
Възникнала в края на VII в., върху територии, отвоювани от Византия, славяно-българската общност за кратко време
се утвърждава като европейска държава и значим военно-политически фактор на Балканите. В края на VIII в. и
началото на IX в., България става притегателен център за южните славяни. След възхода й в началото на VIII в., през
втората половина на века тя изпада в тежка вътрешнополитическа криза, предизвикана от противоречия между
славянската и прабългарската аристокрация за политическа хегемония и участие във властта. От друга страна се
задълбочава близо половинвековната борба мeжду отделни прабългарски родове за престола.
Още първооснователят на Българската държава – Аспарух /681-701 г./ си поставя за цел утвърждаването на
Българското ханство на Долни Дунав и разширяване границите му на север към Карпатите и Днестър и на юг за
присъединяване на нови славянски племена.
Тези тенденции във външната политика са продължени от наследника му – хан Тервел /701-718/721/. Предполага се,
че той е син на Аспарух, тъй като според ”Именник на българските ханове” принадлежи към прабългарския род Дуло.
Външнополитическата активност на новия владетел се обяснява със задълбочилата се криза във Византия и
експанзията на Арабския халифат към Балканите.
През 695г. във Византия е извършен преврат, който води до детронирането на император Юстиниан II Ринотмет /685-
695;705-711/. След 10-годишно заточение в Херсон, на Кримския полуостров, той успява да се освободи и през 705г.,
на път към Константинопол, минава през българските земи за да измоли от хан Тервел помощ за връщане на
престола. Императорът обещава щедри дарове в замяна, така че пред хана се очертава възможност за териториално
разширение на Българската държава. През пролетта на 705г. Юстиниан II тръгва към Константинопол със
съюзническа българска войска. Императорът прониква в столицата без бой и успява да си върне короната. В знак на
благодарност удостоява българския владетел с титлата “кесар”, която е втора по значение след императорската.
Подробности около това събитие дава византийският лексикон “Свидас” /Х в./. Юстиниан II преотстъпва и областта
Загоре в Източна Тракия, разположена между днешните градове Сливен, Ямбол и Айтос. Това е първото
териториално разширение на Българското ханство южно от Стара планина и първата придобита по мирен път земя.
Тази област е от изключителна важност, тъй като, от една страна, тя има стопанско значение, поради плодородието на
почвите, а от друга - заема стратегическо положение, защото от там минава най-прекият път от Плиска до
Константинопол.
През 708г. мирът между България и Византия е нарушен с предприетия от император Юстиниан II поход за
възвръщане на областта Загоре. Византийски войски навлизат в Тракия, а флотата дебаркира в Анхиало
/дн.Поморие/,където след завързалото се сражение византийците са разгромени и Загоре остава в българските
предели.
През 711г., след военен преврат, Юстиниан II отново е детрониран и забравил за битката при Анхиало, повторно
търси помощ от Тервел. Този път българският владетел изпраща едва 3000-ен отряд с известно закъснение. С това
предопределя окончателното детрониране на императора. По този начин Тервел дава да се разбере, че военната
намеса на българите във вътрешните работи на Византия, ще влияе върху съдбата на трона. Същата година и през
712г. тервеловите войски
достигат Константинопол като демонстративни походи към столицата на императора-узурпатор на трона – Филипик
Вардан /711-714/.
През 716г. българо-византийските отношения са заздравени от подписания между хан Тервел и император Теодосий
III /715-717/ мирен договор, съдържащ четири клаузи. Първата уточнява южната българска граница, която достига до
крепостта Милеоне /дн.Ябълково, Хасковско/, р.Марица и Странджа и включва областта Загоре, а втората –
потвърждава годишния данък, който Византия се задължава да изплаща на Българското ханство. Император Теодосий
III настоява на третата клауза, която предвижда връщане на политически бегълци и оказване на военна помощ, в
случай на заплаха от трета страна. Важно място в договора заема четвъртата клауза, която урежда търговските
взаимоотношения между двете страни. Тя уточнява условията за взаимно изгодна търговия със стоки, снабдени със
специален държавен печат. По своя характер това е първата в Европа търговска спогодба. Подписаният мирен
договор е дотолкова значим за българските владетели, че до падането на България под византийска власт, те се
опитват да сключват
договори, повтарящи неговите клаузи.
През 717г., осланяйки се на мирния договор, император Лъв III /717-741/ се обръща за помощ към Тервел за да спаси
Константинопол, който е обсаден по суша и море от арабите. Ханът изпраща войски, които нападат в гръб арабите и
избиват, според Теофан, над 22000 от тях. Тервел подпомага отслабващата Византийска империя, защото осъзнава, че
арабите са по-голяма потенциална заплаха и иска да запази отслабващата Империя като буфер между тях и
Българското ханство. В резултат на българската победа над арабите е преграден пътят им към Балканите и Централна
Европа.
1
Смъртта на Тервел отприщва политическа криза и поставя началото на продължителна междуособна война /721-768/.
С края на управлението на последния представител на рода Дуло – хан Севар /738-753/ - започва борба за овладяване
на престола между най-влиятелните родове на боилската аристокрация – Вокил и Угаин. Засилва се недоволството на
славянските князе срещу недопускането им във висшите етажи на властта. Повече от десетилетие следва честа смяна
на владетели /Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган/. В резултат на това , външната политика на
България заема колеблив курс, който оформя две групировки в държавата. Едната е антивизантийска и е за
безкомпромисна политика спрямо Империята и продължаване на войната срещу нея. Другата е провизантийска и е за
отстъпки в името на мира и добросъседството. В българското общество превес има антивизантийската групировка,
тъй като тя е подкрепяна не само от представители на прабългарската аристокрация, но и от влизащите в пределите на
ханството славянски племена. В това отношение особено се отличава князът на племето севери - Славун.
Възползвайки се от нестабилната вътрешно-политическа обстановка в Българското ханство, император Константин V
Копроним /741-775/ предприема серия от походи в периода 755-757г. Двете причини, които стоят в основата на
българо-византийския конфликт са : гравитацията на славянските племена от Тракия и Македония към
съплеменниците им в Мизия и териториалното разширение на България южно от Стара планина, което заплашва
византийския контрол върху стратегически важния път Константинопол – Филипопол – Сердика към
Централна Европа.
Кризата постепенно е преодоляна, когато престолът е зает от Телериг /768-777/. Чрез ловки дипломатически ходове,
той успява да неутрализира провизантийските елементи сред аристокрацията.
През 774г. хан Телериг се насочва към Македония с 12000-на войска, за да присъедини берзитите. С този ход е
продължена външнополитическата линия на ханството, наложена от основателя му хан Аспарух – приобщаване и
консолидиране на славяните за борба срещу Византия и за укрепването на Българската държава. Константин V е
предизвестен за плановете на Телериг и изпраща 80000-на армия, която отблъсква българите. След неуспеха ханът
разбира, че в двореца има хора, които осведомяват императора за плановете му. През същата 774 г. ханът изпраща на
Константин V т.н. “лъжливо писмо”, в което го уверява, че се чувства несигурен на българския престол и търси
съдействието му за бягство, като за целта иска списък на провизантийски настроени боляри. Императорът се доверява
на намеренията на хана, защото не веднъж по време на кризата в България , хановете търсят помощта му. Получил
списъка от византийския император, ханът унищожава провизантийски настроените боили в двореца и по този начин
допринася за укрепване на устоите на централната власт.
През 777г. с нова сила избухват споровете за престола. Хан Телериг се чувства застрашен и по ирония на съдбата
търси съдействието на Лъв IV /775-780/ за да избяга във Византия. Императорът му дава убежище и го удостоява с
титлата патриций.
След оттеглянето му, българският трон е зает от хан Кардам /777-802/. По негово време вътрешните междуособици
стихват окончателно и се активизира българската външна политика по отношение на славянските племена в
Македония.
През 789г. българска войска прониква по долината на р.Струма и разбива стануващия там византийски гарнизон. В
отговор на това Константин VI /780-802/ започва укрепване на крепостта Маркели /дн.Карнобат/,готвейки се за
военни действия срещу България. През 792г. византийците претърпяват поражение. Същата година е подписан мирен
договор, който урежда отношенията между двете страни и задължава Византия да плаща ежегоден данък на
Българското ханство. През 796г. отново има конфликт между двете държави, породен от отказа на Константин VI да
плаща данък. Той завършва с подновяването на договора от 792г.
Във вътрешната си политика хан Кардам поставя началото на централизация във властта, като допуска славяни до
управлението.
След династическата криза и постепенното укрепване на централната власт при хановете Телериг и Кардам,
престолът е зает от хан Крум /802-814/.
Началото на Крумовото управление съвпада с възраждането на Франкската държава. През 800г., на Коледа, римският
папа коронясва Карл Велики за “император на римляните”. Франкската империя, наричана още Римска империя,
обхваща земите, заключени между р.Ебро в Испания на запад и земите по средното течение на р.Дунав на изток. През
803г. франките разбиват Аварския хаганат и присъединяват голяма част от земите му. Две години по-късно /805г./ хан
Крум организира поход към Долна Панония и Трансилвания и присъединява източните територии на хаганата, като
по този начин към България са включени славянските племена по Средния Дунав – абодрити, браничевци и
тимочани. Българската граница на запад достига до р.Тиса, а на изток продължава по хребета на Карпатите. Хан Крум
не запазва остатъците от Аварския хаганат като буфер между България и Франкската империя, която е хегемон в
2
Западна и Централна Европа, но за сметка на това присъединява територии с важно стратегическо и стопанско
значение. През новите земи преминава пътя към Централна Европа, също така те имат богати залежи на железни руди
и каменна сол, която е високо ценена през тази епоха.
Събитията на северозапад разбунтуват славяните във Византийската империя, които имат желание да се присъединят
към Българското ханство. През 807г. хан Крум предприема поход по долината на р.Струма, нанася поражение на
византийския гарнизон и присъединява племената сагудати и струмяни. По този начин българските земи се вклиняват
във византийска територия, като прекъсват важни пътища и съобщителни връзки. През 809г. хан Крум предприема
поход към Сердика, наричана от славяните Средец. Той завзема града, който има важно стратегическо положение и
прекъсва окончателно връзките на Византийската империя с Македония и Централна Европа.
В отговор на българските походи, през 811г., Никифор I започва подготовката на голяма кампания срещу “варварския
народ”. Осъзнавайки опасността, хан Крум предлага мир, но среща категоричния отказ на императорa. Никифор I се
отправя към Плиска, като по пътя разбива два български гарнизона. Византийските войски превземат столицата и я
опожаряват. Хан Крум отново предлага мир, но получава повторен отказ. Тогава той реорганизира войските си,
свиква славянските племена, дори и тези от новоприсъединените земи и обсажда старопланинските проходи. Усетил
раздвижването на българите, императорът решава да се завърне в Константинопол, без да освобождава Сердика,
както е запланувано първоначално.
На 26.07.811г. в прохода Верегава/дн.Върбишки/ византийските войски са напълно разбити. Никифор I е пленен, а
византийският престолонаследник Ставракий е тежко ранен и не след дълго умира в Константинопол.
Престолът е зает от зет му Михаил I Рангаве /811-813/. Хан Крум прави опит да сключи мир с Византия, но при
условията на договора от 716г. Предложението му е отхвърлено и войната продължава на широк фронт – от
Югоизточна Тракия до долината на р.Струма. През 812г. е превзет Девелт, което кара жителите на по-малките селища
да ги напускат, за да търсят убежище в здраво укрепените крепости. Същата година Крум завзема и важния
крайморски център Месемврия, където са пленени 36 медни сиона за изстрелване на прочутия “гръцки огън” –
оръжие, пaзено в дълбока тайна от византийците. На 22.06.813г. ханът печели битката, водена при крепостта
Версиникия /Югозападна Тракия/, докато в Одрин е разположен гарнизон под командването на брат му.
След византийското поражение при Версиникия, тронът е зает от Лъв V Арменец /813-820/, който се стреми да
укрепи Константинопол в очакване на Крумовите войски. На 17 юли с.г. българските войски са пред “Златните
врати”, а ханът в качеството си на върховен жрец извършва езически жертвоприношения и прави предложение за
мирни преговори. На срещата между Крум и Лъв V за уточняване на условията на мира, е устроена засада на
българския хан, който по чудо успява да се спаси. Провалът на преговорите от византийска страна е наказан с
разоряване на цялата област между Константинопол и Одрин. По заповед на Крум са унищожени храмове и
манастири,а населението на обсадения Одрин е преселено в Отвъддунавска България.
След завръщането си в Плиска, ханът започва приготовления за атака срещу византийската столица с мечтата да
завземе Константинопол. В хода на подготовката на 13.04.814г. хан Крум умира. Със смъртта на хана щурмът на
Константинопол се отлага, но Византия е отстранена като заплаха за близо един век.
Наред с външнополитическите успехи, хан Крум води забележителна вътрешна политика. Той е първият законодател
в българската история, като сведения за издадените от него закони се откриват във византийския лексикон
“Свидас” /X в./. Според някои историци, със законите се цели защита на гражданската и частна собственост и
закрепостяване на селячеството. Други смятат, че те са опит за защита на бедните. Чрез създаването на законите,
ханът се превръща във върховен законодател и допринася за консолидирането на славянския и прабългарски етнос.
Крумовите закони са насочени към създаване на строги обществени порядки и имат социален характер и са показател
за дълбоко разслоение в българското общество. Хан Крум има заслуги и в реорганизирането на
държавноуправленския апарат, което се налага в името на държавната стабилност. Според Хамбарлийския надпис
началото на държавната реформа е поставено през 812-813г. с присъединяването на Тракия. Новоприсъединените
земи са разделени на области, ръководени от военно-административни управители, назначавани от хана. По този
начин е премахната автономията на славянските князе и племенната раздробеност и се засилва централизацията на
държавната власт. Започналото при хан Кардам славянско проникване във властта продължава и при хан Крум. След
битката при Верегава, той осъзнава значението на многобройното славянско население за бъдещето на държавата и
започва да издига по върховете на властта представители на славянската аристокрация.
Наследникът на хан Крум-Омуртаг /814-831/ отхвърля мирните предложения на Лъв V, вероятно поради неприемливи
условия. В решителното сражение, което се води при крепостта Бурдизо, българите търпят поражение. Неуспехът
принуждава хан Омуртаг да сключи т.нар. “дълбок мир” с Византия. 30-годишният мир е необходим, както за
България за да възстанови пораженията от многобройните войни, така и за империята, която отново е подложена на
арабски натиск. Част от клаузите на мирния договор са записани на Сюлейманкьойския надпис. На първо място се
установява границата между двете държави, която започва от крепостта Девелт и достигайки до р.Хеброс /Марица/ се
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 сеп 2019 в 14:05 родител на 45 години от София
25 апр 2019 в 22:10 учител на 41 години от Видин - ОУ "Иван Вазов", випуск 2017
23 фев 2018 в 19:34 ученичка на 22 години от Ямбол - ПГИ "Г. С. Раковски", випуск 2018
08 мар 2017 в 17:43 студентка на 30 години от София
20 фев 2016 в 20:57 студентка на 30 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история
29 окт 2015 в 10:44 ученик на 17 години от Хайредин - СОУ "Васил Воденичарски", випуск 2021
28 май 2014 в 21:56 студентка на 25 години от София - УНСС, факулетет - Финансово-счетоводен, випуск 2017
09 май 2014 в 21:59 ученичка на 21 години от Варна - Седмо СОУ "Найден Геров", випуск 2017
14 яну 2014 в 18:59 в момента не учи на 38 години
17 ное 2013 в 18:47 ученик на 23 години от Димитровград - ПМГ "Иван Вазов", випуск 2015
 
Домашни по темата на материала
Помощ спешно за Четвъртък!!!Благодаря предварително!
добавена от zeliha_eub 03.10.2017
0
7
История 8 клас /Централизация на Френското кралство /
добавена от spon400 02.04.2015
0
10
Разширен план на урок Византия при комнините и ангелите
добавена от hafize_78 15.05.2013
0
22
политическите последствия от кризата на Wall Street през 29та година
добавена от silnestorova 26.11.2019
1
10
Българите навлизат в новото време.Възраждането-епоха на промени
добавена от aleksandravelikova 06.10.2016
2
14
Подобни материали
 

Създаване на българската държава

11 мар 2009
·
49
·
7
·
3,324
·
115

Създаването на българската държава се свързва с държавните обединения, в които участвали българите – Хунския военноплеменнен съюз, Аварския хаганат и Старата Велика България на хан Кубрат (605-665 г.)....
 

Политическо могъщество и културен възход на България при цар Симеон I

02 апр 2010
·
82
·
8
·
3,690
·
135

Сключеният при управлението на княз Борис I мирен договор с Византия през 863г. дал възможност за полезна и съзидателна дейност. През десетилетията на „дълбокия“ мир започнали значими промени, наложени от покръстването и последвалото...
 

Българската земя

20 мар 2008
·
77
·
9
·
3,652

Първите данни за човешка дейност по българските земи се отнасят към палеолита (старокаменната епоха)....
 

Създаване и укрепване на Българската държава - Тема 1

28 окт 2008
·
61
·
6
·
1,847
·
171

Българската държава е сред най-старите държави в Европа и е първата славянска държава на континента. Тя се появява на политическата сцена като резултат от поредица събития, разиграли се през VII век...
 

Прабългарите до образуването на българската държава

02 фев 2009
·
31
·
3
·
348
·
22

Произход и прародина: 354г. в Анонимен римски хронограф на българите се придава библейски характер(наследен от Ной)...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
2
1
2 мин
13.08.2019
История и цивилизация - древният свят
изпитен тест по История за
Теста е изпитен. Обхваща световната древна история. Може да се използва както от учители, студенти, ученици и всички, които имат предпочитания към историята. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
38
3
1
15 мин
04.10.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Утвърждаване, укрепване и териториално разширение на България през VIII - първата половина на IX век

Материал № 1192, от 18 мар 2006
Свален: 333 пъти
Прегледан: 168 пъти
Предмет: История
Тип: Урок
Брой страници: 5
Брой думи: 2,243
Брой символи: 19,498

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Утвърждаване, укрепване и териториално разширен ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
75

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
132 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения