Големина на текста:
1
БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
Съдържание
1. Уводни думи
2. За Възраждането и забавеността на ренесансовите процеси по българските
земи
3. Периодизация на българската възрожденска литература
4. Българска възрожденска литературапроблеми, явления, автори и творби
5. Заключителни думи
6. Каталог на първите издания
Библиография
Уводни думи
Епохата на Българското възраждане, нейната естетическа реалност,
авторите и художествените явления в това значимо за българската история
време са обект на наблюдения, анализи, изследвания, оценки и обобщения от
страна на редица авторитетни учениИван Д. Шишманов, Боян Пенев,
Михаил Арнаудов, Александър Балан, Йордан Иванов, Васил Пундев, Петър
Динеков, Пантелей Зарев, Емил Георгиев, Боньо Ст. Ангелов, Дочо Леков,
Велчо Велчев, Георги Димов, Илия Конев, Кръстьо Генов, Надежда Драгова,
Стeфана Таринска, Соня Баева и др. В съвременната наука имена като Иван
Радев, Кирил Топалов, Светлозар Игов, Елена Налбантова също като своите
учители разглеждат различни аспекти от литературния процес през
Възраждането, но и търсят пътища за нови тълкувания. Интересът към
възрожденската култура и литература идва не само от високите идеи нанай-
българското време“ – по сполучливото определение на Захари Стоянов (виден
български възрожденец, летописец на Априлското въстание от 1876 година в
Записки по българските въстания“), но и от актуалността им. Според
академик Ив. Радев неслучайно представителите на възрожденската
литература със своето творчество са навлезли така дълбоко в съзнанието на
целия български народзащото съставят част от неговата духовност и
национално самочувствие. „Българинът не само знае кой е Паисий
Хилендарски, Софроний Врачански, Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Любен
Каравелов, Христо Ботевотбелязва гореспоменатият учен, но и какво
2
стоизад тях, какво място заема делото им сред духовните ценности на
нашия народ“.
За Възраждането и забавеността на ренесансовите процеси по
българските земи
Терминътвъзражданее буквален превод на терминаренесанси се
използва за обозначаване на български явления като част от единството на
ренесансовия процес в Европа, който в различно времекогато се появяват
подходящите условия на съответната територия, обхваща италианските
градове (на първо място Флоренция), след това последователно Франция,
Испания, Англия, Германия, по-къснои по-близки, съседни на българите
народи (Дубровник, Гърция). Феноменът около забавеността на ренесансовите
процеси по българските земи има своите първопричини. На първо място, те са
свързани със завладяването на българската държава от Османската империя
(1396 г.), довело до унищожаване на аристокрацията и институциите, до рязко
свиване на високата култура, упадък на образованието и разпадане на
обществения живот. На второпреместването на основните европейски
търговски пътища от Средиземно море към Атлантическия океан, и на трето
религиозното разделение между католици и източноправославни, тъй като
последните са настроени подозрително към всичко, което по някакъв начин е
свързано с католицизма.
Възраждането е важен период в българската гражданска и културна
история и негова главна особеност е т. нар. закъсняло ускорено развитие
(Георгий Гачев). Ренесансът като културно-историческа формация има своето
начало за отделните европейски народи в периода ХV – ХVII век, докато по
българските земи аналогичен процес започва едва от втората половина на
ХVIII век, или във времето, когато Западът има Ариосто, Леонардо да Винчи,
Рафаело, Тициан, Сервантес, Шекспир, на Балканите като част от Османската
империяполуграмотни монаси, едничките представители на българската
интелигенция в ония тъмни времена..., копират с труд и мъка жития или
пишат икони, от които вее цялата условност и сухост на византийското
изкуство (Иван Шишманов в: „Западноевропейското и Българското
възраждане“, 1969 г.). Цитираната оценка не отговаря напълно на реалния
фактически облик на духовния и книжовния живот през вековете на
робството, тъй като редица явления Софийската книжовна школа,
ръкописните сборници със смесено съдържание, дамаскините и
дамаскинарските школи, католическата книжнина, летописните бележки,
3
определено са продължение и поддържане на традициите на старобългарската
литература и своеобразен преход към новия тип мислене и култура. По
същество обаче тази позиция отразява поляризацията и сложната опозиция на
проявите по българските земи спрямо формите и търсенията на Ренесанса в
Западна Европа през ХV – ХVII век.
В обобщение, литературата и духовният живот през епохата на
Възраждането имат изключително значение в историческото развитие на
българския народ, който е под турско робство. Три века по-късно, в
сравнение със Западна Европа, се формира нов тип култура, изгражда се
национално съзнание, създават се нови духовни ценности. Усилията на една
поробена народност в условията на безправие и няколковековен гнет се
обединяват около голямата идея за национално освобождение.
Периодизация на българската възрожденска литература
В науката проблемът за границите и периодите на българската
литература през Възраждането e отворен. В настоящия обзор разглеждаме, на
първо място, един по-обобщен вариант, след коетодруг, значително по-
детайлизиран, тъй като считаме, че те са илюстрация на усилията на редица
авторитетни учени в търсене на един по-конкретен и съвършен модел.
Първият вариант се състои само от два периода със следните
характерни особености:
Първи период започва условно отИстория славянобългарскана
Паисий Хилендарски (1762 г.) и продължава до 40-те години на XIX век.
Определян е като публицистичен. Специфичното за него е, че създадената
през това време книжнина съдейства за събуждане и укрепване на
националното самосъзнание, а основната й функция е дидактична, поучителна.
По своя характер е синкретична, защото изпълнява както художествени, така
и различни практически функции (образователна, идеологическа,
политическа, съдейства за сплотявянето и развитието на българската нация).
За начало се приема Паисий, тъй като пръв открива новия тип връзка
писател читател (слушател). През този първи период доминират
просветителските тенденции и традиции, които проникват по българските
земи от Гърция. Развиват се публицистичните жанрове, характерни и за
останалите балкански народи в епохата на Просвещението (проповеди,
диалози, учебни книги, дидактични четива, памфлети, истории). Жалоните на
това време са, на първо място, автобиографичната книга на Софроний
ВрачанскиЖитие и страдания грешнаго Софрония“, написана през 1805 г. в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българската възрожденска литература XVIII - XIX век

За Възраждането и забавеността на Ренесансовите процеси по българските земи. Периодизация на българската възрожденска литература. Българска възрожденска литература – проблеми, явления, автори и творби...
Изпратен от:
VilheminaV
на 2015-07-03
Добавен в:
Реферати
по Възрожденска литература
Статистика:
159 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Реферати по Възрожденска литература за Студенти несваляни с 11 - 20 страници Други
 
Домашни по темата на материала
системи за сигурност
добавена от galito.emilova 11.06.2016
1
2
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Българската възрожденска литература XVIII - XIX век

Материал № 1189464, от 03 юли 2015
Свален: 159 пъти
Прегледан: 205 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Реферат
Брой страници: 20
Брой думи: 6,567
Брой символи: 38,286

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската възрожденска литература XVIII - XIX ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала