Големина на текста:
1в. Предмет и съдържание на ПП. Отношение към другите правни отрасли
1. Понятие и предмет на НИП- е самостоятелен отрасъл в системата на действащото право на РБ.
То е 3ят, заключителен клон в наказател ноправната област, след наказателното и наказателно-про -
цесуалното право. Понятиятапенитенциарно правоипенитенциарна наукаса отдавна използвани в
нашата доктрина и са идентични с понятията наказателно-изпълнително право и наказателно-
изпълнителна наука”. 2те понятия са идентични по съдържание и не е приемливо наименованието ПП да
се свързва с изпълнението само на наказанието лишаване от свобода, а НИЗ с изпълнението на всички
углавни наказания.
а/ Като всеки отрасъл на действащото право НИП е обособена система от правни норми със
самостоятелен предмет на регулиране- обществените отношения, които възникват при и по повод
изпълнението на наложени с присъда углавни наказания.
б/ Извън предмета на НИЗ е изпълнението на административните /независимо от съдържащите се в
тях ограничения и принуда, сходни по съдържание с някои от углавните наказания/ и дисциплинарните
/вкл.и тези, свързани с ограничаване на свободата, прилагани по отношение на военизирания състав на
въоръжените сили/ наказания.
Независимо от сходството им с мерките, включени в съдържанието на наказанията без лишаване от
свобода и особено на пробационните мерки, постпенитенциарната помощ по своята същност е социална
дейност, прилагана и към неосъдени лица, и отразява социалната политика на държавата. Това не
означава, че пенитенциарните органи, вложили значителен труд и средства в корекционната дейност,
могат да бъдат дезинтересирани към процеса на ресоциализация на изтърпелия наложеното му наказание.
Въпросът е в това, че съдействието, което те ще окажат на различните социални служби и обществени
формирования, не може да приеме формата на продължаване на пенитенциарното третиране, тъй като
НИ-правоотношение между органите по изпълнение на наказанията и осъдения е прекратено. Именно
поради това след изпълнението на углавното наказание мерките на постпенитенциарна помощ и контрол
са извън предмета на ПП.
2. Отношение на НИП към други правни отрасли- самостоятелният предмет на регулиране е основата
за разграничаване на ПП от други правни отрасли, като то е необходимо от сродните отрасли в
наказателноправната област: НП и НПП. НП осигурява налагането на наказание за извършено
престъпление, като определя материалните предпоставки за това: определя кои деяния са престъпления и
наказанията за тях, наказателноотговорните лица, принципите за налагане и освобождаване от наказание и
т.н. НПП урежда реда за бързото и пълно разкриване на обективната истина в наказателния процес,
справедливо наказване на виновния или освобождаване от наказателна отговорност. НИ-
правоотношения възникват едва след като НП и НПП са изпълнили своите задачи. Влязлата в сила
присъда, с която е наложено наказание на извършилия престъпление и същото следва да бъде
изпълнено, е единственото основание за възникване на НИ-правоотношение. Поради това
разграничаването на ПП от 2те сродни права в наказателноправната област е ясно изразено- при
приключило наказателно производство ПП започва оттам, където завършва прилагането на нормите на
НП и НПП.
а/ Между посочените правни отрасли съществува тясна връзка, което се основана на отношението
им към наказанието- от установяването му в правна норма до неговото налагане и изпълнение. Има
и механичното заимствате на понятия и норми, както и уреждането на институти, в предмета на
регулиране на други сродни отрасли /напр. уреждане на предсрочното освобождаване в НК, на
изменяне на режима, прекъсване изпълнението на наказанието, отмяната на зачетени работни дни
и т.н. в НПК/. б/ Отграничаване на ПП от административното право- АП вкл. админ-ни наказания,
идентични или близки по съдържание е углавните наказания /глобата, задържането под стража в
поделенията на МВР, безвъзмездният труд/. Целият комплекс от норми за прилагане на админ-на
1
принуда се регулира от АП /админ-то нарушение, административнонаказателноотговорните лица,
админ-то наказание, изпълнението на админ-то наказание, т.н/. Основният разграни чителен критерий е
засегнатият обществен интерес - извършено е админ-но нарушение или престъпление. Когато админ-
то нарушение при определени предпоставки се квалифицира като престъпление, админ-то правоотноше-
ние ще прерасне в наказателно и наказателно-процесуално, предпоставка за осъдителна присъда и
налагане на углавно наказание.
3. НИП на РБ и международното ПП- след края на 2та световна война процесът на глобализация на
световната икономика и финанси се развиваше постъпателно и неудържимо. Обективните процеси
доведоха до разпадане на Съветския съюз и социалистическия, блок, включващ повечето страни от
Източна и Централна Европа. Като основа на новия световен ред е прокламирано последователното
отстояване и реалната защита на човешките права и тяхната широка интернационализация.
Още при създаването на ООН като нейна основна цел в Устава й е декларираноразвитие и насърчаване
зачитането на правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, език или
вероизповедание”. Десетки са актовете на световната организация, посветени на защитата на
гражданските, политическите, икономическите и социалните човешки права. Безусловно сред тях се
откроява Международната харта за правата на човека и водещата в нея Всеобща декларация за правата на
човека от 1948.
България бе отделена задълго от изградената европейска система за защита на правата на човека. Дори
след фактическото прекратяване настудената война с началото на конференциите за сигурност и
сътрудничество в Европа и особено на Заключителния акт на 1та конференция от 1.8.1975 промените
бяха повърхностни и козметични.
С разпадането на Съветския блок и присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към
Съвета на Европа системата за защита правата на човека на страните от Западна Европа прерасна в
общоевропейска. Новото отношение към международните актове и международния контрол е ясно
изразено в чл.5,4/КРБ от 1991: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за РБ, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”. 2 години след приемане на КРБ
стана пълноправен член на Съвета на Европа, а на 31.7.1992 ратифицира Европейската конвенция за
правата на човека, включително и факултативните чл.34 /право на индивидуална жалба пред Европейския
съд по правата на човека/ и чл.46 /задължителната юрисдикция на съда/. Сред основните права и свободи,
гарантирани от Конвенцията, се открояват забраната за прилагане на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание и правото на свобода и сигурност, като са изброени случаите, в които
сме изправени пред законно лишаване ог свобода и законен арест, както и правата на задържаните.
Механизмът за защита на правата на задържаните е наднационален и ефикасен, доколкото всички страни,
подписали конвенцията, са приели правото на индивидуална жалба и задължителната юрисдикция на
съда.
От особено важно значение за наказателното изпълнение е Европейската конвенция за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /ЕКПИ/
ратифицирана от РБ на 30.5.1994. Изтезанията са най-тежката форма на посегателство върху здравето и
достойнството на лишените от свобода и затова те са абсолютно забранени от международното право и
законодателството на повечето страни в света- те са недопустими в случай на война или извънредно
положение, дори и тогава, когато в резултат на прилагането им биха се получили сведения, чрез които
може да се спаси животът на десетки и стотици хора. Забраната за изтезания е залегнала и в чл.5 от
Всеобщата декларация за правата на човека и в чл.7 от Международния пакт за граждански и
политически права
Преобладаващата част от международните актове в пенитен циарната област нямат формално
задължителен характер по смисъла на Конституцията. Те съдържат препоръки и стандарти за
организацията и дейността на местата за лишаване от свобода и прилагане на наказанията без
2
лишаване от свобода. Основни в тази насока са: Минималните стандартни правила за третиране на
лишените от свобода, приети на 1я конгрес по предотвратяване на престъпността и третиране на
правонарушителите, проведен в Женева през 1955. През 1977 Общото събрание на ООН препоръча на
страните да включат изискванията на Минималните стандартни правила във вътрешното законодателство
и информират периодично генералния секретар на ООН за тяхното прилагане.
С препоръка №Р/87/ 3 на Комитета на министрите на страните- членки на Съвета на Европа, са приети
Европейските правила за затворите, с подзаглавие Ревизирана версия на Европа на стандартните
минимални правила за третиране на затворниците”. Съобразени е равнището на икономиката и културата
на европейските страни, тези правила си поставят за целда определят реални основни критерии, въз
основа на които затворническата администрация и проверяващите органи да могат обективно да оценят
условията в затворите, тяхното управление и функциониране, за да могат да насърчат усилията към
установяване на по-високи стандарти”. Основни те принципи, върху които са изградени Европейските
правила, са изложени в част I, чл.1-6 и в обобщен вид се изразяват в следно то: обезпечаване на
материални и морални условия, гаран тиращи уважение към човешкото достойнство на затвор -
ниците; безпристрастно прилагане на правилата без ог лед на раса, цвят на кожата, пол, религия,
политически убеждения, национален произход, социален, икономичес ки или друг статус; широк и
професионално организиран институционален и обществен контрол върху дейността на затворната
администрация; осигурен достъп на персо нала и на затворниците до националните и
международни актове и стандарти; ефективна система за защита на пра вата и интересите на
лишените от свобода.
По форма препоръчителни, многобройните актове на ООН и СЕ изграждат нови стандарти и критерии за
третиране на осъдените на лишаване от свобода и на задържаните на други основания. На тези критерии
се позовават контролните международни органи и особено Европейският съд по правата на човека и
Европейската комисия против изтезанията.
2в. Цели и задачи на ПП
1. Цели на изпълнението на наказанията /Н/- ясното и обосновано определяне на задачата и целите на
ПП е от важно значение за правилното насочване на дейността на органите и организациите, свързани с
изпълнението на Н, както и за оценка на тяхната ефективност.
1.1. Задачи на НИП:
а/ Изложеният в чл.1/ ЗИНЗС предмет на закона с известна условност може да бъде приет и като
задача на ПП- урежда изпълнението на Н, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди,
както и правното положение на лица, задържани по реда на НПК”.
б/ Непосред ствената задача на НИП е: да обезпечи осъществяването на наказателното изпълнение
в съответствие със закона и с поставените пред съответното наказание цели.
2. Цели на НИП- най-общо под цел се разбира предварително замислен резултат от съзнателна
човешка дейност. Цели на нак-то изпълнение са тези предварително набелязани, желани, позитив-
ни резултати, които изрично са формулирани в чл.2/ЗИН:
- осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да
извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото;
- диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и
превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им;
- осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им;
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
12 яну 2020 в 01:30 студент на 23 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, випуск 2023
01 яну 2020 в 11:48 студент на 42 години от Русе - ВУАРР, факулетет - Русе, випуск 2020
28 ное 2019 в 20:12 потребител
25 окт 2019 в 11:04 студент на 27 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по математика и информатика, специалност - Математика, випуск 2019
12 окт 2019 в 18:25 студент на 40 години от Варна - ШУ "Епископ Константин Преславски" - гр.Варна, факулетет - Педагогически факултет, випуск 2020
03 окт 2019 в 11:24 ученик на 20 години от Русе - ОУ "Христо Ботев", випуск 2018
25 сеп 2019 в 07:06 студент на 48 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Психология, випуск 2009
18 сеп 2019 в 18:18 потребител на 27 години
12 сеп 2019 в 20:42 студент на 27 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по юридически науки, специалност - Право, випуск 2016
05 сеп 2019 в 16:57 студент на 28 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Право, випуск 2018
 
Домашни по темата на материала
Производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела /Глава 36 НПК/
добавена от suzito86_abv_bg 01.06.2016
2
8
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Тест по обща част на наказателно право
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 3 курс
Изпитен тест по наказателно право (обща част). Почти всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
68
41
1
5 мин
09.08.2013
Тест по наказателно право– особена част
изходен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Това са въпроси по Наказателно право- особена част, подходящ за подготовката за изпита. По-голяма част от въпросите позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
54
144
1
3 мин
15.07.2013
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Наказателно изпълнително право

Материал № 1189332, от 01 юли 2015
Свален: 177 пъти
Прегледан: 140 пъти
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 63
Брой думи: 33,070
Брой символи: 193,228

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наказателно изпълнително право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала