Големина на текста:
1.Следоперативни грижи за болния.
Времето за следоперативни грижи се разделя на 2 етапа:
- Ранен следоперативен период- от момента на извършване на операцията до 21 ден
- Късен следоперативен период- до 3 месеца след операцията. (90 дни)
И през двата периода могат да се появят усложнения, за които всички лекуващи лекари, персонал и близки
трябва да следят.
* През ранния следоперативен период може да възникне:
1) кръвоизлив- дълбок, в дълбочина или повърхностен- от самата рана. За да се установи рено кръвоизлив, се
наблюдава превръзката, на всеки час през първото денонощие след операцията. Вътрешният кръвоизлив се следи
чрез мониториране на кръвното налягане и пулса( на всеки 2-3 часа) Когато кръвното налягане пада, а пулсът се
покачва, означава, че от някъде има кръвоизлив. Хемоглобинът също пада. При нужда се прави повторна
операция и кръвопреливане.
2) Инфекция. Въпреки спазените изисквания за хигиена, винаги е възможно да се зарази оперативното поле с
микроби (контаминация). Ако микробите са в голямо количество, оперативната рана нагноява. Вътреболнична
инфекция.
Възможно е да възникне следоперативен перитонит, който е важно да бъде диагностициран на време.
Инфекциите се развиват за едно две денонощия. Важно е редовното измерване на температурата на пациента.
Следоперативнат аранева инфекция е 50% от всички вътреболнични инфекции.
Нормалната телесна температура е 36.6. От 37 до 38 градуса се нарича субфебрилна температура, а над 38 е
фебрилна температура. 42 градуса темп е максималната температура, която може да понесе възрастния човек,
за децата е 43-44 градуса. Всеки 1 градус над нормалната температура покачва пулса с 10 удъра.
3) Тромбоемболия- при продължително залежаване, в дълбоките тазови вени и долните крайници, се образува
тромб. При придвижване на болния, откъснатият тромб, чрез големи кръг на кръвообръщението достига до
белодробни артерии, запушва ги и води до смърт. Необходимо е да се вземат превантивни мерки- ранно
раздвижване след операция, еластични бинтове и прилагане на лекарства- хепарин, антикоагуланти.
На оперирания болен се разрешава да приема храна и вода когато вече е в пълно съсзнание, с възстановени
гълтателни и чашлични рефлекси.
Ако обаче има коремна операция, дори да не са намесени червата, те изпадат в пареза- паралетичен илиус.
Когато въздух влезе в досег с червата, се нарушава функцията им. Перисталтиката се нарушава. Когато се
възстанови функцията на червата, тогава може да се дава вода на пациента. През първото денонощие се
възстановява перисталтиката в тънките черав, а през второто, се възстановява тази на стомаха, след това и на
дебелото черво.
Конците се свалят от оперативната ранане по-късно от 5 денонощие, защото конецът е чуждо тяло и смуащава
зарастването на раната.
*Късният следоперативен период- след 21ден до 3м.
Усложнения могат да възникват-
Инфекции могат да възникнат, но не са чести.
Възниква опасност от декубитуси- некроза на кожата и подкожието, в области на тялото, които дълго време са
били притиснати върху костна подложка. Появяват се най-често по петите, областта на кръста (таза) и
плешките. Нарушеното кръвоснабдяване е причина. В началото прилича на мораво петно, след което се отваря
дълбока рана, която започва да нагноява. Борбата с декубитусите е трудна, за това е по-добре да се вземат
декубитални мерки- масажи и др.
ТЕМА 2: Антисептика. Определение, същност и значение на антисептиката. Видове
антисептици. Насоки в профилактиката на раневи инфекции.
Преди откриването на антисептиката 50% от оперираните са умирали т.к. хирурзите не са си миели
ръцете и са оперирали пред публика. Пръв който се досеща за нередност е Земелвайс. Той е намалил
смъртността с около 10 пъти. За баща на антисептиката се смята Джоузеф Листерн, който през 1863г
открива микроорганизмите и на базата на тези открития въвежда метода за измиване на ръце с
карбонова киселина и измиване на инструментите (чрез накисване). Този медот не е издържал много
защото карбоновата киселина образува конюктивити.
Антисептиката означава борба с причинителите на операционни инфекции в раната с помоща на
химически средства.
Групи антисептици :
-за обработка на помещения (лизол, хлорамин, стридин, 15% хлорхексидин, деконакс,
сирапан-но дразни кожата и очите)
-за обработка на кожа
?йодбензинразтвор на йод, кристален в чист медицински бензин в 1 промил (1:1000) за
обезмасляване на кожата
?йод 5%-10% спиртен разтвор на йод
?меркурхромчервен прах 1%-2% разтвор
?хибитан 20% воден разтвор
?рапидосептантибиотиков спирт и глицерин
-за обработка на рани
?кислородна вода 3%
?калиев перманганат
?риванол 1:1000 разтвор
?йодформ
Тема 3: Асептика. Определение. Същност и значение. Методи. Обработка на кожата на ръцете
на участниците в хирургичния екип и на кожата в оперативното поле.
1890гБерман съобщават за асептиката. Метод за борба с инфекциите извън раните с помоща на
физически средства. Един от най-честите медоти за стерилизация е водната такава ( с висока
темепература 100%).
?сухи стерилизатори на 2 температурни режими 200* или 180* с продължителност от 45мин-
60мин
?автоклавитеводна пара под налягане – 115* и 1/2 атмосфери за 30 мин
120* и 1 атм за 45 мин. И 134* и 2атм за 30 мин
?облъчване на с и лъчи??
Ръцете се измиват 1во със сапун и вода от върха на пръстите до лактите.
Метод на Фюр Брингерс четка и сапун. След това се обработва с 70* спирт и накрая със
сублимат.
Метода на Алфретизмиване с четка ( 3 на брой), обработване със спирт 86* и сублимат.
Метод на Спасо кунотски и Кочергинте са въвели измиване със 1/2 %ов разтвор на амоняк ( в
два легена - в единия се измива в единия 3мин след това в другия леген още 3мин) миенето става
от пръстите към лактите.
Обработка на кожата на оперативното поле:
Почиства се много широко, става чрез тампони, спочва се от мястото което ще се оперира.
Почистването става минимум 3 птъи с йодбензин след което 2 пъти 70* спирт и 5-%10% йодна
тинтура.
4. Снемане на анамнеза с статус на хирургично болен.
Анамнеза - това са тези данни за здравословното състояние на болния, които научаваме
от неговите думи и/или от разказа на хората, които го познават от по-рано. Всеки болен
трябва да има анамнеза. Ако е намерен някъде в безсъзнание, в анамнезата се описва
къде и в каква ситуация е намерен, какви медицински документи е имало в джобовете му,
празни опаковки от какви лекарства са намерени около него и т.н.
С изключение на екстремно болните, анамнезата трябва да предшествува физикалното
изследване и лечението. Анамнезата остава най-богатият източник на информация за
болестта на пациента. Анамнезата е двустранен процес, включващ думи и жестове. Докато
лекарят оценява пациента, пациентът оценява лекаря. Докато лекарят обмисля отговорите
на пациента, болният преценява доколко да се довери на този доктор. Събиране на
информация за главните оплаквания на болният. Анамнеза на сегашните
оплаквания.Търсене на диагностични насоки – по този начин ще се изгради правилната
диагностична хипотеза. Симптоми. История на минали заболявания, както и хирургична
анамнеза. Фамилна анамнеза. Социална анамнеза.
Това става с прийоми на Леополд: оглед, палпация, аскултация, перкусия. Статус
видими лигавици, оттоци, локален оглед(за да се осъществи пациента трябва да е гол от колената до
гърдите), палпация (повърхносттна, дълбока)-като начина на палпиране е от здравото място към
болното.
5. Предоперетивен период. Той има за цел да се създадат най-добри условия за провеждането
на анестезии и оперативни интервенции. Това предполага внимателно запознаване с анамнезата на
пациента,задължително проучване на соматичния статус и проследяване функционалното състояние
на всички органи и системи.За това е необходимо да се извършат поредица от лабораторни и уредни
изследвания и съответна предоперативна подготовка.Времето,необходимо за тези изследвания и
подготовка,се нарича предоперативен период.Той започва от момента на хоспитализация на болния
в хирургичния стационар и продължава до самото начало на оперативната намеса. Тази
продължителност на предоперативния период зависи преди всичко от необходимостта за спешна
операция,основното хирургическо заболяване и придружаващите го усложнения или други
страдания. Началото на предоперативния период е самото настаняване на болния в стационара на
съответното хирургично звено. Всички предстоящи изследвания имат следните основни задачи:да
подтвърдят предварителната диагноза на болния,да открият някои усложнения или други
предружаващи заболявания,да мотивират необходимостта(или противопоказанията)от операция и
предоперативна подготовка,да изяснят състоянието на основните органи,системи и жизнени функции
и необходимоста от евентуална предоперативна корекция. Броят и вида на предоперативните
изследвания зависи преди всичко от обема на предсточщата оперативна намеса. Предоперативните
изследвания трябва задължително да се организират и извършат по строго определен индивидуален
план. Клиничен минимум. Има една група от лабораторни и уредни изследвания,които се изискват
безпрекословно при всякакъв вид операции,тои включва:изследване на пълна кръвна картина,време
на кървене,време на съсирване,общо изследване на урина-албумин,захар,кетонни
тела,седимент.Към клиничния минимум все по често се прибавят други изследвания,като кръвна
захар,урея,рентгенова скопия или графия на бял дроб и ЕКГ.На всеки болен ежедневно се измерва
двукратно телесната температура и артериалният пулс,по преценка кръвното налягане,а при нужда
се определя кръвната група.Тези изследвания позволяват да се открият някои усложнения на
основното заболяване,латентно протичащи,съпътстващи,хронични болестни прояви или остри
възпалителни процеси.Тези изследвания дават възможност да се проведе предварително
предоперативно лечение и често пъти имат решаващо значение при избора на анестезията и
определяне момента за операция.Изследвания свързани с основното заболяване. Роля на
мед.сестра и акушерката:Да знаят и осъществяват своевременно след приемането на болния всички
изследвания от клиничния минимум.Да уточняват с лекуващия лекар броя и вида на
изследванията.Това изисква да познават методиката(режим,количество кръв,колко и каква
контрастна материя и др.)и цялостната организация за тяхното изпълнение. Да следят готовите
резултати да се получават навреме,да знаят нормалните стойности на изследванията,специфични за
съответния сектор и да уведомяват лекуващия лекар. Предоперативни грижи включват следните
компоненти:санитарно-хигиенна обработка на болния,подготовка на оперативното поле,обща
подготовка в деня на операцията,непосредствени грижи преди влизане в операционната
зала.Пълната или частичната санитарно-хигиена обработка на болния изисква цялостно изкъпване
или измиване на крайниците,главата,изрязване на нокти,проверка за паразити и др.Подготовката на
оперативното поле се изразява в бръснене на зоната,където ще бъде оперативния
разрез.Желателно е вечерта преди операцията болният да се изкъпе с антисептичен сапун,а
бръсненето да стане непоследствено преди операцията.Ако е избръснат предния ден,през ноща е
неодходимо да се направи в тази зона спиртно-риванолов компрес.С обезкосмяването се подпомага
почистването и дезинфекцирането на оперативното поле,ограничава се възможността за супурация
на раната и значително се облекчават превъзките.Най правилно е за бръснене да се използват
индивидуални бръсначи за еднократна употреба.Общата подготовка изисква в деня преди
операцията болния да не приема храна и течности,да свали изкуствените зъби или др протези,да
премахне козметичните атрибути и средства от главата,лицето,устните и ноктите. 1.Абсолютно точно
да изпълнят назначенията от лекуващия лекар медикаментозна подготовка,2.Да осигурят и подготвят
инструментариума и подпомагат на лекуващия лекар при извършване на лечебни манипулации.3.Да
осигурят условия,организират и проконтролират санитаро-хигиенната обработка на
болния,оперативното поле и непосредствените грижи преди влизане в операционния сектор.
Тема 6:Хирургичен стационар. Устройство и организация на работата. Операционен блок.
Хирургичният стационар може да бъде построен на 2 принципапавилионен и монолитен. За
предпочитане е да бъде най-навътре, на последния етаж и да беде възможно на ограничена от
навлизащи чужди микроорганизми. Във всяка хирургия има леглова база, превързочни,
манипулационни, операционен блок. *
* Легловата стая трябва да има най-много по 2 до 4 легла със собствен санитарен възел (по 7кв.м
на човек).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по Хирургия

Следоперативни грижи за болния. Времето за следоперативни грижи се разделя на 2 етапа: ранен следоперативен период - от момента на извършване на операцията до 21 ден и късен следоперативен период- до 3 месеца след операцията. (90 дни)...
Изпратен от:
Елеонора
на 2015-06-18
Добавен в:
Общи материали
по Обща хирургия
Статистика:
238 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Общи материали по Обща хирургия за Студенти несваляни с 20 - 1 страници Други
 
 
Онлайн тестове по Обща хирургия
Тест по хирургия
входен тест по Обща хирургия за Студенти от 5 курс
Входен тест 5-ти курс, Хирургия, Медицински университет София. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
10
84
1
27.02.2013
» виж всички онлайн тестове по обща хирургия

Теми по Хирургия

Материал № 1187529, от 18 юни 2015
Свален: 238 пъти
Прегледан: 280 пъти
Предмет: Обща хирургия, Медицина
Тип: Общ материал
Брой страници: 29
Брой думи: 11,364
Брой символи: 71,726

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по Хирургия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала