Големина на текста:
Административното право е съвкупност от правни норми,
които уреждат обществени отношения в сферата на държавното управление.АП
обхваща дейността на органите на изпълнителната власт - администрацията.Тези
обществени отношения се характеризират с наличието на властнически правомощия. Те
са предмет на регулиране ,като общите принципи са отразени в Административно-
процесуалния кодекс.
Централно в административното право заема въпросът за правната същност на
административния акт,наричан още акт на държавно управление.
Административният акт е юридически акт, властническо волеизявление,
с което административен или друг oвластен със закон орган издава въз основа и в
изпълнение на закона.
Административните актове са подзаконови нормативни актове и чрез тях
се извършва изпълнителноразпоредителната дейност в държавата или се
правосъздават , правоизменят или правопрекратяват административни или
друг вид взаимоотношения на субектите.
В определени случаи изпълнението на административните актове може да
се гарантира и с административна принуда.
Като първа особеност на административния акт е , че той е волеизявление
с властнически характер. Това означава,че предписва определено поведение , разрешава
, отказва или забранява определено нещо. Държавния орган осъществява свои
властнически правомощия при неговото издаване. Волята на адресата няма значение.
Тук значение има само волята на административния орган.. Волеизявлението е много
съществен компонент , тъй като се намира в структурата на много други актове (
договора ) Но тук правно релевантната воля е тази на административния орган, а не на
адресата.
Именно заради това тя е властническа.
Начините за изява на волята са три:
а) писменпо закон нормативните и общите административни актове се издават само
писмено.
б) устенв случаите , когато не е нормативно предписано, че волеизявлението трябва
да се направи в писмена форма, то тогава може да се издаде и в устна.
Например : Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани ,
държавни органи ,организации и юридически лица в устна форма.
в)конклудентенчрез определени действия или знаци, с които се изразява волята на
административния орган и са разбираеми за правните субекти ,за които е
предназначено , обикновено това са физически лица.
Тук може да се посочат за пример действията на полицай на кръстовище
или друг вид пътища ,които не са с подходящите съоръжения за регулирано пропускане.
В определени случаи мълчанието на административния орган може да се възприеме
като изява на воля . В зависимост от нормата ,волеизявлението може да бъде с
положителен или отрицателен характер.
В случаите , когато административният орган не се произнесе в определения от закона
срок за издаване на административен акт се смята за мълчалив отказ .
Волеизявлението е властническо т.е. изхожда от орган , който действа от името на
държавата .
1
Едната страна в административните правоотношения винаги е държавен
орган , който в случая упражнява властническите правомощия.
Административния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона и в
този случай административният акт е подзаконов акт.
Административния акт не е нито законодателен , нито правораздавателен акт . Той
поражда правните си последици едностранно т.е. вследствие само на волеизявлението на
административния орган.
Административния акт установява общозадължителните правила за поведение,
вторични правни норми.
- създава конкретни права или задължения за конкретен кръг от правни субекти.
- поражда конкретни права или задължения за точно определени правни субекти.
Административния акт е задължителен за адресатите си. При нужда може да бъде
изпълнен с помощта на държавна принуда ,която ще бъде административна принуда.
Административните задължения се изпълняват по начало доброволно.
Главен метод на работа на органите на правовата държава е убеждението като главно
средство за въздействие върху поведението на гражданите.
Към принуда се прибягва по изключение , когато всички други средства / за
разясняване ,възпитание , убеждение / са се оказали безрезултатни.
Важно условие за изпълнението на административният акт е , да е издаден от
компетентен орган и да е влязъл в сила.
Видове административни актове : Съществуват различни видове административни
актове според различните критерии за тяхното деление.
I. Според съдържанието и адресатите му:
1.Нормативните административни актове (НАА) съдържат общозадължителни
правила за поведение, вторични правни норми. Отнасят се за неопределен и
неограничен брой адресати, което означава че са насочени към всеки, който може да
се окаже в условията предвидени в хипотезата на съдържащия се в акта правен закон.
НАА регулират повтарящи се обществени отношения по траен начин и се прилагат
многократно докато са в сила. Те се харектеризират с двойна абстрактност и по
отношение на съдържанието и на адресата. По този си признак НАА се доближават до
законите и са задължителни като тях, но за разлика от законите те са актове с по-
нисък ранг. Издават се винаги възоснова и в изпълнение на закона и не могат да му
противоречат и имат подзаконов характер. Органите в ИВ, които издават НАА са:
Министерски съвет (МС), министрите, ръководителите на централни ведомства
подчинени на МС в определени от закона случаи. Актовете на МС, които са категория
на НАА са постановленията, правилниците, наредбите и инструкциите.
Постановленията биват два вида:
1.Правилници
2.Наредби(инструкции)
С постановления се уреждат съобразно указите и законите, неуредени от тях
обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна
дейност. Правилник се издава за издаване на закон в неговата цялост, както и за
организацията и дейността на държавните и местни органи.
Наредби се издават за прилагането на отделни разпоредби и други подразделения на
НАА от по-висока степен закон.
2
Инструкциите актове, с които висшестоящите органи дават указания до
подчинените им органи отностно прилаганите от издадените от тях НА.
Към НАА се отнасят и наредбите на общинските съвети, с които се уреждат
отношения с местно значение.
2. Общи административни актове (ОАА) – създават права или задължения, или
непосредствено засягат правни интереси на неопределен брой лица, за разлика от
НАА, ОАА имат конкретно съдържание, но адресатите им са неопределен по брой
лица, които най-често са определяеми по някакъв признак. Характерно за тези актове
е това, че имат еднократно правно действие, което се пректратява с изпълнението на
предписаните с тях права и задължения.
Общите актове се разделят на актове , чиито елементи са във взаимна
зависимост помежду си и актове,чиито елементи са в отношение на
съществуване без зависимост помежду си - напр. издадените разпореждания за
подмяна на личните паспорти с нов образец както
и за подмяна на свидетелствата за управление на моторни превозни
средства.Вместо да се издават нареждания до всеки адресат се издава
едно общо нареждане до всички правни субекти от дадената категория
т.е. един общ административен акт , който не съобщава лично на всеки
адресат ,а се разгласява по начин какъвто се сметне за най-подходящ.
3. Индивидуалните административни актове (ИАА) – имат конкретно определено
съдържание и се отнасят за конкретно определен адресат. Те са двойно конкретизирани
за разлика от НАА. ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на АО или на друг овластен орган, с което се създават или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни организации. ИАА е и волеизявлението, с което се декларират или констатират
вече въникнали права или задължения, както и волеизявлението за издаване на документ
с правно значение, както и отказите на АО да извършат или да се въздържат от
определено действие. За разлика от НАА, ИАА по начало могат да се оспорват, както по
административен, така и по съдебен ред. (Наказателното постановление е
правораздавателен акт!)
II. Според правните си последици административните актове се делят:
1.Управомощаващисъздават
права.
2.Задължаващисъзадава
задължения.
3. Утежняващиналагат забрани като засягат права , свободи и законни интереси.
III. Според насочеността на волеизявлението на АО техен
автор, административните актове се делят на:
1. Констативни административни актовес тях се констатират факти и обстоятелства
с правно значение. При тях волеизявлението на АО е насочено към удостоверяване на
тези факти и обстоятелства. Обикновено тези актове служат като основа за издаването
на друг административен актакт за установяване на административно нарушение.
2. Декларативни административни актовете признават или отричат съществуването
на права или задължения. При тях волеизявлението на АО е насочено към признаване
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
tatynka0205 написа на 17 юни 2015 ОТГОВОРИ
потребител на 39 години
Колеги,пропуснала съм да добавя към файла използваната литература и я прилаам в коментара Литература 1. Дерменджиев, Ив., Костов, Д., Хрусанов, Д., ,,Административно право на Република България...Виж още
 
 
Онлайн тестове по Административно право
Тест по административно право за 3-ти курс
изпитен тест по Административно право за Студенти от 3 курс
Тестът се сътои от 12 въпроса като някои от тях имат по повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти по право, дисциплина административно право, 3-ти курс.
(Лесен)
12
58
1
23.07.2013
Тест по Административно право за 4-ти курс
изпитен тест по Административно право за Студенти от 4 курс
Тестът е изпитен и съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курас, изучаващи дисциплината.
(Лесен)
30
7
1
10 мин
17.08.2018
» виж всички онлайн тестове по административно право

Административни актове

Материал № 1187195, от 16 юни 2015
Свален: 14 пъти
Прегледан: 17 пъти
Предмет: Административно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,944
Брой символи: 12,803

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Административни актове"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала