Големина на текста:
І. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
А. РАЗДЕЛ – ФОНЕТИКА И МОРФОЛОГИЯ
12. Частите на речта (класове от думи) в съвременния български език.
Принципи за класификация. Ядро и периферия в частите на речта.
13. Българският език като славянски и балкански език. Основни прояви на
аналитизма в съвременния български език.
14. Съществителни имена. Видове съществителни имена – значения и
форми.
15. Прилагателни имена. Семантика и функции. Видове прилагателни имена.
16. Система и граматически особености на българските местоимения.
Транспозиционни употреби.
17. Българският глагол. Семантико-синтактични и формални класове глаголи.
Валентност на глаголите.
18. Вербоиди – видове, образуване и функции. Деепричастие, съкратен
инфинитив и да-конструкции.
19. Система на наречията в съвременния български език. Адвербиални
съчетания.
20. Система на служебните думи в съвременния български език – семантика
и функции.
21. Категориите род и число в съвременния български език.
22. Категорията определеност / неопределеност в съвременния български
език. Определителният член в плана на изразяването и в плана на
съдържанието. Видове неопределност и изразяване на неопределеността.
23. Категорията вид на глаголите – видово образуване и критерии за видово
определяне. Взаимодействие с другите глаголни и именни категории.
24. Категорията залог на глаголите – типове и видове залогови отношения.
Страдателно спрежение.
25. Категорията време на глаголите. Система на глаголните времена в
съвременния български език: абсолютни и относителни; акционни и
резултативни. Транспозиции на формите на времената.
26. Категорията преизказност / непреизказност в българския език. Система
на преизказните форми. Форми за засилено преизказване, за умозаключение и
предположение.
27. Категорията наклонение на глагола. Модалност и наклонение. Условно и
повелително наклонение.
МОРФОЛОГИЯ
12. Частите на речта (класове от думи) в съвременния български език.
Принципи за класификация. Ядро и периферия в частите на речта.
В съвременния български език частите на речта са класове от думи с общи
семантични и граматични признаци. Деленето на думите в частите на речта се
извършва едновременно в основата на три принципа: семантичен,
морфологичен и синтактичен. Според семантичният принцип думите се
групират по своето обобщено значение. Според морфологичният принцип
думите се обединяват в класове по своите общи граматически категории и
начина на изразяваните граматически значения. Синтактичният принцип отчита
тъждеството и различието в синтактичните функции на думите.
Класификацията на речника на части на речта за първи път е направена през
II век преди новата ера от Дионисий Тракийски за старогръцкия език. След него
Аполоний Дископ и Присциан прилагат тази класификация за латинския език.
Тази класификация с различни промени се използва и до днес в граматиките на
индоевропейските и други езици.
Традиционно в българската граматика се различават 10 части на речта:
съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения,
глаголи, наречия, съюзи, предлози, частици и междуметия.
Съществителните имена са клас думи, който означават понятие за
предметност, на нещо, което съществува или можем да си представим, че
съществува самостоятелно като даденост на материалния свят или в
съзнанието на човека. Примери: сестра, котка, гора, тишина. В изречението са
аргументи към предиката. Имат граматически значения – род, число,
детерминация, вокалност/невокалност.
Прилагателните имена са част на речта, с която се означават статични
признаци, белези, качества или свойства на предмета. Прилагателните имена
обикновено не се употребяват самостоятелно в речта, а в съчетание със
съществителни имена, други имена и местоимения, които означават заедно с
тях различни понятия или различни обекти т.е. изпълняват функцията на
номинативни единици в системата на езика. Примери: висок, порцеланов,
хубав. В изречението са модификатори на аргументите, но могат да бъдат и
част от предикат. Прилагателните имена притежава граматическите значения
род и число, които са определящи от съществителното име, детерминация,
могат да се членуват и степенуват.
Числителните имена означават понятие за количество като числен брой
или ред на дадена съвкупност от отделни същини Пример: едно, две, първи,
втори.. В изречението те са модификатори на аргументите. Имат граматически
значения род, число, детерминация; мъжколични/немъжколични форми;
точност/приблизителност.
Местоимения заместват и насочват към лица, предмети, признаци,
обстоятелства и други без да ги назовават. Примери: аз, ти, себе си, този, онзи,
мой, свой, кой, някой, навсякъде, където и да е, никога. В изречението те са
аргументи, модификатори на аргументи и на предикати. Различните видове
местоимения имат различни граматически значения – род, число, падеж,
детерминация, а една част са неизменяеми.
Глаголите заемат важно място в системата на пълнозначните части на речта
като признакова дума със значение на действие и с решаваща роля за
изразяване на предикативното отношение в изречението. Означават
динамични, менящи се във времето признаци на предметите. Примери: чета,
горя, работя, игра. В изречението са предикати. Глаголите имат граматически
значения лице, число, род, вид, залог, време, наклонение, евиденциалност,
полюстност.
Същността на наречието се определя от неговата основна функция на
пояснение към глагола, от неговата адвербална употреба. То пояснява
глаголното действие и изразява в най – общи линии признака на действието
или обстоятелството на неговото извършване. Наречията поясняват глаголи
(работя усилено), прилагателни имена (твърде весел), наречия (много рано).
Примери: бързо, нагоре. В изречението са модификатори на предмета –
означават признаци на признаци на предмети. По – голямата част от наречията
са неизменяеми, но една част от тях имат аналитични словоформи в
граматическо значение степенуване.
Съюзите са служебни думи с оформящо синтактично значение и употреба.
Те свързват предикатни структури изречения) и еднородни части на
изречението. Означават отношения. Примери: и, на, или, и…и, че, защото,
понеже, макар че. Съюзите са неизменяеми думи.
Предлозите са служебни думи с обстоятелствено, обектно или определено
значение. Служат като средство за изразяване на отношенията между
съществителното и другите думи в изречението. Предлозите свързват
предикати с аргументи и адюнкти. Означават отношения. Примери: на, под,
заради, въпреки, напред, помежду. Управляват падежни форми на
местоименията. Те са неизменяеми думи.
Частиците са служебни думи, които в състава на изречението допълват
значението на пълнозначните думи, уточнява смисъла на словосъчетанието и
изречението или участват в образуването на думи и техните форми. Примери:
ли, нали, хич, нима, само. Имат много разнообразна и трудно определима
семантика, свързана най – често с означаване на субективно отношение на
говорещия към пропозицията. Неизменяеми думи са.
Междуметията най – често са самостойни изказвания. Те са думи, които
отразяват прехода от мимиките и жестовете, от инстинктивните реакции при
усещанията към процеса на мисловните и семантичните обобщения в езика, е
неговия речников състав. Представляват езикови жестове, които са реакция на
говорещия на някаква ситуация или представят по специфичен начин някаква
ситуация. Има 3 групи: звукоподръжание, изразяване на емоции, сигнали на
волеви подбуди. Примери: ах, ох, мяу, туп – туп, лап, греб. Те се отличават от
всички останали части на речта. Неизменяеми думи са.
Частите на речта се обединяват в по – големи групи според различни
признаци.
От синтактична гледна точка тези, които могат да бъдат части на
изречението – съществителни, прилагателни, местоимения, глаголи и наречия
– се наричат самостойни/пълнозначни думи, а предлозите, съюзите и частиците
са несамостойни/служебни думи. Междуметията се характеризират с това, че
често са самостойни изказвания, но могат да заемат позиция и на част на
изречението, най – често сказуемо.
От морфологична гледна точка частите на речта се делят на изменяеми,
които имат различни словоформи (съществителни, прилагателни, числителни,
местоимения, глаголи) и неизменяеми (наречия, предлози, съюзи, частици и
междуметия). Сред изменяемите части на речта има определени подкласове
или отделни лексеми, които са неизменяеми, например деепричастията при
глаголи, местоименията що, нищо, всичко и други, прилагателните имена от
чужд произход инат, серт, секси и други. От друга страна, сред неизменяемите
наречия има една група наречия, които се степенуват т.е. са изменяеми,
например напред, по- напред, най – напред, добре, по – добре, най – добре.
От семантична гледна точка е много важно противопоставянето при
пълнозначните думи на неместоимения – съществителни, прилагателни,
наречия, числителни, дори и глаголи – и местоименията, в които могат да се
включат и глаголите с местоименен корен так- и он- например таковам. При
назоваващите думи означаваното понятие на референта се представя чрез два

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 юли 2018 в 21:44 студент на 27 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Балканистика, випуск 2015
27 ное 2017 в 19:02 студент на 28 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - Регионално развитие, випуск 2014
11 сеп 2017 в 10:15 потребител
 
Домашни по темата на материала
теми за държавен изпит
добавена от ventwow95 24.02.2019
2
21
Езикът това съм аз, езикът това сме ние
добавена от deqna.dimitrova 12.01.2019
2
7
 
Онлайн тестове по Български език
Езиков тест
любознателен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа въпроси, свързани с правописната норма и е подходящ за всеки, който иска да провери знанията си по български език. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
20
12
1
4 мин
11.04.2019
Български език и литература за ДЗИ
матура тест по Български език за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията по български език и литература и може да се полза за подготовка зрелостен изпит. Включени са въпросите само от първи модул, които имат само един верен отговор
(Труден)
22
51
1
5 мин
12.04.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Теми за държавен изпит по фонетика и морфология - част 2

Материал № 1183760, от 02 юни 2015
Свален: 5 пъти
Прегледан: 150 пъти
Предмет: Български език
Тип: Тема
Брой страници: 49
Брой думи: 20,191
Брой символи: 128,529
Цена: 50.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Български език
в град София
с опит от  5 години
41

Зоя Новакова
преподава по Български език
в град София
с опит от  13 години
29

виж още преподаватели...
Последно видяха материала