Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Каква самооценка (висока, средна, ниска, обобщена, ситуативна и пр.)
следва да има индивидът за успешната си реализация като личност?
Човекът, като мислещо и разумно същество, е носител на един специфична
способностспособността да съзнава самия себе си, да се самонаблюдава, самооценява
и саморегулира. Никое друго живо същество не е надарено с тази способност.
Самосъзнанието е един от основните компоненти на личността и позволява не само
възприемането на външния свят, но и поглед към вътрешния святкъм възможностите и
характера на личността, към целите, стремежите и ценностите, към активността в
посока израстване и развитие. Поглеждайки навътре към себе си, индивидът е способен
в една или друга степен да опознае собствения си свят и само по този начин може да
бъде активен творец на своята личност и бъдещето си. Без знание и оценка за
вътрешното Аз, достъпът и осъзнатото влияние над външната реалност е невъзможен.
Самооценката и саморегулацията са двете основни страни на самосъзнанието и
са неразривно свързани една с друга. Отношенията между тях са динамични в рамките
наАз-концепцията”, която представлява система от представите за себе си във
физически, интелектуален, социален и духовен план. Тя се изгражда в процеса на
взаимодействие с другите хора, при социализацията и сравнението с тях, но съща така и
чрез вътрешен анализ на знанията и представите за самия себе си. Самосъзнанието е
сложно понятие, което може да се раздели на когнитивни и емоционални компоненти.
Например, самопознанието и представата за себе си са когнитивните компоненти,
докато отношението към самия себе си или самооценката са емоционално оцветени.
Човекът, от една страна, притежава знания за това как бива възприеман, знае коя е
неговата идентичност, но от друга страна, това не са само знания, но и емоциитой се
чувства по определен начин към и със самия себе си, приписва си определена стойност.
Следва да си зададем въпроса не е ли именно тази емоционална страна на
себепознанието ключова за развитието на личността, за разгръщането на нейния
потенциал? Защото човешкото същество не е само разум, то е емоционално, водено от
инстинкти, потребности и несъзнавани мотиви, то преживява, чувства и нюансира всяко
свое поведение чрез емоциите. Следователно самооценката, в ролята си на предимно
емоционална страна на себепознанието, има голямо значение както за качеството на
живот и преживяванията, така и за цялостната реализация и растеж на личността.
Чувството за идентичност и чувството за собствена ценност определят до голяма
степен това към какво ще се стреми един човек, какви избори ще направи, доколко ще
използва потенциала си, дали ще поеме определени рискове, как ще представя себе си
пред останалите хоравъобще как ще изживее живота си. Често най-големите и
непробиваеми бариери са тези, които самите ние си строим на базата на това как
оценяваме себе си и възможностите си. Това означава, че пак ние сме единствените,
които можем да съборим тези бариери.
Оценката, която сами поставяме на себе си, нерядко оказва по-голямо влияние
върху ефективността ни от оценката, която действително биха ни поставили останалите
хора. От себеоценката произтичат предписанията на индивида към самия себе си, към
това кой е той, какъв трябва, може или иска да бъде. Ето защо е нужно да си зададем
1
въпросакое ниво на самооценката би било най-оптимално за успешната реализация на
личността? По какъв начин прекалено високата или ниска самооценка повлияват
цялостното развитие на индивида и как това може да бъде обяснено?
Общата самооценка бива определяна като съвкупност от всички оценки, които
човек поставя на отделните си качества. Самооценката може да се характеризира според
своето ниво (ниска, средна или висока), своята устойчивост (стабилна или нестабилна)
и своята адекватност (адекватна или неадекватна). Често точно стабилността и
адекватността на самооценката имат по-решаваща роля за поведението и успешната
реализация на човека.
За формирането на самооценката влияние имат както външни, така и вътрешни
фактори. В процеса на развитие детето съпоставя това, което чува от значимите
възрастни за себе си и това, което самото то наблюдава и си представя. По-късно
способността за самонаблюдение се развива, а сравнението с другите придобива по-
голямо значение. Не е реалистична тази самооценка, която е извадена извън социален
контекст, защото човекът есоциално животнои не може да съществува извън
обществото на останалите хора. За да разбере и оцени себе си, индивидът трябва да умее
да разбира и оценява другите; обратното също е валидноне можем да проумеем
другите, ако първо не сме опознали самите себе си. Ч. Кули и Дж. Мийд развиват
идеята, че самооценката пряко произтича от това какво индивидът смята, че другите
мислят за него. Така товакак аз виждам себе сизапочва да зависи от товакак аз
мисля, че другите ме виждат”. Според мен известна част от самооценката се определя
от социалното съпоставяне, но дали тази част ще бъде по-голяма или по-незначителна
зависи много от типа личност, от характеровите особености. Едни хора отдават по-
голямо значение на мнението на останалите, за други то не означава толкова много. За
да бъде самооценката адекватна, аз смятам, че тя трябва да бъде балансиранада
зависи както от външните, така и от вътрешните фактори. Човекът най-добре знае за
себе си какво представлява, познава най-добре вътрешния си свят, но обратната връзка
от реалността и отношенията с другите хора е коректив, който трябва да бъде
анализиран и включен в себеоценката.
Хубаво е, когато самооценката е стабилна, но ако е твърде ригидна и не отчита
сигналите на средата, тя се превръща в пречка пред адаптацията и гъвкавостта в
израстването. Аз лично познавам хора, които твърдят, че не се интересуват от мнението
на другите и предпочитат да бъркат, вместо да послушат чужд съвет. Те имат високо
мнение за себе си, вярват си безрезервно, което в някои ситуации е добре за тях, но в
други ги принуждава да взимат грешни решения. Всъщност човек, който е истински
уверен в себе си не се страхува да послуша чужд съвет, защото осъзнава, че всеки може
да греши. Забелязал съм, че едни от най-уверените хора са тези, които признават
грешките и слабостите си. Изниква въпросът дали завишената самооценка не е само една
защитна стена срещу заплахата от това да признаеш своята уязвимост? Дали желанието
винаги да си силен и непогрешим не е най-голямата слабост? На другата крайност са
хората, които не вярват за нищо на себе си и непрекъснато търсят съвет и нареждане
отвън. В страха си от провал и неодобрение, те губят собствената си уникалност и в
един момент не знаят вече кои са зад всичките си маски. Социално желателният образ,
който се стремят да подържат хората с ниско самоуважение, в един момент може да се
2
окаже пречка пред намирането на собствения път, собствените желания, цели и
стремежи.
Уилям Джеймс дефинира самооценката като отношението между реалния и
идеалния Аз-образ, тоест между реалните успехи на индивида и неговите претенции.
За повишаване на самооценката може да послужи или увеличаването на личните успехи,
или понижаването на претенциите. Ако успехите намалеят или претенциите се увеличат,
то тогава самооценката се понижава. Според тази дефиниция може да се заключи, че
човек с висока самооценка всъщност не значи задължително успешна личносттова
може просто да означава, че неговите претенции са твърде ниски. По същия начин,
ниската самооценка на някого може да бъде индикатор за това, че неговите изисквания
към себе си са твърде високи и дори непостижими, а не че той няма реални успехи.
Следователно няма как да се определи дали човек е успешен или не според това дали
има висока или ниска самооценка. По-важно в случая е дали претенциите са
реалистични спрямо капацитета на личността и по какъв начин те допринасят за нейното
развитие и израстване.
Сигурно всички можем да се сетим за пример от нашето обкръжение на много
способен и интелигентен човек, който е вечно недоволен от себе си и се подценява.
Обратното също не е трудноведнага излиза образът на напереният и надут индивид,
който няма покритие на самочувствието си, но това не му пречи. Тук разликата е в
претенциите, които двамата имат към себе си. И двамата имат неадекватни самооценки,
което по един или друг начин възпрепятства разгръщането на личния им потенциал.
Този, който недооценява себе си, се страхува да поеме рискове и да докаже
способностите си. Той несъзнателно саботира себе си по пътя към успеха и
израстването, въпреки че има какво да покаже. На работното място предпочита да
върши това, което му кажат и не поема инициатива, не се интересува от възможностите
за израстване, защото не вярва, че притежава необходимите способности. Успехът за
него е винаги резултат от късмет или случайност, а неуспехът се обяснява с
некадърност, неспособност и т.н. Другият тип е този, който без покритие има
изкуствено завишена самооценка. Той често се захваща с неща, които не са по силите му
например иска да заеме отговорна и трудна позиция в някоя организация, използва
връзки или нечестни похвати, за да се добере до нея, а няма нужните качества, за да я
изпълнява. Така рано или късно той се проваля, но често приписва неуспеха си на
външни фактори и не извлича поука от случилото се. И първият, и вторият тип не са
успешни и това, което им пречи е погрешната самооценка.
Така стигам до извода, че най-решаващото за успеха е това самооценката на
човека да бъде адекватна, да е съответна на неговите способности. Адекватното
самооценяване при взаимодействието с околните е признак за успешна социална
адаптация. Когато самооценката не е адекватна, тя може да доведе както до неуспехи
и разочарования, така и до емоционален дисбаланс и неефективно поведение. Хората с
неадекватна самооценка имат трудности във всички сфери на живота сисемейство,
приятели, кариера и т.н. Адекватната самооценка се определя като реална, докато
неадекватната може да бъде занижена или завишена.
Занижената самооценка, както в посочения по-горе пример, прави човека
тревожен и раним, той се страхува да опита. В професионално отношение това пречи на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
30 ное 2019 в 11:17 потребител
24 ное 2019 в 20:56 студентка на 28 години от София - университет за национално и световно стопанство и, факулетет - бизнес, випуск 2014
04 ное 2019 в 08:40 студент на 30 години от София - Международно Висше Бизнес Училище, факулетет - 17228, специалност - Туризъм, випуск 2022
 
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
252
1
29.11.2013
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,187
1
20.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Каква самооценка (висока, средна, ниска, обобщена, ситуативна и пр.) следва да има индивидът за успешната си реализация като личност?

Материал № 1180156, от 17 май 2015
Свален: 38 пъти
Прегледан: 45 пъти
Предмет: Психология
Тип: Домашна работа
Брой страници: 7
Брой думи: 2,691
Брой символи: 15,144

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Каква самооценка (висока, средна, ниска, обобще ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
47

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,960 92

виж още преподаватели...
Последно видяха материала