Големина на текста:
Нов Български университет
Езикът на танца
2014г.
Български фолклорни танци
Реферат
Изготвен от Роберта Росенова Стойнева F74977
Българите означават своите танци с названията хоро, игра, ръченица и много
други термини, които се отнасят до по- конкретни танцови форми, техни
дубликати или заместници в по- тесни географски райони. Хоро е почти
повсеместно означение за танц, в който има много участници, заловени един за
друг на редица. От този термин са произведени хороберец- добър играч на хоро,
хороводец- водач на хоро, хорище- място, където се играе хоро. От този корен
обаче няма създаден глагол- хорото винаги се играе. Игра е общо значение за
танц, а същевременно значи и забава, развлечение. Глаголната форма (играя,
играм) има стойност на танцувам във всички възможни форми: играя хоро, играя
ръченица, играя шопското и т.н.
Сравнително рядко в говорите на Западна България се употребява глаголът
плеша и плясам за означаване на играя ръченица. Среща се и в някои
източнобългарски краища със значение- рипам. Макар и твърде рядко
разпространен и със строго определено значение, заслужава да се отбележи и
терминът шетам в смисъл на кротко лазарско танцуване без всякакви волности в
темпото и в движенията на краката. Изпълнителките на шетането са шеталици.
Означенията на отделните танци- хора, ръченици и игри, са извънредно богати и в
повечето случаи зависят от песента, при която са играни най- често, от накои
характерни стъпки или от мястото на заемането им.
В зависимост от броя на изпълнителите и от начина на съставяне на танцьорите в
тях българските народни танци са два вида: същинско хоро и поединично от рода
на ръченицата. А в зависимост от случаите, при които те се играят, има танци
само за развлечение, за наслада от изпълняването им или от гледането им, и
обредни, които осмислят дадени идеи, подсилват сакралната или магичната
същина на някои постъпки. Докато първите са възможни при всяко тържество,
вторите се изпълняват при особени обстоятелства и при особени изисквания.
Нов Български университет
Езикът на танца
2014г.
Хорото представлява наловени един за друг отстрани неограничен брой играчи,
не по- малко от четирима. Най- често и най- характерно е залавянето за пояс, като
десните ръце остават зад левите. Много по- рядко е залавянето за ръце пред един
като левите ръце остават пред или зад междинните играчи. Това хващане се
нарича плетеница и се среща само при някои хора в Южна и Северозападна
България. Сравнително често е залавянето за ръце (за дланите) на непосредствено
стоящите един до друг. В такъв случай хорото е разтегнато и редицата му много
гъвкава, играчите са сравнително свободни и при дългите редици могат да
променят на групи някои подробности в играта. Това разтегнато залавяне е
характерно в миналото повече за северняшките хора, в крайдунавски райони и за
среди с погражданен бит. В последно време чрез интелигенцията той се налага и в
много други краища.
При поясното и плетеничното залавяне движението на ръцете е ограничено,
стегнато и танцуването се изразява преди всичко в пластиката на краката и
изобщо в движението на долната част на тялото. Ръцете вземат участие,
доколкото могат да се подрусват в такта на музиката. При залавянето за длани
движението на ръцете е значително: те могат да се люлеят, да се изнасят силно
напред, назад или нагоре.
Веригата на хорото обикновено се движи отляво надясно, като при отделните
хора това става по- бързо или по- бавно, постоянно или със застояване на място,
или пък с периодични повръщания през няколко стъпки. Рядко срещани са хората
с движение отдясно наляво. Тези хора наричани леви хора, са обикновено
обредни.
В зависимост от това дали веригата е в кръг или има начало и край, хората биват
сключени (склопени) или отворени (скъсани). Отворените имат връх и опашка.
Такива хора се водят от по- авторитетен играч (хороводец), който командва
мълчаливо, като извива веригата в желана посока. Това често пъти изисква доста
сръчност и сила. Голямото хоро с много извивки се нарича кръшно хоро или
криво хоро. Общото му оформяне става с помощта и на опашкаря, също тъй вещ
играч, който поддържа игривостта на задния (левия) край на веригата. В известни
моменти челото и опашката образуват независими фигурни извивки- спирали или
лъкатушки. Майсторството на хороводеца и опашкаря се проявява в създаването
Нов Български университет
Езикът на танца
2014г.
на сложни фигури, при които се осигурява постоянно темпо за танцуване и се
избягват застояли места.
Отвореното хоро се нарича още и водено. В много места съществуват къси
отворени хора с най- много 16 души играчи. При тях няма огъване на веригата.
Освен това те са и без водач и опашкар. Те не се движат встрани, а само назад и
напред. Известни са под означенията хоро на леса или хора на прът. Обикновено
те са с по- сложни стъпки и се изпълняват от по- избрани играчи, главно мъже.
Затова някъде се наричат и мъжки хора.
В голямата си част хората са несложни по отношение на пластичните си фигури.
Най- често само една кратка такава фигура изчерпва цялата същина на хорото,
като се повтаря неопределен брой пъти, докато играчите се наситят. Много са
хората и с две, три и повече танцови фигури, които се повтарят било в целия им
непроменен комплект, било с известни малки вариации. Има сложни хора,
представляващи композиции от по 8 фигури.
Общ белег на българските народни хора е това, че изкуството при тях е
съсредоточено в движението на краката. Художественият израз при тях в
движението на ръцете и на горната част на тялото е твърде слаб. И затова
разнообразието в стъпките е много голямо. Основните стъпки: вървежки,
скокливи и тропащи са представяни в многобройни разновидности чрез стъпване
на цялото стъпало, на пръсти или на пета, чрез къси, средни или големи крачки
(напред, назад, полуналяво, полунадясно). Преди стъпване кракът може да се
полюлява, да се кръстосва с другия крак (отпред, отдире). Има събиране и
успоредняване на двата крака, разтваряне на стъпалата откъм петите или откъм
пръстите, удряне на петите или на целите крака един в друг; плъзгане на
стъпките, по- високо или по- ниско подскачане с един крак, при по- голяма или
по- малка свивка в коляното; копване с петата на единия крак; клякане- при по-
слабо или по- ниско коленичене на един крак, притупване с цяло стъпало или с
петата и пр. От комбинациите тези разновидности, в които някои могат да
преобладават за сметка на други, зависят и разните видове хора в даден край. При
това хората с вървешки стъпки са леки и спокойни, а тези със скокливи и тропащи
са бързи и буйни.
По ритмика на стъпките българските хора могат да се разделят на две категории:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 мар 2020 в 12:51 студент на 37 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - администраия и управение, специалност - публична администраия, випуск 2014
12 мар 2020 в 15:11 ученик на 25 години от София - 031 СУЧЕМ "Иван Вазов", випуск 2016
02 мар 2020 в 15:52 студент на 36 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Педагогика на обучението по физическо възпитание, випуск 2020
30 яну 2020 в 20:17 учител на 36 години от Долни чифлик - ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", Венелин, випуск 2020
28 дек 2019 в 03:18 потребител на 51 години
07 дек 2019 в 22:15 студент на 38 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2021
24 авг 2019 в 17:58 в момента не учи на 43 години
21 юли 2019 в 19:28 потребител
09 юни 2019 в 20:37 потребител
03 апр 2019 в 20:29 в момента не учи на 44 години
 
 

Всичко за българските фолклорни танци

Материал № 1179532, от 14 май 2015
Свален: 63 пъти
Прегледан: 77 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 3,295
Брой символи: 19,477

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Всичко за българските фолклорни танци"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала