Стратегии и подходи на Екологичното образование
Природата е неизчерпаем извор на красота и радост, всепризнат източник
за духовно обогатяване на децата. От най – ранна възраст, влизайки в
близък, непосредствен контакт с нея, тя им дава едни от първите
впечатления, преживявания и емоции. Богатството и разнообразието в
растителния и животинския свят събуждат у подрастващите жив интерес
към природата, съдейства за развитие на любознателността и
наблюдателността им. Актуалността на проблема за екологичното
възпитание е в пряка връзка с недостатъците в общественото отношение, в
опазването и усъвършенстването на природната среда.
Етимологията на думата „екология“ произлиза от гръцки език и е съставна
от думите oikos и logos. Днешното „eко“ идва от oikos, което в превод
означава едновременно „дом, къща, вселена, всемир“. Понятието logos пък
обхваща още по-широко поле от значения – може да се тълкува не само
като „знание, наука“, но и като „слово, състояние“.
Най-общо науката екология се интересува и изследва
взаимоотношенията между организмите и околната среда. За първи път
терминът е предложен и използван през 1866 година от немския биолог и
дарвинист Ернст Хекел. Огромна заслуга за развитието на науката има и
Владимир Вернадски, който обосновава твърдението, че организмите и
средата, в която те живеят, са едно цяло и че между тях протича
непрекъснат кръговрат.
Основната задача на екологията е изучаването на сложните процеси на
отношение между организмите и средата, които се запазват благодарение на
саморегулация– изучаване на екологичното равновесие. Тези нормални
процеси обаче биват много лесно нарушени под влиянието на човешката
дейност.
Екологичното възпитание трябва да обхваща всички сфери на човешкия
живот и дейност. Програмите трябва да отразяват особеностите на
глобалните проблеми на съвременността, сред които екологичният проблем
стои на първо място. Трябва да се изгради нов подход към решаване на
образователните проблеми – пренасяне на акцента от развитието на
познавателния интерес към самостоятелно научно търсене, т.е. следва „да
се учим как да учим“. Трябва да се осъществи промяна в традиционното
„поддържащо обучение“ , което да се превърне в „иновационно“.
Екологичното съзнание се обуславя от гносеологически и социално-
исторически фактори. То възниква заради неотложните социални,
икономически и екологични проблеми на XX век. За съжаление това се
оказва прекалено късно и еколозите предупреждават, че и най-малкият
неразумен ход на човечеството може да доведе до фатални последици.
Същността на това екологично съзнание се състои в отношение на човека
към природата, основано на традицията на хармония и сътрудничество с
нея. Екологичното съзнание е резултат от комплексното екологично
образование и възпитание и се основава на екологичната култура и
екологично съобразната дейност на човека спрямо природата.
Същността на екологичната култура се състои в системата от материални и
духовни предпоставки, създавани от човека в неговата обществена
практика, която материализира и регламентира взаимоотношенията между
природа и общество. Характерното при нея е, че съществува като аспект на
различните форми на обществено съзнание и е насочена към опазване и
възстановяване на природата. Едни от основните компоненти на
екологичната култура са: системата от знания за екологичните проблеми и
процеси, пътищата и средствата за взаимодействие на обществото с
природата и характера на природоизползването, последиците от
въздействието на обществото върху екологичното равновесие и начините за
оптимизирането му; системата от умения и навици за изучаване и
рационално използване, опазване, възстановяване и обогатяване на
природата; опитите за творческа дейност за изучаване на природата и
решаване на екологични проблеми; системата от екологични норми,
правила, ценности и ролята им в социалната практика. Тези съставки на
екологичната култура на обществото са основа и за формиране на
екологичната култура на личността в процеса на възпитанието,
образованието и обучението. Екологичната култура е основа и крайна цел
за формиране на екологично съзнание и поведение в процеса на
възпитанието – обществено и индивидуално.
Проблемът за взаимоотношенията на човека с природата става все по-
актуален поради пропастта, която съществува между обществото и
природата и която се увеличава с всяка изминала година. Глобалните
проблеми, които настъпват с климата на Земята и мрачните прогнози за
бъдещето на планетата предизвикаха срещи на политически лидери в
световен мащаб, за да се спре замърсяването. Мерките, които трябва да се
вземат, засягат всеки жител на планетата, неговия начин на живот,
потребление, отношение към заобикалящата го среда. Затова екологичното
образование на децата от най-ранна възраст би трябвало да присъства във
всеки момент от педагогическото взаимодействие.
Основни принципни положения във възпитанието са принципите за
природосъобразност, културсъобразност и хуманност, но те са обогатени
с нови акценти като например екологичен и екологосъобразен подход във
възпитанието и формирането на личността. Общопризнати и аксиоматични
са възрастовият и диференциран подход, но са задължително съчетани с
индивидуален и личностен подход в процеса на възпитанието. На свой ред
те се допълват и от принципа за единство на индивидуално-личностното
и групово-колективното възпитание и взаимодействие. Безспорни и
доказани са принципите за педагогическа целесъобразност, системност,
последователност, непрекъснатост и непротиворечивост в процеса на
възпитанието, но те са допълнени от изискването за комплексност и
цялостност във формирането на личността. Никой не се съмнява днес
във важността на принципа за опора върху положителното и доверие във
възможностите и нравствените сили на възпитаника, но днес те се
наричат позитивен подход във възпитанието.
Отношението към природната среда става все по–осъзнато в зависимост
от степента на познанията ни за нея. Необходимо е екологичното
възпитание да започне още от предучилищна възраст,целенасочено,
психологически обоснованo и методически обезпечено, защото тя не е
единична, отделна, частна особеност на детската личност.Затова бяха
въведени образователни стратегии в съвременния аспект на
предучилищното детство те се доближават до същите педагогически
принципи,които са актуални в условията на семейството като
образователна не институционална структура - хуманно и ненатрапено
1
167
18
