Големина на текста:
=======ГРАНИЦИ, ПЕРИОДИЗАЦИЯ И СЪЩНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ=======
Границите на дадена епоха са винаги повече или по-малко условни, затова
защото е почти невъзможно да се постави точен граничен раздел на различните
периоди в развитието на човешкото общество или отделен народ. Условността на
границите трябва да се приеме като нещо напълно нормално особено тогава, когато
отсъстват събития, които се приемат като начало на качествено ново стопанско и
обществено развитие. Много често последните десетилетия и години на предходен
период не се различават съществено от първите години и десетилетия на следващ
период, но въпреки всичко условността в периодизирането на човешката история
налага поставянето им в различни отрязъци от време. И това е естествено, тъй
като то не противоречи на постъпателността в развитието на обществото и на
съвместяването на новопоявили се и господстващи стари форми на взаимоотношения.
И още — многообразието в прехода от един период към друг при различните народи е
толкова голямо, макар и подчинено на някои общи закономерности, че всяко
механично прехвърляне на вече утвърдена периодизация върху българската или коя
да е национална история би било най-малкото неточно, а следователно и ненаучно.
Проблемът за това, от кога започва Българското възраждане, вълнува още
съвременниците на тази епоха. Според В. Априлов и Г. С. Раковски началото на
този процес трябва да се свърже с реформите в Османската империя, започнали в
20-те години на XIX век. В „Допълнение къ книге Денница новоболгарского
образования“ Априлов отбелязва: „От 1826 г. започва нова епоха в летописите на
Отоманската империя. Като унищожи с твърдата си воля еничерските тълпи, Махмуд
II възроди своята империя, като даде равни права на всичките си поданици.
Наследник на неговото достойнство и верен последовател на неговите планове,
царстващият днес Абдул Меджит, с формален акт, издаден на 3 ноември 1839 година,
затвърди и заздрави реформата на родителя си. Нищо друго, освен реформите в
Турция, не трябва да се смята като причина за наченките на българската
образованост.“
През 1871 г. М. Дринов публикува статията „Отец Паисий, неговото време,
неговата история и учениците му“, в която отнася началната граница на
Българското възраждане в 1762 г. и я свързва с делото на Хилендарския монах.
Това мнение, предвид авторитета на неговия създател, остава господстващо в
продължение на десетилетия. Въпреки някои несъгласия и опити за ревизирането му,
то се приема от Ив. Шишманов, М. Арнаудов, П. Ников и други изследователи на
този период.
През 30-те години на XX век Хр. Гандев измества началната граница на
Българското възраждане в края на XVI и началото на XVII в. Въз основа на някои
проблясъци в духовно-културния живот на българите и на разложителните процеси в
Османската империя Гандев поставя началото на Възраждането в 1600 година. Този
опит за съвместяване на процесите, протичащи в западноевропейските страни и
българските земи, се оказва неудачен.
Съвременните историци свързват възрожденската епоха с материалните,
социалните и културно-духовните промени, които настъпват сред българите в
резултат на вътрешното развитие и в резултат на външните влияния, проникващи от
развитите страни на европейския континент. Дълго време първите признаци на тези
промени се търсят и отнасят към началото на втората половина на XVIII в. При
съпоставяне на двете половини на XVIII в. обаче се оказва, че между тях не
съществува качествена разлика. Нещо повече — новите процеси са по-ярко изразени
през първата половина на века, докато втората му половина е белязана с
феодалните размирици и кърджалийското време. Поради тези причини в историческата
наука днес е наложено мнението, че началото на Българското възраждане трябва да
се свърже с първите години на XVIII в.
Крайната граница на Възраждането се определя сравнител но по-лесно и
точно. Въпреки това и тук съществуват различни мнения, предвид на различното
съдържание, което изследователите влагат в понятието възраждане. Тези, които
идентифицират възрожденските процеси най-вече с борбата за културна и духовна
еманципация на българите с останалите народи, твърдят, че възрожденската епоха
завършва с приключването на борбата за самостоятелна българска църква в 1870 г.
Такова е мнението на Ив. Шишманов и П. Ников. Според М. Арнаудов краят на
Българското възраждане трябва да се постави в 1912–1915 г., а през 1941 г. той
отнася горната граница до същата тази 1941 г., в която към територията на
България са присъединени Беломорска Тракия и Вардарска Македония.
Съвременната историческа наука приема за крайна граница на Възраждането
Руско-турската война от 1877–1878 г. Но това се отнася само за освободените
земи. Възрожденските процеси продължават да се развиват, макар и с различна
интензивност, в останалите под чуждо владичество български територии — Северна
Добруджа, Нишко, Пиротско и Вранско, Македония, Западна и Източна Тракия, чак до
края на Първата световна война.
Като се съобразяват с реалните изменения и историческото развитие на
обществото през XVIII и XIX в., изследователите разделят Българското възраждане
на три основни периода. Първият започва от началото на XVIII в. и завършва в
средата на 20-те години на XIX в. Той се характеризира с разложението на
турската стопанска и военнополитическа система, с постоянното засилване на
стоково-паричната циркулация, със зараждането на буржоазните отношения. През
този период се появяват и утвърждават нови обществени сили, заражда се
националната буржоазия.
Вторият период завършва с Кримската война (1853–1856 г.) и съвпада с
реформите в Османската империя, започнали през 20-те години на века. Въпреки
своята ограниченост по време, този период е наситен с процеси, които
задълбочават промените в българското общество. Силен тласък на тези промени
дават реформите в Турция, които, макар и половинчати в много случаи, катализират
зародилите се в предходния век отношения. Ускорено върви материалното
производство, стабилизира се българската буржоазия, която застава начело на
движението за светска просвета и независима българска църква.
Третият период обхваща 50-70-те години на XIX в. и завършва с Руско-
турската освободителна война. През този период възрожденските процеси достигат
пълна зрялост. Окончателно се формира българската нация, която получава
официално признание в действителните си граници не от някой друг, а от самата
империя, властвала над българите в продължение на почти пет столетия. Ако в
предходните периоди борбата срещу поробителя е твърде хаотична и се води често
под девиза „борба за вяра“, сега признатата нация поставя открито въпроса за
своята политическа самостоятелност. Това е времето на организираното
националнореволюционно движение и на кулминацията в борбата за свобода —
Априлското въстание. Този период завършва с Руско-турската освободителна война,
след която България възкръсва за втори път.
През XVIII и XIX в. в българското общество настъпват дълбоки промени,
които обхващат материалната, социалната и културно-духовната сфера. В резултат
на тези промени се стига до формирането на българската нация и до борбите на
тази нация за постигане на политическа самостоятелност. Следователно същността и
съдържанието на Българското възраждане се заключават в зараждането, развитието и
утвърждаването на новите буржоазни отношения — т.е. в прехода от средните векове
към новата буржоазна епоха.
========ИКОНОМИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XVIII И
ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК==========
Разложение на османския феодализъм
През XVIII и XIX в. силната някога турска държава се превръща в „болния
човек“, към когото са отправени погледите на всички заинтересовани от съдбата на
Източния въпрос. Разло-жителните процеси, обхванали всички етажи и посоки на
господстващата система обаче, се появяват и развиват много по-рано от началото
на Българското възраждане.
Още в края на XVI в. могъщата и страшна империя започва да среща
препятствия, които в предходните столетия преодолява без каквито и да са
проблеми. Успехите на бойното поле започват да намаляват, армията търпи
поражение след поражение и най-доходният източник на средства, победоносните
войни, постепенно пресъхва. Същността на османския феодализъм се изправя пред
нови реалности, които налагат промени в основните механизми на източноазиатския
деспотизъм, но въпреки всичко той си остава такъв, какъвто е. В същото време в
западноевропейските страни настъпват чувствителни преобразования, които се
отразяват и във военното дело — изграждат се нови, редовни армии, променя се
въоръжението, въвеждат се нови тактически прийоми. Спахийското опълчение и
еничарският корпус обаче продължават да използват старите и изпитани военни
методи, които при настъпилите в останалия свят промени водят най-често до
поражение. При това положение Османската империя понася непрекъснати удари от
своите противници.
Особено отчетливо небоеспособността на турската армия се проявява през
следващите векове. Войните с Австрия и Русия през XVII и XVIII в. са ярко
доказателство в това отношение. Само през XVIII в. Турция води пет неуспешни
войни, а всичко това довежда до увеличаване на данъците и държавните доставки,
до рязко покачване на цените, до грабежи и опустошения, причинени от преминаващи
турски войски, до разпространение на епидемии и редица други несгоди.
Военните неуспехи рефлектират върху всички страни от живота на империята.
Спахиите започват да се отклоняват от военните си задължения. Те търсят начин за
превръщане на леновете си в лични владения и насочват погледа си към най-
сигурния източник на доходи — земята. Същото правят и останалите категории от
османското общество, свързани с послужеб-ното земевладение. Всичко това води до
сериозно дестабилизиране в традиционния живот на империята.
Разложителните процеси в Турция се засилват още повече от включването й в
общоевропейския стопански живот. Сключването на серия неравноправни търговски
договори и налагането по този начин на т.нар. режим на капитулации се отразява
негативно върху развитието на икономиката й. През 1535 г. Франция първа от
европейските страни се облагодетелства с подобен договор. Следват Англия — 1581
г., Холандия — 1600 г. Ниските вносни и високите износни мита затормозяват
развитието на селското стопанство и промишленото производство. Отсъствието на
държавен протекционизъм и покровителственото отношение към външнотърговските
партньори спъва и без това изостаналата икономика на империята. В следващите
векове този негативизъм се задълбочава още повече. След победоносните войни на
Русия срещу Турция в края на XVIII в. тя също е облагодетелствана от наложения
търговски режим и получава същите привилегии, каквито имат споменатите западни
страни.
Важно място в разложителните процеси, обхванали Османската империя, заемат
демографските промени, свързани с изключителния прираст на населението през XVI
и XVII в. В същото време завоевателните походи най-често завършват без успех и
вместо очакваното разширение, империята губи значителни територии. Това води до
стесняване на жизненото пространство и до жестоки междуособни войни.
Феодалните размирици, съпътстващи империята през XVII и XVIII в.,
усложняват и без това незавидното й положение.
Претенциите към самостоятелност, към султанския престол и стремежът към
отцепване от държавата отслабват престижа на върховната власт. Особен дял в тези
процеси има аянският институт, създаден от Османската империя за посредничество
между представителите на изпълнителната власт и населението. Според французина
Оливие, посетил Османската империя, Египет и Персия през 1800 г., аяните (това е
арабска дума, означаваща очи) са обикновено известни хора, най-добродетелните,
посочени от населението, които се нагърбват с тази почетна длъжност. Още в своя
замисъл аянлъкът има за задача да покровителства богатството на лица, което не
са част от воен-ноленната система. И още — от самото си начало аянският институт
е противопоставен на администрацията по места. Чрез него централната власт цели
да контролира едрите военни лен-ници из провинцията.
Аянството е едно явление, предизвикано и наложено от централната власт с
цел да се укрепят устоите на тази власт по места. Но когато тази провинциална
институция става опасна за империята, тя се оказва безсилна да я премахне. А
това е така, защото икономическата мощ на аяните и покровителстваните от тях нов
тип богаташи нараства непрекъснато и в редица области взема връх над
полуслужебното феодално земевладение.
Феодалната анархия се засилва особено много през втората половина на XVIII
и първото десетилетие на XIX в. По това време империята не е в състояние да
наложи своята воля в значителна част от балканските си провинции. Аяните се
разпореждат като независими владетели в обширни области. В Тесалия, Епир и
Албания господства Али паша Тепеде-ленли. В Беломорска Тракия се разпорежда

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Нова история на България (Възраждане)

Границите на дадена епоха са винаги повече или по-малко условни, затова защото е почти невъзможно да се постави точен граничен раздел на различните периоди в развитието на човешкото общество или отделен народ...
Изпратен от:
Viktor
на 2015-05-06
Добавен в:
Лекции
по История на България
Статистика:
141 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Анкета - "Какво знаете за Българското възраждане?"
добавена от nincheto1993 24.12.2016
0
8
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История и цивилизация за 11-ти клас
входен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е от най-ниска трудност. Съдържа само въпроси със затворен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас. Подходящ е за входно ниво. 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
10
1
3 мин
26.07.2018
Тест по История за Първа българска държава (681-1018)
изпитен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е предназначен за ученици от 11-ти клас. Съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Обхваща първия раздел от учебния материал за 11-ти клас.
(Лесен)
12
82
1
28.04.2017
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Нова история на България (Възраждане)

Материал № 1177294, от 06 май 2015
Свален: 141 пъти
Прегледан: 196 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Лекция
Брой страници: 107
Брой думи: 60,270
Брой символи: 378,453

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нова история на България (Възраждане)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Цветозар Мръвков
преподава по История на България
в град София
с опит от  6 години
131 15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала