Големина на текста:
ОБЛЕКЛО ОТ СУКМАНЕН ТИП В
ПЛОВДИВСКО
Интересно е сукманено облекло в пловдивско, вътре в него се
наблюдават такива особености, които налагат представянето
му в три отделни подгрупи. По своето териториално
разположение тези подгрупи обхващат следните селища: а)
селата от Средногорието; б) равнинните тракийски села на
север и юг от Марица; в) селата по склоновете на Родопите.
За родопската подгрупа сукманено облекло е типичен
терминът руба. В другите две подгрупи се срещат
едновременно двата термина – дре(х)и и премяна.
СУКМАНЕНО ОБЛЕКЛО ОТ ТРАКИЙСКИ СЕЛА НА СЕВЕР И ЮГ ОТ МАРИЦА
В състава на женската носия от тракийски тип влизат: риза, сукман, престилка, връхни дрехи и
някои допълнителни части. Селищните различия в носията се изразяват главно в детайлите на
орнаментите, в някои второстепенни части или в особените местни названия на дрехите.
Ризата е позната само с това название и има права или проста кройка. Характерното за нея е, че се
състои от един цял плат с размера на домашно тъкано платно, който, прегънат на две, образува предницата и
гърба на ризата. Този плат се нарича бой или стан. Изрязаният на прегъвката му отвор за главата е известен
с названието огьрли или огьрляш (среща се само в с. Белозем), а цепката към пазвата - паз(у)ва. Най-често
подмишниците на ризата имат малки квадратни вставки, напечени алтйци или подлакътници. Предницата и
гърбът се разширяват от двете страни с триъгълни парчета плат, наречени клйни или кучета. Ръкавите
са прави, прикачени направо за основния плат, и са пуснати свободно при китките.
Местната женска риза до края на миналия век е била от вълнен или конопен плат. От началото за XX
в. тя започва да се шие с ръкави и пазва от домашен памучен плат или да се прави цялата от мелезно платно
(тъкано с памучна основа и вълнен вътък). От 20-те години на нашия век ризата става изцяло памучна, като
се шие от домашно тъкано, но с фабрична прежда плътно. Някогашната конопена или вълнена риза била с
разноцветни шевици от копринени, ленени и вълнени конци, нашити по ръбовете на полите, пазвата и
ръкавите.
В изследваните села бельото не е било познато на жените до началото на XX в. То започва да се носи
редовно едва от 30-те години насам.
По-старият вид сукман в тези села бил тесен и прав и се кроял, както и ризата, от един цял плат,
наречен стан или бой, разширен с по два странични клина. За разлика от по-късно разпространилия се тук
многоклинат сукман старият тесен се наричал опетняк. Той се шиел от черен дебел домашен шаяк и бил
обточен по пазвата, извивките за ръцете и ръба на полите с черни и цветни гайтани.. С червено сукно, с
разноцветни ширити и гайтани била украсена и пазвата на сукмана, а на раменете си той имал малки
издатъци от сукно, наречени свраки. Долната част от полите на сукмана били апликирани с правоъгълни
ивици от бяло и червено сукно, нашито по същия начин отгоре с разноцветни вълнени конци, ширити и
гайтани. Бързо разпространение в местната носия след този сукман получават широките сукмани, при които
броят на клиновете достига от 6 до 18— 20. За да се избегне практическото неудобство от тежкия
многоклинат сукман, в някои села той започва да се шие от по-тънък литотъкан и нетепан домашен плат
1
.
Променя се и неговата украса. В зависимост от вида и бродерията по пазвата и полите се обособяват някол-
ко вида модни за времето си сукмани. Това са: тефтйчовият сукман, бродирай с разноцветни вълнени
прежди; тартъреният сукман — с бели и жълти сърмени конци; пушковият сукман — с продълговати
златисти мъниста, и тютюрме-лйеният сукман — с паети.
Женско сукманено облекло с. Триводици
1
По тази причина в гр. Съединение той се нарича тънка.
Следващ момент от развитието на местния сукман
представлява преминаването към срязана в кръста дреха. Това е
известният във всички села бръчник, който се разпространява от 20-те
години на XX в. Той се състои от вталено елече с извита или затворена
пазва, наречено чипунче или бунде, към което е зашита набрана пола.
Въпреки че и той се шие от домашен черен шаяк, неговата украса е
съвсем различна. Тя се състои от ивици черно кадифе или сатен,
нашити по огърлието, предниците и полите. Около 30-те години в
много села започват да се носят, макар и не от цялото население, т. нар.
бръчници с плисирани поли, които са празнични дрехи. В гр.
Съединение те са познати като панагюрски бръчници, а в с. Триводици
— като дйплени рокли. Те имат затворено по врата огърлие и често
дълги, прилепнали по ръката ръкави. За да могат да се плисират полите
им, бръчниците се шият от тънък домашен вълнен плат
виненочервен, тъмнокафяв, тъмносин и черен.
През преходния период на преминаване от старата носия към
съвременно облекло, който обхваща времето от 20-те до 50-те години
на нашия век, в местния женски костюм се разпространяват още
няколко вида горни дрехи, носени над ризата. Това са познатите и
обличани при определени случаи във всички села фустанели, фустани
и фусти. Трябва предварително да се каже, че названията на тези дрехи
в различните села невсякога съвпадат и съответствуват точно на
тяхната кройка, материал и функция в бита. Както памучните, така и
вълнените фустанели се носели като ежедневно облекло, а в празнични дни жените обличали бръчници. Под
бръчника те слагали една над друга по дветри фустанели, за да повдигат и разширяват полите му.
Във всички проучени села при носенето на тези дрехи се спазват определени изисквания, които се
отнасят до семейното положение, възрастта и сезона. Колкото и да е горещо времето например, омъжените
жени не могат да свалят сукманите преди Гергьовден, каквато забрана не засяга момите. С фустанели те
можели да играят дори на празничното хоро, което се считало непристойно за омъжените.
Независимо дали местният женски костюм е предназначен за мома или омъжена жена, за зима или
лято, за делник или празник, в неговия състав винаги, се включва престилка.В разглежданата тракийска
група облекло се срещат следните названия за нея: престилка, пешкир и фута. Може да се каже, че
престилка е универсален термин, който се употребява наред с конкретния селищен термин. Названието
пешкир за престилка е типично за селата Неделево, Дуванли и гр. Съединение. С термина фута, във всички
села се означава широката, дву-плата домакинска престилка за разлика от традиционната едноплата
престилка към местната носия. Най-старите местни престилки, носени с тесния традиционен сукман, са били
домашно тъкани, вълнени и едноплати. Във всяко село те са имали своя специфична орнаментална украса,
която е подчертавала локалната особеност на местния женски костюм. С бръчниците и фустанелите жените
в разглежданите тракийски села започват да носят престилки, ушити от черен сатен, кадифе, плюш или
басма и украсени с басти, волани, черни дантели или бродерии от разноцветни фабрични конци, та дори и
с рисувани с бои едри цветя.
В празнични случаи освен с връзките на престилката сукманът се стягал в кръста с колан или с
пражки. Пражките са самостоятелни тесни вълнени коланчета, дълги, за да увият няколко пъти кръста,
които завършвали в двата си края с тежки едноцветни или пъстроцветни вълнени пискюли. Те се носели
главно от момите и били типична празнична украса на облеклото им. Краищата на пражките с пискюлите се
завързвали и спущали да висят от едната страна над престилката. Вместо пражки момите в с. Белозем
връзвали на кръста си мънистени кюстеци (купени усукани шнурове от разноцветни мъниста на двата края с
топки). На хорото играещите се държели за кръста, заловени за тях. Ергените от своя страна, „за да се
задяват с момите", вземали пражките или кюстеците им и си ти връзвали над поясите. По този начин всеки
момък показвал коя мома харесва.
Коланите на старата традиционна носия особено тези, които имали чапрази, се носели само от
годеници и невести. По-късно, когато бръчниците и фустанелите станали модни, чапрази започнали да носят
и момите. Тяхното място в костюма се определяло вече не от семейното положение, а от материалните
възможности.
Старите женски колани били широки около 4—5 см, вълнени и тъкани на разноцветни ивици. На тях
се поставяли чапрази, получени като годежен или сватбен подарък. Както в миналото, така и в по-ново
време най-бедното население изобщо не носело чапрази. То закопчавало коланите си на кръста с телени
копчета.
Други допълнения към местната женска носия, които не са били употребявани във всички села, са
ръкавиците и нагръдниците. Те обвивали ръцете от китките до лактите и представлявали правоъгълни ивици
от червена бугазйя (сукно), обшити с жълт клободан (памучен ибришим) и разноцветни ширити, които се за-
копчавали с телени копчета.
Нагръдникът е познат още и с названието гюслюк или галустник и се носел над ризата подпъхнат
вътре в пазвата на сукмана. Той представлявал правоъгълно парче домашен или фабричен памучен плат,
украсено с басти, разноцветни тегели, ширити или дантелки. Предназначението му било да закрива пазвата
на ризата и да придава по-представителен вид на носията.
Втори вариант на женско сукманено облекло, с. Триводици
За да се получи цялостна представа за женската носия от тази
подгрупа, следва да се опишат още връхните дрехи, обуванията,
прическите и забражданията.
В по-стария традиционен вид на носията има определено
различие в начините за обуване на момите и омъжените. Обувки,
наричани в различните села постали, кдндоре, кундури, кундрички,
щифали или теллетини, се купували като сватбен подарък на булките и
се носели само от омъжени жени. По-богатите моми или вече сгодените
имали чейли, с които играели на хорото. Жените носели рядко цървули.
Те били с остри върхове и направени най-често от говежда кожа.
Слагали се главно по жътва, за да предпазват краката от стърнищата.
Независимо от възрастта и семейното положение през лятото жените
ходели боси, а през зимата нахлузвали налъми.
Връхните дрехи в преди всичко принадлежност към костюма на
омъжената жена. В това отношение носиите не правят изключение от
общите принципи за тяхното носене, присъщи за българския
национален костюм в цялата етническа територия. Така че освен
практическо предназначение връхните дрехи били и белег за семейно
положение. А както показва литературата, най-старинните връхни дрехи
по вид и време на битуване имат типичната за цялото българско
традиционно облекло клината кройка. С такава кройка са и носените
някога тук дълги клинати кюркове, кюркци, подарявани за венчаването
на булките и обличани през първата го дина от брачния им живот. След това тези дрехи се носели само по
празници. За разлика от омъжените жени момите нямали право да слагат такива дрехи.
Зиме момите ходели по сукмани с ръце покрити само от ръкавите на ризата. При големи студове те
обличали под сукмана къси до кръста елеци без ръкави.
Под влияние на близките средногорски градове, където през Възраждането стават модни т. нар.
бонжури (връхни дрехи с градски вид и функция), от началото на века започва тяхното разпространение и в
селата. Появата на бонжура бележи втория възрожденски период от съществуването на местната женска
носия.
Последният трети период в развитието на местния женски костюм обхваща времето от 20-те години
до средата на настоящия век. Той се характеризира с широкото използуване на фабрични материи и украси и
представлява преход към съвременното женско облекло.
Събраната информация за женските прически и забраждания също отразява посочените изменения в
местния женски традиционен костюм. Според спомените на възрастни жени момите в миналото са имали
особен вид прическа, която се отличавала от прическата на омъжените. Тя се е състояла от голям брой
плитки, сплетени в четен брой (8—10—12—16—20), наречени редици, редйчки или плитднки , откъдето и
самата прическа се казвала на редици. След венчаването на главата на младоженката се поставяла подложка
от плат с формата на конус, наречена рабдшка, която се закрепвала с пудбрадник.
От началото на нашия век както момите, така и омъжените жени се забраждали вече с купени от
градовете памучни и копринени кърпи. Различията във възрастта и семейното положение на жените през
този период се показвали само в начина на връзване на кърпите.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Облекло от сукманен тип в Пловдивско

В състава на женската носия от тракийски тип влизат: риза, сукман, престилка, връхни дрехи и някои допълнителни части. Селищните различия в носията се изразяват главно в детайлите на орнаментите, в някои второстепенни части или в особените ...
Изпратен от:

на 2008-03-24
Добавен в:
Общи материали
по Етнология
Статистика:
77 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
352
·
4
·
736
·
504

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Български фолклор

27 окт 2009
·
311
·
4
·
315
·
470

Български фолклор – същностна характеристика 1.Фолклорът на всеки народ неизбежно е свързан със съответния поминък на хората...
 

Обредна и словесна култура на циганите

14 дек 2006
·
261
·
3
·
1,017
·
53
·
1

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на различни словесни форми в обредността.
 

Месни и Сирни заговезни

15 дек 2006
·
239
·
3
·
450
·
120
·
1

Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница.
 

Сватбените игри – старинност, практика и песенен мотив

16 дек 2006
·
466
·
13
·
3,152
·
135

Включени са всички ключови моментси на българската сватба и български народни песни.
1 2 3 4 5 » 11
 

Облекло от сукманен тип в Пловдивско

Материал № 117465, от 24 мар 2008
Свален: 77 пъти
Прегледан: 73 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Общ материал
Брой страници: 8
Брой думи: 3,320
Брой символи: 25,930

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Облекло от сукманен тип в Пловдивско"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения