В
В
Т
Т
О
О
Р
Р
А
А
Г
Г
Л
Л
А
А
В
В
А
А
О
О
Р
Р
Г
Г
А
А
Н
Н
И
И
З
З
А
А
Ц
Ц
И
И
О
О
Н
Н
Н
Н
А
А
К
К
У
У
Л
Л
Т
Т
У
У
Р
Р
А
А
Главна роля в успяващите фирми изиграва един фактор, който не е така
очевиден. Най-съществената отличителна черта при тези компании, тяхното най-важно
конкурентно преимущество, най-основният фактор, сочен от всички тях като сърцевина
на успеха, е организационната култура.
Устойчивият успех на тези фирми има по-малко отношение към пазарните сили,
отколкото към фирмените ценности, по-слаба връзка с конкурентното позициониране,
отколкото с личните убеждения и по-малка зависимост от ресурсни преимущества,
отколкото от новаторска прозорливост. Всъщност трудно можем да назовем дори една
изявена компания, която да е призната за лидер в своя отрасъл и която да не разполага
със забележима, ясно очертана организационна култура. Такива са Coca-Cola, Disney,
Microsoft, Sony, McDonald`s и т.н.
Организационната култура е един от феномените на обществения живот, към
който има засилен интерес. Тя е предмет на изследване най-вече в управленската
теория и организационната психология. Тя е и обект на внимание от практикуващите
специалисти. Все по-често ръководители, брокери, рекламни агенти и пр. сочат
организационната култура като важно условие за финансовия просперитет на
организацията, като съществена предпоставка за успеха на всяко управленско
начинание.
И теоретици, и практици, все по-малко разчитат на администрирането в
управление на човешките ресурси. Те се стремят към използването на модел, свързан с
човешкото поведение и осигуряващ духовното обединение на сътрудниците.
Културата се възприема като обединяващо начало, което интегрира интересите
на сътрудниците, сплотява ръководството и подчинените, и в крайна сметка води до
ръст на производителността и икономическата ефективност на организацията.
Организационната култура е качествена характеристика на дейността на
сътрудниците в организацията. Тя разкрива същностния профил, който отличава една
организация от друга, и е една от съществените детерминанти в организационното
поведение.
1. СЪЩНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА КУЛТУРА
След въвеждането на понятието „организационна култура”, през 70-те години на
миналия век, за кратък период се появяват много публикации. От тогава се установяват
и разнообразни варианти на термина от типа на: фирмена култура, корпоративна
култура, бизнес-култура и т.н. Разновидностите „организационна култура” и
„фирмената култура” добиват статуса на доминиращи понятия в управленската и
организационната литература. Някои автори акцентират върху различията на двете
понятия, а други ги приемат за еднозначни.
Между тях обаче, в строгия смисъл на думата, има определен нюанс,
детерминиран от различията в понятията фирма и организация. Макар и сходни, те не
са еднакви. Организацията е основен термин в икономиката, социологията, социалната
психология и т.н. Тя обобщава наименованието за човешките групи и общности,
обединени от цели, средства, среда, нагласи и вярвания. Всяка фирма е организация, но
не всяка организация е фирма. Организация е по-общото понятие. Тя е юридическо
лице, независимо от предмета й на дейност – стопанска или нестопанска. Фирмата е
стопанска организация. Тя се занимава с бизнес и е ориентирана към печалбата.
Несъмнено разлики съществуват, но те са несъществени, в сравнение с интегриращите
прилики. И в двата случая става дума за ценности, за човешки взаимоотношения в
колектива, за организационна етикеция. Независимо от големината, профила или
отрасъла на организацията, става дума за нейната култура. За всяка организация тя е
специфична, но в никакъв случай не е принципно различен вид организационна
култура. Поради това, когато за културата се говори в общия смисъл, по-прецизно е да
се използва по-широкото понятие „организационна култура”.
В научните
публикации има изобилие на определения за организационна
култура. Множеството дефиниции създава затруднения в опитите да се класифицират и
да се разкрият съществените особености на културата на организацията. При повечето
от тях липсва еднозначно разбиране. Това може да се обясни с комплексния характер
на феномена. Някой формулировки са по-общи, други - по
-конкретни, с акцент върху
различни признаци и принципи. Разнообразието на концепциите за същността на
организационната култура се предопределя от различието на гледната точка при
изследването. При тълкуването й се използват различни методологични подходи.
Някои автори я възприемат като система, други като механизъм, трети - като модел.
Прегледът на специалната литература показва, че отделните автори влагат
различен смисъл и съдържание, сочат разнообразно предназначение. Повечето от
публикациите определят организационната култура чрез съставните й части или
традиционните й елементи. Авторите я описват като съвкупност от споделени
ценности, норми и модели на поведение. Някои от тях ги приемат в устойчиво
състояние „действащи във фирмата от нейното създаване”. Други ги обсъждат в
развитие - „формиращи се в хода на съвместна дейност”. Подходът елементаризира
понятието, като го свежда само до общ сбор от еднородни неща и явления. Безспорно
тези категории осигуряват приемственост, съпричастност и принадлежат на
сътрудниците в организацията, но са представени като механичен сбор, а не като
взаимодействащи си елементи на една система. В тази връзка част от авторите (Л.
Стойков и М. Андреева) се коригират, като допълват, че става дума за цялостна система
от ценности. Така те се доближават до другата теза за същността на организационната
култура като система. Това е един от най-разпространените възгледи, който схваща
организационната култура във взаимовръзка между елементите, като едно цяло, а не
като конгломерат.
Друга част от вижданията за организационната култура я представят като
резултат от усвоените стереотипи на поведение.
Има автори, които идентифицират организационната култура с механизма на
осъществяване. Те поставят акцент върху начина на реализиране на дейностите,
взаимоотношенията и взаимодействията в контекста на системата от общовъзприети
норми на поведение в организацията.
Очевидно, определенията за същността на организационната култура варират от
много прости и ежедневни до много сложни и абстрактни. Вместо да допринесат за
изясняване на феномена, създават недоразумение, дисонанс, а понякога дори и хаос.
Въпреки че все още няма постигнато съгласие относно определенията за
организационна култура, повечето автори посочват няколко акцента.
Културата на организацията е нейната идентичност. Тя характеризира
организацията като миниобщество и определя начина на действие на колектива.
Организационната култура е сила, която действа, за да формира и подържа поведението
в нея. Тя е феномен, който се отнася не до отделни личности, групи и дейности. Тя се
отнася до всичко, което става
в организацията. Тя е средство, чрез което се определят
правилата на поведение, водещо до постигане на организационните цели. Културата на
организацията служи като база за оценка на действията на всеки сътрудник, във връзка
с очакваните модели на поведение и оказва натиск към уеднаквяване.
231
27
