Мария Игнатова
преподава по Математика
в град София
Големина на текста:
Бившето село Кечидереси, сега Поручик Кърджиево, община Крушари-Добричко е едно
от най-отдалечените населени места, сравнени със столицата, общинския център и този
на Област Добрич. То се намира почти на границата с Румъния, в непосредствена
близост с българското село Северняк и румънското Добромир. Но и в това си незавидно
положение животът на бившите и настоящи обитатели на селото си имаха и имат своята
романтика и емоции в специфичния селски живот, защото и в тяхното отдалечено село
са се случвали исторически и с особена важност събития, от които местното население
много се гордее. Една от тези горделиви поводи е дългогодишното добросъседско
съжителство между различните етнически общности на българи, турци, арменци и
гагаузи, особено що се касае до свободното изповядване на съответните религиозни
обреди. Защото докато обичаите и традициите на по-малобройната численост от
арменци и гагаузи се сливаха с тези на най-многобройната българска общност, то не
може да се каже същото за турската такава. Но и тук двата основни етноса-българи и
турци, съвсем по комшийски намираха добрият тон на езика за взаимна толерантност,
търпимост и мирно съвместно съжителство. Това многотранно разбирателство
намираше израз и в свободното изповядване на съответните религиозни обреди, както и
тяхното съвместно отпразнуване. Затова добро съседство свидетелстват и търпимостта
към някой мюсюлмански обредни символи, като вековният Гробищен парк и все още
намиращото се в централната част на селото мюсюлманско светилище Каиб деде.
Освен това, хора от турския етнос заемаха едни от най-високите ръководени постове в
селото, какъвто е кметския и др.
В бившето село Кечидереси и сега-Поручик Кърджиево се случваха и други важни
събития, които могат да бъдат определени като исторически и с особена важност за
местното селско население. Едно от тях се случи през 1940-та година, когато Южна
Добруджа се връща в пределите на царство България. Тогава наред с над 60-те хиляди
българи, които се завръщат на българска територия, една част от тях заживяха и в
тогавашното село Кечидереси. А само четири години по-късно това местно население
първо посрещна войските на Съветската армия.
Следващото историческо събитие е образуването на Трудово кооперативното
земеделско стопанство, наричано за кратност-ТКЗС. Отричана и тачена, тази
колективизация, която наподобяваше съветските Колхози, остави дълбоки следи в
живота и съзнанието на тогавашното и последващо селско поколения, защото по това
време селото придоби доста по-привлекателен вид. Беше осъществена транспортна
връзка с околните села и големите градове, беше централно водоснабдено
и електрифицирано. На мястото на старото тухлено читалище, със скромните две
стаи, се извиси новата 3-етажна масивна читалищна сграда, чийто разгъната
площ надвишава 800 кв.м. А един от неговите два огромни салона доста години
представляваше събирателно място, в което сe провеждаха по-мащабните публични
събития, случващи се в селото и района. Другото голямо помещение, което на практика
представлява киносалон, беше така модерно изградено за времето си, че голямата му
сцена поемаше мащабни театрални и танцови представления, както и прожектирането
на широкоекранни филми. Така по време на тези ТКЗС-та местните селяни добиха
самочувствието на заможни хора, построиха си нови/вече тухлени/ къщи, сдобиха се с
лично превозно средство.
Масовата миграция, която се разви в последните десетилетия, засегна най-вече
крайграничните населени места, в това число и жителите на с. Кърджиево. Тогава
мнозина се заселиха в големия град, като оставиха празни къщи, пустеещи дворове,
земи и градини. Но въпреки вече малобройната си численост, предимно пенсионери, в
селото продължават да се случват събитие, след събитие, които подсказват, че то вече
започва да се възражда. Така например през 2002-ра год. в съзнанието на вече
останалите малко над 70 жители назрява необходимостта от издигането на
паметник в знак на почит към загиналите кърджиевски мъже, оставили костите си по
бойните полета на Втората световна война. Така паметната плоча е официално открита
на 06.09.2002 год. в центъра на селото, като на нея трайно са отпечатани имената на
убитите кърджиевски бойци: Петър П. Петров, Петър Н. Петров, Петър Г. Панайотов и
Димитър Ж. Георгиев.
Поредното събитие, което повдигна духът и самочувствието на бившите и настоящи
жители на с. Кърджиево, е възраждането на селските събори. Село Кърджиево е първото
в района, което през 2007-ма възобнови тези ежегодни събори и то не по домовете,
както ставаше в миналото, а пред откритата сцена на селския мегдан, сред ухание на
трева и дебелата пладнешка сянка. Освен това, тези събори придобиха качествата на
фолклорни такива и среща на поколенията, в които присъстват не само настоящите
кърджиевски жители, но и бившите такива, техните наследници, както и гости от близки
и далечни населени места. Всички присъстващи се наслаждават на великолепни
изпълнители, като: н.п. Добра Савова с акордеониста Димитър Стойков от Радио
Варна, н.п. Георги Лушнарев с акордеониста Венци Първанов от известната софийска
група на Павел Сираков-"Шарен гердан", световно известният имитатор на животински
звуци Христо Минчев-Пилето, Димитър Моралийски, „Европейски гласовеи клуб
"Димят" от Добрич, гъдуларката и певица Галя Петрова от Пловдив, фолклорните
състави от околните села на Северняк, Коритен, Александрия, Росица, както и от по-
отдалечените села-Климентово, Варненско, Крумово и др.
Последното историческо събитие, което навести местните жители на селото е
построяването на малката църква/параклис/ „Св. Мчн. Евдоксий”. Нейното освещаване
и първи камбанен звън екна по време на седмия Фолклорен събор и среща на
поколенията-06.09.2013-та година. Сега в ранното утро на всеки празничен ден
камбанният звън събира местните богомолци, както и такива от съседните села, за да
запалят свещ и да се помолят за Божията благословия.
В днешни дни числеността на жителите са доста намалели, но тава няма да е за дълго. В
последно време се забелязва тенденция към обратимост на процеса, като в селото се
завърнаха някой бивши жители, както и настаняването на няколко новодошли
семейства. И няма как да не е така. Защото съвсем наскоро беше перфектно реставриран
транс-граничният път за Румъния, който минава край селото, а въпрос на близки дни е
откриването и на Контролно-пропускателен пункт в съседното село Северняк, чрез
който ще се пътува за съседна Румъния-Добромир, Баняца, Констанца, Мамая, Синая и
др.
Стоян Димитров-Казаков е роден през 1939-та год. в с.Инанчешма, Румъния. По силата
на Крайовската спогодба/1940-та год./ неговото 6-членно семейство е едно от 30-тината,
заселили се в с. Кечидереси, днешното Поручик Кърджиево. Тук той учи до 4-то
отделение, в съседното село Коритен-до 9-ти клас и пасе селските овце. По ТКЗС-ско
време работи като прикачвач на трактори и комбайни. Като селкор/дописник/ на в.
Добруджанска трибуна си позволява да публикува критична дописка, насочена към
работата на местния комсомолски секретар, с която сериозно раздразва някой партийни
величия. Последва драматичнасрещас партийното бюро, обяснение, четене на
конскои тотална изолация от обществения живот. Изпаднал в това незавидно
положение, 22-годишният самотник напуска селото, та чак на строителната площадка в
МК-Кремиковци. Тук завършва 11-ти клас, СПТУ и работи като шофьор и багерист.
Учи право и завършва за електро-инженер със специалност-Електростанции, мрежи и
системи. Завършва Спортна школа и придобива квалификация на треньор и съдия по
футбол, както и инструктор по баскетбол. Впоследствие завеждаСпортно-
информационен център вСКСпортистКремиковци къмЛевски-Спартаки
хоноруван фоторепортер към в. Кремиковски металург. Последният го изпраща да учи
вУниверситет по марксизъм-ленинизъм към Институт за пропаганда”, където
завършва специализиран курс за журналисти, научно-преподавателски и
художественотворчески кадри, със специалност-„Актуални проблеми на БКП в
културната политика и спорта”. Като фоторепортер и журналист е работил с почти
всички местни и някой чужди издания, в които има около 2000 публикации. През 1984-
та година една от неговите творби спечели Първа награда в Международен конкурс,
организиран от в. Работническо дело. И днес софийският селянин и бивш жител на с.
Кърджиево не е забравил откъде е тръгнал. Всяка година отделя над един месец време
на село, където подготвя годишните фолклорни събори, на чийто възобновяване е
инициатор, организатор и спонсор. По негова инициатива, постоянство и труд в селото
е построена и малката църква/параклис/ „Св. Мчн. Евдоксий”. Извън селските си
ангажиментимладиятпенсионер поддържа форма, като поработва във в.
Работническо дело, телевизияСолидарности пописва тук-таме в някой централни
софийски издания. А най-много време отделя за написване историята на с. Пор.
Кърджиево, като за целта подготвя издаването на третата си книга-Хора, къщи,
дворове. ” Междувременно е намерил време и да се събере с красавицата Венета
Василева, от чийто съжителство отима една щерка Яна, един зет Любо и една внучка
Виктория. ......

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
 
 

Поручик Кърджиево, община Крушари

Материал № 1173446, от 21 апр 2015
Свален: 0 пъти
Прегледан: 3 пъти
Предмет: География на населението и селищата, География
Тип: Общ материал
Брой страници: 3
Брой думи: 1,203
Брой символи: 7,448

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Поручик Кърджиево, община Крушари"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мария Игнатова
преподава по Математика, Български език и Човекът и природата
в град София
с опит от  35 години
215 38

виж още преподаватели...
Последно видяха материала