Големина на текста:
1.Опознаване на околната действителност
– актуален психолого-педагогически и
социален феномен
Малкото дете опознава околната
действителност под въздействието на
различни стимулатори. Те отразяват както
етапа на биологичната и психичната му
програма, така също и с влиянието на
разнообразни социални фактори, които
атакуват социалната програма(социума) на
детското развитие. Опознаването е актуален
психологически феномен, защото
задължително е нужно педагога да разбере,
че колкото повече отчита степента на
психично развитие на детето, толкова повече
ще влияе и ще подпомага на самото дете и в
този смисъл ще му помага да опознава
околната действителност. В
технологичен(практически) план, тази
зависимост предполага всяко занимание или
при всяка познавателна дейност педагога да
оцени кои са активните за момента психични
процеси, кое създава затруднение у децата и
най-вече до колко познавателната
съдържание, което ще анализират не влияе
негативно върху психиката на децата.
Опознаването на околната действителност е
значим, съществен, актуален, педагогически
проблем(феномен), защото решава няколко
основни задачи: 1)дава възможност за
равнопоставеност на педагогическото
взаимодействие; 2)дава възможност за изява
на детето, което е една от задачите на
педагогическата действителност; 3)дава
възможност за комплексно прилагане на
многообразието от форми, методи и средства,
значими и актуални при работа с деца от
предучилищна възраст.
Опознаването на околната действителност
е актуален социален проблем, защото в
околната действителност се отразяват всички
социални проблеми на обществото. Детето ги
възприема, понякога анализира, а с помощта
на педагога то изгражда своето отношение и
оценка към тях. Опознаването съдейства за
социалното развитие(социализацията) на
детето. Този процес поставя много
изисквания, както към организацията така и
към конкретната технология, чрез която
детето опознава околния свят.
2.Възникване и развитие на идеята за
запознаване на малкото дете с околната
действителност
Първите идей за това запознаване датират
още от древните общества. Възпитателният
опит на първобитните общества е един от
първите, който дава насоки за това, че детето
трябва да живее във взаимодействие и
конкретно да опознава природните
дадености(явления, животни, растения), така
че да ги преобразува и ползва в жизнената си
дейност. Доказателство за това са всички
ритуали, традиции и т.н. По-късно с
общественото развитие се появяват първите
по-конкретни идеи открити във философските
учения и системи на Сократ, Платон,
Аристотел. Сократ първи предлага детето от 3
до 6г. да бъде под грижите на специално
назначени от държавата възпитатели, които
да го запознават с околния свят чрез игри и
упражнения. По-късно през Ренесанса
възпитателните идеи центрират отношението
към детето като отношение към субект, който
има нужда да се запознае с природните
дадености и изискванията на възрастните и
начина на живот в определена обществена
формация. Дом на радостта, в което предлага
обучението на децата да е свързано с
природните явления и обществени обекти
децата да откриват красотата, формите,
цветовете на различните обекти или явления
да ги анализират и по този начин да
задоволяват необходимостта си от общуване
с природата. Друга интересна идея е тази на
Томазо Кампанела той предлага на
градските стени да бъдат нарисувани
различни обекти от природата, различни
явления, исторически факти, видни
пълководци, обществени събития и т.н. Тези
рисунки са в определен ред и дават
възможност на детето нагледно да ги
възприема, коментира, да слуша разкази и
легенди за тях, да възприема нравствени
норми на поведение. Кампанела разчита на
принципа за нагледност като методически
принцип, чрез който малкото дете да опознава
околната среда.
Много точно, конкретно и същевременно
цялостно идеята за опознаване на околния
свят от малкото дете се анализира от
Я.А.Коменски. В своето майчино училище Ян
Амос Коменски разглежда идеята не само
като теория, но и като практика. Той
разработва идеята от гледна точка на
съдържание, т.е. какво трябва да овладее
детето, и от гледна точка на технологията –
как да го овладява. Всичко, което предлага
той е съобразено с възможностите на децата,
с техните потребности и потребностите на
обществото. Според него детето в
предучилищна възраст детето трябва да се
научи да познава вещите и да разбира
явления, да знае що е труд, да овладее норми
на поведение, астрономия, физика, оптика,
хронология, а от обществения живот
определен минимум от знания за историята,
географията, политиката. Трябва да се
запознае с това що е вода, въздух, огън,
слънце, трябва да знае откъде изгрява
слънцето и на къде залязва, що е тъмнина,
светлина. Географските представи също не
биха затруднили децата и до 6тата си година
те трябва да имат представа за основни
географски понятия. Коменски смята, че
децата трябва да получат и конкретни
икономически познания или познания за това
как се управлява дома, каква е ролята на
родителите, каква стойност и значение имат
парите. В своята теория Коменски предлага
оригинална идея за това как детето да
опознава околната среда. В основата на тази
идея е природосъобразността и по-конкретно
принципа за нагледност т.е. детето нагледно
да възприеме обектите като цяло, частите им,
особеностите им и специфичните им белези,
които ги отличават. Той предлага и конкретна
методическа система, в която обосновава
редица методи, похвати и форми за
организация на детската познавателна
дейност.
По-нататък идеята за опознаване на
действителността се свързва с Русо. В своята
теория за свободно и естествено възприемане
той предлага детето да се откъсне от
семейната среда, да живее сред природата и
по естествен начин да достигне до същността
й. За това са нужни игри и упражнения както и
рисуването като дейност на детето, в която то
подражавайки на природата създава своето
виждане за нейните специфични особености,
обекти и явления.
Песталоци създава теория за елем. образ.
на детето в основата й е принципа за
природосъобразност. Неговите идеи за
опознаване на околната действителност от
малкото дете могат да се синтезират до
няколко основни идеи:
-Опознаването на околната действителност
трябва да се осъществява в единство с
развитието на детската наблюдателност и
реч.
-Опознаването трябва да се извършва още
в ранна възраст като детето словесно
наименува обектите и явленията, които
възприема. Така правим анализ и изводи за
тяхната същност.
-Опознаването на околната действителност
да започва от най-близкото до
детето(неговото тяло). Прави опит да изгради
една елементарна система от познавателно
съдържание, с което да бъде запознавано
малкото дете.
-Целенасоченото възприемане на околния
свят трябва да се извършва с помощта на
наблюдения, упражнения, игри, беседи и т.н.
Наблюдението винаги да предшества словото,
а самото опознаване да има за цел
овладяване от детето на правилни конкретни
или по-обобщени представи за околната
среда.
-Песталоци насочва и към това, че
опознаването на околното действителност
трябва да се свързва с производителния труд
на детето.
Безспорно значителен принос в развитието
на идеята за опознаване на околната
действителност има Фридрих Фрьобел. Той
смята, че детето е съвкупност от всички земни
отношения, той е единството на
индивидуалното с общественото, на
биологичното със социалното и от тази гледна
точка развитието на това дете би следвало да
се стимулира от опознаването на обектите и
явленията от действителността съобразно
възможностите на самото дете. Тази своя
идея Фрьобел конкретизира в създаването на
т.нар. учебно-опитни участъци. Създава ги с
две цели: 1)детето да се запознае нагледно с това
що е развитие, растеж, размножаване, кои растения се
отглеждат по-бързо и по-лесно, кои по-трудно и т.н., кои
са причините, които помагат на тези растения да растат
по този начин, според него детето прави връзка между
жива и нежива природа. 2)свързана е със
социализацията на детето, той смята, че в процеса на
общата дейност между децата, когато едните са
изпълнители, а другите са организатори, детето
усвоява най-бързо отношението между хората. Тези
две основни цели дълго време са водещи в
педагогическата теория и практика. Приносът му за
развитието и утвърждаването на идеята е свързан и с
няколко методически похвата изведени от него.
1.Задължително да се прави показ на образеца и
показ на действието.
2.Да се показва на детето общото и частното, така
че детето постепенно да осмисля връзката между тях и
открива закономерностите в развитието на частното
като следствие от закономерности присъщи на общото.
3.Демонстрацията – тя трябва да е прецизна,
емоционална, изразителна.
4.Опознаването на околната действителност трябва
да е системен процес, при който методическите
похвати са много и разнообразни и се предлагат на
децата в определен ред и последователност. Фрьобел
разглежда опознаването на околната среда като
задължение не само на педагога, а и на родителите.
3.Статут на методиката за опознаване на
околната действителност
Различни са вариантите, чрез които може да се
анализира всяко педагогическо явление. От една
страна някои от тях предлагат анализът му да е във
връзка с останалите педагогически явления. Т.е.
конкретното явление да се анализира цялостно като
част от общите явления присъщи на педагогическата
действителност. От друга страна се насочват към
анализ на всяко педагогическо явление от гледна точка
на неговата самостоятелност, специфика и вътрешна
обособеност. Методиката е едно от педагогическите
явления, които би трябвало да се разглеждат и от
двете гледни точки. Това е така, защото от една страна
самата методика е част на дидактиката и използва
всички нейни закони, закономерности, техники и
технологии. От друга страна методиката за опознаване
на околната действителност е самостоятелна наука със
свой предмет, цели, обекти и проблеми за изследване,
със свои конкретни задачи. Когато се разглежда статута
на методиката за опознаване на околната
действителност с цел анализиране на този статут е
необходимо да се отговори на следните въпроси: 1)Кои
ще са проблемите, които ще изследва тази методика?
2)Как ще се изследват и анализират тези проблеми?
3)Защо ще се изследват тези проблеми? Това са трите
основни въпрос, които изследва и анализира
методиката. Въпроси, които на всеки етап от
развитието на самата методика и от развитието на
детето би трябвало да се усъвършенстват, да се
обогатяват с ново, съдържание, нови технологии за
работа и нови оценки. В смисъла на тези три въпроса
методиката определя своя предмет и обект и разкрива
спецификата си като педагогическа наука. Както всяка
друга педагогическа наука, така и методиката за
опознаване на околната действителност за да
определи своя предмет, обект, цели и задачи търпи
взаимовръзката между три основни феномена:
1)субектите – децата и учителя; 2)технологията –
начина, по който се усвояват знания за
действителността; 3)околната действителност като
реален обект за усвояване и опознаване. На тази
основа трябва да определим, че обекта на методиката
за опознаване на околната действителност е
познавателната дейност на 3-6г. дете насочена към
опознаване на обектите и явленията от тази
действителност. Предмет на методиката е
технологията на познавателната дейност и по-
конкретно технологията на познавателното
взаимодействие между детето и педагога. Става дума
за процесуално-съдържателната определеност на тази
технология, както и за средствата, условията и
предпоставките, които ще доведат до
положителен(позитивен) резултат от дейността.
Специфичният характер на познавателното
взаимодействие разглеждано като възможност за
стимулиране, развитие и обогатяване на процеса за
опознаване на околната действителност се обуславя от
няколко обстоятелства. 1.Изискването за субект –
субектна основа на познавателното взаимодействие
независимо от многообразието, позициите или ролите,
които могат да заемат децата и педагога в хода на
дейността; 2.Изискването за опознаване на себе си
като част от опознаването на околната среда. Процесът
на опознаване на себе си рефлектира върху хода на
познавателната дейност; 3.Потребността на детето от
опознаване на околната среда като възможност за
изява, за развитие на способностите, интересите,
предразположения; 4.Необходимостта от пренос на
обществените способи за действие и поведение в
многообразието от дейности, в които участва детето;
5.Липсата на достатъчно надеждни технологии,
отговарящи на спецификата и своеобразието на
детското развитие; 6.Развитието на науките
изграждащи съдържателната страна на познавателното
взаимодействие.
Методиката за опознаване на околната
действителност може да се анализира като теоретико-
приложна наука. Тя разработва система от проблеми от
теоретичен и приложен характер като ги диференцира
на две части – общометодически и частнометодически.
Първите разглеждат проблеми свързани с характера и
спецификата на познавателната дейност на детето,
формите, методите, средствата, които обслужват
технологията на този процес. Вторите са по-конкретни и
са насочени към спецификата и особеностите на
технологиите за опознаване на растителния свят, на
животинския свят, на неживата природа и на
обществената среда. При разглеждането на всеки от
тези конкретни проблеми се обосновава
необходимостта от запознаването на децата с тях и се
диференцира тяхното съдържание съобразно
възрастта на децата и възрастовата група. Изгражда се
примерен модел за работа с деца на различна възраст,
като всеки структурен елемент от този модел е
съобразен със спецификата на психичното и социално
развитие на децата на тази възраст. Много важно е към
всеки от тези конкретни проблеми да се определят и
критериите за оценка на постиженията на децата, така
че педагога да има познания за това какво е нивото на
усвояване в предходната група и да си поставя нови
задачи за следващата възрастова група.
Основното при изясняването на двата глобални
проблема е ролята и мястото на детето като субект но
познавателното взаимодействие. В хода на това
познавателно взаимодействие се наблюдават различни
равнища на отношение между детето и педагога,
детето и останалите деца, детето и околната среда,
която то опознава. В съдържанието на тези равнища на
отношение се включват многообразието от позиции или
роли, които може и трябва да заемат детето и педагога.
Това е така, защото както са разнообразни обектите и
явленията, така трябва да бъдат разнообразни и
равнищата на отношение между субектите, да се
разнообразят методите, средствата, похватите
използвани в процеса на взаимодействие. Това е
философията или основната теоретична постановка,
върху която се разгръща науката – методика за
опознаване на околната среда. Наред с това основно
положение съществуват още няколко съществени
положения съществени и значими за изясняване
статута на методиката.
1.Съществени за познавателната дейност на детето
при опознаване на околната среда са няколко подхода:
*хуманистичен подход – той предполага позитивно
отношение към развиващите се детски способности и
откриване на най-съществените закони и
закономерности; *конструктивистки подход – той е
свързан с мотивацията на детето за усвояване на
определено познавателно съдържание. Той изисква
влияние върху тази мотивация да се осъществява в две
насоки – от горе на долу и от долу на горе. В първия
случай педагога задава определен брой норми на
поведение, които могат да се разглеждат като
алгоритъм за действие. Детето анализира тези норми,
приема ги или не, и интерпретира обектите и явленията
от една страна съобразно тези норми и от друга
съобразно своето виждане. Другият вариант от долу на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 май 2019 в 15:06 студент на 32 години от Варна - ШУ "Епископ Константин Преславски" - гр.Варна, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Специална педагогика, випуск 2016
29 апр 2019 в 14:08 в момента не учи на 39 години от София
26 апр 2019 в 13:37 ученик на 20 години от Руен - СОУ "Елин Пелин", випуск 2017
24 фев 2019 в 01:07 студентка на 31 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - ПОТТ, випуск 2014
20 яну 2019 в 10:38 в момента не учи на 30 години
19 яну 2019 в 11:40 в момента не учи на 35 години
05 дек 2018 в 16:13 потребител
23 ное 2018 в 10:10 студент на 34 години от Добрич - Педагогически колеж към ШУ "Епископ Константин Преславски", факулетет - колеж-добрич, специалност - ПУНУП, випуск 2019
11 ное 2018 в 17:46 студентка на 32 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2021
10 ное 2018 в 14:18 студент на 36 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Внимание и развитието му в процеса на обучението и възпитанието

21 окт 2006
·
1,849
·
20
·
3,004
·
187
·
1

В учебния процес се цели не само да се осъществи пълноценно възприемането, но същевременно да се развива наблюдателността като качество на личността.
 

Класификация на методиките

29 дек 2007
·
249
·
1
·
395
·
37

Методиките на психодиагностиката са : -обективни тестове за изследване на интелекта -стандартизирани самоотчети които се делят на тестове въпросници, открити въпросници , скалови техники -проективни техники, мастилени петна -диалогически техники, бесе
 

Вниманието


Определение – вниманието е насочеността на психичната дейност и на нейната съсредоточеност върху обекта, който има за личността определена значимост – устойчива или ситуативна...
 

Педагогическа Психология

17 яну 2008
·
6,897
·
402
·
57,297
·
6,634
·
21
·
3
·

Неиздаден все още учебник по Педагогическа психология на проф. П.Николов от катедрата по Психология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Учебникът покрива целия изучаван материал по дадения проблем.
 

Свойства на вниманието


Човекът е възприемаща и мислеща личност. Всички познавателни процеси - били те възприятие и мислене са насочени към този или онзи обект, в които те се отразяват.
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Опознаване на природната и околна действителност

Материал № 117160, от 24 мар 2008
Свален: 599 пъти
Прегледан: 573 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 24
Брой думи: 12,686
Брой символи: 80,770

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Опознаване на природната и околна действителност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
активизиране на детското познание при запознаване с природната среда овладяване на познавателна култура в процеса на взаимодействие детесреда организиране на познавателна дейност на детето сравняване на организацията на живат на децата в подготвителна група и първи клас активизиране на познаниете при запознаване с природната и социалната среда размножаване на растения детето и неговата действителност художествената литература при запознаване на детето с околния свят обектпредмет и задачи на запознаването на детето с околния свят фридрих фрьобел човек природа държавни образователни изисквания познавателна дейност aktivizirane na detskoto poznanie v detskata gradina pri zapoznavane s prirodnata i socialna sreda евристична беседа сократ околна сдреда екологично възпитание заодикаляща околна действителност опознаване на околния свят biologichni ritmi план по сезони в детската градина