Големина на текста:
Цели и инструменти на
макроикономиката
Макроикономиката изучава икономическите
проблеми като цяло. Обект на разглеждане са
окрупнени величини – брутен продукт, държавен
дълг и др. Изучаване на два основни кръга
проблеми:
1.Изучаване на макроикономическото
равновесие;2.Икономически растеж.
Централна банка -> Търговски банки
(икономически посредници) -> физически лица,
Юридически лица (домакинства и фирми). Всяка
държава търпи външно-политическо
въздействие, т.е. Тя не може да провежда
автономна парична парична политика (не си е
самодостатъчна, зависима е).
Цели :1 производство – виско ниво, стабилен
икономически растеж; 2.Стабилни цени
3.Заетост-
Висока заетост, ниска принудителна безрботица
4.Външно иконом. Равновесие – уравновесен
платежен баланс, стабилен валутен курс
Инструменти – независими променливи
величини в/у които правителството може
директно или индеректно да влияе.
1.Фискална политика – данаци, такси, налози;
- публични разходи;2. Политика на доходите:
цена<-> работна заплата <->доходи;3. Парична
политика – провежда се от ЦБ; - лихвен процент;
- сконтов процент – плаща се от ТБ на ЦБ;- за-
Дължителни минимални резерви; -операции на
Открития паричен пазар – гарант е ЦБ, покипки и
продажби на ДЦК
Измервания в макроикономиката.
Национално сметководство
Национално сметководство представлява за
държавата това, което за отделните фирми са
фирменото счетоводство и баланса. Тя
позволява да се отразяват стойностно-
образуващи процеси в икономиката.
Националното сметкообразуване включва
методите и показателите за отчитане
поведението на националната икономика,
основно значение, сред които имат Брутен
национален продукт (БНП), Брутен вътрешен
продукт (БВП), Нетен национален продукт (ННП),
Нетен вътрешен продукт (НВП), Национален
доход (НД). Всички тези показатели измерват
обществения продукт.БНП е комплексен
показател, който включва общата пазарна
стойност на произведената в икономиката
продукция за определен период от време,
обикновено една календарна година. Това
означава, че категорията е свързана с текущото
производство, а не с цялото икономическо
богатство на обществото, което може да се
разглежда като резултат от натрупани
обществени продукти в цялостното му досегашно
икономческо развитие. По своята същност БНП
представлява сумата от всички произведени
стоки и услуги по пазарна стойност измерени в
парично изражение като определена сума пари.
Производственият процес е непрекъснат и се
състои от взаимно свързани помежду си
икономически дейности, които преминават през
различни етапи. Ако на всеки етап произведения
продукт се изчислява в пълния размер на
пазарната му стойност възниква т. нар. проблем
за двойното пресмятане, който се разрешава
чрез разграничаването на два вида производство
– междинно и крайно. В съотвествие с това
стоките се делят на междинни и крайни.
1.Междинни стоки са тези, които други фирми
производители използват като изходна суровина
за своето производство.
2.Крайни стоки са тези, които за определен
период от време не се връщат отново в
производството, а се използват за потребление,
инвестиции от държавата или за износ. В
изчисляването на БНП се включва само
пазарната стойност на крайните стоки и не се
отчита икономически обмен на междинните
стоки. Статистическият проблем на двойното
пресмятане се решава чрез използване на
категорията Добавена стойност (ДС) -
разликата между стойността на произведената
стока и сумата от вложените в производството й
междинни продукти. ДС е точната мярка за
приноса на всяка фирма (отрасъл) към
общонационалния продукт. Обвързвайки
производството с пазарната реализация БНП
изключва всички непроизводствени пазарни
сделки в икономиката, които са основно два
вида:
1.Финансови сделки;
1.1.Трансферни плащания – основната
характеристика на тези плащания е че
получателите им нямат непосредствен принос за
създаването на измерваното текущо
производство. Евентуалното включване на тези
плащания би надценило неоснователно
величината на БНП;
1.2.Чисти финансови операции – покупка на
ценни книжа.
2.продажби на стоки втора употреба - свързани
са с реализацията на продукти, които не са
резултат на текущото производство.
Брутен вътрешен продукт
Интернационализацията на националните
производства налага да се разграничават
производствените ресурси от гл. т. На създавания
от тях обществен продукт. БНП е резултат от
използването от всички национални
производствени ресурси независимо дали се
намират в страната или извън нея. БНП
следователно отчита производствено използване
на ресурсите собственост на гражданите на
дадена държава без значение къде е тяхното
местоположение. За да се разграничи
икономическата дейност вътре в националната
икономика се използва категорията Брутен
вътрешен продукт (БВП). Той включва
произведените крайни стоки и услуги за даден
период от време, които са резултат от
национално разположените производствени
фактори, независимо чия собственост са те.
Разликата м/у БНП и БВП възниква от следните
два източника:
1.някои от произведените фактори, кмоито се
намират в националната икономика са
собственост на чужди граждани;
2.някои от националните резиденти владеят
фактори на производство в други страни.
1.БНП БВП
Паричното изражение на пазарната стойност
въплътен в БНП поражда проблеми, когато се
цели проследяването на динамиката на
физическия обем на производство в даден
период от време. Величина на БНП (БВП)
показва не само какво количество стоки и услуги
са произведени през текущия период, но и на
каква цена те са реализирани на пазара. По този
начин всяка парична стойност на БНП е функция,
както на количеството произведена продукция,
така и на равнището на пазарните цени.
Елиминирането на ценовия (пазарния) фактор е
особено важно при сравняването на отделните
равнища на БНП, тъй като само физическия
прираст на продукта е условие за икономически
растеж и увеличаване на материалното
благосъстояние.
2.
БНП
н
БНП
р
;
БВП
н
БВП
р
Номинален БНП е този продукт, който е
изчислен по текущи за годината цени, ако той не
се сравнява с равнището на БНП за друг период
или година, номиналното изражение на продукта
е равно на неговото реално изражение,
следователно всяка промяна в номиналния БНП
отразява комбинирания ефект на количествени и
ценови промени. За да се изчисли реалния БНП
(БВП) е необходимо да се изчисти влиянието на
инфлацията.
Дефлатор=
БНП
н
БНП
р
·100
Дефлатор – най-широко обхватен индекс
измерващ изменението на цените на всички
стоки. Изчислява се в %.
Методи за измерване на
обществен продукт. Разходен и
приходен
Съвкупните доходи = БНП = Съвкупните
разходи
Двата метода водят до едни и същи резултати,
тъй като разходите за обществения продукт са
едновременно доходи за потребителя
1.Разходния подход е свързан с крайните
потребители на обществения продукт и
разходите, които те правят за неговата
реализация. Макроикономическите разходи са:
?потребителски разходи – C;
?инвестиционни разходи – I;
?публични разходи или държавни
продукти – G;
?разходи във външно-търговски
сектор (чист износ) – разликата м/у
износ и внос -
E
x
I
m
БНП=C+I+G+(E
x
I
m
)
C – включват разходите за стоки с
дълготрайна употреба и разходите за стоки с
недълготрайна употреба. Разходите на
домакинствата за жилища се изключват от
потребителските разходи и се отнасят към
инвестиционните разходи. Това е така, защото
собственик на жилище може да получава
парични доходи, ако даде под наем своето
жилище, т.е. потреблението може да бъде
предостъпено на друг.
I – към тях се отнасят разходите на частния
бизнес за покупка на крайни стоки и недвижимо
имущество. Инвестиционните разходи се
разглеждат като брутни частни вътрешни
инвестиции (БЧВИ) и нетни частни вътрешни
инвестиции (НЧВИ). НЧВИ включват:
? ново строителство, включително и
жилище;
? инвестиции в производствени
фондове, като машини и
съоръжения;
? промени в стоковите запаси:
= суровини и материали (междинни продукти),
които ще се употребяват производително;
= готови стоки, които се намират в складовете на
производителите и очакват да бъдат предложени
на пазара.
Когато към сумата на НВИ се прибавят тези
разходи на фирмите, чрез които се възтановява
годишното износване на вече закупения и
функциониращ производствен капитал, т.е.
включват амортизационните разходи нетните
инвестиции се превръщат в брутни инвестиции.
НИ + амортизация = БИ => ННП +
амортизация = БНП.-> по разходен подход
G – държавата като икономически субект
също участва в реализацията на обществения
продукт, изразходвайки заеми или финансирани
от бюджета средства. Най-голяма част се пада на
работната заплата на държавните служители.
Пазарната цена на този вид стока (работната
сила) е трудно определима и обикновено тези
разходи се определят нормативно.
E
x
I
m
- този компонент отчита отчасти
националната икономика в международния
икономически обмен. Тази част от обществения
продукт, която се реализира от чужди пазари е
елемент от разходното му измерване и
представлява износ. Същевременно разходите
на икономическите субекти на стоки, които се
реализират на вътрешния пазар представляват
внос и те се отбелязват с „-“, тъй като
възстановяват в парична форма разходите на
чужди производители.
БНП (БВП) = РЗ + Лихва + Печалби + Ренти +
Амортизация + Косвени данъци – Субсидии ->
по приходен подход
НАЦИОНАЛЕН ДОХОД
Национален доход е сумата от доходите на
всички собственици на производствени фактори,
представлява сумата от РЗ, лихви, печалби и
ренти. Чрез определени корекции могат да бъдат
изведени други показатели:
- персонален доход – това е личния доход
получен от домакинствата преди плащането на
преките данъци. Размера на този доход се
получава като от националния доход се извадят
корпоративните данъци, неразпределена
печалба и вноски за социално осигуряване, към
получената сума следователно се прибавя и
размера на трансферните плащания получавани
от държавата;
- разполагаем доход – получава се като от
размера на персоналните доходи се извадят
преките подоходни данъци. Този доход се
разпределя м/у двата основни вида потребление
– текущо и бъдещо (спестявания).
СТОПАНСКА КОНЮНКТУРА И
ЦИКЛИ
Икономическото развитие не протича бавно и
безпрепятствено. В повечето случаи то е
неравномерно, тъй като под влиянието на
динамично действащите фактори
макроикономическото равновесие се нарушава, в
резултат икономиката преминава през периоди
на растеж, застой и дори на регрес. Характерно
е, че тези периоди се редуват в определен ритъм
и последователност. Тяхното проявление се
нарича икономически или стопански колебания.
Стопанските колебания протичат при различна
продължителност или амплитуда. В зависимост
от това те биват:
- дългосрочни (50-60г.) - наричат се още
структурни колебания. Те се обославят от
дълбоко проникващи структурни изменения в
икономиката, предизвикани от иновациите.
Наричат се още дълги вълни на колебания;
- средносрочни (3-5г.) или конюнктура
(моментно състояние на икономиката) –
представлява съвкупност от обстоятелства и
условия, които влияят в/у цялостния живот на
дадена страна. Отнесена конюнктурата към
макроикономиката конюнктурата представлява
постоянно движение на икономическия процес;
- краткосрочни (сезонни-1г.) - причината за тях е
обективна, това е сезонния характер на
производството в някои отрасли, като селско и
горско стопанство и др.
Дългосрочните и краткосрочните в частност
сезонните колебания се различават от
средносрочните, тъй като те са неконюнктурни.
Една част от тях са предизвикани от промени в
структурата на икономиката, а в друга промени с
краткотрайно значение наложени от смяната на
годишните времена. Противоположно на тях
средносрочните колебания са конюнктурни, т.е.
тясно зависими от състоянието на икономиката и
произтичат от него. Точно този вид икономически
колебания се разглеждат като основа на
икономическата конюнктура и са главно нейно
съдържание. Конюнктурните колебания
представляват закономерна смяна на едно
икономическо състояние с друго. Тази смяна се
осъществява в определен цикъл, което
предполага последователно преминаване през
отделни фази на единния икономически процес.
Това означава, че отделните фази се
възпроизвеждат регулярно, тяхното проявление е
подчинено на определена ритмичност. На тази
основа се обособява и конюнктурния цикъл,
който се нарича още икономически цикъл, бизнес
цикъл и т.н. Следователно средносрочните
колебания следва да се разглеждат като
конюнктурни колебания, които обославят
формирането на конюнктурните цикли.
Конюнктурния цикъл се проявява чрез основните
си фази - 1 - период на недостатъчна заетост: 2 -
период на свръх заетост: 3 - рецесия: 4 – криза: 5
– оживление: 6 – подем.
Конюнктурни индикатори:
- относителен дял на производство и
инвестиции;
- състояние на ликвидността – способност на
един финансов актив да се превърне в пари;
- брой на заетите и брой на безработните;
- размер на стоковите запаси;
- колебание на лихвите в проценти;
- ценовите отношения;
- съотношение внос – износ.
Конюнктурния цикъл може да се дефинира
като вълнообразно изображение на икономиката,
в което през определени периоди се повтарят
последователно отделните фази на цикъла.
Много често цикличните кризи се различават от
структурните кризи, но могат и да се свържат с
тях. Структурните кризи са специфична проява
на нарушената пропорционалност и засягат
отделни сфери или отрасли на икономиката,
развиват се в национален и световен мащаб.
Отличават се с голяма продължителност и са
свързани с недостиг на производствени
веществени фактори, паричен капитал. В
зависимост от обхвата им те могат да се
обособят в три групи:
- Кризи на отрасловата структура на
производството – обхваща класическите отрасли
на промишлеността (черна и цжетна металургия,
автомобило- и корабо- строенето, текстилна
промишленост и др.). Най-често за да излязат от
кризисните ситуации засегнатите отрасли
обновяват остарелия основен капитал;
- Кризи на национално стопанската структура –
обославя се от недостиг на суровини и
енергоносители. Проявяват се като енергиини и
суровинни;
- Кризи на външно икономическите в частност
на платежните отношения на отделните държави
– техен специфичен израз са борсовите кризи.
Независимо от конкретната си форма
структурните кризи се проявяват едновременно с
периодичните, но нямат цикличен характер. Чрез
тях се осигурява временно смекчаване на
дисхармонията в националното и
международното разделение на труда. Във
взаимодействие с цикличните кризи те
въздействат в/у продължителността и дължината
на кризисното състояние на съответната
икономика.
ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА
1.Трудоспособност, икономическо активно и
заето население - трудоспособни са от
навършване на пълнолетие до достигане на
пенсионна възраст, физически и психически
годни за труд лица. Икономически активните са 2
групи:
- заети;
- безработни.
Пълна заетост – икономиката работи на своя
потенциал, пазара на труда е уравновесен.
Те доброволно извършват определена дейност
срещу определено възнаграждение или активно
търсят работа. Неработещите също са 2 групи:
-институционализирани
-нежелаещи да работят
Икономически активното население и неговата
заетост се измерва с:
-норма на активно население
А
'
=
А
Т
*100
=> А - икономическо
активно население; Т - трудоспособност.
-норма на заетостта
Е
'
=
Е
Т
*100
=>
Е – действително заети.
2.Фактори и структура на заетостта-
предлагането на труд зависи от демографския
фактор, от равнището на възнаграждението, от
миграционните процеси,от политиката на
правителството. Търсенето на труд зависи от
пазарната конюнктура, от нормата на растеж на
капитала, от структурните промени в
икономиката, от развитието на външната
политика. Измененията в демографската
структура на населението поражда в световен
мащаб 3 основни тенденции:
-към застаряване на работещото население
-към феминизация на заетостта
-към засилена външна и международна
миграция на работната сила
3.Безработицата изразява загуба на ресурси,
продукти,доходи и на ред с това на възможности
за обществени контакти и социална реализация.
Дължи се на това, че търсенето на труд е по-
малко от предлагането т.е. имаме неравновесие
на трудовия пазар. Безработни са тези
лица,които са в трудоспособна възраст, но нямат
определена работа макар да имат квалификация
и активно да търсят работно място. Измерването
на безработицата предполага да се определи
нейното действително равнище, абсолютната и
величина и относителния й дял в икономиката.
-норма на безработица
U
'
=
U
A
*100
-естествена норма на безработица - тя
съществува в условията на пълна заетост,
следователно при балансирано търсене и
предлагане на труд и при функциониране на
икономиката на равнището на потенциалния
продукт.
4.Видове безработица и мерки за нейното
преодоляване
-функционна-тя е свързана с естественото
движение (текучество) на работещото население
поради което се нарича още текуща
безработица.Обяснява се със следните причини:
* доброволна смяна на работното място на
професията
* възникване на несъответствие м/у
изискванията на технологичното равнище на
производството и равнището на квалификация на
работниците
* сезонността на работата и др.
-структурна безработица - проява на
несъответствие на равнището на подготовка,
професионална насоченост и квалификация на
работната сила от една страна и новото
технологично равнище на производството от др.
страна
-циклична безработица-дължи се на свиването
на реалното равнище на производството под
равнището на потенциалния продукт, т.е. на
икономическия спад
СЪЩНОСТ И ИЗМЕРВАНЕ НА
ИНФЛАЦИЯТА. ВИДОВЕ ИНФЛАЦИЯ
1.Определяне и измерване на инфлацията -
под инфлация се разбира общото покачване на
равнището на цените заради прекомерната маса
от пари или свиване на стоковото предлагане
вследствие, на което парите се обезценяват и
настъпва преразпределение на доходите.
Инфлацията по своята същност е обективен
механизъм за балансиране на икономиката и
когато тя се нуждае от свиване на реалните
доходи, а номиналните са фиксирани или се
покачват инфлацията решава този проблем чрез
цените, които започват да растат бързо, а
номиналните доходи спадат. Ако икономиката е в
състояние на намаляване на средно годишните
темпове на инфлация е налице дезинфлация.
При нея цените се покачват бавно, докато се
стабилизират на определено ниво. Ако
икономиката премине в състояние на
намаляване на общото равнище на цените се
говори за дефлация. Темпът на инфлацията
обикновено се изчислява чрез индекса на
потребителските цени. Това става за определен
месец или средно за годината въз основа на
определена потребителска кошница която
представлява сбор от най-потребяваните стоки и
услуги
I
1
=
iptipt1
ipt
*100
2.Видове инфлация
-умерена - когато средно годишния й темп е от
2% до 3%. Това означава, че хората все още
имат доверие в националната парична единица.
-галопираща - когато средно годишния й темп
стане няколко десетки процента. Това води до
намаляване на реалните доходи в това число и
на реалната работна заплата, на реалния лихвен
процент, обезценяване на фондове, загуба на
доверие в националната валута и бягство от нея
което ускорява паричното обръщение и още
повече засилва инфлацията
-балансирана - когато цените,номиналните
доходи и номиналния лихвен процент растат
паралелно и реалните доходи и реалния лихвен
процент остават същите
-небалансирана - когато темпът на инфлация
изпреварва темпа на нарастване на номиналните
доходи и на номиналния лихвен процент, а
реалните доходи спадат.
-антиципирана и неантиципирана - т.е. взета
предвид и отчетена или прнебрегната и
неотчетена от икономиката. Най-големи загуби се
понасят при балансирана и неантиципирана
инфлация.
От гледна точка на обусловеността й следва да
различаваме инфлация предизвикана от
повишаване на производствените разходи
(разходна инфлация) и инфлация предизвикана
от нарастване на съвкупното търсене (инфлация
от търсене).
- разходна инфлация се нарича инфлацията,
която е резултат от увеличаването на
производствените разходи предизвикващи
свиване на обема на производството и на
съвкупното предлагане, преди икономиката да е
постигнала своя потенциал и пълна полезнос.
При внезапно и чувсъвително нарастване на
цените на суравините, енергията и пр. се говори
за т.нар. шок на предлагането. Резултатът е
ограничаване на производството и предлагане
при дадено съвкипно търсене и оттук -
повишаване на цените, т.е. инфлация при
свиване (стагнация) на производството. Това
ново явление, съчетаващо стагнация с инфлация
се нарича стагфлация.
- инфлацията от търсенето е резултат от
увеличаването на съвкупното търсене над
потенциала на икономиката. Причината е в
прекаленото нарастване или паричната маса,
или на съвкупните разходи при дадено съвкупно
предлагане. По-високото съвкупно търсене
предизвиква инфлация, тъй като икономиката е
на равнището на своя потенциал и неможе да
предлага повече стоки. Платежоспособните
възможности са повече от стоките и услугите,
поради което пазара реагира с покачване на
цените, за да уравновеси съвкупното търсене и
предлагане.
И разходната инфлация и инфлацията
водят до т.нар. инфлационна спирала, т.е. цените
растат, защото растат разходите и номиналните
доходи, а те се повишават, защото се покачват
цените.
3.Инфлация и безработица – крива на Филипс.
М/у процентната промяна на заплатите и
равнището на инфлацията от една страна, и
равнището на безработицата от друга страна
съществува зависимост. Тя се илюстрира с
кривата на Филипс, чиято основна идея е, че
нарастването на номиналните заплати и на
инфлацията води до намаляване на
безработицата. Понеже зависимостта е обратна
кривата на Филипс има отрицателен наклон.
Краткосрочна крива на Филипс – изразява
ситуация, при която, ако иконмиката е в
равновесие, покачването на инфлацията над
очакваното равнище се придружава с
намаляване на безработицата под естествената
й норма и с покачване на реалния БВП над
потенциала на икономиката.
Дългосрочна крива на Филипс – изразява
тенденцията икономиката, независимо дали е
функционирала под или над потенциала
Ефекти на инфлацията и
антиинфлационна политика
1.Положителни и отрицателни ефекти.
Като икономическо явление инфлацията е
своеобразен „механизъм“, пречещ на доходите
да растат извън рамките на ефективността
производството.
Нейната положителна роля се изразява в
подпомагане равновесието м/у съвкупното
търсене и съвкупното предлагане.
Отрицателните ефекти от инфлацията се
изразяват в обезценение на националната
пазарна единица, деформация на цените,
структурни неравнивесия, намаляване не
реалните доходи, преразпределение на
доходите, нарастване на номиналните и
намаляване на реалните лихвенни проценти и
т.н.
2.Антиинфлационна политика.
Тя има две разновидности: конюнктурна и
структурна политика.
Конюнктурната антиинфлационна политика
си служи с инструменти на паричната и
бюджетната политика с цел ограничаване на
съвкупните разходи и паричната маса.
Структурната антиинфлационна политика е
свързана с политиката на доходите, с политиката
на цените, на инвенстициите, на конкуренцията и
др.
Съвременната антиинфлационна политика
на държавата се опира на няколко момента:
? на макроикономическата
стабилизация;
? на структурните реформи;
? на създаването на условия за
конкуренция;
? на откриването на нови работни
места;
? на подходяща трудово-пазарна
политика.
Прилагането на тези инструменти цели да се
осигури неинфлационен икономически растеж.
ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И
ПУБЛИЧЕН СЕКТОР
Един от най-интересните феномени
е създаването на държавата. Особен интерес
представляват икономическите функции на
държавата и провежданата от нея държавна и
икономическа политика. Тук става става дума за
държавно регулиране в две основни
направления: фискална политика, монетарна
политика и антимонополно регулиране.
ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА -
държавната икономическа политика провеждана
от правителството чрез разработването на
държавния бюджет. Системата на ФП е онази
област от икономиката, която е свързана с
взаимодействието м/у държавните органи и
всички останали субекти на стопанска дейност.
ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ на ФП са измененията в
правитествените разходи (държавни поръчки,
данъците и трансферните плащания).
Съвременната държава се намесва в
икономическия живот както пряко, така и косвено.
Прякото вмешателство на държавата намира
израз в държавното предприемачество, което е
един от трите вида държавна намеса заедно с
държавното субсидиране на частния сектор и
държавния монопол от търговски характер.
Държавния монопол от търг. характер изпълнява
фискални функции и се установява върху
продажбите на такава продукция като взривни
вещества, спирт, алкохол и тютюневи вещества.
Прякото държавно субсидиране и заемите за
частния сектор се прилагат в случеите, когато
пазарните сили не са в състояние сами да си
осигурят постигането на определени цели на
икономическо развитие на страната.
Държавното предприемачество като вид
вмешателство на държавата замества слабата
частна инициатива в дефицитните отрасли на
икономиката с цел стимулиране на
икономическата инициатива. Основните разлики
между държавното и частното предприемачество
се състои в това, че частното е насочено
изключително към получаване на печалбата.
ФУНКЦИИ на държ. Предприемачество:
- Да осигурява дейността на предприятия и
отрасли в икономиката, които са слабо
рентабилни и нерентабилни и традиционно не
представляват интерес на частния капитал, но
без тяхното развитие националното стопанство е
в нестабилност (инфраструктурни отрасли).
- Да спомага за оздравяване на отрасли
изпаднали в криза (напр: черна металургия,
корабостроене, добивна промишленост)
посредством субсидиране, дори национализация.
- Да оказва помощ на особено важни отрасли
на икономиката, за да се създадат условия за
укрепване на позициите на тези отрасли на
световните пазари. Това се отнася за т.нар.
национално и капиталопоглъщащи отрасли
(напр: енергетика, електронна индустрия).
- Да осъществява индустриализация на на
изостаналите в икономическо отношение райони,
т.е. провеждане на съоъветната регионална
политика. Специфично направление са
дългосрочните стопански програми и общата
инфраструктура. Регулативната политика на
държавата се проявява още и в основни
направления:
1.ФИСКАЛНА (ДАНЪЧНО-БЮДЖЕТНА
ПОЛИТИКА)
2.МОНЕТАРНА (ПАРИЧНО-КРЕДИТНА)
Държавните разходи и решенията в областта на
данъците в своята съвкупност са също елементи
на фискалната политика на държавата.
ФУНКЦИИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА:
ФП - правителствената ФП е съвкупност от мерки
и средства, най-важните от които са данъчните
постъпления и бюджетните разходи. Чрез тях
държавната власт стимулира или ограничава
деловата активност в стремежа си да поддържа
общото макро равновесие. НАЙ-ВАЖНИ
ФУНКЦИИ НА ФП:
- възпроизводствена - проявява се във
възможността и необходимостта чрез
стимулиране или ограничаване на съвкупното
търсене и съвкупното предлагане да се
възстанови нарушеното макроравновесие и да се
запази стабилността в националната икономика.
- социална функция - свързва се
сразпределението и преразпределението на
доходите, борбата срещу безработицата,
намаляване на инфлацията, решаването на
демографски, екологични и други подобни
проблеми
- фискална функция в тесен смисъл на думата -
произтича от необходимостта да се финансира
издръжката на представителните институции на
публичната власт. ФП се провежда с един
основен инструмент - бюджета.
Бюджетът е оценка на приходите и разходите
за бъдещ период и обратно оценка на сметката
отчитаща финансовите трансакции след
извършването им. Бюджетната система може да
е двустепенна или тристепенна. Двустепенна - в
т.нар. Унитарни (единни) държави е налице
(централен бюджет и местен бюджет).
Тристепенна - във федеративните държави има и
средно звено - федералните бюджети (напр.
Австрия, Германия - бюджет на провинциите)
ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ се изгражда за
определен период (по правило за една година). В
България финансовата и календарната година
съвпадат и бюджета представен от
правителството се разглежда и приема от
парламента до 31 декември. За 1год. период
държавния бюджет в приходната си част вкл.
бюджетни приходи (предимно от данъчно
облагане), а в разходната си част - бюджетни
разходи (предимно правителствени разходи). В
най-общ смисъл бюджета изравнява
планираните разходи с очакваните приходи. При
тази ситуация на изравнени приходи - разходи
говорим за равновесен бюджет или за
БЮДЖЕТНО РАЗВНОВЕСИЕ - 2 типа:
аритметично и функционално.
- АРИТМЕТИЧНО (разчетно) - е равновесието
на бюджетните приходи и разходи, при което
салдото на бюджетния баланс е 0. Като синоним
на балансирания бюджет се използва
,,неутрален”. Разновидност на аритметичното
равновесие е кредитното бюджетно равновесие.
При кредитната концепция за разчитането на
бюджетния баланс бюджетното салдо се
изчислява като разлика между всички текущи и
имуществени проходи и разходи в бюджета. В
същото време настъпилите изменения в
задлъжнялостта на държавния бюджет заедно с
измененията в състоянието на паричните
ресурси, постъпили в резултат на парични
натрупвания от предходни бюджетни периоди,
представляващи елементи балансиращи
(финансиращи) така полученото бюджетно
салдо.
- При ФУНКЦИОНАЛНОТО бюджетно
равновесие функциите, които бюджета трябва да
изпълнява и доходите, които осигуряват
изпълнението на тези функции в своята
съвкупност се покриват. Неравенството между
приходната и разходната част в бюджета
формират т.нар. ,,бюджетно неравновесие”. То
може да се проявява в 2 форми: бюджетен
излишък и бюджетен дефицит. От своя старана
те се използват като инструменти на ФП.
Основна група разходи на консулидирания
държавен бюджет: текущи разходи, раб. Заплати,
осигуровки, издръжка, отбрана и сигупност,
субсидии, лихви по вътрешни и външни заеми,
капиталови разходи, разходи по структурна
реформа, трансфери от и за централния
републикански бюджет. Групи разходи по
функции: общи публични услуги, отбрана,
вътрешен ред и сигурност, образование,
здравеопазване, социално осигуряване,
икономически услуги и др. разходи.
Бюджетът като инструмент на фискалната
политика. Основният инструмент, с който борави
фискалната политика това е държавния бюджет.
Държавният бюджет има следната структура:
- Републикански;
- Бюджет на съвременната власт.
В структурата на републиканският бюджет влизат
следните бюджети:
- Централен бюджет;
- Бюджет на министерства и ведомства;
- Бюджет на областните администрации;
- Бюджет на сметната палата.
Освен държавния бюджет в структурата на
консолидирания държавен бюджет има и други
бюджети:
- Бюджет на социалното осигуряване;
- Бюджет на висшите училища;
- Бюджет на общините.
Разграничаването на текущите от капиталовите
трансакции в структурите на бюджета е довело
до възникването на дуалната или двойната
бюджетна система. При нея се обособяват два
бюджета със самостоятелни приходи и разходи
известни като текущ и капиталов бюджет.
Текущият бюджет формира приходите си за
сметка на текущите данъци, които се използват
за финансирането на текущи разходи.
Капиталовият бюджет формира приходите си от
постъпленията, от продажбата на държавна
собственост, данъците от частния сектор,
амортизационните отчисления, ползваните
заеми, чуждите помощи, доходите от заемни
операции (чужди помощи – небезвъзмездна
помощ, а за кредит обвързана с предварителни
условия).
Разходите по капиталовия бюджет финансират
главно придобиването на нови активи и
имущество. Финансирането на бюджетен
дефицит става за сметка на вътрешни и външни
източници. При вътрешното финансиране на
дефицита разликата се покрива чрез
допълнително преразпределение на създадените
в националното стопанство доходи в полза на
държавата и за сметка на другите два
собственика на доходите (населението и
фирмите). Три са каналите за покриване на
бюджетен дефицит на вътрешни източници:
- Централната банка набира необходимите
ресурси чрез емисия и пускане в обръщение на
допълнително количество пари ;
- Търговските банки и другите финансово-
кредитни институции, които кредитират
бюджетния дефицит за сметка на прегрупирани в
страната свободни парични средства. Това
прегрупиране на наличните кредитни
натрупвания в полза на държавата означава
равностойно ограничаване на възможностите за
кредитиране на други стопански субекти извън
държавно финансирания сектор;
- Вътрешен източник за финансиране на
бюджетен дефицит са автономните физически и
юридически лица, които кредитират дефицита в
държавния бюджет посредством закупуване на
държавни ценни книжа. В условията на хроничен
или постоянен бюджетен дефицит
краткосрочните държавни ценни книжа немогат
да бъдат подходящо средство за покриване на
бюджетния дисбаланс. Бюджетният дефицит
може да бъде преодолян по-равномерно и
успешно с пускането в обръщение на
средносрочни или дългосрочни ценни книжа,
респективно чрез конверсия на краткосрочните
държавни заеми с дългосрочни, т.е. посредством
консолидирането на дълга.
Държавен дълг – натрупания дефицит на
държавния бюджет. Това е дълг на държавата
предимно към нейните граждани и финансови
институции. Натрупването на задължения от
страна на държавата се финансира чрез
вземането на вътрешни и външни заеми. От тази
гл.т. държавния дълг се дели на вътрешен и
външен. Външен държавен дълг представлява
задълженията на правителството към
чуждестранни икономически агенти, а вътрешен
държавен дълг - към икономически агенти от
собствената си държава. Погасяването на
вътрешния дълг може да стимулира
икономиката, за погасяването на външния дълг е
необходимо реално изнасяне на стоки и услуги
зад граница, които обаче по този начин
ограничава националното потребление. Текущия
бюджетния дефицит увеличава държавния дълг,
а текущия излишък го намалява. Тъй като
държавния дълг се формира посредством
вземане на заеми с/у тях се плаща лихва и
допринася за нарастването на държавния дълг
(влиза в разходната част). Държавният дълг се
олицетворява от държавни облигации чиито
притежатели плащат лихва, т.е.
държавния дълг приема формата на
правителствени ценни книжа. В този смисъл той
вкл пазарен дълг, който се състои от
правителствени ценни книжа и непазарен
дълг(неправителствени ценни книжа).
Натрупването на държен дълг не бива да се
подценява, защото той формира икономически
тежести и в/у бъдещите поколения. Бремето на
държавния дълг се проявява в две насоки 1.
бъдещите поколения трябва да поемат в/у себе
си неговите погасявания, а това води до
изместването на частния капитал от
националното производство. Икономическите
субекти - домакинства и фирми, съхраняват
богатството си в различни активи, това са
депозити , ценности, ценни книжа, включителни
и държавни облигации. Ако държавата увеличава
правителствените разходи финансирайки това
нарастване с увеличаване на бюджетния
дефицит и държавния дълг, след като
предлагането на държавни облигации расте
пазарната им цена намалява, а лихвенния % се
увеличава. Увеличения лихвен % на облигациите
обуславя и преструктуриране на богатството от
инвестиран капитал към правителствените ценни
книжа. Хората насочват част от своя доход от
частния сектор за да закупят държавни ценни
книжа. Резултатът е че държавния дълг измества
частния капитал. Това преместване на активи от
акционерна в облигационна форма е едно от най-
значимите.
Девалвация
Девалвация на дадена валута озн. Намаляване
на нейната цена или официалното понижение на
курса на една валута. Например имаме фиксиран
валутен курс !евро=1,95583 лева; ако 1евро=
2,00лв => лева девалвира
Ревалоризация – официално повишение на
валутния курс на една валута – 1евро = 1,8 лева
=. лева е револвизирал
МВС – международна валутна система –
съвкупността от институции, правни норми и
принципи във връзка със сделките с валута
формира международната валутна система. В
нейното развитие се наблюдават тенденции на
глобализация и на регионализация(формиране
на европейския . В провеждането ма
международните кредитни сделки активно
участва международния валутен фонд и
световната банка.
Платежният баланс – обобщаващ преглед на
външно икономическите отношения на едно
национално стопанство. Той е система от сметки
чрез която се записват всички извършени в
рамките на определен времеви период
транзакции между местни и чуждестранни
икономически субекти с метода на двойното
счетоводство. Платежния баланс е статистически
документ, който отразява информацията за
даден тип международни сделки. В този смисъл
той винаги е изравнен за съответния период. При
наличия на неравновесия на платежния баланс
се предприемат мерки за неговото изравняване.
Излишъкът в платежния баланс стимулира
заетостта на всички производствени фактор, но
предизвиква увеличаване на инфлацията.
Дефицита в платежния баланс снижава
инфлацията, но създава опасност от намаляване
на заетостта. За преодоляване на
неравновесията се прилагат преки и косвени
мерки. Преките мерки за въздействие се
осъществяват от централната банка. Косвените
мерки са насочени към стимулиране или
ограничаване на износа и вноса. Дефицита в
платежни баланс може да бъде отстранен чрез
стимулиране на износа- търговски споразумения
и договори. Предоставят се държавни
поръчителства и гаранции и се субсидира
износа. Друг начин за въздействие върху
дефицита на платежния баланс с косвени мерки
е чрез ограничаване на вноса, например
въвеждане или повишаване на вносните мита,
контингетиране на вноса(количествени
ограничения), регулиране движението на
валутата. Излишъците в платежния баланс могат
да бъдат отстранени чрез косвени мерки с
отваряне на вътрешните пазари навън като се
намаляват митата или се премахват изобщо.
МВФ – международен валутен фонд
ПАРИ И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
Пари – всяко нещо, което е широко
използвано и свободно приемано за закупуване
на стоки и услуги. Парите възникват в хода на
развитието на търговията. Първоначално са били
натурална размяна (бартерна търговия).
Условието за бартерна търговия е взаимно
съвпадане на желанията. С възникването на
размяната възниква и:
- бартерна търговия;
- стокови пари;
- осребрими книжни пари;
- кредитни пари.
Стокови пари – физически съществуваща
стока със своя собствена стойност. Такива са
монетите изработени от злато, мед или сплави.
Най старите известни монети са били изсечени в
градовете-държави в Древна Гърция в началото
на VII в.пр.н.е. Предимство е притежаването на
своя собствена полезност, която гарантира
тяхната стойност. Например златните монети
могат да се използват за направата на бижута, а
сребърните за изработка на домакински съдове.
В този си вид господстват дълго време, защото
са обект на дълго и непрекъснато търсене за
изработка на бижута. Делими са и преносими и
сравнително лесно се определя реалната им
стойност.
Недостатъци:
- възможността да се фалшифицират. Правило
се е или чрез намаляване съдържанието на
благороден метал, или със заместването му с
друг по-евтин;
- алтернативна цена – това поражда търсенето
на алтернативен заместител на стоковите пари.
Такъв заместител са заместимите книжни пари –
те са документ гарантиращ притежаването на
определено количество злато, който циркулира
като разменно средство. Първите се появяват по
време на династията Мин в Китай през XIV в.
Широко използвани са в Европа и Средна Азия.
За да съхранят запасите си от злато и сребро
хората са ги депозирали в охранителни каси на
златарите и са получавали документ с/у
депозираното количество. Системата се
разширила и златарите забелязват, че при тях се
задържа голямо количество злато, защото
клиентите предпочитат да използват
сертификатите вместо реалното количество
златп. Ражда се идеята златарите, наричани още
сарафи, да кредитират клиентите с
удостоверение без те реално да притежават
злато, като за това получават лихва. Ако те не са
били много повече от наличното злато не
съществува опасност сарафа да не може да
изплати златото при поискване. През XIX и
началото на XX в. в много държави книжните
пари са били частично разменими. Имало е
граница, до която всеки е можел да размени
лева, долара за тяхното златно съдържание.
След великата депресия (1929-1933 г.) повече
национални банки премахват възможността
книжните пари да се разменят с/у златни
еквиваленти.
Неосребрими пари – това са знаци и монети
със собствена стойност, които изпълняват по
споразумение ролята на пари. Тяхната собствена
стойност като стока са разходите по
изработването им, която е много по-малка от
техния номинал. Били са използвани по времето
на Френската и Американската революция. По
настоящем всички монети и пари са такива.
Хората приемат определена банкнота, защото
знаят, че с/у нея ще получат стоки и услуги за
обозначената в/у нея стойност. Националната
банка на дадена страна е гарант за емитираните
неосребрени пари. На този етап количеството им
трябва да е съпоставимо с наличните стоки и
услуги. Регулираното количество банкноти и
монети дава възможност те да изпълняват
ролята на пари независимо от степента, в която
държавата е обеспечила законовото им златно
съдържание.
Кредитни пари (съвременни) – в началото на
XIX в. емитирането на банкноти и монети става
изключителен монопол на Националната банка.
На другите банки не е разрешено и те развиват
системата на кредитните пари. Хората депозират
банкноти и монети за съхранение в Търговските
банки. Всеки депозит се записва по сметката на
клиента, когато той желае да плати на някого
може да изтегли сумата от Търговската банка.
Кредитните пари са чекове, спестовни депозити,
сметките, по които се издават кредитните и
дебитните карти (парични носители).
Парите изпълняват четири функции:
- Средство за обръщение – парите се разделят
м/у двата участника в бартера и премахват
изискването за съвпадение на желанията, защото
по социално споразумение те са универсално
средство за размяна на всички стоки и услуги.
Парите се разменят едновременно със
закупената стока;
- Мярка за стойността – парите са разчетна
единица. Стойността на стоките и услугите се
определя от това, за какво тя може да се размени
на пазара. Така всяка стока има толкова
относителна цена, колкото са останалите стоки
или услуги на даден пазар. Това бартерно
определение на стойностите на стоките е
неудобно и се преодолява чрез функционирането
на парите като мярка на стойността. Парите

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Макроикономика

Помощен материал за подготовка по Макроикономика за студенти 1-ви курс...
Изпратен от:
vuinadeni
на 2015-03-24
Добавен в:
Пищови
по Макроикономика
Статистика:
40 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Пищови по Макроикономика от София за Студенти в УНСС от факултет Икономика на инфраструктурата несваляни с 6 страници Други
 
 
Онлайн тестове по Макроикономика
Тест по Макроикономика за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 1 курс
Разисквани въпроси в теста: Реален брутен вътрешен продукт, брутен национален продукт. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс в икономическите специалности.
(Лесен)
20
196
1
1 мин
07.10.2016
Макроикономика, I-ва част
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 2 курс
В теста са включени 125 въпроса с най-основните и важни определения в макроикономиката. Отговорите са с "ДА" и "НЕ", като верен е само единия отговор.
(Лесен)
125
10
1
10 мин
09.07.2019
» виж всички онлайн тестове по макроикономика

Макроикономика

Материал № 1167192, от 24 мар 2015
Свален: 40 пъти
Прегледан: 73 пъти
Предмет: Макроикономика, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 8,578
Брой символи: 56,315

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Макроикономика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала