Косачи
(Трансформиращ преразказ от името на Лазо)
Подгонени от немотията, аз и още четирима косачи от нашете село отидохме в
Тракия– тук тревите зреят по-рано.
Всяка вечер се събирахме край огъня и с нетърпние чакахме приказките на
Благолажа.
И тази хладна вечер насядахме край пламъците на огъня. Дълбокото звезно небе,
песента на жабите и щурците, тихият плисък на реката ни обгръщаха със спокойствие
и наслада.
Налягали край огъня, увити в ямурлуци, уморено гледахме играта на пламъците и
мълчахме.
Аз погледнах към Благолажа– хитрите му очи играеха под гъстите вежди. Русите
мустаци прикриваха усмивката му. Подканих го и тази вечер да разкаже някоя
приказка.
Благолажът погали бялото мъниче и започна приказка за една необикновенно хубава
царска дъщеря– с дълга златна коса и черни като нощта очи. Любовта на красивата
девойка погубила трима царски синове.
На мен приказката ми хареса, макар да не вярвам в такива бабини
деветини.благолажът се засегна от забележката ми и настоя, че приказките са, за да
те измъкнат от делника, да се пучувстваш отново човек. След края на приказката аз
въздъхнах, че бих приел да умра от любов, но Стамо ме пресече с намеци за моята
Пенка. Упрекна ме, че само месец след сватбата съм я оставил сама, а тя е хубава и
харесвана от момците.
Настъпи неловко мълчание. Чу се висок писак, жален като стон, който замря в нащта.
Благолажът каза, че това е кукумявка, след което продължи да рови в душата ми.
Каза, че младите невести стават неверни, оставени от юнаците си, че на сърцето не
може да се вярва и изпя една песен за невярната булка Стояница, която избягала с
младия си и красив любовник Гургул. Песента само наля масло в огъня и ме върна в
нашето село. И моята Пенка е хубава, и тя ходи на кладенчето за вода. Не ми се
мисли какво може да и се случи. Ама и аз, защо я оставих...
Въпреки че бях уморен, не можех да заспя. Само щурците повтаряха: Пенка, Пенка,
Пенка.
Ще си ида при нея. Пустата печалба не струва нищо пред моята невеста.
32
