Големина на текста:
НЕПРИЯТЕЛИ ПО ЖИТНИТЕ КУЛТУРИМУХИ И ОСИ
Разред Двукрили – Diptera
Сем. Житни тревни мухи – Chloropidae
Шведска мухаOscinosoma (Oscinella) frit L.
Разпространена е в цялата страна. Вреди по повече от 20 културни и 46
диви житни растения. Напада най-силно овеса и ечемика.
Възрастното насекомо е черно, с
дължина на тялото 1,5 – 2 mm. Главата е
сферична, с червени очи. Крилата са прозрачни с
метален оттенък. Антените имат само три
членчета.
Яйцето е бяло, удължено-цилиндрично,
дълго 0,6 mm.
Ларвата е бледожълта, почти прозрачна, с
цилиндрично тяло, дълго 3 – 4 mm, без глава и
крака. На предния край на първия и втория
сегмент има хитинови дъвкателни кукички.
Задният край е затъпен.
Какавидата е кафяво-червена, с 4
шипчета на предния край и 2 брадавички на
задния край на тялото, дълго 2 – 3 mm.
Шведската муха развива три поколения годишно и зимува като възрастна
ларва в стъблото на житните растения. През пролетта при средна денонощна
температура 12oС ларвите какавидират. Мухите излитат през април и май. Те се
хранят с нектар и със сока, който отделят младите житни растения. При
температура над 16oС женските снасят 25 – 30 яйца главно зад колеоптила на
младите растения (с 2 – 3 същински листа). Ларвите се излюпват след 8 – 12 дни
и се вгризват в долната част на стъблото. Там се хранят със сочната и нежна
тъкан в основата на централния лист. Те отделят слюнка с ензими, които
разграждат тъканите и така се намират винаги в хранителна среда.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЕНТОМОЛОГИЯ ЗА ВСИЧКИ - РАДОСЛАВ АНДРЕЕВ
НЕПРИЯТЕЛИ ПО ЖИТНИТЕ КУЛТУРИМУХИ И ОСИ
При изхранването си те засягат
предимно централният лист, който
пожълтява, изсъхва и се усуква докато
останалите листа са зелени........................?
Следствие на повредата по-слабите
растения загиват, а по-силните пущат
допълнителни братя, които обаче не успяват
да компенсират напълно загубата на
централния брат и добивите са по-ниски.
След изхранването си ларвите
какавидират в местата на повреда.
Мухите от лятното поколение летят през втората половина на юни. Снасят
яйцата си по горните листа и младите класчета, на овеса и ечемика, а по-късно
по ливадните треви. Излюпените ларви се хранят с цветните части, плевите и
вътрешността на зърното. Плевите побеляват, ларвите какавидират във
вътрешността на зърното. Летежът на мухите от есенното поколение започва в
края на юли. Снасят яйцата си по самосевките, а по-къснов есенните житни
посеви. Излюпената ларва се вгризва в основата на централния лист на младите
растения и го прегризва. Повредата е идентична с тази на пролетното поколение.
Повредените растения в този период обикновено загиват.
При топла и продължителна есен може да се развие и четвърто поколение.
Най-опасна е повредата от есенното поколение, по поникващите житни посеви.
Житна стъблена мухаChlorops pumilionis Bjerk.
Житната стъблена муха е разпространена в цялата страна. Поврежда най-
силно пшеницата, ечемика и ръжта.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЕНТОМОЛОГИЯ ЗА ВСИЧКИ - РАДОСЛАВ АНДРЕЕВ
НЕПРИЯТЕЛИ ПО ЖИТНИТЕ КУЛТУРИМУХИ И ОСИ
Възрастното насекомо (1) е
бледожълто с три широки черни ивици на гърдите
и тъмни напречни линии на коремчето. На
дължина достига 3 – 5 mm. Има големи очи,
които при осветяване блестят яркозелено.
Яйцето (2) е млечнобяло, елипсовидно,
дълго 0,8 mm.
Ларвата (3) е цилиндрична, млечно- до
жълто-бяла, със заострен преден и затъпен заден
край (4), дълга до 7 mm.
Какавидата (5) е жълто-кафява,
цилиндрична.
Повреда (6)
Житната стъблена муха развива две поколения
годишно и зимува като ларва от втора и трета възраст
в стъблата на есенните житни растения.
През пролетта ларвите продължават да се
хранят и какавидират на местата на повредата..........?
Мухите от презимувалото поколение обикновено летят през май при
средна денонощна температура над 16,5oС. Женските снасят яйцата си по
жилките на влагалищния лист, който покрива класа. При силен дъжд яйцата
може да се отмият от листата. Средната плодовитост е 150 яйца. Излюпената
ларва изгризва по външната стена на стъблото криволичеща бразда, която
постепенно се разширява, от основата на класа, надолу и завършва до горния
възел под класа. Ларвата остава защитена от влагалището на листа и какавидира
в края на браздата. Повредените растения се отличават от здравите по това че
класа остава обвит от последния лист, а стъблото между класа и последното
коляно е силно скъсено.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЕНТОМОЛОГИЯ ЗА ВСИЧКИ - РАДОСЛАВ АНДРЕЕВ

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ентомология

Мухи и Оси неприятели по житни култури. Шведска муха, Житна стъблена муха, Житна тревна муха, Черна пшеничена муха, Черна пролетна пшеничена муха, Хесенска муха. Червено житно комарче, Пшенична галица, Житна стъблена оса...
Изпратен от:
Radoslav Rashev
на 2015-03-23
Добавен в:
Теми
по Ентомология
Статистика:
49 сваляния
виж още
 
 

Ентомология

Материал № 1166704, от 23 мар 2015
Свален: 49 пъти
Прегледан: 75 пъти
Предмет: Ентомология, Биология
Тип: Тема
Брой страници: 22
Брой думи: 4,018
Брой символи: 24,054

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ентомология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала