Големина на текста:
Тема 1: Криминологията като наука – възникване, предмет,
основни черти, връзка с другите науки, задачи, съвременно
състояние в света и в България
І. ВЪЗНИКВАНЕ НА КРИМИНОЛОГИЯТА
Счита се, че криминологията е сравнително млада наука като самостоятелна
наука съществува от 120 години. Това не означава, че по проблемите, с които се
занимава от преди това няма мнение. От дълбока древност философи и други са се
опитвали да дадат отговор на въпроса като защо законът не регулира поведениеот на
всички хора, защо наказанията не постигат своите цели. Има две имена на италианци
– Чезаре Бекария и Чезаре Ломброзо. Те са родоначалници защото на млада възраст
написват по една книга. Чезаре Бекария – “за престъпленията и наказанията”, а
Ломброзо – “Престъпният човек”. С тези научни ттудове се поставя началото на
криминологията. Единият е живял втората половина на 18век, а другия във втората
половина на 19 век. Ломброзо е бил лекар в затвори и е наблюдавал затворниците и
търси чертите им, за да намери антропологична разлика между затворницитге и
свободните.
Криминологията се заражда в отробата на наказателноправната наука. В
началото тя не е могла да претендира за самостоятелност. Когато се натрупва
значителен обем от знания, те започват да живеят автономен, самостоятелен живот.
Превода на думата не е проблем. Кримен – престъпление, престъпност и логус –
наука, следователно наука за престъпността. Криминологията се занимава с 4 основни
кръга проблеми:
ІІ. ПРЕДМЕТ НА КРИМИНОЛОГИЯТА
1.проблеми, свързани със самата престъпност. Нейните характеристики,
минало, настояще и бъдеще. Начини за изследване, анализиране и
оценяване.
2.Факторите за престъпността – т.н. криминогенни фактори (причините и
условията за индивидуалното престъпно поведение).
3.Личността на престъпника и неговата жертва.
4.Превенцията на престъпността, формите на противодействие срещу
явлението.
ІІІ. ОСНОВНИ ЧЕРТИ НА КРИМИНОЛОГИЯТА КАТО НАУКА
На първо място тя е обществена наука защото нейн обект е общественото
явление. Криминологията е в семейството на наказателноправните науки,
следователно е наказателноправна наука. Криминологията е една полевалентна наука
– тя се свързва с други науки, за да постигне поставениет свои цели. Криминологията е
корекционна наука. Тя критикува и търси недъзи, които посочва и търси пътища за
премахването им. Престъпленията са резултат от недъзи. Криминологията се
интересува от болестите на обществото и начини за лекуван ена престъпността.
Криминолозите са коминочистачите на обществото. Криминологияте приложна наука.
Криминолозите не само трупат знания за престъпленията, но и превръщат в
практически препоръки в списъка с литература на има изследвания в тази връзка.
Кримилогията е политологична наука.
ІV. ВРЪЗКАТА НА КРИМИНОЛОГИЯТА С ДРУГИ НАУКИ
1. Криминологията и наказателноправните науки – връзката е голяма, силна,
генетична ръзка. Криминологията не борави с термини, с които борави
наказателноправната наука. Криминологът оценява убийството така, както е записано
в НК. Личността на престъпника, обществената опасност на дееца и деянието са
понятия, колкото наказателноправни, толкова и криминологични. Не са с висока
обществена опасност редките деяния, но когато те са с по-голяма честота,
обществената опасност е по-висока. Криминолозите откриват, че в последно време
зачестяват деянията с големи щети на обществото.
2. Криминологията и наказателния процес. НПК е организирана процедура, по
която се установява извършителя. Криминологът отговаря що за човек е подсъдимия и
как този човек е станал жертва, какво е поведението на подсъдимия и отношението му
към наказанието. От наказателните дела се черпи информация за престъпността и
гражданските престъпления.
3. Криминалистика и криминология. Криминологията е наука, която търси
отговор на въпроса защо съществува престъпност, защо едни лица вършат, а други не
вършат престъпления. Криминалистиката се занимава с въпроса “как” е извършено
престъплението, как тези следи да станат доказателства. Криминалистът също пита
“защо”, но подходът му не е такъв.
4. Социологията и криминологията. Сериозна връзка. Социологията също се
докасва до проблемите на престъпността, но когато ги разглежда във връзка с други
елементи. Криминологията използва често социологически методи за изследване на
престъпността.
5. Педагогиката и криминологията. Педагогиката също е наука, с която
криминологията кореспондира по отношение на младежката престъпност. Висока е
ролята на училището като криминогенен фактор.
6. Криминология и медицина. По отношение на въпросите за вменяемостта и
наказателната дееспособност. При видове тежки престъпления се търсят знания от
областта на психиатрията или медицински науки.
V. ФУНКЦИИ НА КРИМИНОЛОГИЯТА
*Описателна функция (дескриптивна функция). Първата задача на криминолога
е да опише явлението престъпност, да го опише максимално точно и детайлно.
* Аналогична функция.
* Оценъчна функция (диагностична).
* предвиждаща (прогнозираща).
* Препоръчваща функция – да се препоръчват съвети и действия, които могат
да повлияят, за да се премахнат предпоставките за изследваното.
VІ. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА КРИМИНОЛОГИЯТА В СВЕТА И В БЪЛГАРИЯ
Криминологията се наложи като модерна развиваща се наука и присъства във
всички юридически факултети в света. Съществуват множество научни институции и
звена, какот и не една и две световни организации, които организират срещи на
криминолозите и обменят информация между тях. Провеждат се световни конгреси на
криминологични теми.
България е на добро място по отношение на криминологията. През 1897г. във
Франция българинът Кръстьо Раковски, завършвайки медицина, за да стане доктор, е
трябвало да защити дипломна работа на тема “За етиологията на престъпното
поведение и човешкото израждане”. Тази работа смайва научната общественост. Тя е
с висока обществена оценка. Тази книга се счита за началото на българаската
криминология. В тази връзка са и имената на Иван Хаджийски, проф. Долапчиев.
От 1910г. в България статистически започва да се наблюдава престъпността.
През 18668г. се създават първоти центрове за изследване на престъпността. 1982г.
първият учебник по криминология. Науката се чете във всички юридически факултети в
страната.
Тема 2: Престъпността – понятие, същност, основни черти,
основни характеристики и техните измерители, видове според
статистическото наблюдение. Криминологично изследване
същност и видове.
1. Същност – престъпността е едно явление, спада към явленията, които
вредят на обществото, затова то е антисоциално. Наричаме го органическа
съвкупност от всички престъпления, които се извършват върху дадена
територия за определен период от време.
Какво е съотношението между престъплението и престъпността?
Престъплението е винаги събитие, проява на конкретен човек или лице, докато
престъпността е съвкупност от тези прояви, която съвкупност има своите
закономерности, характеристики.
2. Черти на престъпността
- престъпността е обществено явление, тя е явление, което може да се
реализира само сред хора

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Криминология

Лекции по криминология за студенти от АМВР. Съдържа пълния пакет от лекции. Възмжно е към края да са леко разбъркани...
Изпратен от:
Борислав Нешев
на 2015-03-06
Добавен в:
Лекции
по Криминология
Статистика:
95 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Криминология от София за Студенти в Академия на МВР от факултет Факултет полиция специалност ППООР бакалавър несваляни с над 20 страници Други от Студенти
 
 

Криминология

Материал № 1162612, от 06 мар 2015
Свален: 95 пъти
Прегледан: 113 пъти
Предмет: Криминология, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 54
Брой думи: 15,867
Брой символи: 103,580

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Криминология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала