Големина на текста:
Турското нашествие на Балканите и падането на България под турска власт
Във втората половина на XIII век българската държава значително отслабва вследствие на
продължителните вътрешни междуособици и нашествията от страна на татари и византийци. Болярите
започват да воюват помежду си, стремейки се към пълна самостоятелност. Към края на века в различни
краища на страната се издигат отделни феодални владетели, които имат голяма власт и зависят съвсем
слабо от централната такава.
През 1280г. българския престол заема Георги I Тертер (1280-1292). Поради феодалната
раздробеност властта на новия владетел е твърде слаба. По време на краткото му царуване татарите
продължават със своите набези. Георги ? Тертер е принуден да стане васал на монголо-татарския
владетел Ногай. Положението обаче не се подобрява и българският цар напуска България.
При управлението на неговия син Теодор-Светослав Тертер (1300-1321) вътрешното
положение на българската държава временно укрепва. Новият владетел успява да се справи със
съпротивата на недоволните боляри и да засили до определена степен централната власт. С татарите
Светослав поддържа приятелски отношения, като успява да опази държавата от техните набези. В
началото на своето управление той води успешна война с Византия, съумявайки правилно да използва
затрудненото положение на империята в Мала Азия, предизвикано от турските нашествия. Българският
владетел връща земите между Стара планина и Странджа в пределите на страната.
През 1323г. на българския престол се качва владетелят на Видинската областболяринът
Михаил Шишман (1323-1330). Цялото му царуване преминава в непрестанни войни. Българският
владетел воюва с византийците, но войните са неуспешни за България, която губи всички територии в
Тракия, с изключение на Пловдив, след което между двете страни е сключен мир.
Междувременно сръбската държава постепенно се издига. Това кара българи и византийци да
се съюзят и да предприемат съвместни военни действия срещу засилващите се сърби, в които обаче
Византия така и не се включва. Вероятно това е и причината, поради която българите търпят
поражение. В битката при Велбъжд на 28 юни 1330г. загива дори самият Михаил Шишман.
След смъртта му българският престол е наследен от неговия синИван Стефан, който
управлява само една година. През 1331г. на българския трон се качва Иван-Александър (1331-1371). По
време на неговото царуване от българската държава отпада Македония, която е завладяна от сърбите.
Към средата на века феодалната разпокъсаност обхваща и северните територии на страната. В земите
между долното течение на река Дунав и Черно море се установява боляринът Балик, който по-късно
бива наследен от своя брат Добротица.
Сепаратизмът твърде много отслабва икономическата и военна мощ на България. Особено
много се изострят социалните противоречия в страната. Селското население, поставено под властта на
болярската аристокрация, негодува остро срещу тежките задължения, които тегнат върху него. Така се
появяваат малки въоръжени дружини, които се занимават с грабежи. Една от най-известните такива е
тази на Момчил, който по-късно се установява в Родопската област, където изгражда свое
самостоятелно владение. Той води битки със смирненските турци, помагайки на Византия, и загива в
сражение с тях.
Междувременно докато на Балканите България и останалите страни, намиращи се на
полуострова, се раздробяват териториално и се изтощават постепенно от постоянните войни, които
водят помежду си, в Мала Азия се образува нова държаватази на османските турци. Обстановката на
Балканите им позволява добре да опознаят земите, намиращи се западно от Босфора.
През 1341г. във Византия избухва гражданска война. Поводът е обявяването на Йоан
Кантакузин за василевс. В борбата за властта Палеолозите и Кантакузините търсят външни съюзници и
наемници. През 1342г. между Иван-Александър и Йоан Кантакузин е сключен мир. Междувременно
последният прибягва към използването на малоазийски наемници от османски и селджукски произход.
Това дава възможност на турците да стъпят на Балканите и да опознаят тази територия, което всъщност
я превръща и в обект на техните интереси. Скоро България става жертва на първите сериозни турски
набези, обвързани със събитията във Византиявъпреки че турците са византийски наемници, ромеите
нямат пълен контрол над тях, което е и причината те да опустошават района като организират набези
срещу българските територии, плячкосвайки поселенията.
1
По това време Ана Савойска, която е майка и регентка на малолетния Йоан V, иска от Иван-
Александър помощ срещу Йоан Кантакузин. В замяна българският владетел желае наетите от
византийците турци на Умур бег да бъдат върнати обратно в Мала Азия, но т.к. искането му не е
изпълнено, преговорите между Ана Савойска и българите за сключването на съюз срещу Кантакузин се
провалят.
От своя страна, Йоан Кантакузин търси помощ от унгарския крал Лайош I Велики, което е и
причината за избухването на конфликт между последния и Йоан V.
В тази напрегната ситуация османските турци решават да преминат през Дарданелите. По
това време Византия е прекалено отслабена. Затова Йоан Кантакузин, правейки опит да задържи
турците в Мала Азия, моли българи и сърби за финансова помощ, с която да издържа флотата на
проливите. Той обаче среща отказ и от двете страни, с което се проваля и опитът му да създаде
антиосманска коалиция.
Отчаяни, византийците сключват договор с османските турци, според който последните
трябва да бъдат пропуснати през проливите, но само при условие, че няма да нападат ромейските земи.
Така през 1352г. османските турци стъпват здраво на Балканския полуостров и, нарушавайки договора
с ромеите, завладяват крепостта Цимпе, която по това време е византийско владение. Тя се превръща в
опорна точка на турците на Балканския полуостров. През 1354г. завладяват и Калиполи, намиращ се на
Галиполския полуостров, а през 60-те години на века превземат и Адрианопол, който става и турска
столица.
През 1364г. се състои последната българо-византийска война, при която българите нападат
Месемврия. Тя завършва със споразумение между двете страни, като първите трябвало да платят
военните разходи на ромейските войски, а Месемврия останала българско владение.
Проблемите на българският владетел с останалите балкански държави обаче не приключват
с тази война. През 1365-69г. унгарците окупират Видин и пленяват Иван Срацимир и семейството му.
Неговият баща и настоящ български владетел се наема да освободи града и сина си. Благодарение на
помощта на влашкия воевода Александър Влайку Иван-Александър успява да отблъсне унгарците от
Видин. След тези събития Иван Срацимир и семейството му са върнати в България. Междувременно в
Сърбия избухват междуособици за престола, което още повече усложнява обстановката на
полуострова.
В този особено тежък за България период турските нашествия засягат южните територии на
страната чак до Стара планина. Обстановката се усложнява още повече след смъртта на Иван-
Александър през 1371г., т.к. частта от българската държавата, която все още се намира под контрола на
централната власт, е разделена на две. Още през 1356г. самия Иван-Александър във връзка с
възникналите усложнения около престола дава северозападните български земи с център Видин на своя
син Иван Срацимир (1356-1396), които се превръщат в царска резиденция. Още приживе Иван-
Александър коронясва и другия си синИван Шишман (1371-1395), който след смъртта на баща си
получава земите с център Търново. Двамата братя обаче започват да провеждат самостоятелна
политика, което влошава до максимална степен положението на и без това разпокъсаната българска
държава.
След 1362г. османците започват да действат на по-широк фронт на Балканите. В
продължение на няколко годините завладяват почти цяла Източна Тракия. Под тяхна власт попада и
Димотика, а след 1364г. в техните ръце вече са и българските градове Верея, Филипопол, Дъблин,
Карнобат.
Тъй като земите от Източна Стара планина до Софийското поле и от горното течение на
р.Струма до Източна Македония са разпокъсани и представляват низ от обособени владения, всяко от
които не може само да устои на натиска на централизиращата се Османска държава, настъплението на
турците е твърде улеснено и сигурно.
През 1371г. е направен опит за втора антиосманска коалиция. Двамата феодални владетели в
МакедонияВълкашин и Углеш предприемат съвместни действия срещу турците. При с. Черномен на
река Марица, недалеч от Адрианопол, войската им е разбита от турската армия, начело на която е
Евренос бег. Двамата владетели загиват в боя. След този разгром на християнските войски много
балкански владетели приемат да станат турски васали. Един от тях е и синът на ВълкашинКрали
2
Маркоцентрална фигура в южнославянския героичен епоскойто по-късно, сражавайки се на турска
страна, загива в битка с власите.
Според Йордан Андреев именно поражението при Черномен има изключително печални
последици за балканските държави. След тази победа османците за първи път се установяват трайно в
най-богатата земя на БалканитеТракия, „райската ябълка”, както я наричат османските хронисти.
Т.нар. „политика на васалните князе”, използвана от османците след битката при Черномен
до битката при Косово поле през 1389г., им дава възможността да използват ресурсите на балканските
държави, като по този начин допълват мощта на номадския си завоевателен устрем.
Скоро турците нахлуват в западните земи на Иван-Шишмановото царство. На много места те
срещат упоритата съпротива на населението, която обаче бързо е прекършена. Ярък пример за това са
град Битоля, който дълго време отбива настъпващите турски отряди, Станимака, родопската крепост
Ципина и крепостта Раковица.
През 1373г. турският емир Мурад I предлага на Иван Шишман васалитет, в замяна на който
първият трябва да получи за жена сестрата на търновския цар Кера Тамара. Българският владетел
отказва. Малко по-късно, вероятно през 1376г. или към 1377-1378г. според Йордан Андреев и Христо
Матанов Иван Шишман получава второ предложение за васалитет, което този път приема. Кера Тамара
отива в харема на Мурад, който става сюзерен на търновския владетел. Скоро под васалитет попада и
добруджанският деспот Добротица.
На този етап турските нашествия в българските земи биват прекратени. След временното
затишие обаче турците възобновяват военните действия срещу българите. Те се насочват към София,
като, достигайки я, я подлагат на продължителна обсада. Населението обаче оказва упорита съпротива.
Градът под командването на бан Янука се бори храбро и отблъсва всички атаки на превъзхождащите
османски сили, начело на които стои Лала Шахин. Опитите на турците да превземат крепостта остават
напразни. Тогава с подмолни действия те успяват да заловят бан Янука, след което градът е принуден
да капитулира. Сведенията, с които разполагаме за превземането на важната крепост София, са малко и
са изпълнени с неясноти и противоречия. Съществуват две мнения за годината, през която се случват
тези събития – 1382 и 1385 година. Смята се, че военните действия от страна на турците се дължат на
факта, че Иван Шишман не взема участие в похода на султан Мурад в Мала Азия през 1386г.. Не е
много ясно поради какви съображения търновският цар не подпомага своя сюзерен, но някои историци
смятат, че главната причина е увеличаването на османската завоевателна мощ, а оттам и на опасността
за балканските християни.
През 1386г. турските войски за пръв път нахлуват в сръбските земи. Срещу тях е образувана
антиосманска коалиция начело със сръбския княз Лазар и босненския крал Остоя. През същата година
съюзените войски на босненци и сърби нанасят поражение на османците при град Плочник. Мурад I
иска помощ от българския цар Иван Шишман, но вторият отказва да изпари войските си срещу своя зет
сръбския княз. Отказът на васала разгневява османският емир, който нарежда на пълководеца Али
Паша да премине с 30-хилядна армия Стара планина и да накаже предателя. Османските извори сочат,
че проникването на Али паша на север от Стара планина става в района на Провадия и е неочаквано
както за Иван Шишман, който тогава се намира в Никопол, така и за добруджанския деспот. В края на
1388г. са завладени градовете Шумен, Провадия, Мадара и други. Али паша, превземайки голяма част
от крепостите на Търновска България, кара Иван Шишман отново да се признае за турски васал, но
този път условията на васалитета са много по-тежки. Той предава на османците Силистра и плаща
харадж на сюзерена си за няколко изминали и няколко следващи години. С тези действия от страна на
турците фактически се слага и края на Добруджанското деспотство.
Наказал предателя, Мурад I вече е свободен да действа на запад срещу сърбите. На 28 юни
1389г. сръбският велможа Милош Обилич с измама прониква в шатрата на султан Мурад и го убива. На
османския престол сяда синът му Баязид ?. Той оглавява турската армия, разгромява християните при
Косово поле, залавя княз Лазар и го убива, след което сръбската държава пада във васална зависимост
на турския емир.
След смъртта на Мурад I характерът на завоеванието коренно се променя. Новият османски
владетел, воден от безапелационното османско надмощие, скъсва с политиката навасалните князеи
форсира изграждането на централизирана ислямска империя. До средата на 90-те години на века
османските турци завладяват повечето ислямски земи в Мала Азия, а през 1394г. Баязид официално
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Турското нашествие на Балканите и падането на България под турска власт

Материалът касае онзи период от историята, през който се осъществява турското нашествие на Балканите и в частност падането на България под турска власт....
Изпратен от:
Eldi
на 2015-03-04
Добавен в:
Теми
по История на България
Статистика:
10 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по История на България за Неучащи несваляни с 5 страници Други от Студенти
 
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История на България за 11-ти клас. Българско Възраждане
междинен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е междинен и обхваща въпроси, свързани с първите будители и борбата за национално освобождение. Съдържа 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
11
35
1
1 мин
28.10.2016
Първо българско царство 681-1018 г.
класно тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците и обхваща периодът от 681 г. до 1018 г. - хан Кардам, хан Омуртаг, хан Маламир, хан Пресиан, княз Борис. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
26
3
1
10 мин
23.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Турското нашествие на Балканите и падането на България под турска власт

Материал № 1162256, от 04 мар 2015
Свален: 10 пъти
Прегледан: 16 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 2,799
Брой символи: 15,636

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Турското нашествие на Балканите и падането на Б ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
22


виж още преподаватели...
Последно видяха материала