Големина на текста:
През 1936 г. се приемат два важни законови акта трудовите отношения и
закрилата на наемния труд: Наредбата-закон за трудовия договор (НЗТД) и Наредбата-
закон за колективния трудов договор и уреждане на трудовите конфликти (НЗКТД). За
периода между двете световни войни (1919 – 1923 г.), тези два закона са апотеоз в
сферата на трудовото законотворчество.
За целта на курсовата работа, трябва да се разгледат важните исторически събития
за периода, в които е приет НЗТД.
След извършеният държавен преврат на 19.05.1934 г. от Военния съюз и
политическия кръгЗвенос помощта на военните, правителство на Народният блок е
заменено с ново правителство, начело с Кимон Георгиев. Превратът е посрещнат
враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в
повечето от тях, те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и
превратаджиитеса лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на
подкрепата от армията. Новото правителство обещава настъпването на нова ера на
управление в интерес на цялата нация. И още в първите дни от своето управление
суспендира Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява
политическите партии и свързаните с тях организации. Забраната освен на партиите,
чиито голям брои знамена са засенчили българския трибагреник”, но и на
организациите не е случайна.*
Правителството, позовавайки законността си на чл. 47 от Конституцията, според
койтоако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност, то
Министерски съветможе да издава наредби и да прави разпореждания, които имат
задължителната сила на закон”. От 19.05.1934 г. до 09.09.1944 г. всички български
правителства се позовават до някаква степен на този чл. 47, което поставя под въпрос
тяхната законност, заради затруднението да се докаже въпросната вътрешна или външна
заплаха. Правителството погазва основните права на хората като Конституцията не се
спазва в най-важните си части. Нараства степента на централизация. В стопанско
отношение правителството подържа възходящата линия за ръководство на икономиката
от държавата. В социалната област се предприемат стъпки за подпомагане на
работниците и занаятчиите. Силно се поощрява кооперативното движение.
Поради неуспехът на деветнадесетомайците да създадат истински тоталитарен
режим и поради нарастващото промонархическо движение в България на 23.01.1935 г.
се създава нов кабинет, начело с ген. П. Златев. Новото правителство обявява, че ще
поддържа политиката на деветнадесетомайците.
На 21.04.1935 г., царят с манифест обявява назначаването на ново правителство,
начело с Андрей Тошев и отслабва ролята на Военният съюз в политиката. Назначават се
трима безпартийни специалисти в правителството.
Поради събитията околовоенната конспирацияправителството на А. Тошев се
изхабява и за министър-председател е избран Г. Кьосеиванов. Поради силното
напрежение в страната през май 1936 г. се създава т.н. „Петоркас участието на БЗНС,
Социалдемократическа партия, Националлибералната партия и др. Петорката е
подкрепена и от малките партии и от комунистите. Това кара царя да излезе иззад
кулисите и от 06.06.1936 г. да започне серия от аудиенции с представителите на
партиите.
Наредбата-закон за трудовия договор е обнародван в Държавен вестник, бр. 200
от 05.09.1936 г.
~ 1 ~
Изработването на законовият акт е силно повлияно от руското законотворчество,
за разлика от предходните закони, които са с френски, немски или смесен тип на
влияние.
В Глава I от НЗТД са формулирани общите правила за сключване на трудов
договор (ТД).
Трудовият договор е регламентиран като двустранно съглашение между две или
повече лица. От една страна в договорните отношения стои работодателят, а от друга
работникът или група работници, което предполага равнопоставеност между страните
по договора. Предмета на ТД е предоставянето нафизическа или умствена работна
сила”, това определение характеризира труда катожив труд”, или че той не се приема
само като резултат от осъществени действия, свързани със задълженията на работещия,
но включва и самия работник като индивид и индивидуалност. Обвързването на
правоспособността на индивида с дееспособността му е ключовият момент в
законотворчеството, като от правна гледна точка тези правоотношения от граждански се
разграничават като трудови. В последствие те се обособяват в отделен отрасъл
трудово право. В България началото на трудовото законодателство е поставено с редица
закони. Но най-значимите законови актове на трудовоправното регулиране са Наредба-
закон за трудовия договор и Наредба-закон за колективния трудов договор.
ТД е възмезден, т.е. за извършения труд от работника, работодателят е задължен
да му изплаща работна заплата.
ТД става юридически факт след постигане на съгласие по следните задължителни
условия: размер на възнаграждението, характер и място на работата. Не е
регламентирано отграничаването наместоработа”, в смисъл на местонахождението и
вида на предприятието, в което се полага труда и работно мястоотдел, цех и т.н.
При започване на работа без предварително да са договорени задължителните
условия, по презумпция се приема, че е постигнато съгласие между работника и
работодателя и ТД се счита за сключен.
Сключването на индивидуален ТД става независимо от наличието или
отсъствието на колективен трудов договор (КТД). Ако условията на ТД са по-
неблагоприятни за работника от тези в КТД или от предвидените в закона за защита на
труда, или в НЗТД, се приемат за меродавни по-благоприятните условия. Този член е в
защита на трудещия се, гарантирайки чрез описаните законови актове, задължителен
минимум от условия, при които той да отдава труда си.
ТД може да бъде както индивидуален, така и колективен. Колективен ТД се
сключва с представител от въпросната група работници като задълженията и правата се
прилагат към всеки един от тях.
В НЗТД има специално предвидени члена за непълнолетните работници и
омъжените жени. Чл. 5 предвижда като субекти на настоящия законов акт и
непълнолетните работници. „Без работодателите да се освобождават от отговорността,
предвидена в съответните закони, ако са приели на работа работници по-малки от
предвидената възраст.” Така формулиран и обвързан с другите членове, цитираният
текст предполага носене на отговорност от работодателя за ползуването на труд от лица
под
Чл. 6 – позволява сключването на ТД от омъжена жена без съгласието на нейния
съпруг, но и даващ права на съпруга, без да е страна по договора, да поиска
прекратяването му с молба до помирителния съд, който се произнася окончателно в
разпоредително заседание. При предоставени доказателства, че ТД (или по-скоро
трудовата ангажираност на съпругата) заплашва семейните отношения и съпругът е в
~ 2 ~
състояние да обезпечи материално семейството си, помирителният съд отсъжда в негова
полза. Срока за прекратяването на ТД, в този случай е не по-малък от предвидения в
закона срок на предизвестието. Съпругът няма такива права, ако е подадено заявление за
развод от някой от съпрузите пред съответния съд. Към въпросният исторически период
все още не е конституционно регламентирано равенството между мъжа и жената, респ.
съпрузите. Но не може да се пренебрегне факта, че този текст може да се тълкува като
защитен за основните функции на женатада бъде майка, да отглежда и възпитава
децата си, да полага грижи за семейството си.
Чл. 7 – ТД не е формализиран, не се изискват задължителни реквизити при
изготвянето му. Освобождаването на работодателите от заплащане на такса за писмени
договори, ако са сключени за месечна работна заплата до 1500 лева., предполага
протекция на правителството спрямо предприемачите и може да се каже, че поставя
индиректнотаванна заплащането на труда за много голяма част от работещите.
Задържането на работните заплати, гарантира икономическа стабилност на държавата,
но ощетява работника.
В текста са споменати договорите, които се сключват с лица, които се учат на
определен занаят, за които са предвидени специални закони и настоящият НЗТД се
прилага дотолкова, доколкото не им противоречи.
НЗТД се прилага и за служителите в държавни, общински и автономни
учреждения, ако те не се считат за държавни служители (които са субект на специални
закони) или в случай, че трябва да се правят удръжки от заплатите им за пенсионно
осигуряване.
В последният член от глава първа е уточнена употребата на думата
предприятиекато събирателна завсички учреждения, предприятия, заведения,
стопанства и домакинства, които се ползват от работнически труд”. Прави впечатление
включването на частните домове и чифлици, наемащи работна ръкаприслуга, ратаи,
стопански работници и т.н.
Глава II е свързана с регламента на Правилника за вътрешния ред. Текста допълва
Закона за хигиената и безопасността на труда (ЗХБТ) от 1917 г., (отменящ предходните
законови актове: Закон за женския и детския труд и Закон за инспектората на труда).
Всички предприятия попадащи под разпоредбите на ЗХБТ са задължени да изтотвят и
да представят Правилника за вътрешния ред за одобрение от съответната инспекция по
труда, валиден е три години. (Инспектората по труда е създаден с указ на княз
Фердинанд от 03.11.1907 г. и е първообразът на съвременната инспекция по труда.)
Правилника за вътрешния ред е формален, задължително в него трябва да
присъстват: името, презимето, фамилията и точния адрес на работодателя
регистрационният номер на предприятието в инспекцията на труда; броя на смените,
часовете на започване и приключване на работа, времетраенето на почивките;
определеният от инспекцията максимален брой работници за всяко работно помещение;
правила за отношенията между работниците и техните надзорници видовете
дисциплинарни наказания, при какви случаи се налагат и размера им; правилата за
хигиена и безоопасност при осъществяване на трудовия процес, съобразно спецификата
на предприятието. Освен това, при поискване от инспектората, може да бъде вписана и
друга информация.
Правилника за вътрешния ред не се таксува.
Глава III определя времетраенето на ТД.
НЗТД регламентира три вида ТД:
~ 3 ~

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 юни 2021 в 14:45 родител на 50 години
21 мар 2021 в 11:20 ученичка
21 окт 2020 в 20:30 студент на 36 години от Варна - Технически университет, факулетет - Електротехнически факултет, специалност - СМ, випуск 2020
29 яну 2019 в 13:08 в момента не учи на 43 години
18 окт 2018 в 11:17 студент на 46 години от Плевен - Педагогически колеж към ВУ "Св.Св.Кирил и Методий"
18 сеп 2017 в 17:09 студентка на 25 години от Варна - Технически университет, факулетет - Електротехнически факултет, специалност - Социален мениджмънт, випуск 2021
23 окт 2015 в 11:01 ученик на 24 години от Варна - ПГИ "Д-р Иван Богоров", випуск 2015
22 окт 2015 в 11:01 студент на 38 години от Варна - Технически университет, факулетет - Факултет по електроника, специалност - СМ, випуск 2015
22 окт 2015 в 10:55 студент на 31 години от Варна - Технически университет, факулетет - Факултет по електроника, специалност - Социален мениджмънт, випуск 2015
19 окт 2015 в 20:53 ученик на 22 години от Варна - Р, випуск 2018
 
 
Онлайн тестове по Труд и трудови отношения
Тест по здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ)
изпитен тест по Труд и трудови отношения за Студенти
Тест по наредба РД-07-2 за проверка на знанията по безопасни и здравословни условия на труд. За студенти БЗУТ. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
198
1
07.08.2013
» виж всички онлайн тестове по труд и трудови отношения

Наредба-закон за трудовия договор от 1936 г.

Материал № 1162121, от 04 мар 2015
Свален: 32 пъти
Прегледан: 23 пъти
Предмет: Труд и трудови отношения
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 4,489
Брой символи: 26,767

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наредба-закон за трудовия договор от 1936 г."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала