Големина на текста:
ТОЛЕРАНТНОСТ И КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ
ХРИСТИЯНИ И МЮСЮЛМАНИ
Мила Маева, ИЕФЕМ-БАН
Ар. Тойнби определя възникването на християнството и исляма като
събития, които оказват огромно влияние върху съдбините на човечеството.
Тези две религии успяват да създадат и свои цивилизации, които обхващат
различни човешки светове. Те са свързани с единна идейна платформа, със
собствена ценностна система и морални критерии, с общи правила за живот и
взаимоотношения, със своеобразен бит и еталон за ежедневен живот. По този
начин вярата в Христос или Мохамед става основата, върху която хората,
екологичната среда и наследството от старите езически религии създават
цивилизация, която обединява близки и далечни култури
1
. Всяка една от двете
религии претендира за изключителност и неповторимост. Още при
догматичното й изграждане е заложено противопоставяне на “другата”, на
“чуждата” вяра. Противоречия между тях възпроизвеждат взаимната им
враждебност, която се базира на основните им концепции. Всяка една от
разглежданите религии – християнството и ислямът, се възприема като религия
на Единствения, Истинския, Бог. За християнството Всемогъщият Бог жертва
единствения си син Иисус Христос в името на опрощението на греховете на
грешниците. От своя страна, ислямът приема, че Всевишният Аллах изпраща
пророка Мохамед, последният от поредицата месии, които да вразуми хората
2
.
Но тук няма да се спирам на богословските различия. Те сами по себе си са
интересни, но не са част от настоящото четене. Ще се опитам да потърся
общото между християнските обичаи и обреди в българските земи и ще се
опитам да отговоря на въпроса какви промени настъпват в религиозните
възгледи в региони, където двете религии съжителстват векове наред.
Пример за такъв регион са Балканите. С основание изследователите ги
определят като “гранична зона”, “кръстопът”, където се сблъскат двете
световни религии, където практически много векове се реализира,
формулираният от Самюъл Хънтингтън “сблъсък на цивилизациите”
3
.
Историческите обстоятелства определят Балканите да изиграят ролята на
бариера пред османските племена и да предпазят Европа от мюсюлманското
нашествие. Именно в този регион ясно се разграничават отношения на контакт-
конфликт между двете световни религии. Много често християните и
мюсюлманите на полуострова участват в конфликтни ситуации, провокирани
както от външна намеса, така и от преследване на специфични национални
интереси. От друга страна, полуостровът се превръщат в зона, в която успяват
да се преплетат различните конфесионалните системи и да се изгради един
специфичен балкански културен модел. Именно той допринася за едно
съвместно мирно съжителство на хора от различни религии.
Причините за културната специфика на региона отново са исторически.
Те се коренят в характеристиките на Османската империя като полиетнична и
поликонфесионална държава, в която населението е обединено на религиозен
принцип. Особено важна е и нейната демографската характеристика. В новата
държава, която по принцип е ислямска, е включено преобладаващо
християнското население. Освен него на територията на Османската империя
се и голям брой анадолски колонисти, които правят опити да се адаптират към
местния начин на живот, екологичната среда и социалните особености, така че
в един момент да се почувстват като автохтонно население, с равни права на
1
обитаване. Новата религиозна форма придобива своя специфичен облик
благодарение и на големия брой конверти от местното християнско
(включително и богомилско) население
4
. Включването на представители на
различните балкански народности в уммата (общността на мюсюлманите)
допринася също за навлизането на разнообразни културни елементи. Не на
последно място трябва да се посочи и силната роля на суфийските ордени
(тарикат), чиито вярвания са обединени в понятието хетеродоксен или
неортодоксален ислям
5
. Всички тези демографски особености на Османската
империя предопределят създаване на спецификите както в изповядваната
форма на ислямската, така и на християнската, религия и оттук – изграждането
на особен културен облик на полуострова. Така се създава религиозен модел
със свой особен образ, който може спокойно да бъде наречен “балкански
вариант” на двете религии. Изследователите говоря за неговите две форми -
“народно християнство” и за “народен ислям”. Откриват се разлики както в
между изповядваното в България и в Русия християнство, така и както
съществуват различия между исляма в България и Турция. Тук, на Балканите,
двете разглеждани религии се проявяват в специфична синкретична форма,
възникнала на основата на официалния религиозен комплекс, но със силното
влияние на местната, предмонотеистична култура. Този балкански вариант е
ясно видим в т. нар. “криптохристиянство”, създадено от вековното
съжителство християнството и исляма. Въз основа на старите езически обичаи
и еретичните учения, облечени в християнска и ислямска форма се стига до
формирането на едно странно двуверие
6
. Това например е характерно за
българите-мюсюлмани или помаците или албанците-католици, приели исляма.
Но какво е всъщност толерантността?
Толерантността е разбиране на различието и способността да живееш и
да оставиш другите да живеят. Тя е способност да се отнасят открито и
обективно спрямо онези мнения, практика, религия, националност и така
нататък, които са различни от твоите собствени. Или както отбелязва William
Ury, "толерантността е не само да се съгласяват с другите или да останеш
безразличен в лице с несправедливостта, но и да покажеш респект пред
характерната за всяка личност хуманност”.
Религиозната толерантност е пряко повлияна от съвместното
съжителство на представителите на отделни конфесионални общности.
Основният принцип при функционирането на системата на съжителство е
взаимно признатата “другост” на групите, основаваща се на тяхната вътрешна
обособеност. Вътрешната интегрираност е осъществена чрез комбинации от
религиозни и етнични елементи, които в своята съвкупност създават мрежата
на вътрешното единство и едновременно с това – границата на отношението на
другите. Вътрешната обособеност и външната ограниченост действат в общата
схема на традицията, която признава отделните религиозни общности като
различни и признава тяхната специфика. Религиозният маркер се оказва важен
при разделението на всяка една от религиозните общности
7
.
Системата на съжителство изисква спазването на норми, включени в
регламентирани в традицията, приемани и представяни като доказателства за
доверие и взаимно уважение. Особено важно е приемането на чуждата религия
като равностойна на “собствената”. Толерантността е именно признаването на
съществуването й. И от друга страна – затварянето на конфесионалната група
2
отразя страх и възможност за формиране на претенции за надмощие и
налагане на собствената култура и ценностна система
8
.
Съседството
Особено важно е съседството на различни религиозни общности. То
спомага за разбирането на социалното пространство. Обикновено съседите
обитават жилища, които граничат едно с друго или пък са в достатъчна
близост, което определя специфичните им взаимоотношения. Съседството
може да бъде класифицирано в следните категории:
- добросъседство, т. е. взаимнопризнаване на съседите,
толерантност по отношение на различията, партньорство и
взаимопомощ при необходимост, избягване на конфликтите с
“чуждия”;
- приемане на съседа като “враждебния друг”, което е
свързано с подозрителност, напрежение и конфликт;
- “безразличие” към “другия” или лицемерна
“толерантност”
9
.
Съседството включва определени схващания и разбирания, произтичащи
от не толкова от религиозната традиция, колкото от общата ценността
ориентация и от всекидневното общуване. Именно в ежедневието, се стига до
опознаването на “другия”, на “чуждия”. Тогава се преодоляват различията на
религиите и техните културни модели и се съвместяват отношенията на хората.
Именно взаимното познаване на отделните конфесионални ропи е
предпоставка за лесното преодоляване на конфликтите помежду им.
Християни и мюсюлмани в България
Преди да се спра върху съвместното съжителство на християни и
мюсюлмани в рамките на българската държава ще обърна внимание на
статистическите данни. Според данни от последното преброяване от 2001 г.
броят на християните в страната е 6638870 души или 83,8% от населението на
страната. В него са включени както източноправославни, така и католици и
протестанти. Броят на мюсюлманите в България е 966 978 или 12,2% от цялото
население на страната. За разлика от католиците и протестантите, които
бележат увеличение в последните десетина години, броят на изповядващите
исляма намалява. Намаление се установява както при лицата самоопределили
се като сунити 112 801 души, или с 11.0%), така и при лицата
самоопределили се като шиити (с 30 516 или с 36.5%)
10
. Преброяването
показва, че християните и мюсюлманите принадлежат към различни етнични
общности. Например християните могат да бъдат както българи, така и цигани,
гагаузи, власи, руснаци, македонци и т.н., а мюсюлманите – турци, българи,
цигани, татари и др. Това показва още веднъж, че в рамките на българската
държава двете религии обединяват хора с различна историческа съдба, със
своя древна култура, обичаи и традиции. Включването на българските земи за
повече от пет века в рамките на една ислямска империя – Османската,
изгражда един механизъм за съвместно съжителство на християни и
мюсюлмани.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
24 ное 2021 в 15:18 в момента не учи на 33 години
 
 

Толерантност и културните взаимодействие между християни и мюсюлмани

Материал № 1161452, от 27 фев 2015
Свален: 48 пъти
Прегледан: 62 пъти
Предмет: Етнология
Тип: Доклад
Брой страници: 15
Брой думи: 5,898
Брой символи: 36,847

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Толерантност и културните взаимодействие между  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала