Гергана Атанасова
преподава по Физика
в град София
Големина на текста:
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪЗДАВАНЕТО НА ТЕОРИЯТА НА
ВСИЧКО И АКО ДА КАКВО ЩЕ СТАНЕ С НАУКАТА СЛЕД
ТОВА?
/ЕСЕ/
Пръв поглед на поставения проблем. Създаването на теория или на
някаква теоретична теза се основава на провеждащо се периодично събитие
във действителността и чрез тази теория може да се обясни практически
неговото действие, причините за неговото проявление, силите и степента
му на влияние и т.н. Създаването на такава теория е следствие
продължителния анализ на вече съществуващото в природата и
действителността явление. Много малко или почти изключваме
възможността дадено явление да се предскаже кога точно ще се появи, с
какво сила то ще повлияе върху околната среда и индивидите и
теоретически и практически то да се обясни преди дори да се е появило и
въздействало / с изключение на отделни природни събития, за които вече
има изградена теория и средства за тяхното предвиждане с определен
процент на грешка при случващото се явление и неговото проявление/ .
Същността на анализа е именно в тована базата на съществуващото вече
явление или събитие и на базата на теоретичните разработки относно
подобни или близки събития, които досега са анализирани и на които е
даден отговор за тяхната същност до степен, позволяваща създаване на
теория за тях и тяхното действие, да се разработят или да се търсят нови
пътища за обясняване на новото явление със старите методи на
емпиричния и теоретичен анализ. Невъзможно е да се създаде теория за
нещо, което в действителност все още го няма. И тук извеждаме първия
аспект от анализа на въпроса за възможността на създаденена теория на
всичкото, а именно, че събитията са следващи във времето и
1
пространството и не се влияят от човешките достижения и начина им на
живот, който да съвпада с техните действия и възможността те да бъдат
изследвани и анализирани, за да се създаде подобна теория и да се отговори
на въпросите, които поражда появата и действието на дадено явление или
процес. Или по-конкретно събитията са ставащи във времето и като такива
те се случват по различен начин, различен от този изучен от човека и по
този начин те създават предпоставки за постоянното им анализиране и
проучване. Теорията колкото и да е точна като елемент от науката и
достиженията също подлежи на промяна и корекции във времето. Това е
факт. Тези корекции са именно върху анализирани и теоретично и
практически доказани теории върху вече случили се събития и процеси.
Акакво остава за новите, тепърва ставащи и случващи се процеси, явления
и събития, непознати за човешката природа. Те по какъв начин ще се
анализират от една обща теория, при условие, че ще са различни по
характер, по време и продължителност, по сила и въздействие. Как
теорията ще се обоснове на бъдещата практика. Абсурдно. А и от друга
страна каква ще е тази теория, обосноваваща се на нещо все още
несъществуващо. Тя се обосновава на обективни факти и събития от
действителността, на закономерности в природата и времето, не на
случайни събития и още по малко на тепърва случващи се такива.
Това е едната страна в развитието на дадена теория. Другата е
свързана с многоаспектността на самите теории. Знаем, че в отделните
области физика, химия, математика, астрономия и т.н., съществуват
различни теории, основаващи се на спецификата на дадената наука и
нейните действия и явления. Дори и да не отречем, а да приемем
възможността за обща теория, то анализа ни ще спре да тук, до
възможността една теория да се занимава с проблемите, както на физиката,
2
така и на математиката, така и на земята и действието на хората. Можем
да допуснем друг аспект на разсъжденията ниедна теория да се изгражда
за един отрасъл от науката, например само за физиката. Но и тук опираме
до проблема с многоаспектността на процесите и явленията.
За случващите се явления. За случващите се явления и тяхната
свързаност, за анализа им е необходимо да се изучават и анализарат
основните техни закономерности и на тази база с връзката им с другите
явления и процеси да може да се изведе определена теория за това явление
и събитие. От друга страна изграждането на една теория, която научно и
практически да обяснява дадено явление или процес, е процес свързан с
мнотго догатки и несигурности и като такова именно се определя като
теория за явлението и процеса, която теория практически и теоретически
може да се видоизменя, допълва и променя на базата на нови, случващи се
събития в рамките и извън обзора на анализираното събитие. Тази тяхна
възможност за промяна ги характеризира като теория на случващото се,
която няма силата на природен закон и като такава да е продължителна и
закономерна във времето.
Самите природни закони се променят въпреки своята
характеризируемост като такива и тяхната предполагаема постоянност във
времето и пространството като определен вид действие или процес.
Самата теория от една страна се изгражда върху нещо променящо се, а от
друга, тя самата е променяща се във връзка с откриването на нови
закономерности и ироцеси неанализирани до момента. А и отново да
засегнем въпроса с тепърва случващите се такива и все още непознатите за
науката процеси. От една страна практически и технически те все още не
са анализирани и от тази гледна точка те могат да променят много от тази
теория на всичкото. От друга страна каква ще е тази теория да обособява
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 фев 2016 в 17:34 студент на 29 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - икономика и бизнес, випуск 2017
 
 

Възможно ли е създаването на теорията на всичко и ако да какво ще стане с науката след това?

Материал № 1159282, от 23 фев 2015
Свален: 0 пъти
Прегледан: 6 пъти
Предмет: Физика
Тип: Есе
Брой страници: 6
Брой думи: 1,552
Брой символи: 7,932
Цена: 3.50 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Гергана Атанасова
преподава по Физика
в град София
с опит от  16 години
83

Марияна Симеонова
преподава по Физика
в град Сливница
с опит от  31 години
11

виж още преподаватели...
Последно видяха материала