Големина на текста:
ВТУСв. Св. Кирил и Методий
Педагогически факултет
ЕСЕ
ПО
Култура на речево общуване
ТЕМА
Езикът - това съм аз, езикът - това сме ние
Изготвил: Проверил:
Петя И. Игнатова доц. д-р М. Мандева
Ф. 1018 ДН
спец. ПНУП
Езикът- това съм аз, езикът- това сме ние
Езикът- това съм аз, езикът- това сме ние. Зад тази иначе толкова лесна и кратка
сентенция човек може да открие неизчерпаем източник за размисли и прозрения.
И за да е по-лесно, ще разделя тази мисъл на две - до и след запетаята.
Първото, което идва на ум е, че говорим толкова естествено, колкото и дишаме.
Вероятно затова рядко осъзнаваме, че нашите думи имат безпределна сила. Чрез езика
ние общуваме с останалите хора, възприемаме света, мислим, опознаваме себе си,
изразяваме емоции, чувства, намерения, реализираме мечтите и таланта си. В думите,
които изричаме, се оглежда нашата същност, душевност, морала и ценностната ни
система. Защото словото - било то писмено или устно, е плод на изказана мисъл. То е
отражение на всичко онова, което витае в сърцето и разума ни. Затова не случайно се
казва, че за човекът може да се съди не само по постъпките му, но и по неговите думи. А
дали е вярно, че сме направени от това, което изричаме?
Истината е, че ние сме просто наематели на езика и начина, по който живеем в
неговия дом, е изяло наш избор. Ние сме тези, които имаме пълната свобода да боравим
с думите и затова не трябва да забравяме, че тяхната сила е впечатляваща. Онова, което
казваме, предизвиква ефект в света, генерира емоции у всеки човек. С нашите думи ние
постоянно създаваме нещо - било положително или отрицателно. Ето защо, те не бива да
се хвърлят безцелно в пространството. Много често нашият език е много по-зъл от
действията ни. Има случаи, в които предпочитаме да ни направят нещо лошо, вместо да
ни го кажат. Защото горчивият привкус на обидните и лъжливи думи остава много по-
дълго от болката на шамара. От друга страна, хубавите и милите слова са способни да
ни спечелят приятели и любов за цял живот. Само с няколко положителни изречения
успяваме да помогнем на близък да се почувства нужен и да се върне обратно към
живота.
Може да се каже, че чрез това, което изричаме, ние творим своя образ пред света.
Нещо повече - с помощта на езика ние създаваме себе си. Доказателство са стотиците
примери, които показват как позитивните думи - изказани или написани на лист хартия,
въздействат на нашия дух и тяло, променят към по-хубаво курса на живота ни. И
обратното - когато постоянно говорим негативно - например :“Аз наистина не се
чувствам добре”, то тогава няма как да излезем от образа на мрачния и депресиран
човек.
Иначе казано, речникът на всеки от нас е мощен показател за ума и характера на
притежателя. Речта разкрива страшно много от нас самите - емоционално състояние,
добродетели, ценности, вярвания, копнежи... Но в същото време ние сами правим
подбор на това, което искаме да бъде разкрито от нас. В този смисъл чрез езика ние
показваме себе си, но отново чрез него може и да се скрием. Или иначе казано, животът
ни се определя от начина, по който управляваме нашите мисли и думи.
Езикът това съм аз - да, но само тогава, когато онова, което чувствам, облека в
слово, идващо от сърцето... Защото много често в ежедневието си ние попадаме в капана
на маскировъчните фрази. Подбираме думи, зад които да се крием, вместо да кажем
това, което мислим... Правим го от страх да не бъдем отхвърлени, да не бъдем осъдени,
нехаресани, неразбрани, нечути, да не обидим или нараним някого. Двойствеността,
маскарада, повърхността и обезценяването на думите обаче лесно биват
разконспирирани. Неистиннотоазбързо лъсва, когато казаното е в огромен разрез с
действията. Още по-лесно да разбереш дали човек е това, което говори, е като
наблюдаваш невербалните средства, с които допълва речта си. Става въпрос за богатия
репертоар от несловесни знаци - мимики, жестове, контакт с очите, положение на
главата и тялото, походка, с които изразяваме отношение и емоция по даден въпрос. Не
е много трудно да се усъмниш в жена, която изплаква мъката си с ведър тон и усмивка
на лице... За съжаление, на подобни куриозни примери ставаме свидетели много често в
ежедневието си, виждаме ги и в новинарските репортажи по телевизията. Когато
говорим не това, което мислим, създаваме погрешни впечатления у събеседника си,
разколебаваме доверието и уважението му. Губим дори себе си.
На мен самата много пъти ми се е случвало да облека красиви мисли с
отвратителните дрехи на грозните думи. Или пък обратното- да маскирам с красиви
слова неприятни емоции и чувства, за да постигна някаква цел. В такива моменти ми се
е искало да замлъкна, да онемея завинаги. Защото с неистините думи деформирам себе
си, създавам погрешна представа за това коя всъщност съм аз. Точно тогава осъзнавам,
че несъвършеното владеене на словото, произволът на случайните думи, ме тласка към
неизбежното обезличаване.
Именно тези мисли плавно ме доведоха и до втората част на сентенцията - езикът-
това сме ние. Благодарение на живото българско слово ние, българите, сме се запазили
като народ и нация.
Защото не са ли буквите най-трайното нещо по нашите земи. Като се замисли човек не се
сеща за нищо друго толкова ценно, останало от IX век насам, което продължаваме да
ползваме ден след ден. Падали са царства и крепости, села и манастири, империи са
идвали и са си отивали. Колко пъти сме били разделени от раздори и несъгласия...Та,
ние, иначе дето трудно сме на едно мнение, цели 12 века пазим тези трийсетина букви,
пренасяме ги и ги празнуваме. Родният език е онова невидимо лепило, което ни държи
заедно. Без него щяхме да сме просто шепа хора под празно небе. Словото е това, което
изгражда народа. То е същността на една нация - неговото минало, настояще и бъдеще .
Знаейки своя род и език, човекът първо опознава себе си, разбира какви са неговите
предопределения, с които е дошъл на света. Чрез българския език ние се
идентифицираме пред останалите народи, без значение на колко хиляди километри от
Родината сме. Това е особено важно днес, когато светът се глобализира и културата се
уеднаквява. Ако искаме да се съхраним като нация, да не погубим своята уникалност,
наш дълг е да възпитаме бъдещите поколения да пазят историческото и културно
наследство, както и паметта за българското слово. Тяхното познаване и изучаване ще ни
даде и ново самочувствие, защото сме наследници на богата култура, език и славна
история. Човек без родова памет е като дърво без корен, а без силата на словото е
неспособен да общува и живее пълноценно.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 сеп 2022 в 20:44 ученик на 26 години от Гоце Делчев - ПГ по МСС "Пейо К. Яворов", випуск 2015
 
 
Онлайн тестове по Български език
Текстът в общуването
изпитен тест по Български език за Ученици от 7 клас
Тест по български език за проверка на знанията на учениците по раздела. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
9
5
1
2 мин
12.08.2020
Изпитен тест по Български език и литература за 10. клас
изходен тест по Български език за Ученици от 10 клас
Тестът е предназначен за самостоятелна форма и за изходящо ниво. Съдържа 10 въпроса от затворен тип с по един верен отговор.
(Труден)
10
1
18 мин
25.03.2022
» виж всички онлайн тестове по български език

Езикът - това съм аз, езикът - това сме ние

Материал № 1156439, от 15 фев 2015
Свален: 300 пъти
Прегледан: 411 пъти
Предмет: Български език
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 968
Брой символи: 5,187

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Езикът - това съм аз, езикът - това сме ние"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Нина Богданова
преподава по Български език
в град Шумен
с опит от  14 години
12

Нели Миленова
преподава по Български език
в град София
с опит от  1 години
39 3

виж още преподаватели...
Последно видяха материала