Големина на текста:
История Славянобългарска – страстен зов
за национално осъзнаване
( ЛИС )
Паисий Хилендарски е творец подарил на българския народ миналото, защото
когато нещо бива забравено, то изчезва. Автора на „ История Славянобългарска”
предотвратява именно това – забравата на героичната ни история и претопявянето на
народа ни сред другите. Всъщност, ролята на неговото произведение е решаваща, не
само за културното, но и за историческото съществуване и развитие на народа ни. Във
време, в което човек не смее да надигне глава, Паисий успява да направи нещо, по
принцип непосилно за никого – обединява българите и им вдъхва националното
самочувствие, което вече е започнало да поизбледнява в душите им .
„История Славянобългарска” не е просто едно литературно произведение. Тя не
може да се побере в нито една литературно-критическа статия, независимо колко добре
е подготвен литературоведа, който я пише, защото има безкрайно много аспекти, от
които човек да я погледне. Призмата, през която можем да я пречупим веднъж е
литературна, друг път - историческа. В този смисъл творбата на монаха се превръща в
своеобразна програма на Българското възраждане. Тя идва във време, в което
поколения наред са живели под инерцията на робството, без дори да се споменават
великите им предци.
Силата на Историята откриваме най-вече в нейния втори увод, в който звучи
будителското слово на един загрижен за оцеляването на „българското” човек. Ако в
първото встъпление - “Ползата от историята„ Паисий проповядва колко е важно
познанието и как бързо се мени съдбата, то в “Предисловие към ония, които
желаят да прочетат и чуят написаното в тая история” се открояват оригиналните идеи
на твореца и се пропагандира неговото послание към всеки докоснал книгата. Тук той
разкрива какво го е подтикнало да напише „История Славянобългарска” – една скрита
романтичност и дълбоко родолюбие. Интересна е скрито диалогичната форма на
Исторята. Авторът не спира да се обръща към своята аудитория “Внимавайте…”,
“Четете и знайте…”, ”Преписвайте тая историица и платете, нека ви я препишат… и
пазете я да не изчезне!” , с което доказва, че не просто пише книга, а проповядва.
Говори с ласка, но в същото време и с непреклонна сериозност. Дава на българите
историята им, но не пропуска да им покаже с всички възможни начини, че те трябва да
я опазят. Това, което прави народа ни също е достойно за уважение – и жадното четене
на тази „малка книжка”, и пренасянето и от село на село, и преписването и от вече
просветените. Светогореца не жали онези, които са предпочели „чуждото” пред
„своето”. Недоволството му се изразява в презрителните обръщения: “О, неразумни и
юруде !”, “…глупави човече”, “безумни” … Тук се долавя напрежението, с което са
изпълнени редовете и непосилното за Паисий, а именно – да се дистанцира от
чувствата си и да остави да „говори” само разума. С тези обиди той не само изразява
неудобрението си, но и се опитва да „отвори очите” на „изгубените”.
Чрез възхищението си към миналите времена, към българските герои и
могъществото на страната ни през вековете, автора успява да убеди всички, че
българските исторически и етнически облик са най-ценни, че тях трябва да браним и
обичме. Така по-много интересен начин той успява само със своето лично мнение, да
аргументира тезата си и да я защити от всички възможни удари. “При все че се намира в
много книги по малко и накратко писано помни, затова но
не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и
събрах всичко в едно” С това заключително изречение Паисий Хилендарски напълно се
разкрива пред читателите си. Той недвусмислено заявява позицията си и това какво
очаква от всеки, който се нарича българин.
Ако трябва да обобщим ролята на Паисий като родоначалник на нова културна
епоха, можем да кажем че неговата на пръв поглед скромна “книжица” наистина дава
тласък в посока на голямата Промяна. Да, тук наистна има един отчаян вик, но той е
съпроводен от надеждата. Надеждата е съпроводена от действие, а действието има
последователи. Така книгата на възрожденеца – синтез от историческо повествование и
актуално публицистика, се превръща в емблема на възраждането и ново начало в
духовното развитие на българите въпреки робството

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История славянобългарска – страстен зов за национално осъзнаване (ЛИС)

Паисий Хилендарски е творец, подарил на българския народ миналото, защото когато нещо бива забравено, то изчезва. Авторът на "История славянобългарска" предотвратява именно това - забравата на героичната ни история и претопявянето на народа ни сред...
Изпратен от:
Нели Т.
на 2015-02-11
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
141 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
ЛИС по Литература за Ученици несваляни с 2 страници Други от Ученици
 
Домашни по темата на материала
История славянобългаркса - страстен зов за национално осъзнаване - ЛИС
добавена от divergent672 31.05.2015
0
16
ЛИС "Има нещо гнило в Дания"
добавена от hristozaikov 02.01.2019
1
3
СССПППЕЕЕШШШНННООО Е! Из "История Славянобългарска
добавена от danity18915 09.04.2015
1
12
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за ученици
изпитен тест по Литература за Ученици
Тест по БЕЛ от 11 въпроса, само с по един верен отговор, предназначен за ученици.
(Труден)
20 минути
11
130
1
1 мин
28.04.2017
Тест по Литература за 7-ми клас върху творчеството на Вазов
междинен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е създаден за проверка нивото на учениците при приключване на раздела за Вазов. Съдържа 23 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 7-ми клас.
(Лесен)
23
11
1
5 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

История славянобългарска – страстен зов за национално осъзнаване (ЛИС)

Материал № 1155376, от 11 фев 2015
Свален: 141 пъти
Прегледан: 252 пъти
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 547
Брой символи: 3,384

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История славянобългарска – страстен зов за наци ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
48

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала