Големина на текста:
СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Ч. 1. ФОНЕТИКА
1. Терминът ФОНЕТИКА идва от гръцката дума ????, която озна-
чавазвук, глас, тон’. От самото название се вижда, че това е наука за зву-
ковете или по точно: наука за звуковете на човешката реч. Звуковете се
изучават не само като самостоятелни единици, но и в своята съчетаемост
помежду си. Това означава, че в предмета на фонетиката влиза и сричката,
както и законите за звуковата съчетаемост, а също и промените, които нас-
тъпват в резултат на взаимното влияние между звуковете. Фонетиката изу-
чава и т. нар. суперсегментни единициударението и интонацията. По то-
зи начин обектът на фонетиката се разширява и обхваща всички звукови
средства, чрез които се осъществява езикът.
Фонетиката се занимава с тази страна на езика, която съставя неговата
материална обвивка, без която той не би могъл да съществува. В този сми-
съл фонетиката е един от дяловете на науката за езика.
ФОНЕТИКАТА не е единствената научна дисциплина, имаща за свой
обект звуковете. С тях се занимава и ФОНОЛОГИЯТА. Фонологията е на-
ука, която изследва структурата на звуковия строеж на езика, т.е говорният
звук и суперсегментните единици от гледната точка на тяхната езикова
функция в процеса на говорната комуникация (на общуването чрез езика).
Нейната задача е да установи и систематизира онези звукови сегменти, ко-
ито, противопоставяйки се един на друг в определен език, осигуряват раз-
личие в звуковата обвивка на морфемите (значещите части на думите) и
словоформите (различните форми на една дума). С този си аспект фоноло-
гията се различава от фонетиката, чиято основна задача е да изследва го-
ворния звук от гледище на неговата материална реализацияартикулаци-
онни движения (движения на говорните органи), акустичен състав, слухо-
ва идентификация и др.
Фонологията и фонетиката не бива да се разглеждат откъснато една от
друга, защото те взаимно се допълват и обуславят, тъй като обектът на тех-
ните изследвания е един и същговорният звук, а материалното съдържа-
ние и лингвистичната функция на говорния звук могат да се разграничат
само на теоретическо равнище. Затова някои учени с основание смятат, че
фактически не съществуват две наукифонология и фонетика, а само раз-
лични аспекти на изучаване на говорния звук.
2
ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ
НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПО БЪЛГАРСКА ФОНЕТИКА
На някои въпроси, свързани с фонетиката, се обръща внимание още в първа-
та новобългарска граматика, издадена по време на Възраждането – “Болгарска
граматика” (1835 г.) на Неофит Рилски. Там се срещат разсъждения за звуковете
и за буквите, които се използват за тяхното означаване.
ВПървичка българска граматикаот д-р Иван Богоров (1844) на звуковете
и сричките са посветени 3 страници.
ВГраматика на новобългарския езикот Иван Момчилов (1868) също
липсва самостоятелна глава, нареченаФонетика”, но въпроси, свързани с фо-
нетиката, са разгледани на две местав ч.1. “За словопроизводството” (с. 6-8) и
в часть третяЗа правописанието” (с.139-146), където има и кратка глава, наре-
ченаУпотребление на буквите по произношението им
Накратко на въпроси, свързани с фонетиката на българския език, се спират и
авторите на останалите училищни граматики, излезли до Освобождението и в
първите десетилетия след него. Общото за тези граматики е, че все още липсва
сериозен научен подход към фонетичните проблеми.
1859 – Г. Кръстевич споделя своите възгледи за устройването на новобъл-
гарския книжовен език в 4 филологически писма под общото заглавиеПисма
за някои си мъчности на българското правописание”. В първото от тяхЗа азбу-
кататой прави исторически анализ на българските гласни звукове и дава пър-
вото в историята на българското езикознание описание на правилата за ятовия
преглас, наложили се по-късно и като книжовна норма. Това писмо може да се
смята и за начало на научен интерес към проблемите на българската фонетична
система.
Най-ранните опити за системно описание на българската фонетична сшис-
тема са дело на чуждестранни авторинорвежецът Ото Брок (1910 г., в общос-
лавянски контекст – “Очерк физиологии славянской речи”, С. Петербург), поля-
кът Ян Розвадовски (1911) – “Принос към българската фонетика (произноше-
ние)” (Przyczynek do fonetyki (wymowy) bulgarskej), шведът Р. Екблом Zur
bulgarischen Aussprahe. Упсала 1917.
Първият самостоен труд по българска фонетика, написан от български ав-
тор, е на А. Т. Балан. Това е ч. 1 на замислен от него голям труд по българска
граматика, който той не успял да завърши: “Българска граматика. Дял 1. За ду-
мите. Част 1. ЗвукословиеС., 1930. Трудът на Балан съдържа много съществе-
ни наблюдения и важни теоретически решения, на които се позовават и автори-
те на много от по-късно излезлите български граматики. Оригиналният езико-
ведски подход на автора се свързва с оп5итите му да въведе единство и систем-
ност в използваната терминология.
3
В излезлите след Звукословието граматики фонетиката е представена по
следния начин:
П. Калканджиев: Българска граматика 1936. ДялЗвукословие” (с.26-84).
Фонетичните въпроси са разгледани предимно във връзка с правописа.
Ст. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 1939. Фоне-
тичната проблематика е в 2 дяла – “Първи дял. Гласкословие (Фонология или
фонетика)”, с.19-28 , иВтори дял. Ударение (129-148). Фонетичните средства и
явления са описани задълбочено, като особено ценни са историческите им
обосновки.
Н. Костов: Българска граматика” 1939 . Делът Фонетика е кратък (1-41 с.)
Фон. въпроси са представени обобщено и лаконично.
Л. Андрейчин: Основна българска граматика 1944 В дела Фонетика (Наука
за звуковете) (с.13-76) фонетичните средства и явления са описани прегледно и
добре систематизирано, но няма нищо ново.
Изследвания върху отделни елементи на фонетичната система и преди всич-
ко върху учленителната и слуховата характеристика на българските звукове се
появяват още в началото на ХХ в. Първата публикация е на Ст. Младенов - “Ме-
костта на съгласните в българските говори. Няколко звукофизиоложки опита с
изкуствени небца” - Годишник на Соф. унив. (1915). През 1921 г. подобно изс-
ледване публикува и румънският езиковед Й. Попович.
През 1942 г. се появява първото цялостно експериментално проучване на
българската звукова система , чийто автор е Ст. Стойков - Български книжовен
изговор. Опитно изследване. (Сборник на БАН, т. 37). На основата на това изс-
ледване по-късно той изготвя и университетски учебник.
През 1955 г. експериментално изследване на българските съгласни публику-
ва и руският (съветски) езиковед М. Матусевич.
Следващото цялостно експериментално изследване на книжовната фонетич-
на система от позициите на акустичната фонетика предприема Д. Тилков. По та-
зи тема той работи от 1960 до 1980 г., а материалите са събрани в посмъртно из-
дадената книгаИзследвания върху българския език”1983). Тези изследвания са
използвани в университетския учебник на автора, написан в съавторство с Т.
Бояджиев (1977) и в т. 1 на Академичната граматика на българския език.
Експериментални проучвания по отделни фонетични проблеми имат и други
езиковеди: М. Георгиева, Св. Пенева, А. Мишева и др.
Българските езиковеди разработват и проблемите на фонологията, които за-
почват в духа на идеите, развити от Пражкия лингвистичен кръжок, най-ярък
представител на който е Н. Трубецкой с капиталния си трудОснови на фоноло-
гията”. Първите функционални изследвания на българските звукове се свързват
с името на Иван Леков. В края на 30-те г. и нач. на 40-те г.той публикува няколко
изследвания: Основи на фонетичната и фонологичната система на съвременния
български книжовен език (ГСУ 1939), Опит за фонологична характеристика на
българския език (ГСУ 1941) и др.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 юли 2019 в 22:24 студентка на 36 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Педагогика на обучението по български език и руски език, випуск 2013
03 юли 2019 в 13:49 ученик на 19 години от Русе - СУ"Христо Ботев", випуск 2019
14 юни 2019 в 17:25 студент на 27 години от София - Академия на МВР, факулетет - Факултет полиция, специалност - ППООР, випуск 2015
10 юни 2019 в 03:04 студент на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2017
23 май 2019 в 18:14 в момента не учи на 32 години от Русе, випуск 2016
14 май 2019 в 12:05 студент на 26 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2022
05 апр 2019 в 15:30 потребител
 
Домашни по темата на материала
теми за държавен изпит
добавена от ventwow95 24.02.2019
2
21
Трябва ми информация-Лексикология на СБЕ!
добавена от geri_petrovaa 22.11.2018
1
5
 
Онлайн тестове по Български език
Тест по Български език за подготовка за НВО
кандидат-гимназиален тест по Български език за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа задачи по български език и литература и е подходящ за подготовка за НВО, както и за изходен тест в 7-ми клас...
(Труден)
20
27
1
7 мин
27.08.2018
Сложни глаголни времена
изпитен тест по Български език за Ученици от 6 клас
Тестът включва въпроси по български език за сложните глаголни времена, изучавани в материала за 6 клас. Въпросите са затворени и имат само по един верен отговор.
(Лесен)
10
1
1
4 мин
23.05.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Съвременен български език - фонетика

Материал № 1152849, от 04 фев 2015
Свален: 190 пъти
Прегледан: 252 пъти
Предмет: Български език
Тип: Общ материал
Брой страници: 45
Брой думи: 8,818
Брой символи: 52,778

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съвременен български език - фонетика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Български език
в град София
с опит от  5 години
41

Зоя Новакова
преподава по Български език
в град София
с опит от  13 години
28

виж още преподаватели...
Последно видяха материала