Големина на текста:
РЕФЕРАТ
на Деница Христова Димова
магистър, I курс, фак. No. 13174203
специалност „Музикотерапия“ , факултет „Музикална педагогика“
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – гр.
Пловдив
Музикотерапия при деца с аутизъм
2
Аутизмът като диагноза отразява сложна съвкупност от емоционални и
поведенчески особености на човека, сред които са емоционална студенина, безразличие към
света като цяло, големи трудности при влизане в контакт и установяване взаимоотношения
с други хора, демонстративно и трайно затваряне в себе си.
За начало на научния и практически интерес към аутизма като феномен се счита
публикуваните в Америка изследвания на Лео Канер (1896–1981) през 1943 г. За първи път
там в категориален смисъл се използва и терминът аутизъм. Една от най-важните
характеристики, наблюдавани при изследваните от Канер деца, са аутистична затвореност в
себе си и натрапчиво желание за запазване на нещата непроменени. В допълнение авторът
посочва, че при тях е налице последваща ехолалия. Други важни характеристики,
споменати от Канер са свръхчувствителност към стимул и ограниченост в спонтанната
активност. В положителен план Канер отбелязва, че децата имат чудесна механична памет,
добър когнитивен потенциал и че произхождат от високоинтелигентни семейства. Тези
първи наблюдения на Канер се оказват изключително важни. И до сега част от
характеристиките описани от него, се считат за основни критерии при диагностиката на
аутизма.
Терминът аутизъм (autos) е от гръцки произход и в точен превод означава
съществуване сам за себе си”. В психиатрията е прието, че детският аутизъм е сборна
група от синдроми с различен произход, които се наблюдават при деца от ранна и
предучилищна възраст. Състоянието представлява своеобразна психическа дизонтогения,
при която преобладава недоразвитието на базалните психични сфери и по-точно сферите на
инстинктите и низшата афективност за сметка на навременното и дори изпреварващо
развитие на отделните познавателни функции (механична памет, способности за обобщение,
речников запас и др.).
Днес почти единодушно се приема, че аутизмът е разстройство на развитието,
включващо когнитивен дефицит и имащо общи черти с другите разстройства, но със
специфична симптоматика, засягаща речта и общуването. Състоянието се отличава с три
основни характеристики:
• Kачествени нарушения в социалното взаимодействие;
Качествени нарушения във вербалното и невербално общуване;
Стеснен репертоар от дейности и интереси
В допълнение към това можем да добавим, че aутизмът има широк спектър на
проявление, но основните симптоми са общи. В клиничната картина на аутизма за основни
се считат следните признаци:
добър физически изглед (както Канер ги описвас лице на принц”);
аутистична затвореност в себе си (липса на интерес към външния свят);
ранна проява;
невъзможност за разгръщане на родствени взаимоотношения;
характерна задръжка в развитието на речта;
липса на комуникация;
ехолалична реч;
неправилна употреба на местоимения в изреченията;
повтарящи се стереотипни игри и поведение;
еднообразен начин на живот (постоянство);
3
добра механична памет;
нарушения на общата и фината моторика;
Налице е дискусия за това дали при аутистичните нарушения може да става дума за
синдром, или вариантите и комбинациите на нарушенията са толкова многобройни и
разнообразни, че не може да става дума за състояние от един и същ симптомокомплекс.
В американската литература все по-широко се използва обобщеният термин
широкообхватно нарушение на развитието”, докато в английската литература и практика
най-широко се приема терминътспектър на аутистичните нарушения”.
В резултат от многобройни подробни изследвания на аутизма се стига до
заключението, че той е комплексно явление, което може доста да варира от едно лице до
друго. Трудно е да се сложи общ знаменател за лицата от аутистичния спектър. Това, което
е характерно за едни е абсолютно необичайно за други, така че не може да се използва една
и съща рамка
След публикацията на д-р Лорна Уинг (1988 г.), психиатричен консултант за
Националното аутистично общество във Великобритания, днес се приема да се говори за
спектър на аутистични нарушения, в които отделни лица проявяват различни комбинации и
степени на нарушения. Независимо от личностните специфики, се приема, че основните
нарушения от триадатасоциално общуване, социални взаимоотношения и въображение, са
налице при всички засегнати индивиди.
Повечето наблюдения посочват, че хората с аутизъм отбягват зрителен контакт (очи
в очи), но и обратното може да е налице продължително втренчен поглед. Аутистичните
деца предпочитат да използват периферно зрение пред централното зрение и затова често
забелязват незначителни подробности, а не цялостната картина. В играта, лесно се
забелязват децата с аутизъм, защото те често се изолират в отдалечен ъгъл и не се включват
в игрите с другите деца. Дори, когато присъстват физически те се занимават с някаква
елементарна дейностигра с пръсти, въртене в кръг, въртене на предмети и т.н. Често
срещано явление е децата с аутизъм да използват ръката на възрастен за достигане на желан
обект. Жестът не е комуникативен, ръката на възрастния се използва като инструмент. Като
цяло е характерно използването на хората около тях като неодушевени предмети.
Животът на аутистичните деца е наситен с повтарящи се действия, които ако се
прекъснат, ги карат да се чувстват неспокойни. При деца с аутизъм се наблюдават
нарушения на вниманието. Най-често те се проявяват в неспособност за концентрация и
поддържане на внимание. Изпълнената с шум и цветове заобикаляща среда ги напряга и
превъзбужда, което ги кара да търсят комфорт и сигурност сред обичайното и познатото,
да използват рутинни, ритуални действия, за да получат усещането за една по-предсказуема
среда.
Децата показват закъсняло езиково развитие като цяло, но по-характерни за тях са
отклонения в речта и езика, които имат пряко наблюдаемо проявление. Децата с аутизъм
проявяват силни затруднения при разбирането не само на говорим език, но и на
комуникативни сигнали като мимика, жестове, положение на тялото и т.н. Поради това, те
също не развиват спонтанно използване на такива. Изключително характерна особеност в
речта на аутистичните деца е обръщението и погрешното използване на лични местоимения.
Те много често говорят за себе си в трето лице, единствено число. В някаква степен тези
затруднения се дължат на ехолалия.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 яну 2022 в 12:05 студент на 20 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2026
 
 
Онлайн тестове по Специална педагогика
Приобщаващо образование
изпитен тест по Специална педагогика за Студенти от 1 курс
Основна разлика между интегрирано обучение и приобщаващото образование. Характеристики на масовото училище с приобщаващо образование. Модели на приобщаващо образование. Функции на ресурсния учител.
(Труден)
13
8
1
1 мин
07.08.2020
Училищно законодателство
изходен тест по Специална педагогика за Студенти от 2 курс
Теста съдържа въпроси по учебника на Пенка Костова - ''Училищно законодателство''. Той е за студенти 2-ри курс, специалност ''Социална педагогика''...
(Труден)
20
109
1
2 мин
15.11.2011
» виж всички онлайн тестове по специална педагогика

Музикотерапия при деца с аутизъм

Материал № 1152365, от 03 фев 2015
Свален: 270 пъти
Прегледан: 291 пъти
Предмет: Специална педагогика, Педагогика
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 3,325
Брой символи: 21,214

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Музикотерапия при деца с аутизъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Станислава Кодева
преподава по Специална педагогика
в град Бургас
с опит от  1 години
162

Десислава Николова
преподава по Специална педагогика
в град София
с опит от  5 години
202 26

виж още преподаватели...
Последно видяха материала