Големина на текста:
Курсова работа по чуждестранна
журналистика на тема : Кореспонденциите за
войната на Ърнест Хемингуей. От Станимир
Данчев Момчилов . Журналистика първи курс .
Ърнест Милър Хемингуей е американски писател и журналист.
Роден е на 21 юли 1899 година и самостоятелно слага край на
живота си на втори юли 1961 година на 61 годишна възраст. Като
най – големи успехи в кариерата му, са наградите „Публицър” и
„Нобелова награда за литература”. И двете си награди, той
получава благодарение на романа „Стареца и морето”, който той
написва в Куба и публикува през 1952 година. Хемингуей израства в
Оук Парк, щата Илинойс. След завършване на гимназия , за кратко
работи като репортер за вестник „Канзаска звезда”. След което
заминава за италианския фронт, където взема участие в „Първата
световна война”, като шофьор на линейка. През 1918 година е
сериозно ранен и принуден да се завърне у дома. Все пак,
участието му във войната се оказва безценен опит, който Хемингуей
използва за основа на първия си военен роман „Сбогом на
оръжията”. През 1921 година, той се жени за първата от общо
четирите си жени – Хадли Ричардсън. Двойката се мести да живее в
Париж , където Хемингуей попада под влиянието на, така
нареченото „Изгубено поколение” - група от американски
литератори, които живеят в Париж или други европейски страни в
периода, от края на Първата световна война (1918) до Голямата
депресия (1929) . Публикува първият си роман „И слънцето изгрява”
през 1926 година. Година след издаването му се развежда с
първата си съпруга Хадли Ричардсън. Хемингуей се раздежда с
втората си съпруга Полил Пфайфър, след като се завръща от
Гражданската война в Испания, тогава той написва и романа „За
кого бие камбаната” по собствени записки от Граждансата война в
Испания. Марта Гелхорн става третата жена на Ърнест Хемингуей,
но те също се развеждат , когато той среща последната си съпруга
Мери Уелш по време на втората световна война. Женят се през
1946 година и са заедно до смъртта му през 1961 година.
Хемингуей е роден в силно религиозно протестантско
семейство. Следва примера на предците си, като той се включва
във всяка една от трите войни – Първата световна, Гражданската
война в Испания и Втората световна. Бащата на Ърнест Хемингуей
доктор Кларънс Едмънд Хемингуей е психиатър, а майка му Грейс
Хемингуей – музикант. Още от малък Ърнест Хемингуей е научен от
баща си да обича живота сред природата. Бащата на Хемингуей
слага край на живота си през 1929 година, когато Ърнест е на 30
годишна възраст.
Журналистическата кариера на Ърнест Хемингуей започва
още след завършване на гимназия, той започва работа в Канзас
Сити във вестник „Канзаска звезда”. Този вестник задължава
журналистите си да спазват прецизно формулираните „100
правила”, например: „Пиши кратки изречения.”, „Езикът трябва да
бъде силен”, „Бой се от овехтелите жаргонни думички, особено
когато станат общоупотребяеми”, „Първият абзац трябва да е
кратък”, „Избягвай прилагателните, особено такива пищни като
потресаващ, вeликолепен, грандиозен, величествен.” Въпреки
краткия престой във вестника – само 6 месеца, според
изследовалите му това начинание на Хемингуей оказва немалко
влияние върху романите му като например : сгъстеност и
предметност на фразата, засилена употреба на глаголи за сметка
на прилагателните имена. Впечатляващото в Ърнест Хемингуей е,
че той може успешно да слее в едно писател и журналист пример за
това негово качество е втория роман, който писателят издава.
Романът „Сбогом на оръжията” излиза през 1929 година, и е
основан на личните записки на Хемингуей от Първата световна
война. Романът носи огромен успех и слава на писателя –
журналист. Романът представя връзката между американският
емигрант Хенри и Катрин Бъркли на фона на сраженията, които се
водят през Първата световна война. Историята е разделена на пет
книги. В тях Хемингуей описва собствените си преживявания по
време на войната, когато е бил шофьор на линейка в Италия.
Самото заглавие казва достатъчно за отношението на писателя към
войната, тъй като романа е издаден цели 11 години след
завръщането му от Първата световна война се вижда, колко той е
обременен от войната. Романът се оказва изключително успешен за
Хемингуей, като се превръща в първия му бестселър. В
биографията си писателят Майкъл Рейнолдс описва романа като
„Най – добрият роман от Първата световна война”. Грубата реч в
романа е цензурирана с тирета. Пречка пред Хемингуей се оказва
това, че той не може да публикува романът в Италия до 1948
година, тъй като фашиският режим счита, че е вреден за честта на
въоръжените сили. Романът има няколко адаптации на сцената,
като първата от тях е през 1930. Като филм излиза през 1932 и 1957
година, а като минисериал през 1966 година . Филмът от 1996
година, в който участие взема Сандра Бълок – „Любов и война”
пресъздава живота на Хемингуей в Италия .
През 20-те години на ХХ век той е външнополитически
кореспондент за Европа на „Ескуайър”, „Колиърс”, „Торонто дейли
стар”, „Пикчър магазин” и др. През 1922 година Ърнест Хемингуей
отразява войната между Гърция и Турция , като преминава през
Бългагия. От София Хемингуей изпраща репортажа си „Бежанците
от Тракия” за „Торонто Стар” : „През цялото време се нижеше
бавната върволица от тракийски бежанци, подгизнали от дъжда,
едва влачеха краката си от умора бедни тракийски селяни,
напуснали домовете си.”
Скоро след това Хемингуей пише една от най – известните си
кореспонденции - „Мусолини , най – големият блъф в Европа” ,
която представя международната конференция в Лозана. Целта на
конференцията е да бъде подготвен мирния договор след
приключването на британско - гръцката агресия срещу Турция. Като
наблюдатели на заседанията са поканени представители на
Съветска Русия и България. За българският министър председател
Александър Стамболийки също е отредено минимално внимание от
страна на Хемингуей, но, естествено, основна фигура в
кореспонденцията е Бенито Мусолини. С изключение на
Стамболийки и Кръстьо Раковски – представител на Съветста Русия
Хемингуей не е обърнал внимание на другите представители.
„Мусолини е най-големият блъф в Европа. Ако заповяда да ме
арестуват и разстрелят утре на разсъмване, за мене той пак ще си
остане един блъф... Когато влязохме в стаята, Диктатора с черната
риза дори не повдигна поглед от книгата, която четеше, толкова е
голяма способността му да се съсредоточава... Приближих се на
пръсти зад него, за да видя каква книга чете с такъв жаден интерес.
Беше френско-английски речник. При това Мусолини го държеше
наопаки.”
По сатиричен начин Хемингуей изобличава италианският диктатор.
Чрез пълно описание на картината автора дава представа за
достоверността на информацията. Ето какво пише Хемингуей за
Александър Стамболийски
“Кога са заседанията на конференцията, се познава по лимузините,
паркирани около замъка откъм езерото. Всяка лимузина е украсена
със знаменцето на своята делегация. Липсват българското и
руското флагче. Стамболийски, министър - председателят на
България, се появява на двукрилите врати, поглежда подозрително
двамата швейцарски полицаи с каски, намръщва се при вида на
тълпата и тръгва нагоре по хълма към хотела си. Стамболийски не
би си позволил да се движи с лимузина, дори и да имаше пари”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Военните кореспонденции на Ърнест Хемингуей

В тази курсова работа съм разгледал кореспонденциите на Хемингуей за трите войни, в които взема участие, както и някои факти от личния му живот...
Изпратен от:
Stanimir Momchilov
на 2015-02-02
Добавен в:
Курсови работи
по Журналистика
Статистика:
117 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
нямам точно определена тема
добавена от milena.rabadzhiyska 12.04.2015
2
5
 

Военните кореспонденции на Ърнест Хемингуей

Материал № 1152164, от 02 фев 2015
Свален: 117 пъти
Прегледан: 116 пъти
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 2,359
Брой символи: 13,442

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Военните кореспонденции на Ърнест Хемингуей"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала