Големина на текста:
„Роля на пространството в невербалната комуникация в началното училище“
Абстракт: В статията е представена спецификата на невербалната комуникация в
класната стая от гледна точка на проксемиката, разкриваща особеностите на
пространственото разположение при взаимодействието учител-ученици.
Разгледани са основните компоненти на проксемиката: териториалност, лично
пространство и ориентация и тяхното влияние върху педагогическото общуване.
Представени са някои особености на общуването в мултикултурна среда.
Специално внимание е отделено на ролята на личното пространство при
комуникацията с деца от различни етнически групи. Изяснено е влиянието на
интериора и физическата среда на класната стая, подредеността на местата за
сядане, присъствието на учителя, най-правилно избраното от него място сред
учениците и пр. Предложени са различни начини за подредба на класната стая,
изяснено е тяхното влияние върху взаимодействието учител-ученик.
Един от възможните подходи за анализ на общуването в класната стая е този на
проксемиката, разкриваща особеностите на пространственото разположение при
взаимодействието учител-ученици. Редица неречеви действия на децата засилват
изразността на неречевото общуване – от това как стоят до своя съученик (близко
един до друг или се отдръпват), поставят ли различни прегради на чина, каква е
ориентацията на тялото им можем да разберем типа и характера на
взаимоотношенията между тях. Нарушаването на личното пространство или пък
прекалено голямата дистанция при диалог, както и говоренето през бюро
символизиращо по-голяма власт до голяма степен затруднява общуването между
учителя и учениците от начална степен и намалява неговата ефективност.
Пространствена модалност
Пространствената модалност или проксемиката (от старогръцки „proxemics” –
близост) е една от най-широкообхватните модалности на невербалното общуване,
която се занимава с ориентацията на говорещия и придвижването му в
пространството. Някои автори я определят като един от най-важните аспекти на
невербална комуникация [1].
Според някои автори малките деца разчитат по-добре невербалните сигнали
отколкото възрастните, поради техните вербални ограничения и поради това, че за
да комуникират те разчитат на невербалното [2].
При осъществяването на невербалната комуникация между хората, Н. Стантън
определя четири по-съществени принципа: невербалната комуникация е културно
детерминирана, невербалните съобщения могат да се конфронтират с вербалните
съобщения, невербалните съобщения са до голяма степен подсъзнателни,
невербалните канали са важни за комуникационните отношения и нагласи [3].
Изучавайки личното пространство на човека, Е. Хол и Р. Сомер създават
направление в психологията, наречено пространствена психология или
проксемика. Те въвеждат тези понятия за обозначаване на закономерностите на
пространствената организация и влиянието на дистанцията между партньорите в
процеса на междуличностното общуване.
Проксемиката е сред най-младите научни области в невербалната комуникация.
Нейни основни елементи са личната територия или пространство на индивида;
разстоянието между общуващите; възможностите за подреждане около различен
вид маси (правоъгълни, квадратни и кръгли); разстоянието между мебелите в
помещението, разположението им, височината, обема, моделите, материалите, от
които са направени.
Е. Хол определя четири типа разстояние – интимно, лично, социално-
консултативно и публично. [4]. Общуването учител-ученици протича обикновено в
зоната на социално-консултативното разстояние. Това би трябвало да е
разстоянието от подиума или катедрата на учителя до първите чинове на
учениците. То дава възможност на класа да се възприема като група,
притежаваща собствена територия. В училище обикновено се ползва първата зона
– около 1,20 м. На такова разстояние най-често се провеждат диалогичните
форми.
Учителят може да използва пространствената близост за установяване на
доверителни отношения с учениците. Зоната на най-ефективен контакт са първите
2-3 чина. Останалите ученици по правило се намират на публично разстояние от
учителя, съгласно класификацията на зоните за общуване на Е. Хол. Не случайно
децата, които не желаят да се общува с тях предпочитат последните чинове.
Основни компоненти на проксемиката.
Основни компоненти на проксемиката териториалност, лично пространство и
ориентация на позата на тялото получават специфични характеристики в класната
стая.
Териториалността изпълнява няколко важни функции: играе организираща роля
във всекидневната дейност и подпомага гладкото функциониране на общуването;
дава чувство за постоянство и временен контрол; позволява стабилност на
взаимодействията; служи като част от груповата или индивидуалната идентичност;
символизира взаимоотношенията на доминация и подчинение; подпомага личната
и груповата идентичност [5].
Териториалността помага за регулирането на взаимоотношенията в класа, но
може да стане и причина за конфликт. Десетгодишното дете трябва да научи
нормите за дистанция, които спазват възрастните. Децата на тази възраст са
способни да анализират значението на дистанцията и да я използват в своето
всекидневно поведение. Комфортната дистанция е различна в зависимост от
културата, етническите особености, обстановката, емоциите, темата на разговора,
личностните особености и взаимоотношенията с другите.
Употребата на пространството от човека според Хол има отношение към неговата
способност да създава взаимоотношения с другите хора, да ги чувства близки или
далечни [6]. Обкръжението и пространството имат физическо и абстрактно
измерение. Те оказват пряко или опосредствано въздействие върху поведението
на общуващите и върху процеса на общуването като цяло. Обкръжението
въздейства и чрез просранството и времето.
Личното пространство е „очертаната с мислена линия пространствена сфера, обем
около човека, която другите не трябва да нарушават” [7]. Личното пространство
няма точни размери еднакви за всички хора. Е. Хол визира три типа пространство
– фиксирано, полуфиксирано и неформално [8]. Фиксирано пространство нарича
това, което е неподвижно (стаята или училището). Полуфиксирано е
пространството, което включва организирането на подвижни обекти, като столове,
маси, чинове, типични за работното място; организация на пространството, която
улеснява контактите. Неформалното пространство включва дистанцията,
поддържана от хората в контактите им с околните. Тя варира, в зависимост от
културата, специфичните условия и по отношение на различни емоционални
състояния.
Общуването в мултикултурна среда
В своето проучване на междуличностното пространство в различни етнически
групи Бакстър открил, че на каква дистанция стоят един от друг общуващите е
културно предопределено. Децата от малцинствените етноси стоят на по-голяма
дистанция от тези от доминиращия, отколкото когато общуват с деца от своята
група, което е в резултат от отношението един към друг [9].
Общуването с деца от различни етнически и други социо-културни групи може да
доведе до неразбиране и напрежение, ако учителят не разчита вярно културното
значение на невербалното им поведение. За да разбира учениците от друга
културна група, той трябва да познава както собствената си култура, ценности,
невербално поведение, така и тези на културата, с представители на която
общува. Той може да обсъди с детето или неговите родители характеристиките на
етнокултурните или социо-културните особености, какво приемат за различно или
не разбират.
Децата, които се намират в състояние на стрес, причинен от различни причини в
класната стая сядат най-далече от бюрото на учителя и обратното, тези, които са
самоуверени сядат най-близо до учителя. Хабер изяснява, че представителите на
етнически, расови и религиозни малцинства най-често избират места по
периферията на класната стая. Тези резултати дават основание да се твърди, че
разположението на местата не е случайно, и че определени ученици съзнателно
избират да седят в центъра на зоната за участие, а други в периферията на тази
зона. Обикновено на последните чинове седят най-посредствените ученици или
тези, които не желаят да се общува с тях.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Роля на пространството в невербалната комуникация в началното училище

Абстракт: в статията е представена спецификата на невербалната комуникация в класната стая от гледна точка на проксемиката, разкриваща особеностите на пространственото разположение при взаимодействието учител-ученици...
Изпратен от:
Tanya Chavdarova
на 2015-02-02
Добавен в:
Теми
по Педагогика
Статистика:
5 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Педагогика за Студенти несваляни с 7 - 10 страници Други от Студенти
 
Домашни по темата на материала
класната стая в 21 век
добавена от krasimira_0410 06.12.2015
1
13
 
Онлайн тестове по Педагогика
Методика на обучението по математика в детската градина - І-ва част
тематичен тест по Педагогика за Студенти от 5 курс
Тестът е разделен на три части и включва 150 въпроса от затворен тип, свързани с методиката на обучението по математика в детската градина. Предназначен е за студенти - магистри, със специалност начална и предучилищна педагогика. Всички въпроси са от затворен тип - само с един верен отговор.
(За отличници)
49
14.08.2019
Тест по педагогика на тема: Изкуство и възпитание
тематичен тест по Педагогика за Студенти от 2 курс
Тематичен тест за студенти по педагогика върху тематиката - изкуство и възпитание. Всички въпроси имат само един верен отговор-
(Труден)
45
53
1
1 мин
15.10.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогика

Роля на пространството в невербалната комуникация в началното училище

Материал № 1152155, от 02 фев 2015
Свален: 5 пъти
Прегледан: 7 пъти
Предмет: Педагогика
Тип: Тема
Брой страници: 7
Брой думи: 2,320
Брой символи: 15,085

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Роля на пространството в невербалната комуникац ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ваня Петрова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  35 години
10

Ралица Василева
преподава по Математика, Български език и Човекът и природата
в град Варна
с опит от  26 години
75

виж още преподаватели...
Последно видяха материала