Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Болеслав Прус
Полски писател
Роден:20 август 1847
Хрубешов, тогава в Руската империя
Починал:19 май 1912
Варшава, Полша
Болеслав Прус (на полски Boleslaw Prus) е творческия псевдоним на Александър Гловацки (Aleksander Glowacki), полски писател и
журналист, автор на много фейлетони и хроники за печата, както и на мащабни романи за живота на полското общество, като
„Кукла“ (1887-89), „Еманципантки“ (1894), историческия „Фараон“ (1895-96) и други.
Хенрик Сенкевич
полски писател
Роден:5 май 1846
Вола Окжейска, Полша
Починал:15 ноември 1916
Вьове, Швейцария
Хенрик Адам Александер Пиус Сенкевич (на полски Henryk Adam Aleksander Pius Sienkiewicz) е полски писател, автор на
исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес („С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп", „Quo
vadis?“, „Кръстоносци“). По тях са създадени ред филми.
Ранни години [редактиране]
Сенкевич се ражда на 5 май 1846 г. в селцето Вола Окшеска (областта Подлаше) в обедняло шляхтишко (дребноблагородническо)
семейство. Постъпва в гимназия във Варшава(1858), след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на
Главното училище на полската столица (1866-1869), впоследствие превърнато в руски университет. За да се издържа,
същевременно работи. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити.
Творчество, пътешествия, политически ангажимент
Дебютира в печата още през 1869 г. с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки. Първите му
литературни произведения излизат през 1872 г. (“Хуморески от чантата на Ворошило”, “Напразно”). От 1872 до 1887 Сенкевич
редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. През 1874-75 г. става съсобственик на позитивистичния
двуседмичник “Нива” , а по-късно работи като редактор в консервативния вестник “Слово” (1882-1887).
Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната “Газета полска” Едвард Лео забелязва
таланта на младия сътрудник на изданието и го праща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка се появяват
под псевдоним Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие “Писма от
пътуването до Америка”, 1878).
Докато живее в Калифорния (1876-1878), Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с приятели, също полски емигранти.
Оттам насетне пътешествията му в чужбина винаги ще са свързани с разнообразни и необичайни обстоятелства.
През 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга (Мария
Шеткевич, починала през 1885 г.). През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо
пет дни и в Русе и Варна). През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.
80-те години на 19 век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в
благотворителни и патриотични акции. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г.
основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен
санаториум в Закопане. През 1899-1900 г. е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно
“Отворено писмо на един поляк до руския министър”, в знак на протест срещу полицейщината в полските земи под имперска власт.
През 1905 г. става съосновател на просветната организация Полска Мачеж Школна и до 1907 г. ръководи нейния надзорен съвет.
През 1906 г. публикува отворено писмо до пруския крал и немски император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на
територията на Прусия. През 1908 г. Сенкевич организира международна анкета “Прусия и Полша”, в която няколко десетки
европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците.
Историческите романи
Най-напред Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период,
Болеслав Прус. Темите му могат да се разделят в три главни групи: тежката емигрантска участ и носталгията по дома на поляците в
Америка (“За хляба”, “Пазачът на фара”); окаяният селски живот (“Скици с въглен”, “Бартек победител”); детската беззащитност
(“Янко музикантът”).
Така или иначе, връх в творческия път на Сенкевич несъмнено са неговите исторически романи. Приемани отначало с колебание от
критиката, те първоначално излизат като подлистници в пресата и така си спечелват огромна популярност. За пръв опит в жанра се
смята разказът “Татарски плен” (1880).
В романовата трилогия “С огън и меч” (1884), “Потоп” (1886) и “Пан Володиовски” (1888) Сенкевич въвежда печелившата уолтър-
скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е връзката между
индивидуална и държавна участ. Авторът акцентира главно върху военните стълкновения през втората половина на 17 век:
въстанието на Хмелницки, шведското нашествие, битките с турците. Във всеки от трите романа наред с фикционалните персонажи
е обрисуван и конкретен национален герой (Йереми Вишньовецки, Стефан Чарнецки, Ян Собески).
Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“ (1896). Тук
съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и
гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана.
За шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900), посветен на Грюнвалдската битка.
В началото на 20 век Сенкевич замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само “На полето на славата”
(1906).
Известната у нас като “Стас и Нели” детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие “През пустини и джунгли” (1911) и
разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Сташ Тарковски и английско момиче Нел Роулинсън, които
успяват да избягат и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение.
Признание
Тачен и обичан още приживе, през 1900 г. Хенрик Сенкевич е почетен с тържествено честване на 25-годишния му творчески
юбилей. В знак на признателност полската общественост му дарява имението Обленгорек край Келце, купено с пари, събрани чрез
подписка. Световното признание идва с Нобеловата награда от 1905 година, но далеч не спира дотук: Сенкевич става почетен
доктор на Ягелонския (1900) и на Лвовския университет (1911), член на Краковската академия на науките (1893), на Варшавското
научно дружество (1907), на Царската академия на науките в Петербург (1896), на Чешката академия в Прага (1900) и на Сръбската
академия на науките (1906), както и почетен гражданин на Лвов (1902).
От избухването на Първата световна война Сенкевич се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти
Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове. През 1924 г.
тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата “Свети Ян”.
Ярослав Хашек
чешки писател
Роден:30 април 1883
Прага
Починал:3 януари 1923
Липнице
Живот [редактиране]
Роден е в Прага в семейството на беден учител. За участие в политическа демонстрация е изключен от гимназията. От 1903 г. се
отдава изцяло на литературна дейност. До началото на Първата световна войната написва над 1000 разказа. През войната е
мобилизиран в Австро-унгарска армия, но през 1915 преминава фронтовата линия и се предава на руснаците. През 1918 г. постъпва
в Червената армия, става член на ВКП (б). В годините на Гражданската война редактира чешки, немски и унгарски списания. В
края на 20-те години, поканен от чехословашка делегация, се връща в родината си. През 1921 г. започва да публикува своето най-
значимо произведение „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“. От романа излизат четири части, но той
остава недовършен.
Милан Кундера
чешки писател
Роден:1 април 1929
Бърно, Чехословакия
Милан Кундера (на чешки: Milan Kundera) е чешки писател, който през 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги както на
чешки, така и на френски език. Най-известни сред тях са Шегата (1965), Книга за смеха и забравата (1978), Непосилната лекота на
битието (1984).
Биография
Миран Кундера е роден през 1929 г. в Бърно. Баща му, Лудвик Кундера, е известен музиколог и пианист, ученик на композитора
Леош Яначек и ръководител на Музикалната академия „Яначек“ в Бърно от 1948 до 1961 г. Самият Милан Кундера свири на пиано
и известно време изучава музикология и музикална композиция.
Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката
комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на
Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за „антипартийна дейност“ и за кратко
прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и е назначен в нея за преподавател по световна литература.
През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по
време на Пражката пролет, период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от
войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от
Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера емигрира във Франция, а от 1981 г. е френски гражданин.
Книгопис
Поезия
Човекът широка градина (1953)
Последният май (1955)
Монолози (1957)
Есеистика (публикувана в Чехословакия)
Изкуството на романа. Пътят на Владислав Ванчура към голямата епика (1960)
Книги с есета, написани на френски език
L'art du Roman (1985)
„Изкуството на романа“ (2007; ISBN 978-954-529-494-5)
Завети и предателства (1993)
Завесата (2001)
Романи и разкази
Zert (1967)
„Шегата“ (2001; ISBN 954-529-195-8)
Smesne lasky (1963, 1965, 1968)
„Смешни любови“ (1995; ISBN 954-445-322-9)
„Смешни любови“ (2005; ISBN 954-529-340-3)
Животът е другаде (1971)
Valcik na rozloucenou (1976)
„Валс на раздяла“ (1992; ISBN 954-418-015-Х)
„Валс на раздяла“ (2005; ISBN 954-529-417-5)
Kniha smichu a zapomneni (1979)
„Книга за смеха и забравата“ (2001; ISBN 954-529-200-8)
Nesnesitelna lehkost byti (1984)
„Непосилната лекота на битието“ (2000; ISBN 954-529-151-6)
Nesmrtelnost (1990)
„Безсмъртие“ (2007)
La Lenteur (1993)
„Бавността“ (1999; ISBN 954-07-1101-0)
L'Identite (1998)
„Самоличност“ (2001; ISBN 954-529-220-2)
L'Ignorance (2000)
„Незнанието“ (2004; ISBN 954-529-301-2)
Иво Андрич
югославски писател
Роден:9 октомври 1892
село Долац, Австро-Унгария
Починал:13 март 1975
Белград, Югославия
Иво Андрич (Иво Андрић / Ivo Andric) (1892–1975) е най-значимият писател от бивша Югославия през 20 век. Той започва да твори
в навечерието на Първата световна война в духовния климат на „втората модерна“ вълна, преминава през бурния период на
„следвоенния модернизъм“, за да се утвърди най-пълно през периода на обновения реализъм през 30-те и 40-те години на 20 век.
Неговите разкази и романи през този период представляват същото, каквото е поезията и романите на Милош Църнянски в
предходния период – най-високо творческо постижение, с което се бележи една цяла епоха.
Иво Андрич е роден в село Долац до град Травник, днес в Босна и Херцеговина на 9 октомври 1892 г., син е на Антун Андрич,
служител, и Катарина Андрич, по баща Пеич. Бъдещият голям писател се родил в Травник по стечение на обстоятелствата, докато
майка му била на гости у роднини. Родителите на Андрич били католици, хървати от Сараево: семейството на баща му от
десетилетия било свързана с този град, в който по традиция се занимавало със златарския занаят. Освен практикуване на един и
същ занаят, членовете на фамилията Андрич били свързани и от общата зла орисия – туберкулозата: много от предците на
писателя, включително всички негови чичовци, били покосени на млади години от нея, а самият Андрич останал без баща на
двегодишна възраст. Сблъсквайки се с безпаричието, Катарина Андрич дава за отглеждане единственото си дете на сестрата на
мъжа си, Ана, и на мъжа и, Иван Матковшик, във Вишеград. В града, който повече от което и да било друго място, ще бележи
неговото творчество, гледайки стройните колони на моста на Дрина, Андрич завършва основно училище, а след това се връща при
майка си в Сараево, където през 1903 год. се записва в Голямата гимназия, най-старото средно училище в Босна и Херцеговина.
През гимназиалните си години Андрич започва да пише поезия и през 1911 год. публикува в „Босанска вила“ първото си
стихотворение „В сумрак“. Като гимназист Андрич е пламенен поборник за обединение на южните славяни, член е на
прогресивното национално движение „Млада Босна“ и страстен борец за освобождаване на южнославянските народи от властта на
Австро-унгарската монархия.
След като получава стипендия от хърватското културно-просветно дружество „Напредък“, през октомври 1912 год. Андрич започва
да следва във Философския факултет на Кралския университет в Загреб. В града на Сава, той, покрай ученето, посещава и салони,
където се сближава със загребската интелигенция, от която е и двадесет години по възрастният от него Антун Густав Матош и
който му оказва особено голямо влияние. През следващата година се прехвърля във Виена, където слуша лекции по история,
философия и литература. Виенският климат не му понася и той, наследствено обременен със слаби бели дробове, често боледува от
пневмония. Обръща се за помощ към своя гимназиален учител и благодетел Тугомир Алаупович, и още на следващата година се
прехвърля във философския факултет на Ягелонския университет в Краков. Интензивно учи полски език, запознава се с културата
и слуша лекции от прочути професори. През цялото време пише рефлексивни „стихотворения в проза“, а през юни 1914 год.
Дружеството на хърватските писатели в Загреб му публикува шест стихотворения в проза в обзорния алманах „Хърватска млада
лирика“.
На Видовден, 28 юни 1914 год., при вестта за сараевския атентат и гибелта на ерцхерцога Франц Фердинанд, Андрич опакова
оскъдния си студентски багаж и напуска Краков: потиснатият инстинкт на бивш революционер го кара да се върне в родината, на
историческата сцена. Веднага след пристигането му в Сплит в средата на юли, австрийската полиция го арестува и го отвежда
първо в затвора в Шибеник, а след това – в Марбург (Марибор), където ще остане като политически затворник до март 1915 год.
Между стените на марбургската тъмница, в мрака на единичната килия, „принизен до скот“, Андрич интензивно пише
стихотворения в проза.
След излизане от затвора, Андрич бива изпратен в лагерите в Овчарево и Зеница, където остава до лятото на 1917 год. Поради
повторно белодробно заболяване веднага заминава на лечение в Загреб, в прочутата Болница на милосърдните сестри, сборно
място на хърватската интелигенция, която се криела от участие във войната на страната на Австро-Унгария. Тук Иво Андрич,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 апр 2019 в 15:09 студентка на 26 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
Домашно по литература 8 клас
добавена от hdhw 06.04.2019
0
15
Коментирайте заглавието "Дамата с ренгеновите очи" ?
добавена от milen.petkov.984 15.12.2016
0
3
помощ спешно е!!!!
добавена от valeri.petrov.739 12.03.2013
0
14
Подобни материали
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
631
·
7
·
1,379
·
483
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,832
·
2
·
267
·
1,072

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,216
·
3
·
485
·
1,046

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Никола Вапцаров- стихове (трета част)

18 ное 2006
·
496
·
6
·
490
·
106

"Горки", "Епоха", "Пушкин" -Никола Вапцаров.
 

Е.Багряна - Вечната

10 дек 2008
·
761
·
2
·
301
·
335
·
2

Периода след първата световна война се определя, като постсимволизъм - осъществява се своеобразна трансформация на естетиката в едно ново поколение млади поети, възпитани в духа на символизма...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по Литература за 7-ми клас върху разказа "Една българка"
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Може да се използва най-вече за ученици в 7-ми клас по Литература.
(Много лесен)
20
30
1
2 мин
03.08.2018
Тест по Литература за 11-ти клас върху лириката на Ботев
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията след изучаване на творчеството на Ботев, както и за подготовка за ДЗИ. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
43
1
2 мин
06.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Славянски автори - биографии

Материал № 115078, от 20 мар 2008
Свален: 427 пъти
Прегледан: 369 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Биография
Брой страници: 8
Брой думи: 3,365
Брой символи: 26,669

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Славянски автори - биографии"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
18

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения