Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
Големина на текста:
Българската земя
България се намира в центъра на Балканския полуостров, на оживен кръстопът на различни
култури. Според статистиката страната ни е на едно от първите места в света по броя на
археологическите си паметници. Днешната земя на българите е едно от древните огнища на
цивилизацията на европейския континент.
Първите данни за човешка дейност по българските земи се отнасят към палеолита
(старокаменната епоха). Човешката дейност и култура следват хода си неизменно през всички
праисторически епохи. Особено интересни находки са открити в Карановската могила край град
Нова Загора, в която личат културни пластове от началото на неолита до края на ранната
бронзова епоха (VI хил. пр.Хр. до първата половина на III хил. пр.Хр.). Най-високите си
върхове праисторическите обитатели на българските земи достигат в епохата на енеолита
(халколита).
Именно в българските земи преди три десетилетия беше разкрита една цивилизация, която е по-
древна от тези в Месопотамия и Египет - става дума за откритото във Варненския халколитен
некропол от V хил. пр.Хр. Тук са намерени и най-древните в света златни украшения, сред
които и символи на власт. Оттогава датира и Хотнишкото съкровище, открито в селищна
могила от късния енеолит до с. Хотница (Ловешка област). Впечатляващи са находките,
открити в пещерата Магура (обитавана още през ранната бронзова епоха) и особено
забележителните рисунки (от късната бронзова епоха), работени с прилепно гуано. Там
древните хора са изобразили експресивни ловни сцени, танци, тотемни и пантеистични култови
фигури.
През епохата на бронза (3100-1200 г. пр.Хр.) се променя цялостният живот на местните жители.
Това са древните траки, които се оформят като народ до първата половина на I хилядолетие
пр.Хр. Траките са не само най-старите исторически доказани обитатели на нашите земи -
съвременната наука намира все повече доказателства, че именно Древна Тракия е едно от
огнищата на консолидация на индоевропейците. Най-древните паметници на траките са
съвременни на културата на Старото царство в Египет. Траките оказват значимо влияние върху
световната култура най-вече чрез контактите си с древногръцката цивилизация. Херодот
посочва траките като втория по големина народ в тогавашния Стар свят. Омир ги описва като
съюзници на Троя през XIII в. пр.Хр. За тракийската древност пишат Есхил, Еврипид,
Аристофан и други водещи автори от онази далечна епоха. Мощното елинистическо влияние в
неговите зрели форми показва културата на траките като култура на синтез. Култът към
тракийския Дионис играе важна роля при създаването на гръцката трагедия и комедия.
Митовете и култът към знаменития тракийски певец Орфей (т.нар. орфизъм) влизат дълбоко в
духовния живот на античната цивилизация. Орфей вероятно е тракийски цар-жрец от
Микенската епоха, пресътворен от митологията в херос (човек, станал безсмъртен, превърнал се
в божество), който символизира изкуствата, древната мъдрост, музиката, лечителството,
гадаенето, управлението. Подобен на Орфей е образът на Залмоксис (гетски жрец, живял
години наред като отшелник), прочут гадател и лечител. Някои орфически елементи намират
място дори в новата световна религия - християнството.
Тракийското изкуство е известно най-вече от гробниците и некрополите, които в някои райони
са с висока концентрация. Най-големият му разцвет се отнася към края на IV-началото на III в.
пр.Хр., когато е изградена и прочутата Казанлъшка гробница с великолепните си стенописи,
както и предизвикващите напоследък все по-голям интерес тракийски гробници в т.нар. Долина
на тракийските царе в Казанлъшката котловина. Класически пример за художествените
достижения на траките са Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското и други съкровища.
Открития от тракийската древност има и днес - например монументалният храм при с.
Старосел, Пловдивско (V-IV в. пр. Хр.), открит през лятото на 2000 г., куполната гробница при
с. Александрово, Хасковско (втората половина на IV в. пр. Хр.), храмът край Перперикон и т.н.
Организираните през последните три десетилетия изложби на тракийската култура в Западна
Европа и Америка издигнаха нейния престиж далеч зад пределите на България. Вярванията на
траките са материализирани в многобройни паметници - култовите каменни плочи на
Тракийския конник (Херос), златните и сребърни съдове от редица съкровища. Някои
тракийски богове (Арес/лат. Марс, Артемида - неин първообраз е тракийската велика
богинямайка Бендида, Дионис, Асклепий и др.) са възприети от древните гърци, а чрез тях и от
римляните. Тези тракийски божества днес са известни на цялото чове чество, имената им са
придобили дълбока символика, свързана с войната, медицината и т.н.
Изключително малко са хората, които знаят, че не става дума за изконни гръцки митологични
персонажи, а за заимствания от религията на траките. Същото често важи и за такъв велик син
на Древна Тракия като Спартак, който произлиза от района на гр. Сандански в подножието на
планината Пирин. Продаден още в юношеска възраст като роб в Рим, той става гладиатор, а
после и водач на най-голямото въстание на робите в античността. През 346 г. пр.Хр. Тракия е
превзета и за период от около 50 години е владение на Македонското царство. Древните
македонци са народ, близък до траките, а според някои учени са тяхна племенна структура,
сходна с такива тракийски племена като одрисите, бесите, даките и т.н. През V в. пр.Хр.
Македония играе важна роля в Пелопонеските войни, а през следващото столетие става хегемон
на Балканите. Елинизацията при древните македонци е по-силно изразена в сравнение с
останалите траки, макар и едните, и другите да си остават “варвари” за древните гърци. Филип
Македонски преустройва тракийския град Пулпудева, който приема името му - Филипопол,
днешният град Пловдив. Световната хегемония, постигната от Александър III Велики (336 - 323
г. пр.Хр.), на практика е в съзвучие не с интересите на древните македонци или тракийския
“свят” като цяло и с оформилата се елинистическа военно-административна олигархия.
Към 46 г., след продължителни войни и съпротива, земите на траките стават част от Римската
империя. През II - III в. нашите земи са сред най-цветущите римски провинции с високо развити
градове: Филипопол (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора), Сердика (София), Найсус
(Ниш), Пауталия (Кюстендил), Дуросторум (Силистра), Марцианопол (Девня), Никополис ад
Иструм (недалеч от Велико Търново) и мн. др. Тракийските земи привличат заселници от
Близкия Изток, както и римски ветерани. Строят се великолепни пътища, като се създава
стройна система на комуникации (недостигната до модерната епоха на XIX-XX в.), стандартът
на живот се изравнява с този в метрополията. Утвърждаването на римската държавност,
демографските и етнически контакти водят до доминираща роля на латинския език (особено на
север от Стара планина), при запазване на елинистическата културна характеристика на Тракия
и Черноморието.
През 330 г. Константин I Велики премества столицата на Римската империя от “стария” Рим във
Византион (Константинопол/ Истанбул), наречен от българите Цариград (Градът на царете).
Това става след известни колебания, като един от вариантите за нова столица е днешната
българска столица София (античната Сердика). След разделянето на империята (395 г.) земите
ни влизат в Източната империя (Византия). Сред значимите личности на Византия не са малко
тези от тракийски произход, включително неколцина императори. Сред тях са “най-
православният” император - Маркиан (450-457 г., родом от района на днешен Пловдив) и
Юстиниан I Велики (527-565), най-забележителният владетел на хилядолетната империя.
Ранновизантийската култура в българските земи се изгражда в своите развити форми.
Населението е сред най-ранните последователи на християнството в Европа. Важни църковни
събития, например съборът в Сердика (343 г.), оставят трайна следа в религиозния живот на
целия християнски свят. Древните българи са фундаменталният етнически компонент, който
влиза в структурата на средновековната българска държава. Още от древността те са високо
развит държавотворен народ, индоевропейски по своята етническа природа. Тяхната прародина
е в Средна Азия, в района на планините Памир и Хиндукуш. Там се създават две прочути
държави, наричани от някои автори Балгар и Балхара. Високо цивилизована обществена
формация, древните българи дълго време са основен културен доминант в средноазиатските
територии. Те създават богато културно наследство в областта на философското осмисляне на
света, държавното управление, социалното устройство, военното изкуство, писмеността, езика,
строителството, астрономията. Впечатляващо постижение е съвършеният от астрономическа и
математическа гледна точка слънчев вечен български календар. Като структура той включва
един оригинален годишен календар и превъзходен дванайсетгодишен циклов календар.
Съзвездията в този шедьовър на българската мисловност носят имената на животни. ЮНЕСКО
признава календара на българите за един от най-точните и съвършените известни днес
календари. Европейското присъствие като държавност на древните българи може да се търси от
около II в., за което говори и “Именника на българските канове” (изчисленията отнасят
идването на власт на легендарния владетел Авитохол от рода Дуло, към 165 г.).
Тези малко познати векове от българската история са свързани с водовъртежа на “Великото
преселение на народите”, като отделни български общности са принудени да мигрират в
Армения (т.нар. българи на Вунд), в Панония (дн. Унгария, където и по-късно се споменават
панонските българи) и т.н. Основната част на народа се бори с мощни противници като авари и
тюрки, като има контакти и с Византия. От 451 г. датира паметната битка на българи и арменци
на Аварайрското поле в защита на християнството. Падналите в битката българи са
канонизирани за светци на арменската църква. През VII в. българите, ръководени от великия
кан Кубрат, създават могъщо държавно обединение, известно като Стара Велика България,
съюзник на Византия в грандиозните ґ войни с авари и перси. В знак на почит император
Ираклий удостоява Кубрат, който при това е приел християнството, с високата римо-
византийска титла “патриций” и богати дарове.
Една от сензациите на съвременната източноевропейска археология е съкровището от с. Малая
Перешчепина, близо до днешния град Полтава (Украйна), където е бил погребан великият
български владетел. Изключителните предмети, златни накити, скиптър, великолепен меч и др.
се съхраняват в прочутия Ермитаж, в Санкт Петербург. Те са красноречиво доказателство за
завидната политическа мощ на Велика България и авторитета на нейния владетел. След
хазарската агресия в средата на VII в. част от българите остават в състава на новия Хазарски
хаганат (това са племената на Бат-Баян, създали през Х в. държавата на т.нар. черни българи
край Азовско море), но голямата част от българите мигрират и създават нови държави - Волжка
и Дунавска България, като правят опити за установяване на своя държавност и в днешна
Македония (българите на Кубер) и Италия (българите на Алцек). Панонските българи имат
автономия в състава на Аварския каганат, а част от тях вероятно потеглят с Кубер към днешна
Македония. От тези много Българии, с най-голяма историческа перспектива се оказват
днешната България на Балканите, създадена от Аспарух и Волжка България (дн. Автономна
република Татарстан в състава на Руската федерация), чието начало е поставена от кан Котраг.
Двете големи средновековни български държави се оказват далеч една от друга - на повече от
хиляда километра.
Дунавската държава през IХ в. поема пътя на християнството, за да се превърне в третата
културна сила на средновековна Европа, докато онази на Волга през Х в. приема като държавна
религия исляма. Волжките българи предвид тамошните истори-кокултурни реалности
изграждат блестяща ислямска цивилизация, борейки се със степните народи и руските
княжества. През ХIII в. те, при това след упорита съпротива, са принудени да поемат васалитет
към татарската (монголската) “Златна Орда”, а държавата им е окончателно унищожена от
руския цар Иван Грозни в средата на ХVI в. И днес развалините на тяхната столица Болгар
Велики са впечатляваща гледка. Волжките българи са подложени на силен асимилационен
натиск от Руската империя, както и след революционните промени през 1917 г., когато се налага
невярното етническо име “татари”. Днес в република Татарстан съществува движение на
интелектуалци за възвръщането на името “българи” и за възстановяване на изконното име на
страната - Булгаристан.
На Балканите мощната българска държавност начело с кан Аспарух (680-700) обединява древни
българи с потомците на древните траки и заселилите се тук през VI-VII в. славянски племена от
т.нар. българска група. В нея влизат редица племена, които обитават Мизия, Тракия,
Македония, отчасти земите на днешните Гърция, Албания, Сърбия (вкл. Косово) и Румъния.
Амбицията на Византия да покори тези племена срещат мощна преграда - държавата, създадена
от хан Аспарух.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
30 сеп 2020 в 10:43 студент на 36 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Педагогика на обучението по български език и история, випуск 2020
 
Домашни по темата на материала
Доклад по ИФК на тема: историята на моя отбор
добавена от kralqt1234 30.10.2014
0
7
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
280
·
15
·
3,439
·
459

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
304
·
26
·
6,100
·
380

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
193
·
60
·
27,404
·
471
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българска историография

15 апр 2009
·
589
·
26
·
6,983
·
699

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
 

Питагор и неговата школа

04 дек 2006
·
600
·
5
·
935
·
133
·
1

Питагор приемал своите ученици с изпит. Той се състоял в следното: участниците преминавали през определен изпитателен срок, те трябвало да имат интереси към математиката, музиката и гимнастиката.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Първа българска държава (681-1018 г.)
тематичен тест по История за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за всеки, който желае да провери знанията си относно България през VII - XI в. Предназначен е за проверка на знанията на учениците в 11-ти клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
33
1
05.12.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
12
1
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Българската земя

Материал № 115018, от 20 мар 2008
Свален: 79 пъти
Прегледан: 168 пъти
Качен от:
Предмет: История
Автор: Елин Пелин
Тип: Доклад
Брой страници: 9
Брой думи: 3,652
Брой символи: 30,415

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската земя "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
с опит от  2 години
121

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
181 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения