Скалообразуващи минерали
Минерали
Минеролигият се занимава с изследване на минералите от повърхността на
Земята, достипни за човека късове от нейните недра, достигнали до
повърхността с помощта на вулкански взривове. Минералите наброяват
едва около 4200 вида, но благодарение на съвременните методи на
изследване ежегодно броят им се увеличва с 50.
Образуването на минералите като съставна част на Земята е тясно свързано
с формирането на различни видове скали и се осъществява чрез
кристализация от природни топилки, разтвори или пари, от
взаимодействието между газове и разтвори с твърдата й част.
За систематичното им изучаване е необходимо тяхното класифициране.
Пръв опит за класификация на минералите прави Аристотел (384-322г
п.н.е). принципите на съвременните химични класификации формулира
шведския учен Йенс Якоб Берцелиус, изучаващ химията на минералите.
Минералите се поделят спрямо присъстващите в тях анионни групи, а
именно на следните групи:
Клас Самородни елементи. Този клас съдържа около 35 химични
елемента, изграждат 0,01 % от масат на Змната кора. Кристалната
структура на самородните елементи е кубична или хексагонална.
Кристало- химичните връзки са предимно метални, обуславящи ниска
твърдост, ковкост, топло- и електро проводимост на самородните
елементи. Средната твърдост на минералите от този клас е от 3,5 до 4,5 по
Скалата на Моос, като най-ниска е при графита(1-1,5) и най-висока при
диаманта(10). По произход самородните елементи са магматогенни и по-
рядко седиментогенни и метаморфогенни(графит). Поради висока химична
инертност в природни условия самородните елементи се срещат в
разсипни находища(диамант, сребро и др.)
ГрафитСамородна мед
СяраГаленит