Големина на текста:
Историческа поетика
Критически анализ на концепции по историческа поетика.
Веселовски и неговото разбиране за историческа поетика.
Веселовски е първият учен, който използвал понятието историческа поетика в
методологически смисъл. През 1870г. на лекция в Санкт-петербургския университет
Веселовски обявява началото на изследванията, които по – късно ще разгърне върху
методологическото поле на историческата поетика. Публикува ги от средата на 90те години
на 19 век в литературни списания. През 1913г. са публикувани събраните му съчинения,
които включват „За метода и задачите на историята на литературата като наука”,
„Въведение в историческата поетика”, „Из история на епитета”, „Поетика на сюжета”. 1940г.
преиздаване на събраните му съчинения 1989г. – „Историческа поетика”.
Историята на литературата според Веселовски е ничия земя, което е прекосявана от
литературния историк, от историка на обществените идеи, от културолога, от историка на
различни изкуства. С това Веселовски аргументира основанието за специфичен предмет на
изследване. Въпрос, на който той ще продължи да търси отговора до края на своите
изследването.
За литературната наука е характерен, т.нар. позитивистичен подход (представя
филологическите изследвания в различни национални култури). Наблюдавайки тези
изследвания Веселовски е част от този позитивистичен подход, за който е характерно
натрупването на огромно фактологично поле, огромен масив от факти. Самият Веселовски
работи по този начин. За да изведе едно свое наблюдение, натрупва огромен емпиричен
масив от факти, от наблюдения. Този подход поставя през изследователя въпроса за
систематизацията. Колкото повече са фактите, толкова по – голяма е необходимостта от
извеждане на закономерност. „Вие наблюдавате определен род факти. Вие изучавате
някаква епоха, ако вие желаете да изработите свой собствен поглед към нея, необходимо е
да се запознаете не само със значимите явления, но и с детайлите, които са ги обусловили.
Вие ще се постараете да проследите между тях връзката, причина и следствие. И всеки път
вие ще стечете до извод или до род частни изводи. Вие ще повторите тази операция към
различни групи от факти. Ще получите няколко рода изводи и възможност да се проверят
взаимно. По такъв начин изследвайки все по – пълно и пълно вие ще стигнете до
последното пълно обобщение, което ще изрази вашият поглед за изучаемата област.”
Въпросът, който Веселовски поставя е:”Може ли да се открие връзка между най –
архаичните форми на изкуството и съвременни форми и жанрове на литературата?” Прави
описание на един архаичен вариант на изкуството като единство от обред, ритуал,
календарен празник, слово, музика, танц. Наблюдава отделянето на лироепичската песен,
след това отделянето на лириата, епоса и последно се появява драмата от древните
култови мистерии.
Милетински прави кратък коментар на идеите на Веселовски. Според Милетински това,
което Веселовски нарича историческа поетика се нарича генеалогическа поетика, тъй като
той се интересува от зараждането на архаични форми в съвременните форми на
изкуството.
Когато Веселовски поставя въпроса за връзката между архаичните форми на изкуството
и появата на съвременните литературни форми и жанрове, той се оказва в изследователско
поле с огромни бели полета полета, при което е необходимо изследователя да мисля
структурната семантика на изкуството, за да ги види проявени в съвременните жанрове и
форми. Веселовски открива съответствие между архаичната форма на изкуството и
структурата на съвременната лирика чрез функцията на ритъма, който организира
структурата на архаичния синкретизъм. Ритъмът, който организира архаичния синкретизъм
(чрез танци и т.н., цикличната повторяемост на сезоните, ритъма на празника, ритъма на
природата). За архаичното съзнание ритъма има организираща, структурираща и магическа
функция. Този акцент на ритъма в архаичното изкуство Веселовски открива в структурата на
съвременната лирика. Милетински му възразява. Според Милетински Веселовски
преувеличава ритъма в архаичния тип изкуство.
Милетински предлага наблюденията си относно връзката между архаичното изкуство и
съвременните литературни форми и жанрове, да постави акцент не върху ритъма, а върху
словото като същностно, характерно за литературата. Неговото предложение е да се
наблюдават проявите на т. нар. табу или на свещената езикова забрана в архаичните
форми на изкуството.
Джеймс Фрейзър – „Златна клонка” (изследване – 20те години на 20 век.) Той превежда
множество примери за табу, забрана за произнасяне на имена на богове, на слова с
негативен смисъл, на произнасяне на негативни практики – житейски. Разрастваща се
забрана за произнасяне, повеля за мълчание. Архаичната практика води до разгръщане на
многозначността на езика (описание, пренасяне на смисъла, асоциации, метафори,
екстралингвистични кодове).
Работейки с огромно фактологично поле, Веселовски довежда наблюденията си до
пределно лаконичен изказ, почти формула. Според него задачата на историческата поетика
да определи ролята и мястото на преданието в съвременните литературни форми и
жанрове, формула, която той предлага е „от певеца към поета”. С нея има в предвид
различната функционалност на творческото съзнание в архаичния и съвременния тип
изкуство.
Задава си въпрос:
1.„Ако литературата бъде мислена като система”
Ако изследователя наблюдава един от компонентите на тази система, дори най –
дискретния в градивен смисъл елемент, наблюденията биха ли били валидни за системата
като цяло? Провежда наблюдение върху епитета, върху функцията, структурата на епитета
в различни литератури и култури. Като се почне от античните литератури, през фолклора,
съвременна литература, той стига до лаконичната формула „историята на епитета е история
на литературата в съкратено издание”.
*Изследване върху историческата поетика на сюжета. В края на 19 век литературната
наука с особена настоятелност поставя въпроса за т.нар. странстващи сюжети (бродещи
сюжети). Отговора на този въпрос се опитват да намерят изследователите от Историческата
школа, към която е Веселовски и Методологическата школа.
Става дума за повтарящи се сюжетни схеми, които се наблюдават в литератури и
култури, които не са положени близо във времето и пространството. Повторяемостта на
сюжета и сюжетните схеми не може да бъде разгледана с традиционния подход на
познаване, на взаимодействие, на влияние. Превежда достатъчно фактологичен материал
на сюжетната повторимост. Предлага две решения на този въпрос. Сюжетната повторимост
на сюжети на сюжетни схеми е с изключително висока честота.
Първи отговор – екзистенциално решение. Според него навсякъде и винаги битието
изправя човека пред едни и същи въпроси. Сюжетът е отговорът, който човекът дава на
битието. Повторяемостта на сюжетите в изкуството е предопределена от битийната
повторимост.
Втори отговор – структурно-семантично предложение. Това означава сюжетът да бъде
разложен на градивни елементи и той предлага такъв градивен елемент – мотивът. Има
определен сюжетен инвариант и множество варианти, които комбинират едни и същи
мотиви по различен начин. Предложението е литературоведски продуктивно. „Морфология
на приказката” Владимир Проп разгръща в структурно-семантичен план повторяемостта на
сюжета във фолклора. През 60те години в руското, френското литературознание се
появяват множество изследвания свързани със структурната семантика на
повествованието. Именно този подход е предложен в историческата поетика на сюжета на
Веселовски.
Методологическо поле на историческата поетика. Тезиси и
изследвания на литературоведите от ОПОЯЗ. Литературоведски
речник.
ОПОЯЗ – наричани още руски формалисти: Школовски, Тинянов, Ейхенбаум,
Томашевски, Якобсон. Тези хора се зaнимават с проблемите на поетическия език. Те смятат
че литературната наука трябва да се занимава с това което превръща литературата в
литература – литературността. Те противопоставят практическия език на поетическия.
Практическия език е средство за общуване и не преследва външни цели. Поетическия език
е цел на самия себе си, думите придобиват независима стойност. Руските формалисти
разглеждат изкуството като набор от похвати. Един от тези похвати е да погледнеш
баналното от друга страна, ъгъл, да го направиш интересно, да се види от нова гледна
точка и да се преоткрие. Според ОПОЯЗ, в процеса на своята употреба, похватите се
изтъркват. Тези хора създават теория за сюжета и фабулата и въвеждат понятието СКАЗ –
първолично повествование на човек от народа, който използува нелитературен език.
Литературоведите от ОПОЯЗ започват да издават първите си статии в сборници
„Поетика” от 1917г. Редактор на един от тези сборници от 1919г. е Меяковски. Става дума за
много динамичен контекст в руската литература и култура, контекст, в който се срещат
символизъм и новите авангардни естетики в поезията футуризъм и др. Литературоведите от
ОПОЯЗ започват с публикации, които са между теория на поезията, теория на изкуството, но
и едновременно с това са много близки до поезията като начин на писане. Това са Виктор
Шкловски, Борис Ехембау, Юрий Тинянов и Роман Якобсон. „Възкресение на словото” на
Шкловки от 1914г. се приема като манифест. Шкловски доразвива идеите си в статията
„Изкуството като прийом” през 1917г. в сборника „Поетика”. Статията обглежда
публикациите на литературоведите на ОПОЯЗ и посочва предизвикателството, че първите
им текстове са предизвикателство срещу академичната наука. Авторите извървяват път до
задълбочени литературно-исторически изследвания. В жеста на предизвикателството се
среща много съпротива срещу тях води постепенно в цялостната им работа до създаване на
литературоведски речник, в който предлагат нови понятия в литературната наука.
Американският изследовател Питър Стайнър в книгата си „Руският формализъм –
метапоетика” (изд. Шумен 1996г.). В нея имайки в предвид изключителната продуктивност
на тезите на руските литературоведи в литературната наука на 20 век. Питър Стайнър
предлага оценка, той цитира теоретик на науката като такава според който в науката винаги
съществува ясна договореност относно целите, задачите, методите на изследване и
едновременно борави с определен кръг понятия, производими от тази договореност. Според
Питър Стайнър литературоведите от ОПОЯЗ (в критически коментари ги наричат руски
формалисти, но те го отхвърлят) предоговарят в литературната наука всички сложили се
преди това установености. Подобно преобразуване той го нарича „смяна на научната
парадигма”. Това е начинът, по който науката се променя и предвижда ново ниво на
познание. Речник от литературни понятия, които те издават:
1. Тръгват от разграничения между практическия език и език на литературата.
Предложено е от Якобински и разгърнато от Шкловски и Ехембау, определят практическия
език като автоматичен (устремен към пределността на информацията), за разлика от него
езика на литературата е език организиран в друга системност – той е деавтоматизиран.
Шкловски ги развива в статията „Изкуството като похват”, в който извежда
деавтоматизацията като принцип на изкуството. Изкуството ни кара не само да виждаме, но
и да узнаваме. То превръща и най – обичайното, баналното, т.е. автоматичното в ново,
непознато, чудно, странно, нарича го „остранение” (прави нещата странни). Това става
посредством смяна на гледната точка, силна на контекста. Според Якобсон езикът на
литературата към обичайните три функции на езика: съобщителна, експресивна,
информативна, комуникативната, и към тях той прибавя функцията, която има само езика на
литературата и тя е естетическа или художествена.
Предложението езика на литературата да бъде изследван като друг от прагматическия
език да бъде разглеждан като език на друга систематика, означава, че езика на
литературата създава светове чрез естетики, език на въображението, функционален,
условен, в който организира светове чрез призмата на естетики, чрез жанрови конструкции,
различим при индивидуални авторови езици. Той е с особен акцент върху произносимостта
при лириката, която организира езика чрез метрика, ритмика, стихотворни конструкции.
Търсят връзката между звук и значение. Определянето езика на литературата като
„затруднен”, което означава език, който не е устремен като съобщаването, към казването, а
поставя акцент върху начина на изричане, „Изкуството като похват”. Статии „Възкресение на
словото”, „За художественото слово”, „Теория на формалния метод”, изследванията на
Тинянов върху руската литература и изследвания на Якобсон върху руската и чешката
литература. В своите изследвания с акцент върху езика стигат до идеята за произвеждане
на значение, създаване на значение в езика на литературата. Отбелязват различието между
речниковото значение и произведеното в езика на литературата значение: чрез мрежата от
фигура на поетическия език (тропи) и чрез съседствата на думите, които в литературата и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по историческа поетика

Файлът съдържа подробни теми по Историческа поетика. Включва въпроси за Веселовски, Милетински, ОПОЯЗ, кръгът "Мисъл", Езикови доктрини, символизъм, авангардизъм и т.н....
Изпратен от:
dilqna_15
на 2015-01-12
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
4 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Лис тема сонета “Пловдив”
добавена от asli.yoskan 26.05.2020
0
6
СПЕШНО! Есе на тема "Литературата като изкуство".
добавена от kjzgdhzgdkjgd 29.05.2017
0
6
спешно !!!!! моля ви :)
добавена от martina.dobreva.12 19.04.2015
0
17
Ценностна система на младите хора
добавена от m.dimitrova162416 01.12.2019
2
16
Литературно интерпретативно съчинение
добавена от fatih.fevzi 01.06.2019
1
16
Подобни материали
 

Митологичното и историчното в поемата на Гео Милев "Септември"

22 апр 2006
·
739
·
10
·
1,940
·
437
·
2

МИТОЛОГИЧНОТО И ИСТОРИЧНОТО В ПОЕМАТА НА ГЕО МИЛЕВ „СЕПТЕМВРИ Елка Димитрова Избирайки антиномията митологично-исторично за релевантно отношение, през което да бъде разгледан един текст, не може да не се отчете и съответният социокултурен контекст, док...
 

Насоки на българската литература през 20те, 30те и 40те години на XX век.

11 юни 2007
·
486
·
2
·
701
·
401
·
1
·

Символизмът през първото десетилетие на XX в. се налага като водещо естетическо начало. Започва естетически да отслабва и да се води от нови естетически програми и идейни търсения...
 

Любов - есе

19 фев 2006
·
6,337
·
1
·
336
·
144
·
45

Получили сме дарба ... дарбата да се допълваме един друг...
 

Творческото наследство на Иван Вазов

19 фев 2006
·
2,813
·
1
·
435
·
505
·
8

ЛИС върху цялостното творчество на Вазов.
 

Бунт и погром в поемата “Септември” на Гео Милев

23 фев 2006
·
2,811
·
6
·
1,879
·
732
·
7

Интерпретативно съчинение.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
12
1
1 мин
24.09.2019
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
25
1
6 мин
17.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Теми по историческа поетика

Материал № 1145384, от 12 яну 2015
Свален: 4 пъти
Прегледан: 496 пъти
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 24
Брой думи: 12,349
Брой символи: 78,762
Цена: 20.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
353 28

Ралица Тодорова Матеева
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  4 години
164 6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала