Големина на текста:
Тема 1.Същност на
управлението-обект и
субект на
управление,процес на
управление,основни и
комплексни
управленски
функции,равнища на
управление.Видове
ръководители.
Неоходимостта от
управление на
организациите възниква в
резултат на разделението
на труда.Това
означава,че общата
работа се излпълнява от
различни хора,чиито
усилия трябва да бъдат
координирани,за да се
постигне дадена цел или
съвкупност от
цели.Целенасочените
въздействия върху
ресурсите и хората в
една организация с оглед
постигане на нейните
цели се изпълняват от
официални длъжностни
лица,наречени
ръководители.Тяхната
работа може да се опише
като систематичен
процес на
планиране,организиране,
мотивиране и
контролиране,което
представлява процеса на
управление.Ръководител
ите представляват
обобщаваща категория
на длъжностните лица в
организациите с
делегирани правомощия
да ги управляват.Те
отговарят за дейността и
на други хора в
организацията.
Управлението е процес
общ и валиден за
организации от
малък,среден или гоялм
бизнес,за организации от
производствената
сфера,търговията,услуги
те,както и
образуванието,публични
я сектор.Общото между
всички тях е обектът и
субектът на
управлението.В субекта
на управление се
изпълняват
управленските
дейности,а в обекта на
управление специфични
вид дейности, за които е
създадена организацията-
производствени,търговск
и,образувателни и
др.Управлението е
социален процес и
изисква умения за работа
с хора.
Организационните цели
дават насока на
действията както на
ръководителите,така и
на изпълнителите и
осмислят колективната
им работа.Степента за
тяхното постигане
изразява ефективността
на организацията-
нейната дейност, се
счита за
ефективна,когато в
крайните и резултати
съвпадат с
формулираните
цели.Управлението може
да се представи като
цикличен процес, който
включва
последователното
изпълнение на
т.нар.основни
управленски функции-
планиране,организиране,
мотивиране и
контролиране.Планиране
то определя бъдеюия
курс на действие на
организацията,тоест
какво ще се
прави.Дефинират се
организационните
цели,формулират се
стратегии и се
разработват планове за
постигането им.При
организирането се
определят работите и
задачите,които ще се
изпълняват,изискванията
към изпълнителите им и
начина им на групиране.
Мотивирането включва
методи и техники за
въздействие върху
персонала с оглед
постигане на
организационните цели.
Разработват се системи
за
мотивиране,набиране,под
бор и обучение на
персонал.Контролиранет
о предполага
разработването на
контролни системи в
организацията-
поведенски,финансови,м
атериални,информационн
и.КОнтролните дейнсоти
играят роялта на обратна
връзка за всички
управленски
функции.Видовете
ръководители в
организацията могат да
бъдат разграничени по
йерархични
равнища(вертикално
разделение на труда)и по
области(хоризонтално
разделение на
труда).Разделението на
управленския труд
представлява
разграничаване на
дейнсотта на отделните
ръководители в процеса
на съвместъната им
работа.Вертикалното
разделение на
упраеленския труд се
изразява във
формирането на отделни
управленски развнища в
организациите,между
които съществува
йерархия.В зависимост
от мястото,което заемат
в йерархията на
организацията
ръководителите се делят
на висши,средни и
низови.Те съответсват на
висшето,средното и
низовото равнище на
управление.Прието е да
се наричат още
стратегическо,тактическ
о и оперативно
управление.Работата на
ръководителя може да се
опише с основните
функции на управление-
планиране,организиране,
мотивиране и
контролиране.Различият
а в тяхното съдържание в
зависимост от равнищата
на
управление,прозитичат
от различните времеви
хоризонти,за които се
отнасят,различията в
обекта,за който
отговарят(цялата
организация или част от
нея) и властта,с която
разполагат.
Тема 2:Роли на
ръководителя и
управленски умения.
Хенри Минцбърг успява
да разграничи 10
специфични роли за
всички ръководители и
ги систематизира в три
главни категории-
междуличностни,информ
ационни и роли за
вземане на
решения.Междуличнос
тните роли произтичат
от факта,че
ръководителите заемат
официални длъжности в
организациите и имат
делегиранивластни
правомощия .В резултат
ръководителите
осъществяват
разнообразни
междуличностни
контакти-с останалите
хора в организацията и
извън нея. Първата роля
на тази група е
фигурант-изпълнява
определени
церемониални
задължения,извършвани
обикновено от висши
мениджъри. Втората
роля е на лидер-
ръководителя отговаря
за мотивацията на
служителите с оглед
постигане на целите на
организацията .Третата
роля е ролята на
връзка-предполага
ръководителя да
осъщестявава контакти с
външни източници с цел
получаване на
информация или
отказване на
услуги.Информационни
те роли включват
наблюдение,събиране и
разпространение на
информацията във и
извън организацията.В
ролята си на
наблюдател
ръководителя търси и
получава информация от
различни източници.
Когато представи тази
информация на хора
вътре в звеното се нарича
разпространител,
когато предава тази
информация на външни
за организацията лица се
нарича говорител. В
ролите по вземане на
управленски решения,се
разграничават следните
разделения-
предприемач,разпореди
тел,разпределител на
ресурси и
посредник.Ръководителя
т заема ролята на
предприемач, когато
търси идеи за
усъвършенстване на
организацията(звеното) и
преприема действия за
реализиране на
нововъведенията.В
ролята си на
разпоредител,
ръководителя е
отговорен за
предприемането на
адекватни действия в
отговор на възникнали
кризи,непредвидени
проблеми или
възникнали проблемни
ситуации в
организацията.Като
разпоредител на
ресурси ръководителя на
организацията е
отговорен за всички
видове ресурси
материални,човешки,фин
ансови,информационни.В
ролята си на посредник
ръководителя участва в
преговори и договаряния
с различни групии
хора,при които защитава
интересите на
звеното,което ръководи
и на организацията като
цяло. В теорията на
управлението 4 основни
групи се възприемат като
критично важни за
ефективната работа на
ръководителите:Концеп
туални умения-
способността на
ръководителя да вижда
цялостната картина на
организацията, като
оределя и координира
всичнки нейни интереси
и,ресурси и
дейности.Диагностични
и прогностични умения-
способността да се
предвиди бъдещо
развитие на дадени
явления чрез правилното
определяне на причинно-
следствена връзка между
факторите ,които им
оказват влияние и
очакваните
резултати.Умения за
работа с хора-тези
умения дават
способността на
ръководителя правилно
да подбира служителите
си,да ги направлява и
ръководи,както
индивидуално,така и
групово.Технически
умения-отразяват
притежаването на
специфични знания и
способности за работа
със специализирани
инструменти , процесури
и
техники.Ръководителите
трябва да са придобили
вещина в извършваната
работа и да умеят да я
управляват.
Тема 3:Еволюция на
управленската теория
исторически
предпоставки за
възникване,обща
характеристика на
школите и подходите в
управленската теория.
Историята на
управлението показва,че
то е древна практика,но
специална част на
теоретични искедвания
се оформя едва в края на
19 и в началото на 20в.
Първите
систематизирани писани
правила за управление се
създават в началото на
20в от класиците на
мениджмънта,повечето
от които са инжинери
или практикуващи
мениджъри.След 30те
години в управленската
теория навлиза
социалната психология и
се поставят основите на
школата на човешките
отношения”.Фокусира се
върху изледване на
мотивацията и
поведението на
хората,формалните и
неформалните групи в
организациите.В САЩ
започва да се развива
класическата школа-
научния
мениджмънт”,който се
занимава основно с
проблемите на
организацията на
производството,работнит
е места и
производителността на
труда.По същото време в
Европа се развива
другото направление в
класическата школа,
наречено
административна
школа”,което изледва
проблемите на
организациите като
цяло,акцентираки върху
работата на
ръководителите,йерархи
ята на
властта,ефективния
контрол.След Втората
Световна Война в
управлението започват
да се прилагат и
математически методи за
решаване на различни
проблеми.Формира се
количествената школа в
мениджмънта”.Следващи
ят етап в развитието на
управленската теория е
системния подход ,
който започва в края на
60те години на 20в.Той
се основава на общитата
теория на системите на
кибернетиката.След
1975г,ситуационни
подход доразвива идеите
на по горе
описаниете.Според него
не съществуват
универсални
управленски
правила.Още от
древността съществуват
доказателства за
изпълнение на
управлението,които днес
наричаме
планирене,организиране,
мотивиране и
контролиране.Краснореч
ив пример за това е
успешното реализиране
на такива мащабни
проекти като
построчването на
Египетските пирамиди
или Китайската
стена.Управлението като
теория и практика се е
развивало посстепенно
във времето.Учените и
изледователите
произхождат от всички
краища на света-
UK,FR,GE,USA,CA,NED
,AUS,AUSTRALIA,JAP.
До нас са стигнали
сведения за
управленските
практикина велики
пълководци като
Александър Велики и
Юлий Цезар.Известни са
достойнствата на
разработената в
Римската Империя
структура за осигуряване
на комуникации и
контрол.Управленски
практики и концепции са
били дискутирани от
Сократ и Платон.Една от
основните предпоставки
за нарастващата роля на
управленската теория и
практика е бурното
икономическо
развитие,основаващо се
на технологичните
иновации-първоначално
във Франция,след това
във Великобритания,а
по-късно в Германия и
САЩ.Съществуват три
вида школи-Класическа
школа,която се разделя
на научен мениджмънт
с основни представители
Фр.Тейлър,Ф и
Л.Гилбрет,Х.Гант и
административна
теория основана от
А.Фойл,М.Вебер и
др.Тази школа има
следния
акцент:ефикасност и
усъвършенстване на
вътрешния строеж на
предприятието. Школа
на човешките отношения
с представители
Е.Мейо,М.П.Фолет,Д.Ма
кгрегър,която има
следния акцент-
поведение на хората в
организацията.Количеств
ена школа,с основен
акцент-количествени
методи и изчислителна
техника в
управлението.Общото
между класическата
школа и школата на
човешките отношения,е
че всяка от тях
акцентира върху
изучаване на определен
кръг управленски
въпроси,като игнорира
останалите.Същевременн
о представителите на
двете школи не се
интересуват от
влиянието на външната
среда на организациите,а
изучават само
проблемите вътре в
тях.В управленската
теория навлизат идеите
на системната
концепция,която
същевременно спомага
да се интегрират
приносите на
класическата,количестве
на и школата на
човешките
отношения.Развитието и
е резултат от
разработките на учени в
различни области.При
това развитието на
системния подход в
мениджмънта се
основава на
постановките на общата
теория на системите и на
кибернетиката.Обшата
теория на системите е
изследователска област,
в която се интегрират
няколко дисциплини.Тя
дава теоретично
описание на
закономерностите в
строежа,поведението,фу
нкционирането и
развитието на
системите.Кибернетикат
а възниква в резултат от
развитието на различни
науки и представлява
специфично
обобщаванена
достиженията на
физиката,математиката,и
нжинерните науки и
др.Кибернетичният
подход разглежда
организациите като
динамични системи.При
ситуационният подход
ръководителя трябва да
е запознат със средствата
за професионално
управление,характерни
за различните школи и
подходи в
управлението,доказали
своята
ефективност.Ръководите
лят умее правилно да
интерпретира
ситуацията-кои фактори
са най-важните в дадена
ситуация,какво е
вероятното им
въздействие върху
различните
организационни
променливи.
Тема 4:Класическа
школа:”научен
мениджмънт”(НМ)
(Фр.Тейлър,Х.Форд,Фр.
и
Л.Гилберт,Х.Гант,Х.Ем
ерсън) и
административна
теория”(АТ)
(А.Файол,М.Вебер,Ч.Ба
рнърд).
Един от основните
приноси на НМ е
значителното
повишаване на
производителността на
труда във всички отрасли
на
промишлеността.Научни
ят подход към
организацията на работа
води до подобрения в
изпослваните методи
,инструменти и
оборудване,както и до
подобряване на
условията на
труд.Въвеждат се нови
форми на
заплащане,които
стимулират,работниците.
Аргументира се
необходимостта от
подбор и обучение на
персонала.Представител
ите на НМ са изследвали
трудовата
обстановка,работата на
работниците,
технологичните методи и
оборудването в
предприятията.Техните
усилия са фокусирани
върху увеличаване
производителността на
труда,определяне на
трудовите
процедури,границите на
работните задължения
,подходяща работна
среда,премахване на
умората и излишната
работа.Най-поулярната
личност в това
направление на
класическата школа е
Фр.Тейлър.Неговият най-
голям принос е свързан с
изучаването на ръчния
труд и представата за
начините,чрез които
може да се повиши
производителността на
труда.Основната цел на
НМ е да се постигне
хармония между
управляващите и
работниците. Тя зависи
от обединените усилия
на двете страни-
увеличаване на
производителността на
труда ще доведе до
нарастване на
заплащането на
работниците и
същевременно до по-
големи печалби за
собствениците.Хармонич
ното развитие на
предприятията и
избягване на
конфликтите може да се
постигне чрез следните 4
приципа:развитие на
научни знания,които
могат да заменят старите
емпирични правила,
използвани от
работниците.Премахват
се излишните
движения,създават се
подходящите условия за
работа,избира се
идеалния набор от
инструменти и
оборудване,избира се
най-добрия възможен
начин за изпълнение на
операциите.Научен
подбор и развитие на
способностите на
работниците-определят
се границите на
възможностите на
отделния работник и
насоките за неговото
бъдещо
развитие.Осигуряване
прилагането на
научните знания
практическата дейност
на научно подбраните и
обучени работници и
четрърти принцип-
правилно разпределяне
на работата между
управляващите и
работниците.Принципи
те за научно управление
на Фр.Тейлър получават
по-нататъшно развитие в
заводите на Хенри Форд-
той започва нова ера в
автомобилостроенето,мо
дел,който е лесен за
поддръжка и уоравление
и най-важното-много
евтин.Той спазва
няколко
принципа:масово
производство вогромни
мащаб-тези приципи се
основават на точен
разчет и планиране на
целия производствен
процес.Отчитане и
планиране на условията
на работа.Предварителна
подготовка на
суровините,материалите,
механизмите и работната
сила.Осъществяване на
производството по
стандартна технология и
непрекъснато търсене на
пътища за
усъвършенстване на
производството.Форд
остава в изсторията на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по теория на управлението

Пищови по Теория на Управлението. Всички теми по предмета...
Изпратен от:
5801
на 2015-01-09
Добавен в:
Пищови
по Основи на управлението
Статистика:
124 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Тест по Еволюция на управлението за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Цел на теста: да се познават основните гледни точки и позиции, от които изхожда всяка школа на управлението. Съдържа 24 въпроса, повечето от тях имат по няколко верни отговора.
(Лесен)
24
62
1
14.10.2016
Тест по вътрешна среда на организацията за 1-ви курс
изпитен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс по Основи на управлението.
(Лесен)
24
79
1
2 мин
28.08.2014
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

Пищови по теория на управлението

Материал № 1144432, от 09 яну 2015
Свален: 124 пъти
Прегледан: 235 пъти
Предмет: Основи на управлението
Тип: Пищов
Брой страници: 23
Брой думи: 13,493
Брой символи: 90,893

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по теория на управлението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала