Големина на текста:
Какво е за нас България?Оставяйки на страна всички географски значения и
определения и насочвайки вниманието си в посока моралното и човешко значение на
думата „родина“; колко често се замисляме какво е България за нас, и какво ние
правим за нея?Наричаме я с различни думи-родина, майка, дом; понякога дори я
хулим, а понякога се гордеем.Разбираме ли същността на това да се наричаме
българи, не само защото сме родени в тази държава.
Защо да я наричаме родина, ако не се гордеем, че сме родени тук; защо да я наричаме
дом-ако искаме да я напуснем; защо да я наричаме майка, ако не я обичаме?Пълно е с
псевдо-патриоти говорещи гръмки фрази, но те са просто празни слова, ако не са
подкрепени от някакво съществено доказателство за искреността им; и както Апостола
на свободата е казал „Дела трябват, а не думи!“
Често правим паралел между великите българи, останали в историята чрез
своите идеали, своята вяра,труд и своята преданост към родината-поети, писатели,
будители, революционери, държавници; и нашите съвременници.Това сравнение има
и своя условен характер, а именно че говорим за две коренно различни епохи, с
различни ценности, различен бит и различен ход на събитията, но същественото е
едно-заветът, който са ни оставили-да браним родината си, да я обичаме като наша
„майка“.
За жалост много от нашите съвременици са изгубили тези свои ценности, други
пък са принудени от различни обстоятелства да напуснат родината и да търсят
прехраната в чужбина, но дори тези хора, които за сад граница, пак продължават да
носят родината си в сърцата си, защото тя не е просто едно парче земя, с нея е
свързан целият им живот, тя е това което ги определя като хора, да наистина-всеки
човек е различен, но „ако едно дърво не почита корените си, то разно или късно
започва да вехне“.Затова не трябва да съдим тези напуснали родината, а да се
погрижим за това младите хора да останат в нея, да има къде да работят, къде да
живеят добре и къде да допринасят за развитието на България.
От друга страна има и такива хора, който носят пламъка на народната любов в
сърцата си, и се опитват с всички възможни усилия да съхранят онова, за което
толкова хора за дали живота си, а именно България да е независима държава, със
собствена култура, фолклор, обичаи и т.н.
Днешните будители не са онези, които познаваме от учебниците, те са
съвременни хора,с различни ценности, различен мироглед, но повечето носят същите
идеали, същата преданост; някои дори са незнайни или не толкова познати на
широката общественост, но те не стърсят признание или награда, те търсят
удовлетвореност от това да се грижат за родината си, за българския народ, за
нас.Много от тях са принудени да се справят с финансовите перипетии и въпреки това
продължават да вършат работата си с любов и отдаденост, пример за такъв човек е
учителят по физика Теодоси Теодосиев, за когото на скоро разбрах от телевизията,
обучаващ деца в малка неугледна зала и със стара техника, той продължава да
изгражда личности, които стават едни от най-големите учени в света и прославят
България.
Хубаво е да знаем историята си, както и хора като гореспоменатите съвременни
будители, защото с делата си те служат за пример.
Все пак,тук стоиедин по важен въпрос и той е пряко свързан и с темата на
есето, а именно-какво правим ние, за да почетем делата на тези хора, и да съхраним
родното.Какъв е нашия принос в собственото ни развитие?
По-горе използвах сравнениено на България с дом.Спирам се на него, защото
е най-близко по значение с думата използвана в темата-.“строител“.Нека си
представим България като къща и да преценим какво е нужно, за да живеем добре и
да поддържаме „дома“ си спретнат.Най-напред са основите-те вече са положени, и то
с много вяра,отдаденост, борба.Историята помни много „строители“ на България, хора
посветили живота си на идеята за създаване и съхраняване на българският дух.В този
ред на мисли, ще си позволя да цитирам Христо Ботев, който в писмо до своята
съпруга Венета пише:“...После отечеството си, съм обичал най-много теб.“Тези думи
са изключително силни, защото показват как един човек издига любовта към родината
си над тази към своя любим човек.Да преодолееш личностното, за да помогнеш на
родината е ценност, която е рядко забележима в наши дни.Днес за всеки е важно
неговото благоразположение.
Сетне е наш ред да изградим останалата част от нашия дом и да се замислим-
достойни ли сме да се наречем потомци на такива велики хора?Притежаваме ли поне
малка част от техните качества и ценности, и най-вече, способни ли сме да съхраним
националното си самосъзнание, не само в себе си, но и в хората около нас?И всеки
един от нас се явава, като „строител“ на България, на нашия „дом“.Тук е важно какво
правим ние.
С риск да променя темата изпозвам по-често местоимението „ние“, вместо „аз“,
защото както помним от думите на хан Кубрат и от надписа върху сградата на
Народното събрание-„Съединението прави силата.“, важно е да сме единни, да се
стремим към обща цел, със задружни усилия, защото разединението на нацията ни
винаги е стояло като обеца на ухото.Не можем да съградим дом само от една
тухла.Въпреки това ролята на всеки човек е важна, в конкретност и моята като
гражданин на републиката и „син“ на майка България.Като един средностатистически
съвременен младеж не разполагам с необходимите ресурси да окажа някаква
грандиозна и съществена промяна, но за сметка на това младите хора сме богати на
идеи.Именно това е факторът, чрез който можем да осъществим промяна в
положителна насока, да се поучим от хората преди нас, и да послужим за пример на
тези след нас. Смятам, че трябва да положим усилие, за да изкореним вредните
страни на манталитета си, защото много лесно хулим по труда на някого, много лесно
забравяме какво някой е постигнал, много често се караме едни с други, водени от
завист.
Има една много хубава легенда: Когато Господ раздавал земи на народите по
света, българите дошли последни.Не била останала никаква земя, затова Бог взел
парче от своята райска градина и я дал на бългаския народ.И въпреки това, България
не е нещо, което трябва да приемаме като даденост, нещо за което да не носим
отговорност.
Моята роля като „строител“ на съвременна България, не е нещо конкретно, нито
пък нещо грандиозно.С няколко думи-опитвам се да запазвам българското у себе си и
у хората около мен.Взимам участие в различни инициативи, интересувам се от
българска история, интересни факти и личности, които поради една и друга причина са
останали забравени от българският народ.Дарявам в различни кампании, според това
колко ми позволяват възможностите.Стремя се да запазвам истинските български
традиции и се радвам, че семейството ми мисли по същият начин.Ще дам
пример:напоследък стана страшно модерно да се копират западни празници и да се
взаймстват обичаи от други народи и страни; наскоро всички бяха луднали по Хелоуин,
и никой не си дава сметка, че ние имаме аналог на този празник, който дори е обявен
за част от световното културно богатсво, и това е празника Сурва.Именно тези обичаи
са важни, защото ги има много преди нас, те ни показват кои сме всъщност, определят
ни като народ, дават ни самочувстието да претендираме за своето място сред
останалите народи.Затова смятам, че е важно, и не изисква никави усилия да
изиграеш поне едно хоро, поне веднъж да си пуснеш народна песен или пък да отидеш
на кукерски събор, както и да закачиш мартеничка.Все прости неща със съществено
значение, защото ако всеки се стреми към тях, смятам, че ще постигнем значителен
напредък в развитието си като народ.
Това, което правя аз за родината си е само ‚капка в морето“, но ако всеки
положи поне минимални усилия да промени нещо към добро или да съхрани нещо
хубаво, това ще е от голямо значение в общ план; само си представете-в една
благотворителна кампания като „Българската коледа“, ако всеки изпрати само по 1
смс, за повечето хора няма да е кой знае какво лишение, но погледнато като цяло, ще
е нещо изключително, ще е една истинска помощ за децата, а всички ние знаем, че те,
децата на България, те са нашето бъдеще.
Като заключение мога да кажа, че ние всички сме „строители“ на съвременна
България, но не само „строители“, но и пазители, защото щом съградиш нещо, трябва
и да го пазиш.Важно е да оценяваме стойността на думата „родина“, да се държим
заедно като народ, защото никоя „майка“ не иска да вижда „децата“ й да имат
разногласия помежду си.Ако България е наш дом, значи всички ние сме едно
семейство, а в семейството всеки се грижи за другия.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Аз - ''строител'' на съвременна българия

Стандартно есе, на социална тема; не е обвързано с конкретен предмет на обучение, представя мнението на автора като човек участващ в развитието на родината си...
Изпратен от:
Виктор
на 2015-01-07
Добавен в:
Есета
по Човекът и обществото
Статистика:
5 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Човекът и обществото за Ученици несваляни с 3 страници Други от Студенти
 
Домашни по темата на материала
Измислете и опишете едно ваше изобретение, което би направило живота на децата по - интересен и безопасен....
добавена от evshen.kasimova 07.05.2015
0
7
 
Онлайн тестове по Човекът и обществото
Тест по човекът и обществото за 4-ти клас
входен тест по Човекът и обществото за Учители от 4 клас
Входен тест за учениците от 4 клас за проверка на знанията им по предмета Човекът и обществото. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Много лесен)
13
239
1
03.07.2013
Човекът и обществото - НВО за 2018 г.
изходен тест по Човекът и обществото за Ученици от 4 клас
Тестът е за Националното външно оценяване в IV-ти клас на Министерството на науката и образованието от 16 май 2018 г. Всички включени въпроси са само с един верен отговор.
(Много лесен)
19
4
1
6 мин
09.05.2019
» виж всички онлайн тестове по човекът и обществото

Аз - ''строител'' на съвременна българия

Материал № 1144012, от 07 яну 2015
Свален: 5 пъти
Прегледан: 11 пъти
Предмет: Човекът и обществото
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 1,294
Брой символи: 6,788

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аз - ''строител'' на съвременна българия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Евелина Владимирова
преподава по Човекът и обществото
в град София
с опит от  2 години
37

Ралица Василева
преподава по Човекът и обществото
в град Варна
с опит от  26 години
137

виж още преподаватели...
Последно видяха материала