Големина на текста:
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
Русаля - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони дните от
СПАСОВДЕН до Петдесетница.
Според нар. вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии персонифицирани нечисти,
вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица
забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат,
не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се
разболее. Със същата цел се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската
неделя водят болните да преспят “на росен” (на места, където расте билката росен) или до
лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази
седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата,
че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя.
С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и
поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските
празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.
РУСАЛСКИ ИГРИ
Обичай, изпълняван през РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ в Северозападна България.
Участници в обичая са млади мъже (винаги нечетно число), наричани русалии, калушари.
Предвождани са от ватафин, който знае лековитите билки, заклинания и магии. Званието ватафин
се предава по наследство, само по права мъжка линия. Той избира останалите участници, които
освен че имат желание да играят, трябва да са доказали своята пъргавина, честност, психическа
устойчивост. Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен
обреден реквизит - русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от
ясен, явор или дрян) за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки.
Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се,
че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те
играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях се вярва, че са минали през
самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални
русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст)
играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница
с оцет и скълцан чесън. По време на играта русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът
разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това русалиите играят около
ватафина, до който има гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва ги с
оцет, надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето,
така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица дружината играе
последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите.
Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.
РУСАЛИИ     
НРусалските игри са езическо наследство, "срамни игри", за които пръв съобщава още
през ХІІІ век охридският епископ Димитър Хоматиан - през седмицата след
Петдесетница млади хора обхождали селата на чети, събирали подаръци, танцували,
скачали и правели пантомима.
4
В народния календар за Русалска се смята неделята
преди или след Петдесетница и според вярванията тогава бродят русалии, невидими
духове, които наказват за неспазени забрани с отнемане на ръце или крака. По същото
време предимно в Северна България чети от мъже, наречени русалии или калушари,
обхождат селата и лекуват болни чрез обредни танци и музика. Името Русалия идва от
името на античния празник на розите, който бил тясно свързан с култа към мъртвите.
Същевременно с "русалии" твърде отрано се означават игри и участници в тях и в
т.нар. Погани дни от Коледа до Ивановден. Сред вестите в староруски писмени
паметници, някои от които са с българска подложка, най-разгърнато е описанието в
Стоглава от 1531 г. за "русалии на Ивановден и навечерието на Рождество и
Богоявление", когато мъже, жени и девици извършвали "богомерзки дела" - ходели на
нощни игри, придружени с бесовски песни, а на сутринта с викове се умивали в река и
се връщали в домовете си, за да паднат като мъртви. На друго място пък са съпоставени
коледуването и русалските игри - "нелепо коледовати, ни русалии играти". В края на
миналия век Кузман Шапкарев описва русалии в селата между Енидже Вардар и Кукуш
- дружина момци, винаги нечетно число, облечени в празнични бели дрехи, с голи
мечове в ръка, обхождали селата през дванайсетте "погани дни", предвождани от
"балтаджия", "кеседжия" и "калаузин", придружавали ги двама тъпанари и двама
свирци, момците се движели задължително по двойки, в пълно обредно мълчание, при
това две дружини не трябвало да се срещнат на път, но ако се случело, започвал бой и
убитите били погребвани в особени "русалски гробища". За подобен обичай загатват и
братя Миладинови за селата от Дебърско, където коледували, като си почерняли лицата
и ходели от село на село с песни и хора, носейки червен байрак с бял кръст в средата.
Русалските игри и празникът се осъзнават през Средновековието като езически
остатъци ("срамни или идолски игри"), но смисълът им досега не е разкрит, тъй като се
анализират откъснато от средата, която ги е породила, а именно българското езичество.
В този им вид, в който ги заварват етнографите през ХІХ век, и празник, и игри били в
значителна степен християнизирани. Старинният пласт, който издава езическата им
същност, е съхранен донякъде в песни и в топонима Русалски гробища.
В песните Русалска неделя или Русалия се свързва с градене (начало на цикъл): Дива
ще си загради градините по време на добри дни - Гергьовден с Полерания, Русаля цяла
неделя, Спасовден и Атанасовден (ТВ, № 3873, НПЛов., с. 51), мома е заградила Дивна
града Русалия (или "зимна града Русалия") и сяда на бял камък в очакване на годежари
и жених, сравнен с ясно слънце (СИБ 1, №№ 61, 62; ССБ, 2198). А в песен на коледно
хоро от Бяла Черква (ССБ, № 168, вж. и № 167; ТВ, №№ 1212, 1213) с начало "Коледо,
не колнала се!" хубава руса девойка се е разиграла около каменен град, от него
изхвръква сокол с пророчество за голямо чудо, според което момците ще бъдат
войници, момите - робини, а старците - посечени. Възпяваният град или градина
символизира посветителните обреди за момци и моми, при които се осъвместяват
"край" (=смърт) и "начало" (=раждане) и новопосветените се третират като временно
мъртви, за да възкръснат в новия си социален статус. Същата идейна основа има и
великденската песен (СбНУ 42, с. 226) за Дивна Юда Самовила, която гради на връх на
Стара планина град от душите на моми и момци, а също така и юнашката песен (СбНУ
2, с. 107) за Русалка (Русанта) девойка, която примамва трима юнаци - Марко, Момчил
и Реля Крилатина - с чудното си перо, захвърлено в края на клисурата на Аин (Мечка)
планина, затваря ги в кале на Великден и ги извежда на Спасовден (т.е. през Русалската
неделя, което мотивира и избора на името Русалка), когато бива посечена с измама от
Рельо Крилатина.
Известно е, че църквата преследвала сатурналиите, а след това и коледуването заради
поразителната прилика на смъртта на ритуално развенчавания техен цар с кръстната
смърт на Христос, но без да имаме преки сведения за това, не по-малко основание тя
ще да е имала да се обяви против прикрепването на чисто езическите представи за
временната смърт на посветените към Великден и към Възнесение. Можем да
предположим, че сюжетът на пантомимата, за която съобщава Димитър Хоматиан, ще
да е бил илюстрация на тази идея. Свой принос при осмислянето на стария празник на
розите и на култа към мъртвите има и българското шаманство - русалиите се
коментират от своите хулители като игри, свързани с музика и екстатични състояния, с
пиянство (опиянение) и маски. Предпочитанията към вертикалната организация на
пространството в шаманската митология стои в основата и на избора на календарното
прикрепване на русалските игри към Поганите дни или Русалската неделя, когато
според народната вяра небето се отваря (или се прибират душите на мъртвите,
разпуснати още на Връбница), т.е., когато шаманът може да лети и да съпровожда
душите през небесното отверстие. Изглежда, образът на Рельо Крилатина, победителя
на Русалската девойка от цитираната вече юнашка песен, е спомен от някогашната
шаманска митология.
Топонимът Русалски гробища е още по-сигурно указание за същността на русалиите
като посветителни обреди от езическо време. Те, както джамалските в източните
краища и коледарските в западните, са свързани с поверието, че там са погребани
убитите при сраженията на две пресрещнали се дружини русалии, джамалари или
коледари. Примерите, които имаме на разположение, позволяват сигурна
реконструкция на изходната семантика:
1. Константин Иречек описва Русалски гробища до село Василица в т.нар. Българска
клисура - "камъни уж стари около някаква си малка каменна баня".
5
2. Петър Мутафчиев привежда свидетелски показания на стари жители на село Церово,
на изхода на същата Българска клисура, които помнели, че побити камъни стърчели в
седловината Русалски гробища, северно от градището на рида Петруша, и по
продължението на стар път, наричан Трояндрум.
6
3. Русалийски гробища се намират до Белоградчик, на пътя за Лом, за които се вярва, че
там са погребани убитите в битка между две села за една крадена мома.
7
4. Пак К. Иречек описва Русалийски гробища в Русалския проход на Стара планина от
Ново село за Калофер, до които има и Самодивски кладенец.
8
5. На пътя от Трявна за Казанлък на една равнина се намирали Русалски гробища, за
които П. Р. Славейков съобщава, че там някога са се сражавали "исполини русали" и
бродници и магьосници ходели да правят своите заклинания. Предполага се, че за едно
от двете места се отнася сведението в "Цариградски вестник" от 1858 г., според което
русалските гробища са "въздълги камъни, обрасли в земята".
9
6. Йордан Заимов отбелязва като местно име Русалските гробища за гол гребен, на 5 км
югоизточно от с. Мирково, Пирдопско, с изкуствена могила, което е свързано с
предание за голям бой между две русалски дружини.
10
7. Местно име Русалски гробища Йордан Заимов отбелязва при село Бъта и до Русалски
баир близо до село Долно Левски, Панагюрско.
11
8. Русалийски, наричани още Елински или Латински, гробища се намират между връх
Градището и връх Васильов над село Шипково, Троянско (по устно сведение от Васил
Марков).
9. В близост до стар римски път е местността Русалиите край село Литаково,
Ботевградско, на границата между Ржана и Голема планина, а друга една местност със
същото име, но на брод на река Каменица до Угърчин, съседства с Латински гробища и
Забит камък. Самият камък, дълъг 2,6 м, стърчал на една могила заедно с други камъни

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 сеп 2021 в 08:50 студентка на 45 години от София - ВТУ "Тодор Каблешков", факулетет - Транспортен мениджмънт, специалност - Икономика на транспорта, випуск 2016
 
Подобни материали
 

Обредна и словесна култура на циганите

14 дек 2006
·
261
·
3
·
1,017
·
53
·
1

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на различни словесни форми в обредността.
 

Месни и Сирни заговезни

15 дек 2006
·
239
·
3
·
450
·
120
·
1

Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница.
 

Сватбените игри – старинност, практика и песенен мотив

16 дек 2006
·
466
·
13
·
3,152
·
135

Включени са всички ключови моментси на българската сватба и български народни песни.
 

Фолклор и фолклористика

06 яну 2007
·
1,131
·
3
·
148
·
118

Накратко най-важното за Фолклора и фолклористиката.
 

Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци

07 яну 2007
·
514
·
8
·
2,501
·
1

Традиционните занаяти и домашни дейности използват най-често местни суровини и материали за направата на предмети, свързани основно с дома, храната, облеклото, селищното устройство.
1 2 3 4 5 » 11
 

Русалска неделя

Материал № 11424, от 07 дек 2006
Свален: 142 пъти
Прегледан: 83 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Урок
Брой страници: 6
Брой думи: 1,667
Брой символи: 13,369

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Русалска неделя"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения