Големина на текста:
Никой не може да разкаже как точно се е образувала Земята по простата причина, че
това събитие е нямало непосредтствени свидетели. Тъкмо поради това хората октрай
време се опитват да изкажат известни, повече или помалко правоподобни,
предположения за нейния произход.
Доскоро в учебниците ни по геология пишеше, че Земята и другите планети са се
откъснали от Слънцето. Преди да застинат, в ранните етапи от своето развитие, те били
горещи, огнени кълба. Тези схващания вече са остарели. Според съвременните
възгледи, Земята има студен произход. Това знчи, че тя е образувана от съставянето на
тъмен метеоритен газопрахов облак.
В последно време става ясно, че стотици милиарди звезди, които образуват нашата
Галактика, се въртят около нейния център така, както планетите се въртят около
Слънцето.
Нашето Слънце, разбира се, също учавства в това движение, като извършва една
обиколка около центъра на Галактика приблизително за двеста милиона години.
Установено беше, че в междузвездното пространство има огромни натрупвания на
тъмна прахообразна материя. Това космическо вещество неотлъчно участва заедно със
звездите във въртенето на Галактиката около нейната ос. Известният полярен
изследовател, съветскя академик Ото Шмид, предполага, че някога Слънцето е
преминало през една такава газово-прахообразна студена метеоритна мъглявина. То
привлякло част от мъгливината, която образувала голям облак около него. Постепенно
обклакът приел дисковидна форма.
Метеоритните частички, които съставлявали този облак, неспирно се движели около
Слънцето, и то предимно в една посока. Те често се сбклъсквали една с друга, като по-
малките от тях се присъединили към по-големите. В резултат на взаимните
стълкновения и обединяване на праховидните частички постепено образували отделни
натрупвания на материята, образували се сгъстявания, които се уплътнявали в
многобройни, сравнително големи тела. Те също се сбклъсквали помежду си,
раздробявали се на късове, които заедно с първоначалните частици образували нови
сгъстявания, нови уплатнени тела. Някои от тях обаче не се срещали, не се сблъсквали
и разрушавали, поради което нараснали до огромни размери. Така постепено в облака
се създали множество тела с различна големина и маса, които продължавали да
нарастват, като присъединявали по-малки отломки и праховидни частици. Най-
големите от тях станали притегателни центрове, своебразни "зародиши" на бъдещите
планети. Поради огромната им маса те притегляли по-силно околните отломъци,
сгъстявания и частици, и затова нарастнали несравнимо по-бързо и другите малки тела.
С течение на времето от тези " зародиши" се образували отделните планети.
По такъв начин се образувала и нашата Земя. Тъй като частичките на метеоритния
облак били студени, то и образуваната от тях Земя също била студена. Тя била още от
самото начало на нейното възникване огнено кълбо, както се предполагаше до скоро.
Едва след като се образувала като планета, Земята преминала в нажежено, пластично
състояние, в резултат от натрупването на огромно количество топлина, получена при
разпадането на радиоослънчевите елементи, които участвали в нейния състав.
Хипотезата на Шмид много добре обяснява причините, които са довели до
образуването на две големи групи планети с различна маса и физико-химични
особености. Той смята, че тогава, когато околослънчевият облак приел форма на диск,
този диск станал твърде непрозрачен. Слънчевите лъчи не могли да проникнат в по-
далечните части на облака, поради което температурата на частичките там спаднали до
-270 градуса по Целзий. Най-близките до слънцето зони дискообразният облак, обаче,
били огрявани силно от неговите пламтящи лъчи, ето защо те губили газообразната си
съставка. Поради изключително високата температура близо до Слънцето могли да
същестръват само частички от мъчнотопими силициеви и метални съединения.
Същевременно далеч от Слънцето, в хладната въшнвна зона на облака, частичките
увеличили обема си за сметка на натрупаните там газове предимно от водород (H),
метан (CH4), амоняк, въглероден диоксид (CO2) и водни пари в които се кондензирали
и замръзвали около тях. Различията в химиячния състав на частиците от различните
зони на облака обусловили и различията в химияни състав на послеобразуваните
уплътнени тела и отломъчни късове. Тази зонална нееднородност довела в края на
краищата именно до наблюдаваното днес деление на планетите на две групи. Близо до
Слънцето от Силициевите и металните съединения се образували срванително по-
малките, но по-плътни планети Меркурий, Венера, Земя и Марс. В по-далечните
външни зони възникнали планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, които имаат
огромни размери и малка плътност. Те се състоят, както показва спектрографският
анализ, от леки вещества, сред които преобладават метанът и амонякът . Най-външната
планета - Плутон има сравнително малки размери, но също и малка плътност, които се
дължат на това, че тя се намира в самия край на Слънчевата система. По своя състав
обаче тя също се отнася към планетите гиганти. Тъй като в дискообразния метеоритен
облак, окръжаващ Слънцето, преобладавало движението в една посока, то почти всички
планети произлезли от този облак, се въртят около него също на една страна. Само в
няколко случая се образували планети и спътници с обратна посока на въртене. Това са
Уран, неговият спътник, този на Нептун и далечните спътници на Юпитер и Сатурн.
Остатъците от метеоритното вещество, което не влязло в състава на планетите,
продължили да се въртят около Слънцето. Като минавали през това остатъчно
метеоритно вещество, планетите притегляли част от него. В общообразуващия около
дадена планета метеоритният облак протичал същият процес на блъскване и
притегляне на отделните частици, а после и на новообразуваните по-големи тела.
Следователно спътниците се образували по същият начин, по който възникнали
планетите. Напълно логично е, че по-масивните планети могли да привличат по-чисто и
в по-големи количества части от меторитната материя, което обословило и по-големия
им брой спътници.
Една част от метереологична материя, онези късове и отломки, които не успели да се
присъединят към плътните вътрешни планети и техните спътници, оразували групата
от хиляди тела с неправилна продълговата форма, наречени астероиди или планети
джуджета. Астероидите са разположени в огромното пространство между Марс и
Юпитер. Остатъчните вещества от външната зона, зоната на планетите гиганти, пък
образували кометите, ядрата на които по понятни причини се състоят главно от
замръзнали газове.
Хипотезата на Шмид също така удоволетворително обяснима и много други
закономерности на Слънчевата система. Въпреки, че не е лишена и от недостатъци,
засега тя дава най-правноподобно обяснение за произхода на планетите, за произхода
на нашата Земя. Окончателно разрешение обаче на този изклюяително важен проблем
зависи от разширението на нашите познания за Земята и Вселената. А това разбира се, е
въпрос на бъдещето.
Деница Кунева, 11 в клас

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Възникването на Земята

Доскоро в учебниците ни по геология пишеше, че земята и другите планети са се откъснали от Слънцето. Преди да застинат, в ранните етапи от своето развитие, те били горещи, огнени кълба. Тези схващания вече са остарели. Според съвременните възгледи...
Изпратен от:
NeNoRMaLeN
на 2006-12-07
Добавен в:
Лекции
по Астрономия
Статистика:
532 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
856
·
3
·
641
·
271
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Произход на Слънчевата система

03 юли 2007
·
182
·
6
·
1,468
·
257

Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система, най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е реконструкция, основана на наблюденията...
 

Планета Венера

07 май 2008
·
71
·
4
·
731
·
171

Представите за Венера като слънчева, топла и обгърната в тропическа растителност прародина на човечеството.
 

Големият взрив

17 юли 2007
·
242
·
2
·
322
·
36

Да предположим, че идеалният космологичен принцип не е верен и че Вселената е една и съща навсякъде, но не винаги. Това означава, че тя еволюира във времето. Но в кое време? Може би в това, което отмерват нашите часовници? Положително не.
 

Черни дупки

22 ное 2007
·
199
·
10
·
632
·
87

Черни дупки. История. Описание - понятия и проблеми. Хоризонт на събитията.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Астрономия
Тест по астрономия
тематичен тест по Астрономия за Ученици от 10 клас
Решаването на тези тестове става с помощта на демонстатора. Правилният отговор помага на учениците да разберат дали вярно са разбрали как се работи с демонстртора. Всички въпроси имат само един верен отговор.
Тестът е изготвен от:
(Труден)
40
10
1
2 мин
17.07.2013
Звезди и тяхната природа
тематичен тест по Астрономия за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен главно за студенти първи курс по дисциплината обща астрономия. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
13
29
1
1 мин
18.07.2012
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Възникването на Земята

Материал № 11421, от 07 дек 2006
Свален: 532 пъти
Прегледан: 119 пъти
Качен от:
Предмет: Астрономия
Автор: Елин Пелин
Тип: Лекция
Брой страници: 2
Брой думи: 661
Брой символи: 5,362

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възникването на Земята"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
201

Мариана Русенова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  32 години
100 14

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения