Големина на текста:
Медицински УниверситетФакултет по обществено здраве
Гр. София
Курсова работа
На тема:
A дминистративно - правен режим в
закона за трансплантациите
Изготвил: Проверил:
Галина Христова Гъдева доц. Стайков
Факултетен N 1557 гл. ас. Лазарова
Специалност: ” Управление на здравни грижи ” ,
втори симестър
Трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани
с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки или животински труп или от
живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел,както и на
хемопоетични стволови клетки, ембрионални органи, тъкани и клетки.
Трансплантация е и вземането на органи, тъкани и клетки с животински
произход и присаждането им в човешкия организъм автотрансплантацията,
когато вземането и присаждането са извършени в рамките на повече от една
инванзивна процедура.
Трансплантацията включва и дейностите, свързани с донорство,
осигуряване, характеризиране, експертиза, обработка, преработка,
етикетиране, съхраняване, транспортиране и предоставяне на органи, тъкани и
клетки, предназначени за ползване в хуманната медицина Донорите за
трансплантация могат да бъдат живи или починали хора. Често живи донори
стават най-близките роднини на пациентите, но понякога, поради
недостатъчна биологична съвместимост или недобро здравословно състояние
на роднината, се търсят донори извън семейството. При някои трансплантации
на сърце, очна роговица, панкреасединствен възможен е вариантът
трупен донор. От живи донори могат да се вземат само: самовъзстановяващи
се тъкани, клетки или флуиди (например кръв, кожа), или части от органи или
единият от два чифтни органа, когато е възможно самовъзстановяването или
останалият орган може да поеме работата и на експлантирания, без да се
застраши здравето на донора (например донорство на един от двата бъбрека,
на части от черен дроб или тънки черва).
По целия свят десетки хиляди хора чакат за присаждане на органи
тяхната съдба се определя от развитието на трансплантологията в съответния
регион от света, както и от законодателството, което регламентира правните
устои на тази наука и практика. Широкообсъждана в медийното пространство
тема, трансплантацията на органи у нас се регламентира отЗакон за
трансплантация на органи, тъкани и клеткиизм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари
2013г.. Според този закон е създадена Националната система за
трансплантация, която включва държавни органи и лечебни заведения,
извършващи дейности, свързани с организацията, управлението и контрола на
трансплантационния процес.
Всеизвестен факт е, че чакащите за органи пациенти са в пъти повече от
наличните организа нашата страна, например, при над 600 пациенти с
бъбречна недостатъчност в списъка на чакащи, за миналата година са
направени 31 бъбречни трансплантации. НАРЕДБА 17 от 27.05.2004г. (изм.
ДВ. бр.39 от 15 Май 2007г) определя условията и реда за включване на лица,
нуждаещи се от присаждане на органи в този списък.
Оперативната интервенция, свързана с взимането на органи и тъкани от донор
се нарича експлантация. Тя може да се извърши върху жив пациент, пациент в
мозъчна смърт или починал (трупен донор). Освен сърце, черен дроб и
бъбреци се експлантират и кости, кожа, сухожилия, очни роговици и др. У нас
такива операции се извършват на строго регламентирани места - тъканна
банка "Остеоцентър-България" ЕАД, МБАЛСМ "Пирогов", МБАЛ" Царица
Йоанна".
ЗТОТК- Етични принципи при трансплантациите от жив донор:
Чл. 24. (1) Вземането на органи, тъкани и клетки от донор се извършва само
при условие, че не представлява опасност за живота му и е получено
нотариално заверено писмено съгласие от
него, след като предварително са му обяснени на достъпен език рисковете,
които поема.
(3) Донорът трябва да бъде информиран за правата си, медицинските
процедури и мерките за безопасност по този закон от лекар, който не е
включен в екипа, извършващ вземане или присаждане.
(4) Донорът може да оттегли даденото съгласие по всяко време, преди да е
извършено вземането на органи, тъкани и клетки.
Държавите-членки на Съвета на Европа и други държави от Европейската
общност, подписватКонвенция за защита на правата на човека и човешкото
достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и
медицината” – Овиедо, 04 април 1997г. Според нейния чл.2. „Върховенство на
човека - интересът и благото на човека имат преимущество над интереса на
обществото или този на науката”.
Основен обект на органно донорство са пациентите с мозъчна смърт.
Това е границата, след която не съществува човешката личностДонорство от
починали хора (трупно, кадаверно донорство) е възможно в редки случаи,
когато е установена мозъчна смърт при наличие на сърдечна дейност и
органите са запазени в годен за трансплантация вид (донорът е бил поставен
на командно дишане и изкуствена перфузия). Ако смъртта е диагностицирана
на базата на окончателното и необратимо спиране на сърдечната дейност,
органите започват много бързо да некротират; от такъв донор могат да се
взимат само тъкани или клетки. Както според медицинската, така и според
правната дефиниция, установяването на смъртта се състои в доказване на
липса на определен набор от жизнени функции, като исторически
традиционните са дихателната и сърдечната функции. В съвременната
медицина, обаче, са познати състояния в които пациенти без пулс и дишане
могат да бъдат върнати към живот. Обратно, съвременното медицинско
оборудване позволява да се поддържа дихателата и сърдечната функция дори

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Административно-правен режим в закона за трансплантациите

Трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки или животински труп или от живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел, както и на хемопоетични стволови клетки...
Изпратен от:
Galina Gadeva
на 2014-12-29
Добавен в:
Курсови работи
по Административно право
Статистика:
21 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Курсови работи по Административно право несваляни с 11 - 20 страници Други от Неучащи
 
 
Онлайн тестове по Административно право
Тест по Административно право и процес за 1-ви курс
изпитен тест по Административно право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 53 въпроса по Административно право. 52 от тях имат само един верен отговор, а 1 въпрос има два верни отговора. Предназначен е за студенти по Право в 1-ви курс. Използвани съкращения: ДВ – Държавен вестник АПК – Административно-процесуален кодекс ВАС – Върховен административен съд АО – административен орган АА – административен акт ИАА – индивидуален административен акт ОАА – общ административен акт НАА – нормативен административен акт АУАН – акт за установяване на административно нарушение НП – наказателно постановление
(Лесен)
53
4
1
16 мин
13.08.2018
Тест по административно право за 3-ти курс
изпитен тест по Административно право за Студенти от 3 курс
Тестът се сътои от 12 въпроса като някои от тях имат по повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти по право, дисциплина административно право, 3-ти курс.
(Лесен)
12
58
1
23.07.2013
» виж всички онлайн тестове по административно право

Административно-правен режим в закона за трансплантациите

Материал № 1141834, от 29 дек 2014
Свален: 21 пъти
Прегледан: 20 пъти
Предмет: Административно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 2,491
Брой символи: 15,781

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Административно-правен режим в закона за трансп ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала