Големина на текста:
ХАДЖИ ДИМИТЪР”- ХРИСТО БОТЕВ
Времето, в което живее и твори Христо Ботев принадлежи към времето на Българското възраждане. 60-те и
70-те години на ХІХ век са наситени със сложни и преломни в историческото ни битие процеси и събития. От
една страна, петвековното робство заличава у българина чувството за народностна принадлежност, но от
другатиранията, потисничеството раждат желание за бунт и противопоставяне.Най-прогресивните и смели
личности очерават пътя на борбата като единствено средство за постигане на независимост-национална,
социална, духовна.Сред тях се откроява Христо Ботев.Бунтар, изпреварил своето време, той осъзнава, че не
можеш да бъдеш свободен човек в робска земя и подчинява пламенното си творчество и героичен живот на
най-хуманната кауза- извоюване на свободата. Ботевата лирика синтезира цялата духовна енергия на
Възраждането и съчетава по неповторим начин наследеното от фолклорното изкуство и личния гений на
твореца.
Основно място в стихотворениетоХаджи Димитързаема идеята за смъртта- безсмъртие в борбата за
свобода. Това се постига както чрез добре изградената композиция на текста, така и чрез символните
внушения, постигнати в него. В едно цяло се преплитат реално, фикционално, фантастично и мистично, за да
изградят един художествен свят, в който борбата, свободата и смъртта- безсмъртие са едно неделимо цяло.
Заглавието на стихотворението е съществително собствено име, отвеждащо към реална историческа
личност- Хаджи Димитър. В текста на творбата обаче това име не се споменава и се заменя с обобщителното
юнак”. Така се преодолява индивидуалната определеност и се постигнат вселенски мащаби на внушението.
Месеци след битката на Бузлуджа, където Хаджи Димитър намира смъртта си, в слухове се твърди, че
воеводата е жив. В тях Ботев съзира възможност за митотворчество и реално проявление на идеята за
безсмъртието на загиналите в бой за родината.
Първоначално категоричнотоЖив е той, жив е!” се сблъсква със своето отрицаниеЩе да загине/ и тоя
юнак”.Идеята за връзката между юнак и природа е осъществена посредством първия детайл от картината:
Балкана”- необятно пространство, символен образ на родината, на борбата и свободата. Показателното
местоименно наречиетамсочи мястото на трагедията, без да го уточнява. Тържествено забавеният ритъм и
наситеният с експресивност географски обект подготвят да се възприеме сцената- драматична и в същото
време- героична. В същата насока действа и анафоричното повторение на думатаюнак”. Заедно с
представата за красота, сила и смелост тази дума обобщава в себе си образа на борците за свобода както от
историческото минало, така и от Ботевото настояще.
Първите тонове на елегичното навлизат чрез думите: „потънал в кърви”, „лежи”, „пъшка”, „дълбока на гърди
рана”. Създава се контрастътжив, но смъртно ранен”. Чрез пластични детайли, вещаещи смърт: „очи
тъмнеят, глава се люшка”- пестеливо, но психологически вярно са разкрити и загубата на жизнени сили, и
съпротивлението срещу смъртта и злото. Титаничният дух на героя обаче прозира в изразауста проклина
цяла вселена”.Следва плавно преминаване от картината с ранения юнак към житното поле, като логическата
връзка е осъществена посредством повторение на ситуацията:”Лежи юнакът”. Картината създава контраст
както в пространствено отношение, така и между непобедения Балкан и незащитеното от робство поле. Викът
на героя има разнородни адресати- жетварките робини, слънцето, собственото сърце. Така лирическият текст
се обвързва с националното, космическото и личното- показателен белег за широтата и нестандартността на
Ботевото художествено мислене. Изнесени в края на стиховете, те получават допълнителна значимост, защото
привличат върху себе си логическото ударение.
Обръщениеторобинивлиза в синхрон с тъжното настроение и добива характер на обобщение. Елегизмът се
поддържа от трагичната мисъл за умиращия борец за свобода и за робството, останало да тегне над родната
земя. Мащабността на злото е внушена чрез едно космическо контрастиране между слънцето, символен образ
на светлината и живота, и робската земя, където властва неживотът.Признак на силно напрегнато
психологическо състояние на лирическия аз са и анжамбманите, слагащи отпечатъка на тревожно накъсана
мисъл, и повелителните глаголни формипейте”, „грей”, „млъкни”, израз на непосилно страдание поради
робството и на мъка за умиращия юнак.
Интересна е ролята на използваните многоточия в текста.Първото придава особено метафорично значение
на думатажътва”. Необратимостта на смъртта, безсилието пред нея и непоносимото страдание са намерили
израз във второто. То става израз на непреодолимата мъка, но и на стоицизма на лирическия аз и победата на
волята. Емоционален израз на тази воля е викът: „Но млъкни, сърце!” Речевият жест, рязък и мъжествено
сдържан, е знак за преход към ново настроение и към великата идея за безсмъртието на падналияв бой за
свобода”.
Пета строфа /”Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира...”/, звучаща като сентенция, съдържа
неоспорим алогизъм, защото съдържа уточнениев бой за свобода”, поставящо героя над обикновения,
подвластния на смъртта човек. За мощното и тържествено звучене на афоризма допринася асонанса на вокала
о”- употребен шест пъти в седем самостойни думи. Обосновката на сентенцията е изказана просто и
ясно.Думитеземя”, „небе”, „природаса от един и същ лексикален пласт. Те подчертават значимостта на
идеята и я отварят към цялата вселена.
Следващите стихове от текста обосновават основната идея изведена в пета строфа. Лирическият герой
възприема Балкана като свой нов дом, а в орлицата, вълка, сокола и самодивите вижда своите най- близки
същества. Чрез тези образи в стихотворението навлиза баладичното. Всеки един от образите се превръща в
неотменна съставка на обаятелния магически свят на творбата, включва се във великата и хармония.
Доказателство за това е седма строфа- едно тържество на Ботевия творчески гений: „Настане вечер- месец
изгрее,/ звезди обсипят сводът небесен;/ гора зашуми, вятър повее,-/ Балканът пее хайдушка
песен!”.Основните характеристики на тази строфа са красота и хармония- от звукове и рими, от зрителни и
слухови представи, от повторяемост на действието и пластичност. Няма друга строфична цялост в
българската поезия, в която така зачестено да звучи нежността на тесните гласни звуковееии”- както в
краестишията, така и вътре в стиховете.
Характерното за Ботевата поезия съчетаниепея песентук, вХаджи Димитър”, се среща често: тъжни
песни пеят жетварки робини, песни, в прослава на падналия герой, пеят народни певци, волни песни пеят
самодиви, „Балканът пее хайдушка песени изпълва с нея българските простори и българското време. Ботев
художествено е реализирал една типично национална особеност- и в скръб, и в радост народът ни излива
душта си в песен.
Образът на самодивите- фолклорно- приказен и митологически- внася нежност, чистота и засилва
усещането за романтичната тайнственост на планинската нощ. Обръщението към тяхсестросближава по
дух самодивите и юнака.
Контрастът между романтично- приказната атмосфера на нощ в Балкана и суровата до жестокост картина
на настъпилия нов жарък ден подчертава трагизма на ситуацията, в която реално и фикционално се
свързват.Чрез образа на юнака, чиято кръв все тече и не изтича, който все умира и не умира, авторът се връща
към основната си теза сентенцияТоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, за да я потвърди както
чрез реалното, така и с иреалното. И двете изречения във финалната строфа завършват с възклицателен знак
като израз на недоволството от политически непроменената българска действителност, като мъка по
непрежалим другар и като упрек на собствената си съвест, изразени и в есеистичната му статияПетрушан”,
написана три години след гибелта на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техни четници- „С тях деляхме
всичко, само смъртта и свободата не можахме да разделим”. Тези думи съдържат и утеха, че участницитев
бой за свободана родината загиват като свободни хора.
Основни мотиви:
?смърттабезсмъртие;
?песентасаможертва;
?вселенската хармония ( човекзвярприрода)
Междутекстови връзки:
?фолклорнобаладичното;
?фолклорният мотивоженен за черната земя“ ( ЯворовГрадушка“)
?смъртбезсмъртие ( ВазовЕпопея на забравените“, СмирненскиЮноша“, ВапцаровПисмо
?пулсът на вечността и преходното ( Атанас ДалчевДяволско“)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Хаджи Димитър

Анализ на Хаджи Димитър. Може и да се ползва за готово съчинение....
Изпратен от:
Krum Nikolov
на 2014-12-24
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
6 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература за Ученици несваляни с 2 страници Други от Неучащи
 
Домашни по темата на материала
стихотворението Хаджи Димитър коментар
добавена от danitka.dani 11.12.2019
0
5
Литературно интерпретативно съчинанение за "Хаджи Димитър"
добавена от mimi.marcheva.7 06.11.2016
0
11
 
Онлайн тестове по Литература
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
17
1
3 мин
08.10.2019
Литература, изходно ниво за 9-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на изходно ниво на 9. клас, възможно е да се ползва и като входно ниво в 10. клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
38
3
1
15 мин
13.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Хаджи Димитър

Материал № 1141341, от 24 дек 2014
Свален: 6 пъти
Прегледан: 24 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 1,086
Брой символи: 6,818

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Хаджи Димитър"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ралица Тодорова Матеева
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  4 години
37

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
71

виж още преподаватели...
Последно видяха материала